№ 10522
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110167582 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.200 КТ за
заплащане на сумата 700 000 лева за обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на трудова злополука, настъпила на 21.01.2021г., ведно със законната лихва от
датата на трудовата злополука – 21.01.2021г., до окончателното плащане, за сумата 27 440
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същата трудова
злополука, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 29.11.2021 г., до
окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1288,26
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираното обезщетение за
имуществени вреди за периода от 14.06.2021 г. до 29.11.2021 г.
Ищецът Ж. Н. Ж. твърди, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжността „монтажник на соларни
панели“. На 21.01.2021г., докато е изпълнявал трудовите си задължения на покрив на сграда
в гр. Монцерн, Кралство Белгия, е паднал от височина около 8 метра върху дървени палети
на земята. Злополуката е декларирана от работодателя пред ТП на НОИ, като с
разпореждане № 30522/25.06.2021г. на ТП на НОИ - София град е призната за трудова.
Излага, че вследствие на злополуката е получил тежки животозастрашаващи травми, като в
периода от 21.01.2021г. до 26.03.2021г. било проведено стационарно болнично лечение във
Федерална Република Германия, по време на което претърпял множество операции. След
транспортирането му в България, здравословното състояние на ищеца продължило да се
влошава, поради което бил приет за болнично лечение в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ
Токуда“ – гр. София в периода от 22.04.2021г. до 25.04.2021г., а впоследствие за периода от
17.06.2021г. до 08.07.2021г. спрямо него било проведено болнично лечение с извършване на
две операции във „ВМ Медикал Парк – Пендик“ в Република Турция. Проведеното лечение
1
не дало желания резултат, поради което долната част на тялото останала парализирана.
Излага, че за проведеното лечение в Република Турция е сторил разходи в размер на 27440
лева, които представляват имуществени вреди от трудовата злополука. Претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания
оценява на общо 700000 лева.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Не оспорва съществуването на
трудово правоотношение между него и Ж. Ж. към процесната дата. Счита предявения иск за
имуществени вреди за неоснователен, защото произходът на паричните средства, послужили
за проведеното оперативно лечение в Република Турция, е от открита в полза на ищеца
дарителска сметка. Излага, че от настъпване на злополуката до настоящия момент
многократно е изплащал парични средства, покриващи имуществени вреди по банкова
сметка на ищеца и неговата майка. По отношение на иска за неимуществени вреди прави
възражение по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, като заявява, че настъпилият вредоносен резултат
не се дължи единствено на трудовата злополука, тъй като пострадалият е действал при
груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на увреждането. Ответникът изтъква,
че на ищеца е бил проведен начален инструктаж по безопасност, но пострадалият не е
положил дължимата грижа, тъй като не е използвал предоставените му лични предпазни
средства /каска и предпазен колан/. Счита, че здравословното състояние на ищеца е
допълнително влошено поради неговото поведение по избор на лечебно заведение. Излагат
се доводи, че претендираното обезщетение е в завишен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че е настъпила твърдяната злополука,
която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените имуществени
вреди, както и техния размер, а по отношение на неимуществените вреди – настъпилите
болки и страдания, техния интензитет и продължителност, както и причинната връзка
между трудовата злополука и вредите.
В тежест на ответника е да докаже наведеното от него възражение за направени плащания за
лечението на ищеца, както и по възражението за съпричиняване (чл. 201, ал. 2 КТ) - да
докаже извършени конкретни действия, представляваща груба небрежност, които са в
причинна връзка с настъпването на злополуката и причинените вреди.
Съдът намира, че по делото не е спорно между страните, а се установява и от представените
по делото писмени доказателства, че между Ж. Н. Ж. и ответника е сключен трудов договор
№ 121 от 06.10.2020 г., по силата на който към 21.01.2021 г. той е изпълнявал длъжността
2
"монтажник на соларни панели", както и че на 21.01.2021 г. е настъпила злополука с него -
вследствие на падането му от височина около 8 метра върху дървени пелети на земята. С
разпореждане № 30522/25.06.2021 г. на ТП на НОИ - София град, на основание чл. 60, ал.1
КСО процесната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО, като липсва
спор, че това разпореждане е влязло в сила.
С оглед на това следва да се приеме, че по делото се установява наличието на трудово
правоотношение между страните и настъпила трудова злополука при действието на това
правоотношение, както и че характерът на злополуката като трудова е установен по
установения от закона ред със съответния влязъл в сила административен акт.
По отношение на самата злополука съдът намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно е изяснено, че тя е настъпила на посочената дата 21.01.2021 г., когато ищецът е
извършвал дейност по монтиране на соларни панели на покрива на складово помещение в
гр. Монцен, Кралство Белгия, при което паднал от покрива на сградата.
Спорните обстоятелства по делото касаят обстоятелствата относно причините за настъпване
на злополуката и налице ли е поведение на пострадалия, което да допринесло за това, както
и размерът на претърпените от ищеца вреди.
Съдът намира, че механизмът на настъпване на злополуката следва да се приеме за
установен въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в това число протокол
за извършено разследване на трудова злополука на ТП на НОИ – София град, протокол за
извършена проверка от дирекция „Инспекция на труда“ – гр. София, актове за установяване
на административни нарушения и приложената медицинска документация. Въз основа на
същите се изяснява, че Ж. Н. Ж. е стъпил извън поставените стълби за движение на покрива
и под тежестта му, покривното платно е поддало и се е счупило, вследствие на което ищецът
е паднал през покрива от около 8 метра височина, върху дървени палети. От заключението
на съдебно-медицинската експертиза се изяснява, че наличните данни за множеството
увреждания на ищеца са причинени от действие с голяма кинетична енергия на твърди тъпи
предмети, като едновременното им получаване е логична и обяснима последица от падането
от подобна височина по гръб. Предвид изложеното и доколкото не са събрани доказателства
за различен механизъм на настъпване на злополуката, то следва да се приеме, че тя е
настъпила при посочените обстоятелства.
На следващо място съдът намира, че следва да бъдат възприети изцяло изводите на вещото
лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на характера на
причинените на ищеца травматични увреждания и наличието на причинно – следствена
връзка между тях и процесния инцидент, доколкото са дадени задълбочени, обективни и
достатъчно мотивирани отговори на поставените задачи, като липсват събрани
доказателства, които да ги разколебават. Съгласно заключението, вследствие на процесния
инцидент ищецът е диагностициран с тежка закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се
в мозъчна контузия с вътремозъчен кръвоизлив в ляво слепоочие, остър хематом под
твърдата мозъчна обвивка двустранно челно – базално, тежка гръбначно – мозъчна травма
изразена с нестабилно миелично счупване на осми гръден прешлен и счупване на
3
шиповидните израстъци на седми, осми и девети гръдни прешлени с притискане, увреждане
на гръбначен мозък на това ниво и развитие на параплегичен синдром, тежка гръдна травма,
изразяваща се в хематом до гръбначен стълб в среден и долен отдели на гръден кош,
разместено счупване на 6-то дясно ребро и неразместени счупвания на 7 – мо и 8 – мо десни
ребра и на тялото на гръдната кост, контузия на десен бял дроб с двустранни плеврални
изливи, като при хемоторакс, много – фрагментно счупване на тялото и шиповиден израстък
на дясна лопатка без засягане на ставната повърхност. Като трайна последица от
гръбначномозъчната травма е налице доказана долна параплегия – парализа на долните
крайници с моторна и сензорна дисфункция, вследствие на която с времето е настъпила и
атрофия на мускулатурата въпреки провежданите лечения. Вещото лице е уточнило, че
лечението на пациенти с парализа след премахването на първопричините е труден и
продължителен процес, изискващ множество грижи за предотвратяване на усложненията. В
заключение от експертизата се изяснява, че с оглед наличните данни в никакъв случай не
може да се очаква възстановяване на движенията на долните крайници, още повече и в
степен преди увреждането.
След настъпване на злополуката ищецът е бил в коматозно животозастрашаващо състояние,
поради което е стартирало активно реанимационно лечение с интубация и поставяне на
аналгоседация. Извършени са множество операции и антибиотични лечения в няколко
болници, както в страната, така и в чужбина. Вещото лице изяснява, че травмите на
пострадалия до изпадането му в безсъзнание са били свързани със силни болки и страдания,
налагащи мощно обезболяване. След излизането му от кома във връзка с травмите и
извършваните по повод тях медицински интервенции ищецът също е изпитвал болки и е
страдал. С оглед данните от медицинската документация за настъпили усложнения след
травмата експертът дава заключение, че при Ж. е налице постоянна нетрудоспособност. Той
не може да се придвижва без чужда помощ и помощно средство инвалидна количка и е
затруднен дори при обслужване в ежедневните си хигиенно – битови потребности.
Търпените от ищеца болки и страдания, съответно причинените му неимуществени вреди,
се установяват и от показанията на свидетеля Ганка Йорданова – майка на ищеца, които
следва да бъдат кредитирани, независимо от близката роднинска връзка, тъй като същите
кореспондират с изводите по приетата медицинска експертиза, както и с характера на
уврежданията, а от друга страна и липсват доказателства, които да са в различна насока.
Свидетелят описва изпитваните от ищеца значителни болки, невъзможността да извършва
елементарни движения и да се самообслужва, както и как това се е отразило на психиката
му. Установява се, че когато се е прибрал в България, ищецът не е имал възможност да се
храни сам, приемал е множество лекарства и е имал декубитални рани, които са се нуждаели
от ежедневно почистване. Към настоящия момент синът ѝ е на легло и не може да се
придвижва сам. Свидетелката споделя, че е напуснала работа, за да обслужва ежедневно
сина си, който е в нестабилно психическо състояние, не иска да контактува с никой и не
може да спи от болки в гърба и кръста.
Предвид изложеното следва да се приеме за установено, че процесната трудова злополука е
4
имала изключително негативен ефект върху физическото и психическо състояние на ищеца.
За определяне размера на обезщетението съдът взема предвид спецификата на увреждането
– трайно парализирани и атрофирали са долните крайници на ищеца с моторна и сензорна
дисфункция без изглед за подобрение. В допълнение към горното, съдът отчита
извършените многобройни и тежки медицински интервенции, настъпилите усложнения,
обстоятелството, че болките са интензивни и до настоящия момент, както и че лечението на
ищеца в домашни условия продължава, като същия не може да извършва самостоятелно
хигиенно – битовите си потребности. Всичките страдания и ограничения, предизвикани от
травмата, получена при трудовата злополука, ищецът преживява с постоянно ясно съзнание,
съхранена критичност и самооценка. Следва да бъде отчетена и младата му възраст към
момента на злополуката – 33 години, многобройните и мъчителни здравословни увреди и
лошата прогноза за здравето и живота му. Тези обстоятелства безспорно водят и до
изключително тежки емоционални и психически травми. Въз основа на всички тези факти,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените физически и
душевни страдания от ищеца, които са в пряка причинна връзка с претърпяната трудова
злополука, е в размер на 300 000 лева.
Съобразно чл. 201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Относимо към възражението на ответника за проявена груба небрежност, съответно и към
отговорността за причинените вреди, се явява поведението ищеца непосредствено преди и
към момента на настъпването на злополуката и какво е отношението на същото към
настъпването на вредоносния резултат.
Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.1 КТ е налице в случаите, в които поведението
на работника очевидно логически, житейски и съобразно установените правила за
съответната дейност, които са му известни, е несъответно на условията при които се
предприема по начин, че опасността от него е предвидима дори от най-небрежния индивид с
нормална интелектуално и мисловна дейност. Като "груба небрежност" следва да се оцени
поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна обстановка /в този смисъл например Решение № 510 по гр. д. № 1923
за 2009 г. на IV ГО на ВКС/.
Съдът счита, че въз основа на събраните в хода на делото доказателства, не може да се
направи категоричен извод, че е налице проявена от ищеца груба небрежност за настъпване
на вредоносния резултат. Липсват преки доказателства за настъпилото събитие, а
съставените в тази връзка протоколи от НОИ и Инспекция по труда не съставляват
официални свидетелстващи документи, доколкото същите са съставени изцяло въз основа на
писмените обяснения, дадени от управителя и работниците в ответното дружество. От
показанията на свидетеля Чакъров, които съдът намира за безпристрастни и обективни, се
изяснява, че условията на работа в Белгия са били тежки и на големи височини. Свидетелят
споделя, че някои обекти са били обезопасявани с ограда, но на процесния обект не е била
поставена такава. Казва, че е работил един ден на него и там никой от работниците не се е
5
качвал с въжета и никой не ги е задължавал да си ги слагат, въпреки наличието на
супервайзер, който отговарял за сигурността им. По данни на свидетеля, шефовете на обекта
са били наясно, че работниците са били без колани, но не са реагирали, тъй като са го
смятали за безопасен. Свидетелят споделя, че шефовете са изисквали от тях да работят
бързо, а поставянето на предпазни въжета ги е забавяло значително.
С оглед установените условия на работния процес и поведението на работодателя, дори и
по делото да са налице индиции за факта, че ищецът не е поставил предпазния си колан, не
може да се приеме, че описаното представлява поведение, което очевидно логически и
житейски и съобразно установените правила за съответната дейност, е несъответно и че
опасността от станалото падане е била предвидима дори от най-небрежния индивид с
нормална интелектуално и мисловна дейност. Недоказани се явяват и твърденията на
ответника, че в деня на процесната злополука ищецът е бил в състояние след употреба на
упойващи вещества, както и че причина за влошаване здравословното му състояние е избора
на неподходящо лечение или лечебно заведение.
Предвид това съдът счита, че дължимото обезщетение не следва да бъде намалявано на
посочените основания, доколкото не се установяват конкретни обстоятелства, които да
обосновават наличието на поведение, което може да се квалифицира като груба небрежност.
По изложените съображения, както и доколкото липсват доказателства ответникът да е
заплатил на ищеца суми относими към процесната претенция, предявеният иск за
неимуществени вреди следва да се уважи до размера от 300 000 лева, ведно със законната
лихва считано от 21.01.2021 г., като за разликата над тази сума подлежи на отхвърляне.
Съдът намира, че по делото се доказва и наличието на търпени от ищеца имуществени вреди
в размер 27 440 лева /левовата равностойност на 14 000 евро/. Към исковата молба е
приложено нареждане за презграничен превод, от което се установява, че Ж. Н. Ж. е превел
на болница „ВМ МЕДИКАЛ ПАРК – ПЕНДИК“ в Република Турция сумата от 14 000 евро,
като за основание на плащането е посочена проформа фактура – 25.05.2021 г., както и че
сметката е с благотворителна цел. Представена е от ответника и разпечатка от WhatsApp,
видно от която сметката, от която е наредена сумата с IBAN BG68UNCR70001524406226
действително е дарителска и по нея към 23.11.2021 г. продължават да се събират пари в
помощ на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че събраните с благотворителна
цел и разходвани от ищеца суми не подлежат на обезвреда. Направените от трети лица
дарения в полза на пострадалия от деликта не може да се приеме, че освобождават от
задължение причинителя да поправи вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Законодателят не е обвързал успешното упражняване на деликното право на
пострадалия с произхода на изразходените средства, освен ако същите нямат обезщетителен
или заместващ характер, по силата на изрична законова разпоредба или по волята на
дарителите. Не е налице вреда, когато дарителската кампания по която са събрани
средствата е с конкретно предназначение и под условие, че сумите ще бъдат разходвани за
конкретно определена цел. В последния случай, увреденото лице няма възможност да
6
използва сумите по своя преценка, респективно и имуществото на пострадалия преди и след
заплащане на лечението остава непроменено като обща величина. /в този смисъл
Определение № 513 от 10.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 340/2012 г., Определение № 963 от
27.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1779/2015 г., Определение № 476 от 08.08.2022 г. на ВКС по
т.д. № 2238/2021 г. и др./.
В настоящия случай не са налице данни, сметката, от която са заплатени разходите за
лечение в Република Турция, да е с конкретна цел или под условие, че средствата ще се
ползват именно в тази връзка, а видно от представената разпечатка от WhatsApp
дарителската кампания е под общо формулирано заглавие „В помощ на Ж. Ж. на 33 г. от гр.
Сливен“. Предвид това следва да се приеме, че средствата са преведени от обикновен,
нецелеви влог, създаден в помощ на пострадалия, което следователно представлява за
последния имуществена вреда.
Ответникът е представил доказателства за заплащане на суми в полза на ищеца с основания
медицински транспорт, палиативни грижи, рехабилитация, ортопедично легло и други, но
не и за процесната сума от 27 440 лв., представляваща заплатено болнично лечение в
болница „ВМ МЕДИКАЛ ПАРК – ПЕНДИК“ в Република Турция, поради което искът
следва да бъде уважен в цялост.
С оглед уважаване на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за мораторна
лихва от датата на заплащане на сумата за лечението до предявяване на исковата молба,
изчислена от съда в размер на 1288,26 лева.
По разноските.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, съобразно уважената и
отхвърлената част от претенциите. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА, съответно
съобразно уважената част от исковете на процесуалния представител на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер 6992,03 лева. Ответникът
не претендира разноски.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на
СРС дължимата държавна такса по уважените претенции, която е в размер 4%, но не по-
малко от 50 лева, съответно в случая в общ размер 13 149,13 лева, както и сумата 230,51
лева, представляваща направени разноски за експертиза от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ел Грийн Корект“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Витоша, бул. „България“ № 98, офис 1.15 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Н. Ж.
ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ж.к. „Българка“, бл. 27, ет. 11, ап. 55 на основание чл.
200. ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД сумата 300 000 /триста хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
7
21.01.2021г. до окончателното плащане, сумата 27 440 /двадесет и седем хиляди
четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от същата трудова злополука, ведно със законната лихва считано от
29.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата 1288,26 лева /хиляда двеста
осемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на претендираното обезщетение за имуществени вреди за периода от
14.06.2021 г. до 29.11.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 300 000 лева до 700 000 лева.
ОСЪЖДА „Ел Грийн Корект“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Витоша, бул. „България“ № 98, офис 1.15 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Р. със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Емил де Лавеле“ № 19, ет. 2, офис 6, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 6 992,03 лева /шест хиляди деветстотин деветдесет
и два лева и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца.
ОСЪЖДА „Ел Грийн Корект“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Витоша, бул. „България“ № 98, офис 1.15 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 13 149,13 лева /тринадесет
хиляди сто четиридесет и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължима
държавна такса по уважения иск, както и сумата 230,51 лева /двеста и тридесет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8