Р Е Ш Е Н И Е № 323
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 31.12.2021г.
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря М.Евтимова, като
разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 586 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н.Младост,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен
адрес:***, против М.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Предявен е от ищеца
иск с право основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които
произтича исковата претенция, са наличието на сключени между страните Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от 21.05.2016г.; договор
за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 20.10.2016г.; договор за
лизинг № ********* от 03.04.2017г.; Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 18.05.2017г. по фактури №№
**********/05.08.2017г.,**********/25.08.2017г.,**********/05.09.2017г.,**********/25.09.2017г.,**********/01.10.2017г.,**********/05.10.2017г.,**********/25.10.2017г.,**********/05.11.2017г., **********/25.11.2017г., **********/05.12.2017г. и
**********/25.12.2017г.; че ищецът е изправна страна по договорите, както и че
ищецът е прекратил предсрочно договора поради неизпълнение от страна на
ответника.
Иска се от ищеца съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи заплащане на сумата в размер на 3811.47 /три хиляди осемстотин и единадесет
лв. и четиридесет и седем ст./ лева
- главница, представляваща неизплатено задължение по договорите, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 19.06.2019г. до окончателното
издължаване, както и да заплати сумите:
76.23 /седемдесет и шест лв. и двадесет и три ст./ лева за платена дължима се държавна такса и 436.08 /четиристотин тридесет и шест лв. и осем ст./ лева за платено адвокатско
възнаграждение по ч.гр.Д № 1657/2019г. по описа на ВРС. Претендира присъждане
на разноските в настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба е
постъпил писмен отговор от ответницата чрез назначения й особен представител, с
който заявява, че искът е недопустим и неоснователен, като поддържа от своя
страна, че се претендира неустойка, която е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, прави възражение за погасени по давност искови претенции, не
ангажира доказателства от своя страна.
Не са налице обстоятелства, които се признават
от ответницата и които да подлежат на доказване.
Доказателствената тежест на страните е
както следва: в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните
облигационни правоотношения; че е изправна страна по договорите; че е прекратил
едностранно договора поради неизпълнение от страна на ответницата, както и да
установи размерът на претендираните суми. В тежест на ответницата е да установи
че е изправна страна по договора и че е заплатила дължимите се по договора
суми, в случай, че е налице това обстоятелство.
Съдът, като взе предвид в
съвкупност и поотделно представените по делото писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
Не се спори между
страните и се установява от представените по делото Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни услуги от 21.05.2016г.; договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от 20.10.2016г.; договор за лизинг №
********* от 03.04.2017г.; Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни услуги и договор за лизинг от 18.05.2017г., че между страните са били
налице облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото дружество се е
задължило да предостави мобилна услуга с мобилен/фиксиран номер, както и да
предостави лизингови вещи – мобилни телефонни апарати, а ответникът се е задължил да заплати
определена цена със съответен погасителен план, неразделна част от договорите
за лизинг. С договорите ответникът е декларирал, че е запознат и приема Общите
условия по договорите, както и че при сключването им, му се предоставя
лизинговата вещ.
Ищецът е издал фактури
по фактури №№
**********/05.08.2017г.,**********/25.08.2017г.,**********/05.09.2017г.,**********/25.09.2017г.,**********/01.10.2017г.,**********/05.10.2017г.,**********/25.10.2017г.,**********/05.11.2017г., **********/25.11.2017г., **********/05.12.2017г. и **********/25.12.2017г.,
при което претендираното общо задължение
за отчетни искови периоди от 05.07.2017г. до 24.11.2017г., е общо в размер на 3811.77
лева, съгласно заключението на вещото лице. Същото включва ползвани от
ответницата мобилни услуги в размер на 895.63 лева и незаплатени лизингови
вноски в размер на 2916.14 лева.
Неоснователно е
възражението на ответната страна относно нищожност на неустойки, тъй като видно
от заключението на вещото лице, такава не се претендирани нито в заповедното,
нито в настоящото производства. Неоснователно е и възражението за погасени по
давност искови претенции, тъй като задълженията на ответницата към ищцовото
дружество са станали изискуеми през 2017г., а претенцията на ищеца е предявена
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.06.2019г., тоест
преди изтичане на тригодишният давностен срок за срочни задължения.
Ответницата не е ангажирала доказателства за
погасяване на задълженията си към ищцовото дружество – обстоятелство, което ако
е налице е в нейна тежест да установи – поради което тя е неизправна страна по
договорите.
Ищецът е подал до съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение и в реализираното заповедно
производство по гр.Д. № 1657/2019г. по описа на ВРС му е издадена Заповед за
изпълнение за претендираните суми.
Ищецът, като изправна
страна по договорите има право да иска изпълнение от страна на ответника –
заплащане на договорената цена за процесните периоди. Изискуемостта на
вземанията на ищеца настъпва с издаването на всяка процесна фактура, като
страните са постигнали съгласие, че неполучаването на фактурите не освобождава
потребителя от заплащането им в определения срок. Независимо от това, съдът
приема за установено с писмо – последна покана за доброволно плащане от
06.11.2017г., както и от удостоверение от „Тип – топ куриер“ АД, /лист 84 и 85
от делото/, че ответницата е поканена надлежно на посочения от нея в договорите
адрес – за изпълнение. Исковете като основателни следва да бъдат уважени. Искът
е основателен и доказан в претендираните от ищеца размери.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и искът за пресъждане на
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 19.06.2019г. до изплащане на вземането.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца
разноски съразмерно уважената част от иска както следва: в настоящото
производство за платена държавна такса в размер на 76,23 лева, за депозит на
особен представител в размер на 497.00 лева, за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 596.16 лева и депозит за вещо лице в размер на 156
лева, както и разноски по заповедното производство по ч.гр.Д.№ 1657/2019г. по
описа на ВРС – 436.08 лева за адвокатско възнаграждение и за държавна такса в
размер на 76.23 лева.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по
отношение на М.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи изпълнение на парично задължение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от
Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***, за следните суми: 3811.47 /три хиляди осемстотин и единадесет
лв. и четиридесет и седем ст./ лева
- главница, представляваща неизплатено задължение по сключени между страните
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от
21.05.2016г.; договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от
20.10.2016г.; договор за лизинг № ********* от 03.04.2017г.; Допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 18.05.2017г.
по фактури №№
**********/05.08.2017г.,**********/25.08.2017г.,**********/05.09.2017г.,**********/25.09.2017г.,**********/01.10.2017г.,**********/05.10.2017г.,**********/25.10.2017г.,**********/05.11.2017г., **********/25.11.2017г., **********/05.12.2017г. и
**********/25.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 19.06.2019г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА
М.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на„ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд,
със съдебен адрес:***, направените и претендирани от ищеца разноски
съразмерно уважената част от иска както следва: в настоящото производство за
платена държавна такса в размер на 76.23
лева, за депозит на особен представител в размер на 497.00 лева, за платено адвокатско възнаграждение в размер на 596.16 лева и депозит за вещо лице в
размер на 156 лева, както и разноски
по заповедното производство по ч.гр.Д.№ 1657/2019г. по описа на ВРС – 436.08 лева за адвокатско
възнаграждение и за държавна такса в размер на 76.23 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: