РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Благоевград , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20201210101808 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л. В. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б, ул. „ чрез пълномощник, с която против „Банка ДСК” АД, БИК , със седалище и
адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. „Московска” 19, представлявано от
Виолина Спасова и Диана Митева е предявен – отрицателен установителен иск – за
признаване за установено спрямо ответната страна, че ищецът не дължи на „Банка ДСК” АД,
ЕИК , сумата в размер на 22052.45 лева - представляваща просрочена главница по договор за
банков кредит, сума в размер на 550.17 лева договорна лихва за забава за периода от
16.01.2008г. до 01.04.2009г., договорна лихва за за забава върху главницата в размер на
15.95 пункта, считано от 02.04.2009г. до пълното изплащане на главницата, сума в размер на
452.05 лева - представляваща държавна такса – правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Препис от Им е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен
отговор.
Твърди се от ищеца, че с молба с вх. № 2860 от 17.04.2009г. на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК”, закупена от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, срещу него е образувано
изпълнително дело № 294 по описа на ЧСИ Александър Цанковски за 2009г.
Сочи се, че това изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист
издаден по гражданско дело № 780/2009г. по описа на Районен съд - Благоевград за сума в
размер на 22052.45 лева - представляваща просрочена главница по договор за банков кредит,
сума в размер на 550.17 лева договорна лихва за забава за периода от 16.01.2008г. до
01.04.2009г., договорна лихва за за забава върху главницата в размер на 15.95 пункта,
считано от 02.04.2009г. до пълното изплащане на главницата, сума в размер на 452.05 лева
— представляваща държавна такса.
Претендираните от ответното дружество суми се оспорва, че се дължи, като се сочи, че са
погасени по давност, както вземането за лихва, така и вземането за главницата. Сочи се, че
от страна на банката-взискател са предприети изпълнителни действия по принудително
събиране на просрочената сума, а именно на 14.10.2009г. е наложена възбрана на 1/12
идеална част от нива с площ от 4.610 дка., находяща се в село Мощанец, общ. Благоевград.
Сочи се, че от дата 14.10.2009г., на която е наложена възбрана на 1/12 идеална част от нива с
площ от 4.610 дка., находяща се в село Мощанец, общ. Благоевград спрямо длъжника Л. В.
М. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК,
в случая изтекъл на 14.10.2011г., взискателя не е извършил никакви надлежни изпълнителни
1
действия по изп. дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски. Изтъква се, че
в конкретният случай новата 5 годишна погасителна давност за вземането на взискателя
срещу Л.М. по изп. дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Александър
Цанковски е започнала да тече от 14.10.2009г. и е изтекла на 14.10.2014г., като същата не е
прекъсната с подадената от взискателя молба с вх. № 7582/02.08.2012г. с искане за пълно
имуществено проучване и предприемане на действия по налагане на възбрани и запори на
банкови сметки, молба с вх. № 6046/04.07.2014г. с искане за налагане на възбрани и запори
на банкови сметки, тъй като предприетите срещу доверителя ми изпълнителни действия за
събиране на просрочената сума са предприети след като изпълнителното дело на
14.10.2011г. е било прекратено ех lege на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от
подаване на иска и се настоява за уважаването му.
Доказателствени искания на ищеца – за приемане на писмени доказателства, за изискване на
изпълнително дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски, с район на
действие Окръжен съд Благоевград.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
Прави се възражение за нередовност на ИМ, изразяващо се в неяснота на петитума. Прави
се възражение за недопустимост на иска, доколкото се твърди, че е предявен установителен
иск за установяване на факт с правно значение, които искове за факти по принцип са
недопустими.
Оспорва се наличието за ищеца на правен интерес от предявяване на иска, доколкото се
твърди, че с погасяване на едно вземане подавност се погасява само правото му на
принудително изпълнение, но не и самото задължение , което продължавало да съществува
като естествено такова.
Сочи се, че правен интерес е налице само при наличието на спор. Изтъква се, че
обстоятелството, че банката е изплащала покани за доброволно изпълнение или по друг
начин е търсела извънсъдебно изпълнение не означавало оспорване на вземането по давност
.Сочи се, че дори давността да е икзеткла за банката съществуало интерес да търси
изпълнение, затова за нея съществувало интерес да кани, но в същото време в отговора
изрично се посочва, че банката никога не е отричала извънсъдебно фактът, че давностния
срок за вземането е изтекъл и за това не е давала повод за завеждане на делото.
Предявеният иск се оспорва и по същество, като неоснователен при развиване на
съображения за това.
Доказателствените искания на ответника – няма.
Възразява се по искането за разноски.
Поделото са приети писмени доказателства. Приобщено е заверен препис на изп.дело №
294/2009г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
НА 02.04.2019г. по ч.гр.д.№ 780/2009г. по описа на РС Благоевград в полза на заявителя
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ЕИК *********, седалище и адрес на управление
Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав Варненчик“ № 92 е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу лицето Л.
В. М., ЕГН **********, адрес Б, ул. , в качеството на длъжник, с която е разпоредено на
2
длъжника да заплати на кредитора, следните суми: главница от 22,052.45 лв., договорна
лихва за забава за периода 16 януари 2008 г. - 1 април 2009 г. - 550.17 лв., договорна лихва за
забава върху главницата, в размер на 15.95 пункта, считано от 2 април 2009 г. до пълното
изплащане на главницата, както и внесената по делото държавна такса от 452.05 лв., на
основание договор за кредит експресо № 072894 от 27 юни 2008 г.
Въз основа на така издадената Заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист от
02.04.2009г., с който длъжникът Л. В. М., ЕГН **********, адрес Бл е осъден да заплати на
кредитора Сосиете Женерал Експресбанк АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление Варна, район Одесос, бул. Владислав Варненчик 92, главница от 22,052.45 лв.,
договорна лихва за забава за периода 16 януари 2008 г. - 1 април 2009 г. - 550.17 лв.,
договорна лихва за забава върху главницата, в размер на 15.95 пункта, считано от 2 април
2009 г. до пълното изплащане на главницата, както и внесената по делото държавна такса от
452.05 лв.
Въз основа на този изпълнителен лист и по молба от 17.04.2009г. на кредитора „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД е образувано изпълнително дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ
Александър Цанковски.
Ноторно известен факт към датата на подаване на исковата молба, който не се оспорва от
страните, е, че кредиторът по цитираното заповедно производство по ч.гр.д.№ 780/2009г. по
описа на БРС – „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД към настоящия момент е заличен
търговец чрез преобразуване и изкупуване от ищеца Банка ДСК ЕАД, с което се обосновава
правния интерес на ищеца за подаване на иска срещу ответника, като правоприемник на
неговия първоначален кредитор.
По изп.дело № 294/2009г. по описа на ЧСИ Цанковски с Постановление с Изх.№ 06697 от
14.10.2009г. е наложена възбрана върху собствените на длъжника ½ ид.ч. от недвижим имот
– нива с площ от 4,160 дка, пета категория, находяща се в землището на с.Мощанец, в
местността „Равна – Р“, пл.№ 104, кв.14 по кадастралния план, изработен 1995г., при
посочени съседи /л.79/.
На 20.10.2009г. до длъжника Л. В. М. е изпратено Покана за доброволно изпълнение,
връчена му чрез пълнолетно лице от домашните на същата дата /л.88/.
С молба с вх.№ 07582/02.08.2012г. /л.89/ взискателят отново е поискал извършване на пълно
имуществено проучване на длъжника, както и налагане на запори и възбрани върху
установеното имущество.
На 10.09.2012г. с молба с изх.№ 08313 ЧСИ е поискал от съдията по вписванията при СВ
при БРС вписване на възбрана върху недвижими имот, подробно описан в постановление за
налагане на възбрана изх.№ 08311/10.09.2012г. /л.113 и л.114/.
На 04.07.2014г. с молба с вх.№ 06046 взискателят отново е поискал извършване на
имуществено проучване на длъжника и налагане на запори и възбрани върху открито
имущество.
След горната дата по изпълнителното дело няма данни да са извършвани последващи
изпълнителни действия:
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е иск е с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124 ГПК. По същността си
този иск е отрицателен установителен и предоставя възможност на длъжника да оспори
вземането и оттам материалноправната законосъобразност на изпълнението, като съгласно
ал.2 на същата разпоредба този иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
3
основание.
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани
страни и правен интерес от предявяване на иска - да оспори чрез иск изпълнението по висящ
изпълнителен процес за събиране на вземане по процесния изпълнителен лист поради
изтекла 5-годишна давност.
По гореизложените съображения съдът приема, че процесният иск е допустим, поради
което дължи произнасяне по неговата основателност.
По същество:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а
претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образуваното изпълнително
производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
С Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, се приема, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Съображенията за това са, че липсва основание да се приеме,
че давност не тече само докато трае съдебният процес пред съда, тъй като пред съдебния
изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския процес – фазата на принудителното
осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право). Направен е
тълкувателен извод, че от разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД не следва, че погасителната
давност тече при висящност на изпълнителния процес, поради което не е необходимо да се
предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната
давност, защото такава давност всъщност не тече.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на
давността с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени
по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
4
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Посочва се, че исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, докато взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес. Прието е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прието е, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти,
като е без правно значение дали и кога той ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, което е настъпило по право, като нова давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
С Разпореждане от 20.02.2020 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело №
3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно
решение по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му? – поради наличието на констатирана противоречива съдебна практика.
По този въпрос предстои постановяване на тълкувателно решение, но вече е имало подобен
прецедент, което е наложило произнасяне на Европейския съд по правата на човека по две
жалби от България.
В Решение от 19.02.2013 г. по жалба вх. № 2834/2006 г. Европейският съд по правата на
човека, съдът подчертава, че достъпността, яснотата и предвидимостта на законовите
разпоредби и съдебната практика, по-специално по отношение на правилата за формата,
сроковете и давността, гарантират ефективността на правото на достъп до съд (Легран
срещу Франция (Legrand v. France), № 23228/2008 г., § 37, 26 май 2011 г.; съответно Хоаре
срещу Обединеното кралство (Hoare v. the United Kingdom) (реш.), № 16261/2008 г., §§ 54-
55, 12 април 2011 г., и Лупаш и други, цитирано по-горе, параграфи 67-69). Докато
развитието на съдебната практика само по себе си не е в противоречие с доброто
правораздаване (виж Легран, цитирано по-горе, параграф 37), в предишните дела, при които
промени във вътрешната съдебна практика са се отразили на висящи граждански
производства, Съдът се е уверил, че начинът, по който се е развило правото е бил добре
известен на страните, или най-малкото е бил разумно предвидим, и че не е съществувала
несигурност по отношение на тяхното правно положение (виж Юнеди срещу Франция
(Unйdic v. France), № 20153/2004 г., § 75, 18 декември 2008 г.; Шен и други срещу Турция
(Єen and Others v. Turkey) (реш.), № 24537/2010 г., 14 февруари 2012 г.; Хоаре (реш.),
параграф 55, и Легран, параграф 40, и двете цитирани по-горе). В Легран Съдът е подчертал,
че новият правен принцип, въведен от Касационния съд, чийто ефект е бил осуетяването на
висящото гражданско действие на жалбоподателя, е предизвикан от необходимостта от
справяне с несъответствията в съдебната практика, с които жалбоподателят е бил наясно към
момента на започване на производството (параграф 42). В Ц. Р. срещу Обединеното
кралство (C.R. v. the United Kingdom) (22 ноември 1995 г., § 41, серия А, №335-С) Съдът е
постановил, че принципът на законността не е нарушен, когато развитието на закона в
дадена област е достигнало до етап, когато съдебното му признаване е разумно предвидимо.
В Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС е прието, че при
постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице
промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла,
посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. С оглед на
5
това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а във втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт.
Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което
и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В
противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени с посоченото решение
на ВКС. С него не се променя тълкувателното решение на ВКС, а е разгледан въпросът
относно действието във времето на последващо тълкувателно решение, с което е обявено за
загубило сила тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване на тълкувателното
решение е било задължително за съдилищата и правните субекти са съобразявали
поведението си приложимите задължителни разяснения на закона.
В разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на 02.04.20009 г. изпълнителен лист, е било висящо. С оглед
разясненията, дадени с ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Спирането на
давността по изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
В настоящия казус първото изпълнително действие, което е валидно извършено и като
такова е било годно и е прекъснало давността е извършено с подаване на молбата на
взискателя на 17.04.2009г., с искане за образуване на изпълнително производство и с искане
за извършване на конкретни изпълнителни способи – опис, оценка и продажба на имущество
на длъжника.
С извършване на конкретен изпълнителен способ, годен да прекъсне давността, започва да
тече нова давност.
С налагането на възбрана върху ½ ид.ч. на недвижим имот, собственост на длъжника
на14.10.2009г. с Постановление от ЧСИ, е изпълнително действие, с което е прекъсната
давността.
Следващото изпълнително действие е извършено на 02.08.2012г. с подаване на молба от
взискателя с искане за налагане на запори и възбрани на новооткрито имущество на
длъжника. В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е регламентирано, че изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случая 2 –
годишният срок, следва да се определи, считано от постановяване на тълкувателното
решение, а не от 14.10.2014г., предвид изложените по-горе съображения: от 26.06.2015 г.
Този срок изтича на 26.06.2017 г. В рамките на същия взискателят е поискал извършването
на изпълнителни действия още на две дати – на 02.08.2012г. и на 04.07.2014г. Ето защо,
6
считано от 26.06.2015г., когато по силата на цитираното по-горе тълкувателно решение
отпада тълкуването, че при висящ изпълнителен процес давност не тече - до датата на
подаване на исковата молба е изтекъл не само 2 – годишния срок, в който от страна на
взискателя или ЧСИ не са установени извършването на годни изпълнителни действия, с
които да се прекъсне давността, поради което на 26.06.2017 г. по силата на закона
изпълнителното производство е перемирано, като за това не е необходимо издаване на
изричен акт на съдия – изпълнителя.
Независимо, че вземанията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, а не със съдебно решение, правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложимо по аналогия и
давностният срок е 5 години. Макар и този правен проблем да получава нееднакво
разрешение в практиката на съдилищата, следва да бъде подкрепено разбирането, че
цитираният нормативен текст важи и за случаи като разглеждания. Доводите за това са
четири. Първо, семантичната основа, върху която е построен законовият институт на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, е давността за вземане, чийто кредитор се е погрижил да го установи по сигурен
начин (с влязло в сила съдебно решение), да бъде максималната такава. Второ, съдебното
решение относно едно притезание, което е влязло в законна сила, се ползва със стабилитет и
е носител на изпълнителна сила и на сила на пресъдено нещо (включваща установително
действие, регулиращо действие и непререшаемост). Трето, влязлата в сила заповед за
изпълнение също притежава изпълнителна сила (чл. 416 във вр. с чл. 404, т. 1 ГПК) и
стабилитет (по аргумент от чл. 423 и от чл. 424 ГПК), като не е допустимо оспорване на
вземането, базирано на факти, които са били известни на длъжника до изтичане на срока за
възражението по чл. 414 ГПК (вж. в този смисъл Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д.
№ 886/2010 г., І т. о. на ВКС). Четвърто, очертаните прилики в последиците на влязлото в
сила съдебно решение и на влязлата в сила заповед за изпълнение показват, че са изпълнени
изискванията на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за правоприлагане по аналогия.
В случая се установява, че считано от 26.06.2015г. –датата, следваща постановяване на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, с
което е обявено за загубила сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС – до датата на
подаване на исковата молба – 14.09.2020г., с която длъжникът се позовава на изтекла
давност – от страна на взискателя по изпълнителното дело не са извършвани годни
изпълнителни действия, с които да се прекъсне давността, дори и при настъпило
перемиране на вземането. Нещо повече – считано от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. е изтекъл
и общия петгодишен период от време, през което по изпълнителното дело няма данни за
извършвани изпълнителни действия ,прекъсващи давността. Ето защо искът следва да се
счете за основателен и се признае спрямо взискателя, че вземането му спрямо ищеца по
процесния изпълнителен лист е погасено поради изтичане на давността за принудителното
му изпълнение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В
производството ищецът е защитаван от адвокат, упълномощен при условията на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, ето защо в полза на този пълномощник ответното дружество дължи минималния
размер адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед на
заявения материален интерес е в минималния размер от 1221,64 лв.
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на разноски от 15 лв. за държавна такса
по частна жалба.Това вземане на това основание ищецът е следвало да иска да му се
присъди в производството, в което е направено като разноски, като е недопустимо да ги
иска като разноски по настоящото, доколкото се касае до наличие на различни по вид
развили се производства, независимо от връзката помежду им.
Ответното дружество дължи и по сметка на РС Благоевград държавна такса в размер от
7
982,10 лв., определена също на база на заявения спорен интерес.
Водим от горното и на основание чл.439 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо ответната страна „Банка ДСК” АД, БИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. „Московска” 19,
представлявано от Виолина Спасова и Диана Митева, че ищецът Л. В. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б не дължи на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, сумата
в размер на 22052.45 лева - представляваща просрочена главница по договор за банков
кредит, сума в размер на 550.17 лева договорна лихва за забава за периода от 16.01.2008г. до
01.04.2009г., договорна лихва за за забава върху главницата в размер на 15.95 пункта,
считано от 02.04.2009г. до пълното изплащане на главницата, сума в размер на 452.05 лева -
представляваща държавна такса, което вземане е дължимо въз основа на изпълнителен лист
от 02.04.2009г., издаден по ч.гр.д.780/2009г. по описа на РС Благоевград, като погасени по
давност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Осъжда „Банка ДСК” АД, БИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. „Московска” 19, представлявано от
Виолина Спасова и Диана Митева да заплати на адвокат К.П., като пълномощник на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на ищеца по делото Л. В. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б сумата от 1221,64 /хиляда двеста двадесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки/ лв. дължимо адв.възнаграждение.
Осъжда „Банка ДСК” АД, БИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Оборище, бул. „Московска” 19, представлявано от Виолина Спасова и Диана Митева
да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 982,10 /деветстотин осемдесет и два лева
и десет стотинки/ лв. представляваща дължима държавна такса според заявения спорен
материален интерес.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд- гр. Благоевград, в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8