Решение по дело №564/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 40/24.08.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 39/2011 год., Ардинският районен съд е признал подсъдимия Н. М. С. от С. И., О., О., за виновен в това, че в периода 01.01.2011 год. - 07.02.2011 год. в землището на с. Б.И., О., отнел от владението на „З.” Е. – Г., движима вещ без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф - 426 мм, на стойност 99.36 лв., като открадната вещ не е била под постоянен надзор и за извършването на кражбата е било използвано МПС - товарен автомобил „ГАЗ- 53”, с рег.№*, собственост на подсъдимия, и техническо средство - газова горелка, като кражбата не е маловажен случай и е извършена при условията на повторност, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, на осн. чл. 60 т.2, във вр. с чл.61 ал.1, във вр. с чл.57 от ЗИНЗС. С присъдата подс.С. е осъден да заплати на „З.” Е. – Г. сумата в размер на 99.36 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди. Съдът е постановил вещественото доказателство – метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф-426 мм, да се върне на собственика й – „З.” Е. – Г.. Осъдил е подсъдимият Н. С. да заплати по сметка на Ардинския районен съд направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Н. М. С. от С. И., О., О., който я обжалва чрез защитника си, като неправилна – необоснована и постановена при непълни и противоречиви доказателства. В жалбата се развиват подробни съображения относно несъставомерността на деянието от субективна страна. Твърди се, че подсъдимият не е знаел, че тръбата е собственост на някого, а мислел, че е захвърлена в дерето. Разбрал, че тръбата е собственост на „З.” Е. – С., след като бил извикан в полицията, като веднага признал, че я е взел. Моли обжалваната първоинстанционна присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена друга такава, с която да бъде оправдан. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Постъпила е и жалба от самият подсъдим, в която се релевира единствено оплакване – че не е съгласен с квалифициращото деянието обстоятелство „повторност”, тъй като последното му осъждане било през 2003 год. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си, поддържа жалбите така, както са предявени.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, като няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като в хода на въззивното съдебно следствие по искане на защитника на подсъдимия е събрано ново гласно доказателство, чрез преразпит на св.М.Д., разпитан и от първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства и от двете съдебни инстанции по несъмнен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. М. С. е роден на **.**.**** год. в с.С., О., О., като постоянно живее в С. И., О., О.. Има завършено средно образование, женен е, не работи. Осъждан е неколкократно на различни наказания за извършени престъпления от общ характер – на „глоба”, „поправителен труд”, „лишаване от свобода” /условно/ и „лишаване от право да управлява МПС”, като от значение за квалификацията на деянието, предмет на настоящото производство, е осъждането на подс.С. с Присъда от 30.04.2003 год. по Н.о.х.дело № 2/2003 год., влязла в сила на 24.02.2005 год., с която за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият С. се занимавал със събиране и изкупуване на старо желязо и продажбата му за скрап. Познавал се добре със свидетелите Д. и А., с които над десет години живее в едно населено място, като често наемал първият свидетел да му помага в работата. В неустановено време в периода 01.01.- 07.02.2011 год., подсъдимият наел св. Д. да му помогне при натоварването, извозването и изхвърлянето на боклуци. Двамата натоварили отпадъците на товарен камион „Газ – 53”, с рег.№*, собственост на подсъдимия С., на който предварително била натоварена газова горелка за рязане на метали, работеща с пропан - бутан, също собственост на подсъдимия, която същият използвал при събирането на метален скрап. Подсъдимият С. и св.Д. тръгнали с автомобила към с. Д.. Товарния автомобил бил управляван от подс.С.. Минавайки през центъра на с. Б.И., подсъдимият видял св. А., когото помолил също да отиде с тях да им помогне за разтоварването на боклуците, за което щял да му плати дневен надник в размер на 10.00 лв. Свидетелят А. се съгласил, като тримата с товарния камион стигнали на мястото, където възнамерявали да изхвърлят отпадъците. След като ги разтоварили, св.Д. посочил на подс.С. стърчащо от земята метално парче тръба, което се намирало в близост до изпускателната шахта на микроязовир „Ж.- Д.”, в района на който подсъдимия и двамата свидетели изхвърлили отпадъците. Подсъдимият казал на двамата свидетели да разчистят храстите около тръбата, за да може да я отреже с газовата горелка. Свидетелят А. попитал дали няма да имат някакви проблеми с органите на МВР заради отрязването на тръбата, на което подс.С. му отговорил да не се притеснява, тъй като бил питал полицията. След като свидетелите разчистили около тръбата, подс. С. установил в близост до мястото на рязане на тръбата товарния камион, като с помощта на св. Д. и А. свалил газовата горелка от него, след което подсъдимият отрязал видимата част от нея, която била с дължина повече от един линеен метър. Предвид теглото на отрязаното парче от металната тръба, пак с помощта на двамата свидетели, подс. С. я привързал към корпуса на камиона с въже и я издърпал на по - подходящо място, където я натоварили на камиона. Тримата натоварили обратно газовата горелка и се върнали в с. Б.И.. Връщайки се в селото, подсъдимият С. платил на всеки от двамата свидетели възнаграждение от по 10.00 лв. за помощта, след което се разделили. На следващия ден подсъдимия С. откарал в гр.К. отрязаното парче тръба, заедно с други отпадъчни метали, където ги продал като скрап в пункт за изкупуване на вторични суровини. За отрязаното парче метална тръба, което предал в пункта, получил сумата от 36.00 лв. След подаден сигнал в РУ „Полиция” – Г. за осъществена кражба на част от металната тръба на изпускателната шахта на микроязовира от страна на св. А. - управител на фирмата изпълнител на обекта - водоем „Ж.- Д.”, няколко дни след като продал металното парче тръба, подсъдимия Н. С. бил разкрит. Същият направил самопризнания за отнемане на парчето от металната тръба, след което взел обратно същото от пункта за скрап, където го бил продал, и доброволно го предал на органите на полицията.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебна стоково - оценителна експертиза, както и от показанията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че предметът на престъплението, осъществено от подс. С. представлява парче метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф - 426 мм, с краища с назъбена повърхност, получена от термично обработка - рязане, което парче тръба е било отрязано от металната тръба на изпускателната шахта на микроязовира „Ж.- Д.”, и което не е оказало влияние на функционирането на самата шахта. Съгласно заключението на вещото лице стойността на предмета на престъплението възлиза на 99.36 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.С., дадени пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Д., А. и А., на които следва да бъде дадена вяра изцяло, като обективни, логични, последователни, допълващи се и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от показанията на св.Воденичарова, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание от първоинстанционния съд и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 от НПК, които съдът кредитира изцяло; от показанията на св.Д., дадени в хода на проведеното въззивно следствие, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Д. по назначената на досъдебното съдебно-оценителна експертиза и показанията му, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от ´ървоинстанционния съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.2, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК – в периода 01.01.2011 год. - 07.02.2011 год. в землището на с. Б.И., О., отнел от владението на „З.” Е. – Г. движима вещ - метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф - 426 мм, на стойност 99.36 лв., без съгласието на съответно материално-отговорно лице в дружеството, с намерение противозаконно да я присвои, като открадната вещ не е била под постоянен надзор, за извършването на кражбата е било използвано МПС - товарен автомобил „ГАЗ- 53”, с рег.№*, собственост на подсъдимия, и техническо средство - газова горелка, като кражбата не е маловажен случай и е извършена при условията на повторност, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил задълбочен и цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, отчел е противоречията в доказателствените материали, като е посочил кои от тях кредитира и кои отхвърля, и защо, излагайки подробни и убедителни съображения в тази връзка, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Всъщност, по отношение на така установената фактическа обстановка няма спор между страните, като единственият довод на жалбодателя касае несъставомерността на деянието от субективна страна.

При тези данни настоящата инстанция намира, че престъплението, предмет на повдигнатото на подс.С. обвинение, е осъществено от последния от обективна страна. Фактът на отнемането от подсъдимия на движимата вещ, посочена по-горе – метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф - 426 мм, на стойност 99.36 лв., от владението на собственика й – „З.” Е. – Г., без съгласие на съответното материално-отговорно лице при дружеството, и с намерение да я присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетата вещ, с намерение да я присвои, е видно от поведението на подсъдимия – отрязването на тръбата, натоварването й на собствения му камион и последвалото разпореждане с нея – продажбата й в пункт за изкупуване на вторични суровини за сумата от 36 лв./, е безспорно установен, като направените въз основа на установената фактическа обстановка правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието по възведеното на подсъдимия обвинение за квалифицирана кражба – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, са обосновани и законосъобразни. Такива са и изводите на съда по отношение на квалифициращите деянието обстоятелства – извършването му чрез използуване на техническо средство – газова горелка, собственост на подс.С., без което осъществяването на деянието би било невъзможно или значително затруднено; за извършването на кражбата е било използвано МПС – товарен автомобил „ГАЗ-53” с рег.№ К 0085 АМ, също собственост на подсъдимия, отново без което осъществяването на деянието, респ. установяването на собствена трайна фактическа власт на дееца върху откраднатата вещ, би било невъзможно или значително затруднено, с оглед размерите и теглото на същата; както и относно квалифициращото деянието на подс.С. обстоятелство – извършване на кражбата при условията на повторност, в немаловажен случай, тъй като същият е осъждан с Присъда от 30.04.2003 год. по Н.о.х.дело № 2/2003 год., влязла в сила на 24.02.2005 год., с която за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, т.е. за друго такова престъпление по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, за което не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК /като съгласно ал.2 на чл.30 от НК 5-годишния срок по ал.1 в случаите на условно осъждане започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок, т.е. в случая от 25.02.2008 год./. От друга страна, случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като не е налице липса или незначителност нÓ вредните последици, нито пък такива смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Този извод се налага от завишената степен на обществената опасност на дееца /многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер/, от начина на извършване на деянието и множеството квалифициращи същото обстоятелства. Следва да се отбележи още, че не е такова обстоятелство само по себе си много ниската стойност на откраднатата вещ, като същото следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия. Налице, от обективна страна, е и квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство по чл.195 ал.1 т.2 от НК – че откраднатата вещ не е била под постоянен надзор.

Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние - за осъществяване на престъплението при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства /че вещта не е под постоянен надзор, извършването на деянието чрез използуването на МПС и техническо средство – газова горелка, и при условията на повторност, в немаловажен случай/. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на подсъдимия, изложено във въззивната жалба – за несъставомерност на деянието от субективна страна, като не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.С. в частта им, в която обяснява, че не знаел, че вещта е била собственост на друго лице, а мислел, че е изоставена и е непотребно желязо; както и в частта им, в която твърди, че попитал св.Д. дали тръбата не е чужда, на което свидетелят отговорил, че не е, като бил подведен от него. Обясненията му в тези им части се опровергават от показанията на свидетелите Д. и А., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие /а за св.Д. – и при проведеното въззивно съдебно следствие/, които са логични, последователни, кореспондиращи помежду си, и от които се установява по несъмнен и категоричен начин, че подс.С. е съзнавал, че вещта не е захвърлена или изоставена, а напротив – на въпроса на св.А. дали няма да си имат неприятности с органите на МВР, подс.С. го успокоил и му казал да не се притеснява, тъй като бил питал полицията, което не отговаря на истината, и което не би било логично, ако подсъдимият е смятал металната тръба за непотребен и захвърлен отпадък за вторични суровини. Установено е също по делото и обстоятелството, че металната тръба, част от която е отрязъл и взел подс.С., е била видимо вкопана в земята, при което и с оглед обстоятелството, че отводнителната шахта се е намирала на около 10-12 метра и е била ясно видима, е било очевидно, че тръбата е част от отводнителното съоръжение на язовир „Ж. – Д.”, което обстоятелство несъмнено е било съзнавано от подсъдимия. Ето защо, настоящата инстанция намира, че обясненията на подсъдимия в посочените им части представляват защитна версия и опит на същия да се оневини, поради което не следва да бъдат кредитирани, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

При налагане на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, първоинстанционния съд е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – самопризнанието му, разкаянието за извършеното, съдействието му за разкриването на обективната истина, доброволното връщане на отнетата вещ, добрите му характеристични данни и много ниската стойност на откраднатата вещ; обремененото му съдебно минало и причините и подбудите за извършване на престъплението /желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин/, като е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като му е наложил наказание към минималния предвиден в закона размер на наказанието „лишаване от свобода” за това престъпление, а именно: за срок от една година, което е постановил да изтърпи ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНС, с оглед миналите му осъждания на наказания „лишаване от свобода” за извършени престъпления от общ характер, за които подс.С. не е реабилитиран, което представлява формална пречка за приложение на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Настоящият състав счита, че с оглед така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, наложеното му наказание от първоинстанционния съд не съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца, както и на характера и тежестта на извършеното престъпление, т.е. същото е явно несправедливо. Това е така, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, отчетени и от първоинстанционния съд – самопризнанието му, разкаянието за извършеното, съдействието му за разкриването на обективната истина, доброволното връщане на отнетата вещ, добрите му характеристични данни и много ниската стойност на откраднатата вещ /което само по себе си представлява изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство/. Следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства също и семейното му положение и лошо материално такова, напредналата му възраст, липсата на реални вредни последици за ощетеното юридическо лице – собственик на откраднатата вещ, както и обстоятелството, че подсъдимият е безработен и събирането и продажбата на метални отпадъци за скрап е единственият му източник на средства за препитание, вкл. и на семейството му. Ето защо съдът намира, че са налице многобройни и изключително смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което при индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подс.С., приложение следва да намери разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като му бъде определено наказание под най-ниския предвиден в закона размер на наказанието „лишаване от свобода” за това престъпление. Посоченото налага да бъде изменена обжалваната присъда в частта й, с която за извършеното престъпление на подс.С. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален “строг” режим на изтърпяването му, като следва да бъде приложен чл.55 ал.1 т.1 от НК и бъде намалено наказанието на подс.С. от 1 година на 4 месеца “лишаване от свобода”. Настоящата инстанция намира, че така намаленото наказание на подс.С. е в състояние да постигне изцяло целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се въздействува поправително и предупредително-възпиращо спрямо подсъдимия, както и възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

Присъдата е неправилна и в частта й, с която съдът се е разпоредил с вещественото доказателство – метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф - 426 мм, като е постановил след влизане на присъдата в сила същото да бъде върнато на собственика му – „З.” Е. – Г.. Това е така, тъй като в хода на първоинстанционното производство от ощетеното юридическо лице – „З.” Е. – Г., е бил предявен граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, представляващи равностойността на отнетата вещ, който правилно, с оглед признаването на подс.С. за виновен в извършване на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, е изцяло уважен, като подсъдимият е осъден да заплати на „З.” Е. – Г. сумата от 99.36 лв. При това положение, и при уважаване изцяло на предявения граждански иск, чрез присъждане на равностойността на откраднатата вещ на ощетеното юридическо лице, е недопустимо едновременно с това с присъдата да се постанови и връщане на отнетата вещ на собственика й /който в случая я е и владеел/, тъй като по този начин гражданският ищец би се обогатил неоснователно. Изложеното налага в посочената част първоинстанционната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановено след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство да бъде унищожено, като вещ, негодна за употреба. Само за прецизност следва се отбележи, че при постановяване на гражданско-осъдителната част на присъдата първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за лихвите върху присъденото на гражданският ищец обезщетение, каквото искане е било направено с предявеният граждански иск, но поради липсата на жалба против присъдата, подадена от гражданския ищец, настоящата инстанция не следва да обсъжда и се произнася по този въпрос, тъй като това би довело до влошаване на положението на обжалвалия подсъдим, което е недопустимо.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и постановяването на обжалваната присъда да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, какъвто довод се прави с въззивната жалба, без такива да са конкретизирани от жалбодателя и неговият защитник.

В останалата й част, извън посочените наложителни изменение в частта й относно наложеното на подс.С. наказание, чрез приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК с намаляване на наложеното, респ. отмяна в частта, с която е постановено вещественото доказателство да бъде върнато на гражданския ищец след влизане на присъдата в сила, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.1, и чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 40/24.08.2011 год. по Н.о.х.дело № 39/2011 год. по описа на Ардинският районен съд В ЧАСТТА Й, с която за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1, във вр. с чл.54 от НК, на Н. М. С. от С. И., О., О., с ЕГН *, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното му наказание “лишаване от свобода” от 1 /една/ година на4 /четири/ месеца.

ОТМЕНЯВА Присъда № 40/24.08.2011 год. по Н.о.х.дело № 39/2011 год. по описа на Ардинският районен съд В ЧАСТТА Й, с която е постановено да се върне на „З.” Е. – Г. вещественото доказателство – метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф – 426 мм, вместо което постановява:

Вещественото доказателство - метална тръба с дължина 1.50 метра, с диаметър Ф – 426 мм, да се унищожи след влизане на присъдата в сила, като вещ, негодна за употреба.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.