Определение по дело №2772/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2734
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20197040702772
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№2734                                03.12.2019 година                                      гр.Бургас

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                                         VІІ-ми състав

на трети декември                                                                          две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 2772 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова молба от „Ню Медия“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Перущица №10, против Национална агенция по приходите, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500лв., причинени от сочена като отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ОП-417-0264227/05.07.2018г. на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас.

С разпореждане № 4572/18.11.2019г. на съдия-докладчика по делото, на основание чл.158, ал.1 от АПК, жалбата е оставена без движение поради това, че не отговаря на изискванията на чл.151, т.3 от АПК – не е платен пълния размер на изискуемата държавна такса, Дадени са и указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите – да представи документ за платена държавна такса от още 25 лева, включително и че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде оставена без разглеждане и производството прекратено.

Освен това съдът взе предвид, че съгласно чл.204, ал.1 от АПК, искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В исковата молба обаче само се твърди, че заповед за налагане на ПАМ № ОП-417-0264227/05.07.2018г. е отменена, но е представено определение № 10655/22.08.2018г. по адм.№ 9973/2018г. на ВАС, с което е отменена не самата заповед, а единствено разпореждането на нейното предварително изпълнение. Поради това на ищеца беше указано в срока за отстраняването на нередовностите, да уточни изрично дали твърди, че заповед за налагане на ПАМ № ОП-417-0264227/05.07.2018г. е отменена и ако е отменена, с какъв акт е сторено това.

Указанията са съобщени на дружеството-ищец, на посочения съдебен адрес, на 25.11.2019г., видно от разписката към изпратеното съобщение. До настоящия момент посочените от съда нередовности не са отстранени и не е заплатена определената държавна такса. Срокът по чл.158, ал.1 от АПК за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 02.12.2019г. /понеделник/, присъствен ден.

На 26.11.2019г. постъпи уточнение от ищеца, че преди разделянето на производството по адм.д.№ 2666/2019г. и образуването на настоящото дело, след указание на съда, на 14.11.2019г. е внесъл втора държавна такса от 25 лева по делото (вж. л.10, задна част, като първата държавна такса внесена при образуване на първото дело – л.3, задна част). По отношение на другата част от указанията, представя определение № 1754/24.07.2018г. по адм.д.№ 1957/2018г. с което е отменено разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на ПАМ № ОП-417-0264227/05.07.2018г. и цитираното вече определение № 10655/22.08.2018г. по адм.№ 9973/2018г. на ВАС, с което то е оставено в сила.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието на чл.158, ал.3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с мнението на ищеца, че за производството се дължи само държавна такса от 25 лева, каквато вече е платена по делото. Производството по чл.1 от ЗОДОВ е такова, което се развива пред съответния административен съд и само за неуредените въпроси се прилага ГПК. Законодателят изрично е предвидил заплащането на държавната такса в производствата провеждани по реда на АПК, както и нейния размер. Таксите за образуване и разглеждане на дела пред административен съд, макар и посочени като дела във връзка с подадени жалби против индивидуални административни актове, са прости – съответно 10 лева, дължими от физически лица и 50 лева – от юридически лица съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието (загл. изм. ДВ, бр.15 от 1996г., изм.  ДВ, бр. 94 от 2005г., в сила от 25.11.2005г.).

В случая ищецът е внесъл само половината на дължимия размер на държавната такса и въпреки дадените изрични указания от съда, не заплати пълния размер на дължимата такса в предоставения срок.

Предявеният иск е недопустим и на още едно самостоятелно основание. Административните съдилища разглеждат искове за обезщетение на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Когато се претендират вреди от административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен по някой от регламентираните в АПК способи за това. Съгласно нормата на чл.204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по  чл.203 от АПК, вр. с  чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл.204, ал.2 и ал.3 от АПК, които хипотези в случая не са приложими. Следователно отмяната на акта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на иска по чл.204, ал.1 от АПК, която не е налична.

След направените няколко уточнения на иска се установява, че ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 500лв., причинени от сочена като отменена заповед за налагане на ПАМ № ОП-417-0264227/05.07.2018г. на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас. Видно от твърденията на ищеца и ангажираните от него доказателства обаче, тази заповед не е отменена, а е отменено само разпореждането на нейното предварително изпълнение, което е различен акт от заповедта чието изпълнение то допуска. В случая се претендира настъпване на вреди не от предварителното изпълнение, а от самата заповед за налагане на ПАМ, която не е отменена, а това прави предявеният иск недопустим. С оглед фактическите основания на предявения иск не би могло да се приеме, че ищецът претендира обезщетение за вреди, претърпени от неоснователни действия или бездействия на органите на НАП по смисъла на Глава петнадесета от АПК. Тази хипотеза е приложима само при извършване или неизвършване на фактически, но не и на правни действия, каквото представлява налагането на ПАМ с нарочна заповед.

На основание изложените съображения, на основание чл.158, ал.1 и чл.204, ал.1 от АПК Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ исковата молба без разглеждане.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2772/2019г. по описа на Административен съд - Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на ищеца.

 

 

 

СЪДИЯ: