РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Радомир, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. А.
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Административно наказателно
дело № 20241730200122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. на директора на Регионална дирекция по горите -
Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д. административно наказание „глоба“ в
размер на 150,00 лева, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за нарушение на чл. 148, ал. 12
от ЗГ, вр. чл. 14б, ал. 1 и ал. 8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии за това, че на 02.10.2023 г., по маршрут съгласно превозен билет № ..РК ., е
транспортирал дървесина, придружена с превозен билет № ., без да е снабдил превозното
средство с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на
движението му (GPS устройство).
Недоволен от така наложеното му административно наказание жалбоподателят чрез
адвокат - пълномощника си - адв. Б. от АК – Перник, е обжалвал в законоустановения срок
издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалбата доводи адв. Б. моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО
съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Претендират се на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По
подробно изложени в пледоарията правни съображения моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както и да присъди на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и предени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 06.10.2023 г. К. В. Х., на длъжност „главен специалист“ при РДГ - Кюстендил, в
изпълнение на служебните си задължения по повод подаден сигнал, е извършил проверка в
електронната система на ИАГ, като е установил, че товарен автомобил с per. № РК ., чийто
ползвател е жалбоподателят Д., за който са издадени 3 бр. превозни билети, а именно: ., . и
.3, не е регистриран в регистъра на ИАГ за автомобил с GPS устройства.
При същата проверката е установено от Х., че за товарния автомобил не е
представено удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройства и доставяща
услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до
информацията от GPS устройството по реда на чл. 14б, ал. 3, т. 3 от Наредба за контрола и
опазването на горските територии.
За извършената проверка е съставен констативен протокол № . г.
Въз основа на констатациите, отразени в горепосочения констативен протокол, е
съставен АУАН на жалбоподателя Д. № . г. от св. Д. З., като свидетел по съставянето на
АУАН е св. Л. И..
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство
наказателно постановление № . г., с което е наложено на жалбоподателя А. Д.
административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2
от Закона за горите, за нарушение на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, вр. чл. 14б, ал. 1 и ал. 8 от Наредба
№ 1 за контрола и опазването на горските територии.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокат
- защитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и в хода на съдебното следствие,
съдът намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените
от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения,
съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши въпроса
относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на
същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материалноправните норми и
правилно ли е определен размерът и видът на наложеното административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП, довели до
нарушаване на правото му на защита.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство и при съставяне на АУАН са допуснати от
АНО нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и налагащи отмяна на атакуваното НП. Това е така по следните
съображения:
На първо място нарушена е императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
процесният АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което се доказва и от показанията
на свидетелите И. и З.. Свидетелят З. твърди от една страна, че жалбоподателят е бил
надлежно поканен по телефона и не се е явил при съставянето на АУАН, от друга страна
същият свидетел заявява, че в същия телефонен разговор жалбоподателят, след като е
заявил, че няма да се яви за съставяне на АУАН, е бил надлежно уведомен, че ще му се
състави акт за административно нарушение, като в същия ще се отрази, че е отказал да го
подпише и да получи препис от акта. Напълно кореспондиращи с показанията на свидетеля
З. са показанията на свидетеля И.. Въз основа на така проведения телефонен разговор,
пресъздаден в хода на съдебното следствие от свидетелите З. и И., е съставен констативен
2
протокол, серия ПК07 № 143467 от 11.10.2023 г. от свидетеля Д. З., в който е отразено
изявлението на Д., че няма да се яви за съставяне на АУАН и за предявяване и получаване на
препис от същия. Така, приемайки, че жалбоподателят с това си изявление в проведения
телефонен разговор е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН, бил е надлежно
запознат със съдържанието на АУАН и същият му е бил надлежно предявен,
актосъставителят е съставил процесния АУАН № 465/11.10.2023 г., като същият е оформен
по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, при отказ от страна на Д. да го подпише, независимо че А. Д.,
както е заявил по телефона, не се е явил за съставяне на акта и не се е запознал със
съдържанието му и не е отказал изрично пред контролните органи да го подпише съгласно
задължителния процесуален ред, предвиден в чл. 43 ЗАНН. Свидетел по така оформения
отказ на Д. да подпише АУАН е св. Б.К. на длъжност „експерт“ при РДГ - Кюстендил.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е опорочен
изцяло процесуалният ред за съставяне и предявяване на АУАН на жалбоподателя Д., като
по този начин е нарушено и правото му на защита. При положение, че актът е бил съставен
в отсъствието на нарушителя, то е следвало след съставянето му актосъставителят да
продължи с процедурата по чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, което не е било сторено.
Нарушителят може да бъде поканен по телефона за явяване с оглед съставяне на АУАН в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но няма как актът да бъде връчен по телефона, още по-
малко да се оформи отказ да се получи АУАН от нарушителя.
Предявяването на адмнистративнонаказателното обвинение се удостоверява от
нарушителя с подписването на акта, съответно подписът е удостоверително изявление,
което потвърждава, че същият е запознат с повдигнатото му обвинение, без което
административнонаказателното производство не се счита за редовно образувано и по
аргумент от чл. 52, ал. 2 от ЗАНН е условие, без което не може да бъде издадено
наказателно постановление. Ето защо, законодателят е предвидил в чл. 43, ал. 2 ЗАНН, че
отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и подпис на един свидетел, който
да замести липсващото изявление, потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл. 43, ал.
1 ЗАНН. Предявяването на акта за запознаване с неговото съдържание е задължение на
контролните органи, което се изпълнява, чрез връчване на препис в момента на неговото
съставяне, ако нарушителят присъства. Изключение от правилото, че АУАН се предявява в
момента на неговото съставяне, е предвидено в чл. 43, ал. 5 ЗАНН за случаите, когато е
съставен в отсъствие на нарушителя. В тази хипотеза административнонаказателното
производство се счита за образувано, а АУАН за редовно съставен след спазване на същата
процедура като разписаната в чл. 43, ал. 1 ЗАНН, но с тази разлика, че предявяването се
извършва от длъжностно лице по чл. 43, ал. 4 ЗАНН. В тези случаи се попълва разписка за
връчване на препис от акта, в която нарушителят посочва датата, на която му е предоставен.
В случая по делото липсва удостоверяване чрез полагане подпис от нарушителя на
дължимото според закона предявяване на същия на АУАН и връчване на препис от него
съгласно императивните изисквания на закона. При това положение
административнонаказващият орган е бил длъжен на основание чл. 52, ал. 2 ЗАНН да върне
преписката на актосъставителя за предявяване и връчване на АУАН. Вместо това, той е
издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. По посочения начин е
допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до накърняване
правото на защита на санкционираното лице, като същото е било лишено от възможността
да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира
адекватно защитата си в първата фаза на административнонаказателното производство (в
същия смисъл: решение № 402/23.09.2020 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 443/2020 г.).
По така изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
За правна пълнота по съществото на правния спор настоящият състав на съда намира
за основателни и възраженията на адвокат - пълномощника на жалбоподателя, че не е
доказано, предвид представените в АНП писмени доказателства, извършено от
3
жалбоподателя административно нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП.
След като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите,
събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка и приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК,
във вр. с чл. 84 ЗАНН, съдът констатира, че не е доказано по безспорен начин в
административнонаказателното производство от страна на наказващия орган извършено от
Д. административно нарушение по чл. 148, ал. 12 от ЗГ, вр. чл. 14б, ал. 1 и ал. 8 от Наредба
№ 1 за контрола и опазването на горските територии.
Чл. 146 ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. възпроизвежда дословно разпоредбата на чл.
148, ал. 12 ЗГ. В следващите ал. 2, 3 и 4 е регламентирано, че GPS устройството по ал. 1
следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на
товарните превозни средства и мобилните обекти, съответните дата и час, с възможност за
последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни.
Задължение на собствениците или ползвателите на товарни превозни средства е да
осигурят непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната
РДГ копие от регистрационните талони на съответните превозни средства, снабдени с GPS
устройства; заверено копие на документ, удостоверяващ монтирането и функционирането
на устройството; удостоверение, издадено от фирмата, монтирала устройствата и доставяща
услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до
информацията от устройствата - последното изискване важи за собственици (ползватели на
товарни превозни средства, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев), като тези
лица (собственици или ползватели) на товарни превозни средства трябва да предоставят
изброените документи в съответната РДГ. Тези данни се предоставят преди товарното
превозно средство да се използва за транспортиране на дървесина.
В случая Д. е санкциониран за нарушение на чл. 148, ал. 12 ЗГ, вр. чл. 14б, ал. 1 и ал.
8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, като липсват
доказателства за собствеността на автомобила към момента на извършване на нарушението.
Липсват и категорични доказателства към момента на извършване на административното
нарушение Д. да е бил ползвател на товарния автомобил.
Субект на нарушението по чл. 148, ал. 12 ЗГ е собственикът или ползвателят на
товарното превозно средство, чието е и задължението съгласно чл. 146 ал. 1 от Наредба №
1/2012 г. да оборудва автомобила с устройство за позициониране и проследяване на
движението му от натоварването на дървесината от временен склад в горските територии,
където е добита до местоназначението ú. Не бе доказано към момента на извършване на
нарушението, именно Д. да е бил ползвател на МПС-то, като безспорно бе доказано,
предвид писмените доказателства, че не е бил собственик на същото.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото договор за правна защита и
съдействие, съдът приема за доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер
на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна
сложност на делото и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се
явява завишено и следва да бъде намалено на 400,00 лева, който размер е съобразен с
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г. на директора на Регионална дирекция
по горите - Кюстендил, с което е наложено на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ., ЖК
„Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева, на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за нарушение на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, вр. чл. 14б, ал. 1 и
ал. 8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул.
„България“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ., ЖК „Т.“, бл. .,
вх. ., ет. ., ап. . сумата от 400,00 (четиристотин лева), представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Пернишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5