Решение по дело №259/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260052
Дата: 28 октомври 2020 г.
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20205001000259
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 260052

 

гр. Пловдив,  28.10.2020  год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи търговски  състав, в   открито заседание  на тридесети септември        две хиляди и  двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:   СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                  КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

                                                        

С участието на секретаря  Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията  Костадинова в.т. дело №   259/2020  год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 152 от 18.12.2019 година, постановено по т. дело № 107/2018 година по описа на Окръжен съд – Хасково,  е осъдена „Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес  на управление *** на основание чл.125 ал.3 от ТЗ да заплати Е.Д.Т., ЕГН **********,*** 54  лява секция ет.4, ап. 25,  адв. С.С.,  сума в размер на 8950лв. съответстваща на 25%  от капитала на дружеството, като за разликата над 8950лв. до  пълния предявения размер от 34360лв.  искът е отхвърлен като неоснователен. Осъдена е „Г.“ ООД да заплати  на Е.Д.Т.  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 614,75лв. Осъден е Е.Д.Т. да заплати на „Г.“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 893,74лв.

Така постановеното решение е обжалвано в осъдителната му част с въззивна жалба от  ответника „Г.“ ООД с подробно развити съображения за незаконосъобразност. Те се свеждат до противоречие на постановеното решение с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Поддържа се, че неправилно ищецът е изложил обстоятелства и съдът  му е присъдил част от касовата наличност в дружеството към момента на прекратяване на участието му като съдружник, вместо да се съберат доказателства и уреждането на имуществените отношения да се извърши съобразно счетоводния баланс към този момент. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли предявения иск, като се присъдят на жалбоподателя  направените по делото разноски.

Становището на ответника по въззивната жалба Е. Т., изразено от процесуалния му представител  в съдебно заседание пред въззивната инстанция, е за нейната неоснователност.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че въззивната жалба е  процесуално допустима. Тя е  подадена  от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от  ответника   в първоинстанционното производство срещу  решението в частта, с която е уважен предявения иск.  При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.

Апелативният съд, извършвайки проверка на допустимостта на първоинстанционното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

Нередовността на исковата молба поради несъответствието на  изложените обстоятелства и формулирания петитум е констатирана от въззивната инстанция, която с определение  от 15.07.2020 година я е оставила без движение, като е дала възможност на ищеца в първоинстанционното производство Е.Т. да я отстрани.

Въпреки осигурената възможност обаче нередовностите на исковата молба не са отстранени.

Съображенията на въззивната инстанция да направи извод за нередовност на исковата молба и за неотстраняването й в срок от ищеца са следните:

С исковата молба, с която е сезиран първоинстанционният съд по т. дело № 107/2018 година по описа на Окръжен съд - Хасково, ищецът е изложил обстоятелства, че е бил съдружник в ответното дружество „Г.“ ООД. Твърди, че членството му в дружеството е прекратено по негово желание на основание чл. 125 ал. 2 от ТЗ след отправено писмено предизвестие, получено от дружеството на 20.07.2016 година и изтичане на предвидения в закона тримесечен срок.   В исковата молба е посочено, че след прекратяване на участието му в дружеството, за ищеца възниква правото да уреди имуществените си отношения с него  съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ.  При така изложените обстоятелства обаче ищецът е посочил, че правото му на уреждане на имуществените отношения по чл. 125 ал. 3 от ТЗ включва правото да получи дължимата му се част от активите на дружеството, които според годишните финансови отчети на дружеството към този момент  били в размер на 99 000 лева налични парични средства в касата, както и правото на ползване върху описан в исковата молба търговски център, от който месечно се получавал наем от около 30 000 лева. С оглед на това и доколкото преди напускането си ищецът притежавал 25% от капитала на дружеството, той предявява осъдителен иск за сумата от 24750 лева, представляваща според него неговата част от наличните парични средства в касата.

Допълнителни уточнения в обстоятелствената част и петитума на исковата молба не са правени от ищеца в производството пред първата инстанция.

В доклада си по делото, съдържащ се в протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 11.02.2019 година първоинстанционният съд  е посочил, че е сезиран с осъдителен иск за сумата  24750 лева, дължима на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, представляваща полагаща се част от наличните в брой средства в дружеството, в което ищецът е съдружник с дялово участие в размер на 25%.

В  мотивите на първоинстанционното решение съдът е приел, че след прекратяване на членственото си правоотношение, при липса на съставен и представен от ответника междинен счетоводен баланс към момента на това прекратяване и съобразно направеното искане ищецът има право да получи 25% от касовата наличност  към този момент, установена от вещото лице от общо 34360 лева, или 8950 лева.

С диспозитива си съдът е осъдил ответника „Г.“ ООД да заплати на ищеца сумата от 8950 лева, съответстваща на 25% от капитала на дружеството.

Произнасянето с диспозитива на решението не съответства на искането, с което е сезиран първоинстанционния съд и  по което е приел с доклада си, че следва да се произнесе, доколкото касовата наличност не е идентична  нито с капитала на дружеството, нито със стойността на дружествения дял, дължима при прекратяване на членствено правоотношение.

 Произнасянето на първоинстанционния съд,  освен че не  съответства на  предявения иск, с който съдът е приел с доклада си че е сезиран, е по нередовна искова молба. Поради това  въззивният съд  с определението си от 15.07.2020 година, посочвайки подробно в какво се състои противоречието между обстоятелствена част и искане, е оставил исковата молба без движение   за отстраняване на нередовностите в нея на основание  чл. 129 ал. 2 във връзка с чл. 127 ал. 1 т. 4  и 5 от ГПК, каквато възможност и задължение има съгласно т. 5 от ТР 1/2013 година от 09.12.2013 година на ОСГТК във връзка с т. 4 от ТР 1/2001 година от 17.07.2001 година на ОСГК на ВКС. На ищеца е даден едноседмичен срок да отстрани  противоречието между обстоятелствена част и петитум на исковата си молба, като с оглед изложените в първоначалната искова молба обстоятелства формулира петитум, съответстващ на иска по чл. 125 ал. 3 от ТЗ, а именно искане за заплащане на дела му съобразно счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членственото му правоотношение или да изложи обстоятелства, съответстващи на петитума за заплащане на част от касовата наличност според размера на   дяловото му участие в дружеството.

В дадения от съда срок е постъпила молба вх. № 5149/21.07.2020 година, с която според настоящия съдебен състав не са отстранени нередовностите в първоначалната искова молба. С тази молба е посочено, че се претендира ликвидационен дял, изразяващ се в съответния процент от счетоводния баланс на дружеството към месеца, предхождащ месеца на напускането му, т.е. месец юни 2016 година. Допълнено е, че част от този счетоводен баланс е перото налични парични средства на каса, чието съществуване било установено от обявения в ТРРЮЛНЦ годишен финансов отчет и че предявеният иск е частичен за заплащане на дължимия ликвидационен дял, изчислен по реда на чл. 125 ал. 3 от  ТЗ, изразяващ се в заплащане на 25% от касовата наличност като перо от счетоводния баланс на дружеството.

Подавайки тази молба ищецът не  отстранява нередовностите в първоначалната искова молба, изразяващи се в противоречие между обстоятелства и петитум, а внася допълнителна неяснота, поддържайки частичен иск за ликвидационен дял, без за такъв изобщо да е ставало дума пред първата инстанция. Частичен иск не е предявяван, а и ликвидационният дял по смисъла на чл. 123 от  ТЗ е различен от стойността на дружествения дял при уреждане на имуществените последици от прекратяване на членственото  правоотношение.

 С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството  по делото поради неотстраняване в срок на нередовността на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, в каквато насока е и разрешението, дадено в т. 5 от ТР 1/2013 година от 09.12.2013 година на ОСГТК на ВКС и т. 4 от ТР 1/2001 година от 17.07.2001 година на ОСГК на ВКС.

С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред първата и пред въззивната инстанция  във връзка с недопустимостта на предявения иск  в обжалваната част - до размера на 8950 лева.  Разноските за въззивната инстанция, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, са в общ размер от 1581,20 лева.  За първата инстанция разноските на ответника „Г.“ ООД са в размер на 1400 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора пред първата инстанция на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение  от 893,74 лева.  При прекратяване на производството ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника и остатъка от адвокатското възнаграждение за първата инстанция, а именно сумата от 506,26 лева,  или общият размер на дължимите разноски е 2087,46 лева.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

 

                            Р       Е     Ш     И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 152 от 18.12.2019 година, постановено по т. дело № 107/2018 година по описа на Окръжен съд – Хасково,  В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО  е осъдена „Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес  на управление *** на основание чл.125 ал.3 от ТЗ да заплати Е.Д.Т., ЕГН **********,*** 54,  лява секция, ет.4, ап. 25,  адв. С.С.,  сума в размер на 8950лв., съответстваща на 25%  от капитала на дружеството и ПРЕКРАТЯВА  производството по делото поради недопустимост на предявения иск в тази част.  

 

ОСЪЖДА Е.Д.Т., ЕГН **********,*** 54,  лява секция, ет.4, ап. 25,  адв. С.С. да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес  на управление *** разноски за производството по делото в общ размер на 2087,46 лева, от които 1581,20 лева разноски за въззивната инстанция и 506,26 лева разноски за първата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                               2.