РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 17.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 311 / 2021 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 118 от КСО, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от Н.Г.Н., ЕГН:
**********,***, срещу Решение №
2153-10-14/13.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е отхвърлена
жалбата вх. № 1012-10-89/18.06.2021 г., подадена от Н.Г.Н., ЕГН: **********, срещу Разпореждане
№ 101-00-975-1/07.06.2021 г. на За ръководител на осигуряването за безработица
/съгласно заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ –
Ловеч/ и е потвърдено Разпореждане № 101-00-975-1/07.06.2021 г. на За ръководител на
осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с
чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл. 54а от КСО.
В жалбата се сочи, че оспорените актове са незаконосъобразни, като се сочи, че задължението за подаване на корекции на данни е за работодателя, като на него е било връчено предписание за корекции, които са неправилни, като се акцентира, че оспорващата не е била уведомена, но предписанието не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателката сочи, че според нейни изчисления има необходимия стаж, като сочи, че отговоря на изискванията на чл. 54а от КСО. В заключение моли съда да отмени Решение № 2153-10-14/13.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч, като изпрати преписката на ответника със задължителни указания.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата, моли за отмяна на обжалваното решение, като претендира и разноски съгласно списък на разноски на жалбоподателя в размер на 610 лв.
Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Ловеч се представлява от юрк. Т. К., която намира жалбата за неоснователна, излага подробни аргументи в съдебно заседание и в писмена защита и не претендира разноски по делото.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваното решение е съобщено на 17.08.2021 г., а жалбата е подадена на 25.08.2021 г. в ТП на НОИ – Ловеч/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
По делото няма спор относно фактите, които се установяват и от всички писмени доказателства, както и СИЕ, а и не се оспорват от страните.
Решение № 2153-10-14/13.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, както и потвърденото с него Разпореждане № 101-00-975-1/07.06.2021 г. на За ръководител на осигуряването за безработица /съгласно заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч/, са издадени от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 117 и чл. 54ж от КСО, видно от заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч /на л. 45-46 и л. 66-67 от делото/, заповед № 870/24.01.2019 г. на Управителя на НОИ /на л. 65 от делото/.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че Решение № 2153-10-14/13.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, както и потвърденото с него Разпореждане № 101-00-975-1/07.06.2021 г. на За ръководител на осигуряването за безработица, са издадени в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че отговарят на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържат наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, съдържат и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му-чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. При това положение установи се по делото, че административните актове отговарят на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо липсва каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила-по чл. 146, т. 3 от АПК. Такова не се и твърди от жалбоподателя.
Съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието
по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че при издаване на оспореното Решение № 2153-10-14/13.08.2021
г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, както и потвърденото с него Разпореждане №
101-00-975-1/07.06.2021 г. на За ръководител на осигуряването за безработица,
не са допуснати нарушения на материалния закон.
Между страните няма спор по фактическата обстановка, която се установява и от всички доказателства по делото и е следната:
Началото на административното производство е поставено по повод подадено от Н.Г.Н. (чрез директора на Бюро по труда - Ловеч) заявление вх. № 101- 00-975/26.05.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО. Съгласно справка за приети, върнати и липсващи документи вх. № 101-00-975-1/27.05.2021 г. към заявлението приложение № 1 към чл. 1, ал. I, ал. 1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) Н. прилага копие на акт за прекратяване на правоотношението и копие от документ за лична банкова сметка.
***. 54а, ал. 1 от КСО - право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. В ал. 2 от същата разпоредба са изброени случаите, при които за придобиване право на обезщетение за безработица се зачита и времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; 4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Установяването на изискуемите 12 месеца осигуряване за фонд „Безработица“ по чл. 54а от КСО става с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ.
Съгласно нормите на действащото осигурително законодателство легалният и достоверен начин за отразяване на данни по отношение осигурителния статус на лицата, необходими за целите на ДОО е чрез регулярно подаване в НАП на коректни данни от страна на осигурителите по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО във връзка с правилата, инкорпорирани в Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Подадените и въведени данни в Регистър на осигурените лица (POJI) служат за формирането на адекватна и правилна преценка у длъжностните лица в ТП на НОИ по отношение преценката на правото, изчисляването на размера и навременното изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.
От представените към заявлението Заповед № 19/21.05.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение със „*****" АД е видно че същото е прекратено, считано от 21.05.2021 г. Следователно 18-месечният период по чл. 54а, ал. 1 от КСО включва времето от 21.11.2019 до 20.05.2021 год.
След служебно извършена справка в РОЛ е установено, че за горецитирания период за Н. са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от КСО от осигурителя „*****" АД, гр. Ловеч, както следва:
за м. 11.2019 г. (от 21.11.2019) - 7 работни дни във временна неработоспособност;
за м. 12.2019 г. - 19 работни дни във временна неработоспособност;
за м. 01.2020 г. - 22 работни дни във временна неработоспособност;
за м. 02.2020 г. - 20 работни дни във временна неработоспособност;
за м. 03.2020 г. - 21 работни дни във временна неработоспособност;
за м. 04.2020 г. - 20 работни дни във временна неработоспособност;
за м. 05.2020 г. - 7 отработени дни, 4 работни дни във временна неработоспособност, 7 работни дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност, и други дни в осигуряване без осигурителни вноски;
за м. 06.2020 г. - 22 работни дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност, и други дни в осигуряване без осигурителни вноски;
за м. 07.2020 г. - 23 работни дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност, и други дни в осигуряване без осигурителни вноски;
за м. 08.2020 г. — 13 работни дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност, и други дни в осигуряване без осигурителни вноски, 8 работни дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж на основание чл.9, ал.2, т. 3 от КСО;
за м. 09.2020 г. - без осигуряване;
за м. 10.2020 г. - без осигуряване;
за м. 11.2020 г. - без осигуряване;
за м. 12.2020 г. - без осигуряване;
за м. 01.2021 г. - 20 работни дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО;
за м. 02.2021 г. - 20 работни дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО;
за м. 03.2021 г. - 22 работни дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО;
за м. 04.2021 г. - 21 работни дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО;
- за м. 05.2021 г. - до 20. 05.2021 г. вкл. - 7 работни дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО и 4 работни дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност, и други дни в осигуряване без осигурителни вноски, последен ден в осигуряване 20.05.2021 г.; (прекратен трудов договор от 21.05.2021 г.)
При преценка правото на обезщетение, За ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Ловеч, след служебно извършената за Н. справка на данните за периода от 21.11.2019 до 20.05.2021 г., подадени от „*****" АД, гр. Ловеч по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, е установил, че жалбоподателката няма 12 месеца през последните 18 месеца, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ с осигуряване за риска „Безработица", поради което и на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО с разпореждане № 101-00-975-1/07.06.2021 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Отказът за отпускане на обезщетение за безработица, обективиран в разпореждането на длъжностното лице в ТП на НОИ – Ловеч, е мотивиран с отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 54а от КСО: Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица (ПОБ) имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
По данни, подадени в Регистъра на осигурените лица от осигурител „*****" АД, за времето от 01.07.2020 г. до 21.05.2021 г. Н. има повече от 30 работни дни неплатен отпуск за 2020 г. и за 2021 г., който се зачита за осигурителен стаж, следователно Н. няма необходимите 12 месеца осигурителен стаж и няма право на ПОБ към 21.05.2021 г. - последно прекратено правоотношение с осигурител „*****" АД.
Административният орган правилно е счел, че спорът в настоящия казус се свежда до това следва ли при преценката на правото на исканото обезщетение за безработица да бъде зачетено на Н. времето на неплатен отпуск над 30 работни дни.
Съгласно чл. 54а, ал. 2 от КСО - раздел III, Парични обезщетения за безработица, за придобиване право на парично обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Съгласно § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на закона за здравето (ПРЗ на ЗИД на 33), в сила от 14.05.2020 г.: 1 Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж. 2. През 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.
С §6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците са направени изменения в § 4а, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона - неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2021 г., се признава за трудов стаж; неплатеният отпуск, който се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО за 2021 г., от 60 работни дни става 90 работни дни.
Макар, че с настъпилите промени в посочените по-горе текстове, неплатеният отпуск по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО, който се зачита за осигурителен стаж, за 2020 г. е увеличен от 30 на 60 работни дни, а за 2021 г. от 60 на 90 работни дни, както е видно, сред изменените разпореди не е разпоредбата на чл. 54а, ал. 2 т. 3 от КСО - раздел III, Парични обезщетения за безработица, съгласно която за придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 на чл. 54а от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година, което показва, че законодателят не е искал тя да бъде изменена. Изричното включване в направените промени за увеличаване на дните на неплатения отпуск, който да се зачита за трудов и осигурителен стаж през 2020 г. и 2021 г., касае само чл.160, ал. 1 от КТ и чл. 9 ал.2, т. 3 от КСО, но не засяга относимата в случая разпоредба на чл. 54а, ал. 2, т. 3 от КСО.
По тези съображения жалбата на Н.Г.Н. е отхвърлена с оспореното Решение № 2153-10-14/13.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч.
С оглед наведените в жалбата съображения е видно, че спорът в настоящото производство се свежда до приложението на материалноправните норми – следва ли при преценката на правото на исканото обезщетение за безработица да бъде зачетено на Н. времето на неплатен отпуск над 30 работни дни.
Страните на спорят по фактите, които се установяват и от всички писмени доказателства.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО - Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Видно от приетата съдебно-икономическа експертиза на ВЛ С.Ц., която, като компетентна, безпристрастна и неоспорена от страните, съдът кредитира, установено е следното:
- за 2019 г. /периода 21.11.2019 г.- 31.12.2019 г./ оспорващата Н. е ползвала - 26 работни дни временна неработоспособност /в месеци, съобразно работните дни за всеки месец -1,37/;
- за 2020 г. оспорващата Н. е ползвала – 87 дни временна неработоспособност;
- 7 дни платен отпуск;
- 60 работни дни – в неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО;
- по чл. 54а, ал. 1 от КСО от тези 60 дни се признава само времето от 30 дни неплатен отпуск за календарната 2020 г. за придобиване право на обезщетение за безработица.
- Общо по чл. 54а от КСО за 2020 г. – 87 дни+7 дни + 30 дни = 124 дни /в месеци, съобразно работните дни за всеки месец- 6,04/;
- за 2021 г. /до 21.05.2021 г./
- 54 работни дни /от 01.01. до 19.03.2021 г./ - неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО;
- 32 работни дни /от 01.04.2021 г. до 21.05.2021 г./ - неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО;
- От всички 86 работни дни за 2021 г. – признати за неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО, по чл. 54а, ал. 1 от КСО се признава само времето от 30 дни неплатен отпуск за календарната 2020 г. за придобиване право на обезщетение за безработица.
- Общо по чл. 54а, ал. 1 от КСО за 2021г. – 30 дни /в месеци, съобразно работните дни за всеки месец- 1,50/.
Съгласно заключението на ВЛ С.Ц., което, като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира за целия поцесен период от 21.11.2019 г. до 21.05.2021 г. /общо 18 месеца/ по чл. 54а, ал. 1 от КСО се признават 8,91 месеца /1,37+6,04+1,50/, поради което общо оспорващата Н. има 8,91 месеца по чл. 54а, ал. 1 от КСО, като изискването на същата норма е да има 12 месеца. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО - Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Ето защо разпореждане № 101-00-975-1/07.06.2021 г. на За ръководител на
осигуряването за безработица, както и Решение № 2153-10-14/13.08.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ – Ловеч са законосъобразни, а подадената жалба е
неоснователна.
Поради това съдът намира обжалваните актове за законосъобразни, а
жалбата за неоснователна.
От страна на ответника не се претендират разноски, поради което съдът не следва да се произнася.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 118 от КСО Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Н., ЕГН: **********,***,
срещу Решение № 2153-10-14/13.08.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата вх. №
1012-10-89/18.06.2021 г., подадена от Н.Г.Н., ЕГН: **********, срещу Разпореждане
№ 101-00-975-1/07.06.2021 г. на За ръководител на осигуряването за безработица
/съгласно заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ –
Ловеч/ и е потвърдено Разпореждане № 101-00-975-1/07.06.2021 г. на За ръководител на осигуряването
за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1
от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Решението е окончателно съгласно чл. 119 от КСО.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: