Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.06.2019 г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 29 май Година
2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар: ПЛАМЕНА
ЯНКОВА
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното
от съдия Бозова
а.н.дело № 512 по описа за 2019 година, съобрази:
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № № 18-1228-002644 от 03.07.2018
година на Началник сектор ПП към ОД на МВР град Стара
Загора, с което на Т.Б.К. е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 200.00 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, във връзка с чл.179,
ал.1, т.5, предложение четвърто от Закона за движение по пътищата, за нарушение
на чл.119 ал.1 от същия закон.
В съдебно заседание пълномощник на
жалбоподателя моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна изпраща представител в съдебно заседание, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Представя писмено становище.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и
служебно провери правилността на издаденото НП, приема:
Съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна
– наказано лице, което единствено чрез право на
жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.
На 29.05.2018 г. около 17.20 ч. в град
Стара Загора жалбоподателката управлявала лек
автомобил „Ауди”, модел „Ку7” с рег. № СТ 5551
АТ, собственост на АД „КАМАРС” по бул.„Цар Симеон Велики”
посока изток.
Навлизайки в кръстовището между бул.„Цар
Симеон Велики” и ул.„Армейска”, през пешеходната пътека в посока север-юг
внезапно тичешком излязло малолетно дете - Асен Илиев Асенов, роден
Жалбоподателката веднага спряла, слязла от
автомобила и предложила да откара детето до болницата. Детето отказало.
Жалбоподателката позвънила на телефон 112,
съобщила за случая, след което веднага слязла с автомобила си до сектор „Пътна
полиция”. Там й е направена проверка за употреба за алкохол. Пробата е
отрицателна.
Детето веднага посетило травматологичен
кабинет, направена му е рентгенова снимка, не са констатирани счупвания.
В сектор „Пътна полиция” свидетелят П. в
присъствието на колегата си свидетелят Т. съставил и връчил на жалбоподателката акт за нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката вписала възражения, че
детето се удря странично в автомобила и щетата е отляво на автомобила й.
По преписката са приложени сведения от А.А.,
в които същият сочи, че на 29.05.2018 г. около 17.20 ч. бягал по ул. „Армейска”
в посока север-юг и пресичал пешеходната пътека на бул.„Цар Симеон Велики”.
Когато се намирал по средата на пешеходната пътека, бил ударен от преминаващ по
това време джип. Водачката на спряла, попитала дали да го закара до болницата,
но той отказал.
Приложени са сведения от жалбоподателката, в които същата посочва, че при
преминаването си през „повдигнатата” пешеходна пътека на кръстовището между бул.„Цар
Симеон Велики” с улица „Армейска” е чула удар от ляво в автомобила си. Веднага
спряла автомобила и установила, че до преден ляв калник имало паднало дете. Тя
веднага поискала да го откара в болницата, но детето отказало.
По делото е безспорно установено, че: процесната пешеходна пътека е повдигната – има изградена
гърбица в очертанията на пътеката; в резултат на удар на пешеходеца в
автомобила на левия преден калник е получена деформация и следи от протриване
по лаковото покритие.
На жалбоподателката
е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия Д бланков № 592359
от 29.05.2018 година, за това, че на 29.05.2018 година, около 17.20 часа, в
град Стара Загора по бул.„Цар Симеон Велики”, в посока изток, на кръстовището с
улица „Армейска”, управлявала лек автомобил „Ауди” с регистрационен № СТ 5551 АТ, като не пропуска и блъска преминаващия по пешеходната пътека в посока север-юг,
пешеходец Асен Илиев Асенов, роден 2006 година, и реализира пътнотранспортно произшествие.
Деянието е квалифицирано като нарушение по
чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението
е описано и е квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателката,
на основание чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предложение четвърто
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
„глоба” в предвидения там размер от 200.00 лева.
Съдът констатира съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и НП. Нито в АУАН, нито в НП е описано самото
нарушение и обстоятелствата на същото, тъй като не е налице яснота в какво се
изразява „блъскането”. Не е посочено тялото на детето контактувало ли е или не с
автомобила и в точно коя част. В този смисъл не е конкретизирано в какво се
изразява реализирането на пътно транспортно произшествие. Пропуските в
съдържанието на НП при описание на нарушението и в
частност при формулиране на обвинението са съществени, тъй като водят до
неяснота на обвинителната теза и нарушено право на защита.
Всичко това нарушава чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, защото
в НП липсва описание на фактически
обстоятелства на нарушението. Това осуетява извършването
на фактическа проверка на НП
от страна на съда. Ето
защо, съдът приема, че са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като
при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, до степен даваща основание
на съда да
отмени оспореното НП само на
това основание без да разглежда
спора по същество.
От друга страна, дори хипотетично да се приеме, че не са налице горепосочените
съществени процесуални нарушения, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата, при
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.
При допуснато нарушение в тази насока и
настъпило пътнотранспортно произшествие, безспорно установено, в разпоредбата
на чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1 т.5, предложение четвърто от Закона
за движението по пътищата е предвидено съответното административно наказание –
„глоба” в размер на 200.00 лева. Именно по тези текстове от закона е
формулирано и административното обвинение в настоящия случай – отнето
предимство на преминаващ по пешеходната пътека пешеходец с настъпило
пътнотранспортно произшествие.
Посочено е, че жалбоподателката,
като водач на лек автомобил, при преминаването си през пешеходна пътека в
населено място не е пропуснала и е блъснала вече преминаващия по нея пешеходец.
За да е безспорно установено
административното нарушение, следва доказателствата по делото да налагат
категоричния извод, че пешеходецът вече е преминавал по пешеходната пътека,
преди лекия автомобил да е стъпил на нея и вследствие на това пешеходецът да е
бил блъснат – настъпване на пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира, че доказателствата по делото
не подкрепят напълно така формулираното обвинение, което води до неговата съмненост, а и оттам и до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства не се установява по един
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателката
действително е отнела предимството на преминаващ пешеходец, предоставено му по
закон, с което да е допуснала при това виновно пътнотранспортно произшествие.
По
делото са налице доказателства, че лекият автомобил вече е бил върху пешеходната
пътека, когато пешеходецът е започнал пресичането на уличното платно по
пешеходната пътека, нещо повече пешеходецът е тичал преди навлизането в
пешеходната пътека и по време на движението си по нея. В подкрепа на това е мястото
на настъпване на удара – встрани на автомобила, в неговия калник, а не в
предната част на лекия автомобил. Това налага извода, че вече автомобилът е бил
върху пешеходната пътека, когато пешеходецът тичайки, е предприел внезапно
пресичане на уличното платно по пешеходната пътека, което изключва виновно
поведение от страна на водача на лекия автомобил. За него по закон съществува
задължението да пропусне стъпилите или преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци, но само когато те се намират там преди лекия автомобил вече да преминава
през пешеходната пътека, което не се установи безспорно по настоящото дело.
В тази
насока следва да се има предвид, че освен за водачите на лекия автомобил,
закона вменява задължения и за пешеходците.
Съгласно чл.113, ал.1, т.1 от Закона за движението
по пътищата, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават на пешеходните пътеки при спазване на следните правила – преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства.
В разглеждания случай се събраха
доказателства, че пешеходецът е навлезнал в платното
за движение тичайки, което налага извода, че не е изпълнил задължението си по
тази правна норма.
Съща така по смисъла на чл.114, т.1 от
Закона за движението по пътищата на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение.
С
оглед данните, че пешеходецът е тичал, то може да се приеме, че същият внезапно
е навлязъл на платното за движение. Всичко това изложено до тук, води до една съмненост на формулираното административно обвинение.
Според
настоящия съдебен състав, административното нарушение не е безспорно
установено. Не може да се приеме и че жалбоподателката
е нарушила правилата за поведение заложени в цитираните норми на Закона за движението
по пътищата. Същата излага твърдения, че е намалила скоростта, преди
пешеходната пътека и след като не е видяла приближаващи пешеходци е предприела
продължаване на хода си, и когато вече е била върху пешеходната пътека,
пешеходецът е започнал преминаване, при това тичайки и се е ударил встрани на
автомобила. Това навежда извода, че не
автомобилът е блъснал пешеходеца, както е посочено в административното
обвинение, а пешеходецът тичайки, което в разрез със законовите изисквания се е
блъснал встрани на лекия автомобил – в неговия калник. Изтъкнатите доводи на
въззиваемата страна, че това е станало от страната на водача на лекия автомобил
и видимостта е била добра, за което е следвало да реагира и да предпази
пешеходеца, не може да се вмени като вина на водача, още повече, че жалбоподателката е заявила, във възражението си, че ударът
е станал при спрян автомобил, тоест тя след като е забелязала тичащия пешеходец
е преустановила движението на автомобила, но въпреки това тичайки, пешеходецът
се е блъснал в лекия автомобил.
Обобщено казано, изложеното до тук не може да наложи категоричен
извод, че административното обвинение е доказано по един несъмнен и безспорен
начин, а и оттам и вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие, което
води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
С
оглед на всичко горепосочено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.63 ал.1
пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 18-1228-002644 от 03.07.2018 година
на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР град
Стара Загора, с което на Т.Б.К. ***, е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева, за нарушение по чл.119 ал.1 от Закона
за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до
страните.
СЪДИЯ: