РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8984 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
от С.О.срещу кооперация „Потребителска кооперация „П.“, с правно основание чл.
108 ЗС, за признаване правото на собственост на ищеца върху недвижими имоти -
сгради с идентификатор 55419.6705.891.1 и идентификатор 55419.6705.891.2, по
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. П., Столична
община, р-н П., одобрени със Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор
на АГКК, и осъждане на ответника да му предаде владението на имотите, както и
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 129 600 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на имота за периода от 08.07.2010 г. до 08.07.2015 г..
Ищецът С.О.поддържа, че е собственик на посочените
два имота, които образуват ресторантски комплекс „Лебед“, по силата на Акт за
частна общинска собственост (АОС) №4460/2013 г. Излага, че за тези имоти е налице
Акт за държавна собственост №4748/31.12.1969 г., предшестван от АДС
№4599/19.05.1950 г., съгласно които се обособява имот, съвпадащ с границите на
кв. №54, с. П.. Твърди, че имотите са преминали в собственост на общината по
силата на §7, т. 6 от ЗМСМА, тъй като имотите са обект от общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за търговско-битово обслужване
на населението. Сочи, че имотите се намират във владение на ответника, без да е
налице правно основание за това, както и че последният ги е отдал под наем на
фирма „К.Ф.“ ООД. Претендира и изплащането на обезщетение за лишаването му от
ползването му на процесните имоти за период от пет години назад, считано от
момента на депозиране на исковата молба (09.07.2015 г.)
Ответникът Кооперация „Потребителска кооперация „П.“
оспорва основателността на исковете. Счита, че не е налице активна процесуална
легитимация за ищеца, тъй като не притежава правото на собственост, доколкото
по силата на Акт за частна общинска собственост №4460/2013 г. не е могъл да
придобие имотите. Навежда доводи за нищожност на АОС №4460/2013 г. като
противоречащ на закона, тъй като не е била спазена процедурата по чл. 158 от
Правилника на ЗДС, приет с ПМС №235 от 19.09.1996 г., обн. ДВ, бр. 82 от 27.09.1996
г. Поддържа, че съгласно АДС №4748/31.12.1969 г. имотите са деактувани и
предадени в полза на ПК „П.“. Счита, че притежава правото на собственост по
силата на Разпореждане №12/08.02.1977 г. на Министерски съвет и подписания въз
основа на него между Министъра на финансите като представител на държавата и
Председателя на ЦКС, Протокол от 02.11.1977 г. При условията на евентуалност
твърди, че е придобил собствеността на имота по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност, тъй като от 1977 г.-1978 г. е владял за повече от 10
години необезпокоявано имота. Твърди, че е заплащал дължимите данъци, завел е
имотите в баланса си като дълготраен материален актив, както и изрично през
2003 г. е поискал от общината неговото деактуване, като никога през годините
ищецът не е упражнявал каквото и да е вещно право върху процесните имоти.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Предпоставките
за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС са ищецът да е собственик на
претендираните имоти; ответникът да владее или държи процесните имоти и да няма
основание за това владение или държане (основание, което да може да се
противопостави на ищеца).
В
тежест на ищеца е да установи, че е собственик на процесните имоти, при което
ответникът следва да докаже правното основание, въз основа на което същите се
намират във фактическата му власт.
Безпротиворечиво
между страните по дело е, че спорните имоти, находящи се в с. П., р-н „П.“, м.
„Зона за отдих“, представляващи сгради за обществено хранене с идентификатор
55419.6705.891.1 с площ от 540 кв.м. и идентификатор 55419.6705.891.2 с площ от
33 кв. (образуващи ресторантски комплекс „Лебед“), посочени в представения по
делото АДС №4748/31.12.1969 г. като Ресторант-салон, с площ 440 кв.м., партера,
заедно с кухня и склад, находящи се в с. П. - София, са били държавна
собственост.
Съгласно
удостоверение № РД-47-00-221/13.03.2001 г. на Областния управител на гр. София,
на основание Заповед № П-08-00-0371/94 от 29.01.1996 г. на Министерство на
финансите, е отписан от актовите книги за държавна собственост горепосочения акт
за държавна собственост, касаещ Ресторант-салон, с площ 440 кв.м., партера,
заедно с кухня и склад, находящи се в с. П. - София.
По
делото е представен Акт за частна общинска собственост №4460/17.05.2013 г.,
съставен на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС, в който е посочено, че С.О.е
собственик на част от УПИ III – за
ресторантски комплекс, кв. №54, с площ от 5246 кв.м., находящ се в с. П., м-ст
„Зона за отдих - П.“, включваща реална част от поземлен имот с идентификатор
55419.6705.891 с площ от 4390 км.м., реална част от имот с идентификатор
№55419.6705.892 с площ от 18 кв.м., реална част от ПИ с идентификатор
№55419.6705.2722 с площ от 838 кв.м., заедно с построената в имота сграда с
идентификатор 55419.6705.891.1 с площ от 540 кв.м.
Според
изложеното в исковата молба процесните сгради с идентификатор 55419.6705.891.1
и идентификатор 55419.6705.891.2, образуващи ресторантски комплекс „Лебед“, са
преминали от държавата в собственост на общината по силата на закона - §7, т. 6
от ПЗР към ЗМСМА. Визираната норма предвижда, че с влизането в сила на ЗМСМА,
преминават в собственост на общините, държавни имоти, съставляващи обектите на
общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Преценката дали имотите са
били използвани за посочените в тази разпоредба нужди се извършва към момента
на влизането й в сила - 17.09.1991
г. (в този смисъл решение № 150/07.05.2012 г., по гр. д. №
1052/2011 г., ІІ г. о. на ВКС).
Видно
от заключението на приетата по делото, без възражения от страните,
съдебно-техническа експертиза, в регулационния план, одобрен със Заповед №
168/21.04.1971 г., процесният ресторант попада в кв. 17а, която територия е с
отреждане „За ресторант, хотел, сладкарница и бар“, като в актуалния регулационен
план теренът е с предназначение „За ресторантски комплекс“. Според вещото лице
е налице идентичност между описаната в АДС № 4748/1969 г. сграда – ресторант и
процесните имоти.
С
оглед установеното по делото предназначение на недвижимия имот - ресторант,
който безспорно служи за битово и търговско обслужване, съдът намира, че към
момента на влизане в сила на ЗМСМА, са били налице предпоставките на §7, т. 6
от ПЗР към ЗМСМА, и процесните сгради са преминали в собственост на общината по
силата на закона.
Неоснователни
са доводите на ответника, че ресторантът е преминал в негова собственост,
поради което към 17.09.1991 г. не е бил държавна собственост. Соченото от Кооперация „Потребителска кооперация „П.“ придобивно
основание – Разпореждане на Министерски съвет №12/08.02.1977 г. на Министерски
съвет и подписания въз основа на него между Министъра на финансите като
представител на държавата и Председателя на ЦКС, Протокол от 02.11.1977 г., не
породило вещно-транслативен ефект, тъй като с този документ не се прехвърля
право на собственост (изрично в този смисъл Решение №40/15.07.2010 г., по т.д.
517/2009 г., на ВКС, II Т.О., и
Решение №91/03.06.2014 г., по гр.д. №5976/2013 г., на ВКС, I Г.О.).
Без
правно значение относно преценката за притежаваното от С.О.право на собственост
са възраженията на ответника относно допуснатите пороци при съставянето на Акта
за частна общинска собственост, доколкото същият няма конститутивно действие,
предвид изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3 ЗОС.
Въведеното
при условията на евентуалност възражение на ответника за придобиване имота по
давност с изтичането на десет години, считано от 1977 г., е неоснователно. С
оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС в двете редакции до изменението й с ДВ. бр. №33/19.04.1996 г.,
придобиването на държавна или общинска собственост, е изключено. С изменението на чл. 86 от ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от
01.06.1996 г., давността за вещите, частна общинска собственост, които са
завладени преди влизане в сила на изменението, започва да тече от 01.06.1996 г.
Десетгодишният давностен срок изтича на 01.06.2006 г., но към този момент е в
сила мораториум, установен с §1 от Заключителните разпоредби към Закона за
допълнение на ЗС (ДВ, бр. №46/2006 г.), с който е постановено спиране на
давността за определен период от време, удължен впоследствие до 31.12.2022 г.
(изрично в този смисъл са и мотивите на ТР №3/14.02.2018 г., постановено по
тълк. д. №3/2017 г. на ОСГТ на ВКС). Предвид липсата на валидно основание, въз
основа на което кооперация „Потребителска кооперация „П.““ да придобие правото
на собственост, безспорно установеното по делото владение от ответника има
характера на недобросъвестно по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. Предвиденият във
визираната разпоредба десетгодишен период на непрекъснато владение не е изтекъл
до предявяването на настоящия ревандикационен иск, с оглед изложените по-горе
съображения за наложения на 01.06.1996 г. мораториум и обстоятелството, че по
отношение на имоти частна общинска собственост, давността е спряла да тече. Ето
защо и ответникът, макар и да е упражнявал фактическа власт върху имота, не го
е придобил на основание изтичане на общата десетгодишна давност.
С
доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че към момента на
завеждане на ищцовата претенция кооперацията е владеела имота. Това
обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на доведените от
ответника свидетели С.и И., които сочат, че от 1977 г. и до момента ответникът
владее имота. Предвид това и доколкото по делото се, че ищецът се явява
собственик на процесните сгради, съдът намира за доказан по основание и
предявеният на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД иск за заплащане от ответника на
ищеца, на обезщетение за лишаването на общината от ползване на имота, претендиран
за период от пет години назад, считано от датата на депозиране на иска - от
08.07.2010 г. до 08.07.2015 г.. Предвид заключението на СТЕ, че за процесния
период общият размер на средния пазарен наем, който се явява обедняването на
Столично община, се равнява на 152 640 лв., то и ищцовата претенция за
сумата от 129 600 лв., се явява изцяло основателна.
С оглед извода за
основателност на предявените от С.О.срещу кооперация „Потребителска кооперация
„П.“ искове по чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от ищеца съдебни разноски в
общ размер на 5868,73
лв., от които 200
лв. - депозит за СТЕ и 5668,73 лв. - държавна такса по предявените искове.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, по отношение
на Кооперация „Потребителска кооперация „П.“ ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление с. П., Столична община, р-н „П.“, ул. „Васил Левски“ №1, със
съдебен адрес *********, чрез адв. П.У.,***, Булстат ******, с адрес гр. София,
ул. „******, със съдебен адрес ***, р-н „П.“, ул. „******, е собственик на основание §7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, на недвижими
имоти, находящи се в поземлен имот с идентификатор 55419.6705.891, с. П., р-н „П.“,
м. „Зона за отдих“, и представляващи: Сграда с идентификатор
55419.6705.891.1, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-24/02.03.2012 г. на
изп. директор на АГКК, с площ от 540 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
сграда за обществено хранене, съгласно скица на сграда №20193/01.04.2013 г. и Сграда
с идентификатор 55419.6705.891.2, по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 33 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: сграда за обществено хранене, съгласно скица на
сграда №20194/01.04.2013 г,
ОСЪЖДА Кооперация „Потребителска кооперация „П.“
с ЕИК ******, на основание чл. 108 ЗС, да
предаде владението на С.О.с Булстат ******, върху горепосочените
недвижими имоти.
ОСЪЖДА Кооперация „Потребителска кооперация „П.“,
ЕИК ******, да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, на Столична община, Булстат
******, сумата от 129 600 лв. - обезщетение за лишаване от
ползване на ищеца на горепосочените недвижими имоти, представляващи сгради с
идентификатор №55419.6705.891.1 и № 55419.6705.891.2, дължимо за периода от 08.07.2010
г. - 08.07.2015 г.
ОСЪЖДА Кооперация „Потребителска кооперация „П.““,
ЕИК ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Столична община, Булстат
******, съдебни разноски в общ размер на 5868,73 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: