МОТИВИ по НОХД №1429/16г. по описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимият М.С.И. е обвинен в това, че:
- на 17.02.2016 година около 19:35
часа в гр.Монтана, в района на офиса на Банка „Алианц България” Монтана
извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление - опипвал задните части на тялото, по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст - П.С.В. xxx, като употребил за това сила - дърпал и опипвал
тялото - престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
- на
05.03.2016 година около 19:20 часа в гр.Монтана, в района на павилионите на
Базар Монтана извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление - от зад опипвал краката и продължил да прокарва ръка по-нагоре
под полата, обхванал я отзад с ръцете си и опипвал гърдите, по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст -З.П. К. на 44 години от гр.Монтана, като
употребил за това сила - хвърлил се през гърба й, обхванал я отзад с ръцете си
и я опипал гърдите й - престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
- на
08.04.2016 година около 06:25 часа в гр.Монтана, в Общинския пазар - Монтана
извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление - блъснал я отзад и я опипвал с двете ръце по тялото в областта на
задника, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - В.А.Й. xxx, като
употребил за това сила - блъснал и опипвал тялото - престъпление
по чл.150 , ал.1 от НК.
- на
10.04.2016 година около 21:00 часа в гр.Монтана, в района на жилищен блок,
находящ се на бул.”Александър Стамболийски” №23, до вх.А извършил действия с
цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление - притискал
тялото към стената на сградата и опипвал задните части, по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст - М.Р.В. xxx, като употребил за това сила -
блъснал и притиснал тялото към стената - престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, пледирайки конкретно по
вид и размер наказание.
Подсъдимият М.С.И. се признава за
виновен, давайки съгласие при условията на чл.371, т.1 от НПК да не се разпитват
всички свидетели и вещите лица. При условията на чл.371, т.2 НПК подс.И. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът на подс.И. изрази
съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК. Излагат се доводи за смекчаване на
отговорността и се представят писмени доказателства за здравословното състояние
на майката на подсъдимия и на самия подсъдим.
Производството се разви при условията и реда на Глава 27 НПК –
по чл.370, ал.1 и сл. НПК и по – точно
съгласно чл.371, т.2 от НПК–
проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от съда при закрити врати съгласно чл.263 НПК.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. На основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие,
прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите
лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс.М.С.И.
xxx. Същият е ученик в XI клас ПГСАГ „Проф. арх. С. Стефанов”. От приложената
справка-характеристика се установява, че спрямо същия има въведена
криминалистическа регистрация, известен е на служителите на РУ МВР Монтана като
лице от активния криминален контингент, като склонен към извършването на
престъпления с висока степен на обществена опасноС. От представените епикриза и
експертно решение е видно, че подс.И. като дете е лекуван в детска неврологична
клиника при УСБАЛНП „Св. Наум” гр.София, като е имал и поставена диагноза –
бронхиална астма. Видно от ЕР №0881/041/14.03.2016г. майката на подс.И. – Е.
Младенова И. е претърпяла мозъчен инфаркт с 52 % т.н.р.
Видно от
справката за съдимост подс.И. е осъждан с присъда по НОХД №248/2016г. по описа
на РС – Оряхово, влязла в сила на 08.07.2016г. за деяние по чл.234, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 от НК извършено на 04.07.2016г.
Св.П.С.В. xxx и работи като продавач - консултант към ЕТ „Оли - Ангел
Ангелов” Монтана, като работи на смени по график - първа смяна от 06:30 часа до
13:00 часа и втора смяна от 13:00 часа до 19:30 часа. Работното й място се
намирало на Общинския пазар в гр.Монтана. Същата имала обичаен маршрут за
ходене на работа и прибиране след това, като от работа минавала през паркинга
на блока, който е до работното и място, след това пресичала ул.”Васил Левски”,
преминавала през служебния паркинг на пощата и излизала до офиса на „Алианц
–България” и Градската градина. На 17.02.2016г. била втора смяна на работа и
към 19:35 часа, вече било тъмно, когато си тръгнала от работа към вкъщи.
Вървяла по обичайния си маршрут, като в едната си ръка държала дамската чанта,
а в другата имала найлонов плик с покупки. След като преминала през служебния
паркинг на Пощата, малко преди да излезе от Офиса на „Алианц” в гръб усетила,
че някой я хванал за задните й части, като била облечена с панталон и късо
палто. В първия момент не разбрала какво се случва, помислила си дори че някой
иска да й вземе чантата и веднага изпищяла няколко пъти силно, при което нападателят
побягнал много силно и бързо по маршрута, от където била дошла тя. В следващият
момент от офис на „Виваком”, който е на първия етаж в страничното крило на
Пощата излязло едно момче и започнало да я успокоява, като й казал, че не е
видял какво се е случило, но вече нямало страшно. Св. В. твърди в показанията
си, че е видяла човек със светъл суитчър с качулка на главата, не много висок,
слаб и предполага, че е млад, защото много бързо избягал. Твърди също така, че
след случая променила маршрута си на движение, страхувала се да се движи сама и
непрекъснато се оглеждала, а преди това си е вървяла спокойно и не е очаквала
да има проблеми по улиците на гр.Монтана.
Св. З.П.К. xxx със семейството си и от около една година работи като
месачка в Хлебопекарна „Валка” Монтана. Всяка сутрин ходи на работа от 04:00
часа всеки ден, без неделя. До работата ходила пеша, като минавала по обичаен
маршрут - през общинския пазар, покрай „Аско Деница”, след това през площада и
след това до Хлебопекарната. Обичайно тръгвала за работа около 03:50 часа, като
по това време нямало много хора по маршрута й, тъмно е и вървяла сама. На
05.03.2016г. вечерта около 19:30 часа тръгнала на банкет по случай 8-ми март с
приятелки и трябвало да се чакат пред Аптека „Санита” в гр.Монтана. Св.К.
тръгнала около 19:20 часа, като този път минала през „Базара” от към Гостилница
„Ямурлука”. Вървейки говорела по телефона и си държала дамската чанта на лакътя
с лявата ръка. Било вече тъмно. Докато вървяла и говорела по телефона видяла,
че срещу нея идвал човек, с качулка на главата. Видяла го на прохода между
„Аско Деница” и будките до сградата, където било по-светло. Не му обърнала
внимание, когато се разминали. Няколко секунди след като се разминали тя приключила
разговора по телефона си. В момента, когато мислила да прибере телефона в
чантата си, усетила, че от зад, зад нея имало някой и в този момент този някой
я опипал отзад по крака и продължил да прокарва ръката по-нагоре, под полата й.
В следващия момент се хвърлил през гърба й, обхванал я с ръцете си и я опипал
по гърдите. Св.К. извикала силно и с ръцете си успяла да го бутне, за да я
пуснел. В следващия момент обаче си изпуснала телефона и чантата на земята и не
знаела какво да прави. Тогава видяла, че човека с качулката побягнал много
бързо покрай будката със закуските към Читалището и след това не видяла в каква
посока се отдалечил. В показанията си св.К. твърди, че в първия момент била в
шок, изплашена, не знаела какво да прави, тъй като не очаквала да и се случи
такова нещо. Тя ходела на работа сутрин много рано, по тъмно и след този случай
вече непрекъснато се оглеждала и се страхувала от някъде да не изскочи този
човек и да я нападнел отново. След случая вече била неспокойна и притеснена по
всяко време, когато вървяла пеша и сама - непрекъснато се оглеждала. След този
случай психиката й била разбита и нямала представа кога ще се успокои, за да
можела спокойно и без притеснения да се придвижвала сама.
Св.В.А.Й. xxx.2016г. тръгнала за работа, както обикновено около 06:20
часа по обичайния си маршрут. Бяла сама на улицата и в района на пазара. След
като навлязла в района на будките на Общинския пазар, след ключара усетила, че
след нея върви човек и инстинктивно се обърнала да види кой е. Видяла млад мъж,
със светло сив анцуг, с някакви черни апликации в горната част, който бил
сложил качулката на главата си, висок около 175-180 см. В показанията си св.Й.
твърди, че последният си вървял спокойно и нормално, поради и което тя не му
обърнала повече внимание. Стигнала до кафе - автомата, от където обичайно си
вземала кафе и се спряла и този път да си вземела кафе. Докато пускала монетите
за кафе усетила, как някой я блъснал отзад и след това я опипал с двете си ръце
в областта на задника. Св.Й. била облечена с тъмно синя спортна пола, бяло яке
и бели маратонки. Последната изобщо не очаквала това да се случи и че този,
същият младеж, който видяла преди това да върви след нея можел така унизително
да й вдигал полата и да я опипвал на обществено място, при което от преживеният
стрес се развикала и разплакала. От съседните павилиони за закуски и за цигари
дошли продавачките, които били вече на работа и започнали да я успокояват. Тази
свидетелка твърди, че момчето, което я опипало се отдалечило, като тичало много
бързо в посока покрай будката с цигарите. Вследствие на случилото се била много
изплашена и ужасена и не знаела какво да прави-плакала и не смеела да тръгне и
да продължи към работата си - за да не се върне момчето и да я нападнело
отново. Говорила по телефона с родителите си, които били в къщи и говорили с
нея, за да я успокоят. Продължили да говорят с нея през цялото време докато
тръгнала от кафе - автомата и докато стигнела до работа си. Целият ден била
неадекватна и притеснена, не можела да преживее и преодолее случилото се на
сутринта по пътя и за работа. В същия ден след работа се прибрала със съпруга
си с колата. След този случай карала някой да я придружава или да я закара на
работа, тъй като се страхувала да минавала сама по маршрута през пазара.
Св.М.Р.В. също така като останалите свидетелки живее в гр.Монтана. От краят
на м.септември 2015г. била безработна. В къщи имали куче, което често
разхождала по съседните улици около блока, в който живеела, обикновено сутрин и
вечер. Една вечер след Нова година-2016г. вечерта около 20:00 часа извела
кучето на разходка по обичайния маршрут. Преминала през кръстовището с
ул.”Аспарух” и била на бул.”Ал. Стамболийски”, преди кръстовището с ул.”Васил
Левски”, като държала в ръце повода на кучето. Била облечена с анцунг и с яке.
Кучето се спряло до оградата на жилищната кооперация и нещо душело, а тя спряла
да го изчака и да продължат с разходката. През това време отзад, зад нея някой
я доближил и от лявата й страна я хванал за задните й части, като я държал с
ръка. Тя подскочила и видяла един млад мъж, който започнал да й се извинява. Не
обърнала внимание на случилото се, тъй като си помислила, че се е припознал и
се е пошегувал. Момчето обаче се опитало да започне разговор с нея, но тя не
отреагирала и си продължила с кучето към светофара. Момчето продължило и
тръгнало по ул.”Васил Левски”, която била тъмна към Съдебната палата. След тази
случка св.В. не обърнала внимание на това какво е станало, но впоследствие от
една от съседка разбрала, че в района на блока им, пред входа, някой нападал
жени от входа, като ги опипвал и притеснявал. Отново не обърнала внимание, като
тя й казала, че ще събирали средства да сложат от вън пред входа лампа - за да
е по-осветено.
В неделя - 10.04.2016г. около 21:00 часа св.В. излязла със сина си до
денонощния магазин на ул.”Цар Борис III”. Напазарували и си тръгнали да се
прибират, като до Поликлиниката вървели заедно със сина й, а след това се
разделили - той си тръгнал към тях, а тя по бул.”Ал. Стамболийски” към къщи.
Когато наближила блока минала по главната улица и след това покрай алеята свила
за входа. Когато стигнала до входа позвънила по телефона на брат си. По принцип
той й затварял и след това я набирал, за да говорят. И този път след като го
набрала, той и затворил и тя изчаквала да й звънне. През това време била пред
входа на блока им, с гръб към входната врата. В този момент пред нея от дясно,
от към алеята идвал мъж, който вървял към входната врата на блока им.
Последният като стигнал, хванал бравата на вратата и в следващия момент я
притиснал към стената и я хванал за задните части с една ръка. Тя се отдръпнала
някак си от него и тогава момчето й казало: „моля ти се дай само да те пипна”.
Св.В. се развикала - не моля те, остави ме, върви си. Момчето обаче продължило
настоятелно да иска да правят секс, а ако не искала секс да му разрешила да я
опипвал, както е направил преди малко и да я оближел. Св.В. му казала, че това
не е възможно, че е на годините на майка му и да си върви. Казала му да си
върви и да не създавал повече проблеми нито на нея, нито на себе си, при което
момчето си тръгнало. Едва тогава свидетелката посмяла да отвори входната врата
на блока и влязла по стълбището.
От показанията на св.К. се установява, че преди случая със св.Й. е чула
за други подобни случаи с други жени, че са ставали тези неща предимно в района
на Общинския пазар, Автогарата, но обикновено ставали вечер, по здрач, а в
случая със св.Й. това станало рано сутринта. Тя видяла лицето, което тичало и
било с качулка на главата си, като й направило впечатление, че гледал в земята,
а не напред, където тичал. Разбрала и за момичето, което плачело/ св.Й./. Тя
била много изплашена, треперела и казала, че някой й е скочил отзад, вдигнал й
полата и е бъркал между краката й. В показанията си св.К. твърди, че след като
тези случаи били зачестили, тя също така се страхувала, когато се прибирала
вечер и винаги гледала някой да я придружавал.
В хода на разследването е установено авторството на деянията по чл.150,
ал.1 от НК, като подс.М.С.И. е бил разпознат от свидетелките З.П.К., В.А.Й., М.Р.В.
и П.С.В.. Както в разпитите си, така и при разпознаването същите са дали
описание на лицето и са категорични при извършеното разпознаване относно
извършителят на престъплението, а именно подс.И..
С протокол за доброволно
предаване подс.М.С.И. е предал на органите на полицията 1 бр - сиво долнище на
анцуг с черни триъгълни парчета плат в страни/ ляво и дясно/ и 1 бр. сив
суитчър с голяма щампа на лицевата част и надпис с червени букви, за които е
заявил, че са лично негови.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза се установява, че подс.И. както към момента на
деянието, преди и след това е бил в състояние да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. При цялостното изследване
на лицето не са установени нарушения в паметта и интелекта, които да нарушават
способността му за възприемане, съхраняване и възпроизвеждане на информация/
спомени и събития във връзка с разследването/. Степента на психичното развитие
го прави психично годен за участие във всички фази на наказателния процес.
При условията на чл.373, ал.3 НПК
съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303,
ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин - подс.И.
е извършил деяния по смисъла на чл.150, ал.1 от НК. Правилно е преценено от
обвинението, че не е налице чл.26 от НК имайки предвид чл.26, ал.6 от НК.
Имайки предвид изложеното, съдът
намери, че:
Подс.М.С.И. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпните състави на чл.150, ал.1 от НК както
следва:
- на 17.02.2016г. около 19:35 часа в
гр.Монтана в района на офиса на Банка „Алианц България” Монтана извършил
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление -
опипвал задните части на тялото по отношение на лице навършило 14-годишна
възраст - П.С.В. xxx, като употребил за това сила - дърпал и опипвал тялото.
- на 05.03.2016г.
около 19:20 часа в гр.Монтана в района на павилионите на Базар Монтана извършил
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление - от
зад опипвал краката и продължил да прокарва ръка по-нагоре под полата, обхванал
я отзад с ръцете си и опипвал гърдите по отношение на лице навършило 14-годишна
възраст - З.П. К. на 44 години от гр.Монтана, като употребил за това сила -
хвърлил се през гърба й, обхванал я отзад с ръцете си и я опипал гърдите й.
- на 08.04.2016г.
около 06:25 часа в гр.Монтана в Общинския пазар - Монтана извършил действия с
цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление - блъснал я отзад
и я опипвал с двете ръце по тялото в областта на задника, по отношение на лице
навършило 14-годишна възраст - В.А.Й. xxx, като употребил за това сила -
блъснал и опипвал тялото.
- на 10.04.2016г.
около 21:00 часа в гр.Монтана в района на жилищен блок, находящ се на бул.”Александър
Стамболийски” №23, до вх.А извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори
полово желание без съвкупление - притискал тялото към стената на сградата и
опипвал задните части по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - М.Р.В.
xxx, като употребил за това сила - блъснал и притиснал тялото към стената.
От субективна страна е налице
пряк умисъл – подс.И. е съзнавал обществено опасния характер на деянията,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Причините за извършване на
деянията са незачитане на половата неприкосновеност вследствие на отслабени
волеви задръжки.
За извършените
от подс.И. престъпления
визирани по-горе
съдът го призна за ВИНОВЕН и
му определи съответни наказания – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА– намалени с една трета по чл.58а, ал.1 НК до ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При определяне видът и размера на наказанията съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за тяхната индивидуализация, като ги определи при условията
на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК,
намалявайки ги с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанията са определени
при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – при превес на следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за разкриване на
обективната истина, младата възраст на подс.И. – роден 1997г. който от данните по ДП е видно,
че е имал недобро детство, липсата на данни за установени по ДП настъпили тежки
и непоправими последици за пострадалите – физически или/и психически. Отегчаващите отговорността обстоятелства са
изключително високата степен обществена опасност на деянията и това, че са извършени
спрямо четири отделни жени. Съдът
намери, че не са налице условията на чл.55 НК, респ. липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл.58а,
ал.4 от НК не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Изложените доводи от защитата бяха съобразени
от съда определяйки наказанията при условията на чл.54 НК при предвидения минимум по чл.150, ал.1 от НК. Съдът взе предвид изложеното от обвинението и защитата,
като отчита и данните за конкретните по
настоящето дело деяния, настъпилите от същите последици и поведението на подс.И. както в хода на ДП, така и в хода на съдебното
следствие. Наказания по – големи и по – малки като размер от наложените имайки предвид конкретните деяния и последиците им, в
т.ч. личността на подс.И., по разбиране на
настоящия съд ще бъдат несъразмерни и не съответни по
смисъла на чл.35, ал.3 от НК. При
определяне вида и размера на наложените
наказания, съдът намира, че са съобразени целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията на
чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретните деяния и степента обществена
опасност на подс.И.. Съдът
намира наложените наказания
за съответни по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определя спрямо
подсъдимия М.С.И. общо
най – тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на общото най – тежко наказание за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът приложи чл.66 НК намирайки,
че са налице условията за това – подс.И. е неосъждан към момента на извършване
на процесните деяния /присъдата по НОХД №248/2016г. на РС – Оряхово е влязла в
сила на 08.07.2016г., а процесните деяния за извършени в периода 17.02.2016г. –
10.04.2016г. /, определеното общо наказание е по–малко от три години лишаване
от свобода, като за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи общото наказание лишаване от свобода. Съдът определи размера на
изпитателен срок при минималния размер по чл.66, ал.1 НК – три години, считано
от влизане в сила на присъдата, съобразявайки данните за личността и
здравословното състояние на подс.И. и тежестта на извършените деяния, като
намира, че определения срок е съответен и законосъобразен.
На основание чл.67, ал.3 вр. с
чл.42а, ал.2, т.4 вр. с чл.42б, ал.4 от НК съдът
наложи спрямо подсъдимия М.С.И.
пробационната мярка – включване в програми за обществено въздействие за изграждане на социални навици и умения за
законосъобразно поведение на подсъдимия И. през изпитателния срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила и привеждане в изпълнение на присъдата. Съдът намира, че са налице законните основания за
приложение на чл.67, ал.3 НК – отложеното общо най–тежко наказание лишаване от
свобода е по–голямо от шест месеца, като съобразявайки обществената опасност на
деянията и личността на подс.И. намира, че през определения три годишен
изпитателен срок следва да се изтърпява пробационната мярка по чл.42а, ал.2,
т.4, пр.2 от НК.
Веществените
доказателства – 1
бр. сиво долнище на анцуг с черни триъгълни парчета плат в страни /ляво и
дясно/ и 1 бр. сив суитчър с голяма щампа на лицевата част и надпис с червени
букви следва да се върнат на подс.И..
На основание чл.189, ал.3 НПК
съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия М.С.И. да
заплати по сметка на ОДМВР Монтана сумата 220 /двеста и двадесет/ лева –
възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА
подсъдимия М.С.И. да заплати по сметка на РС Монтана сумата 5 /пет/ лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лиС.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: