Р Е
Ш Е Н
И Е № 260052
гр.
Пловдив,
28.10.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи търговски състав, в открито
заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 259/2020
год. по описа на ПАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
– по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 152 от
18.12.2019 година, постановено по т. дело № 107/2018 година по описа на Окръжен
съд – Хасково, е осъдена „Г.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***
на основание чл.125 ал.3 от ТЗ да заплати Е.Д.Т., ЕГН **********,*** 54 лява секция ет.4, ап. 25, адв. С.С., сума в размер на 8950лв. съответстваща на
25% от капитала на дружеството, като за
разликата над 8950лв. до пълния предявения
размер от 34360лв. искът е отхвърлен
като неоснователен. Осъдена е „Г.“ ООД да заплати на Е.Д.Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 614,75лв. Осъден е Е.Д.Т. да заплати на „Г.“ ООД разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 893,74лв.
Така постановеното
решение е обжалвано в осъдителната му част с въззивна жалба от ответника „Г.“ ООД с подробно развити
съображения за незаконосъобразност. Те се свеждат до противоречие на
постановеното решение с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Поддържа се, че
неправилно ищецът е изложил обстоятелства и съдът му е присъдил част от касовата наличност в
дружеството към момента на прекратяване на участието му като съдружник, вместо
да се съберат доказателства и уреждането на имуществените отношения да се
извърши съобразно счетоводния баланс към този момент. Искането е за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се
отхвърли предявения иск, като се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.
Становището на ответника
по въззивната жалба Е. Т., изразено от процесуалния му представител в съдебно заседание пред въззивната
инстанция, е за нейната неоснователност.
Пред въззивната инстанция
не са направени нови доказателствени искания.
Апелативният съд, като се
запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че
въззивната жалба е процесуално допустима.
Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а
именно от ответника в първоинстанционното
производство срещу решението в частта, с
която е уважен предявения иск. При
подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен
срок.
Апелативният съд,
извършвайки проверка на допустимостта на първоинстанционното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по
делото в тази част следва да бъде прекратено.
Нередовността на исковата
молба поради несъответствието на
изложените обстоятелства и формулирания петитум е констатирана от
въззивната инстанция, която с определение
от 15.07.2020 година я е оставила без движение, като е дала възможност
на ищеца в първоинстанционното производство Е.Т. да я отстрани.
Въпреки осигурената
възможност обаче нередовностите на исковата молба не са отстранени.
Съображенията на
въззивната инстанция да направи извод за нередовност на исковата молба и за
неотстраняването й в срок от ищеца са следните:
С исковата молба, с която
е сезиран първоинстанционният съд по т. дело № 107/2018 година по описа на
Окръжен съд - Хасково, ищецът е изложил обстоятелства, че е бил съдружник в
ответното дружество „Г.“ ООД. Твърди, че членството му в дружеството е
прекратено по негово желание на основание чл. 125 ал. 2 от ТЗ след отправено
писмено предизвестие, получено от дружеството на 20.07.2016 година и изтичане
на предвидения в закона тримесечен срок.
В исковата молба е посочено, че
след прекратяване на участието му в дружеството, за ищеца възниква правото да
уреди имуществените си отношения с него
съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ. При
така изложените обстоятелства обаче ищецът е посочил, че правото му на уреждане
на имуществените отношения по чл. 125 ал. 3 от ТЗ включва правото да получи
дължимата му се част от активите на дружеството, които според годишните
финансови отчети на дружеството към този момент
били в размер на 99 000 лева налични парични средства в касата,
както и правото на ползване върху описан в исковата молба търговски център, от
който месечно се получавал наем от около 30 000 лева. С оглед на това и
доколкото преди напускането си ищецът притежавал 25% от капитала на
дружеството, той предявява осъдителен иск за сумата от 24750 лева,
представляваща според него неговата част от наличните парични средства в
касата.
Допълнителни уточнения в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба не са правени от ищеца в
производството пред първата инстанция.
В доклада си по делото,
съдържащ се в протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 11.02.2019
година първоинстанционният съд е посочил,
че е сезиран с осъдителен иск за сумата 24750
лева, дължима на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, представляваща полагаща се
част от наличните в брой средства в дружеството, в което ищецът е съдружник с
дялово участие в размер на 25%.
В мотивите на първоинстанционното решение съдът
е приел, че след прекратяване на членственото си правоотношение, при липса на
съставен и представен от ответника междинен счетоводен баланс към момента на
това прекратяване и съобразно направеното искане ищецът има право да получи 25%
от касовата наличност към този момент,
установена от вещото лице от общо 34360 лева, или 8950 лева.
С диспозитива си съдът е
осъдил ответника „Г.“ ООД да заплати на ищеца сумата от 8950 лева,
съответстваща на 25% от капитала на дружеството.
Произнасянето с диспозитива
на решението не съответства на искането, с което е сезиран първоинстанционния
съд и по което е приел с доклада си, че
следва да се произнесе, доколкото касовата наличност не е идентична нито с капитала на дружеството, нито със
стойността на дружествения дял, дължима при прекратяване на членствено
правоотношение.
Произнасянето на първоинстанционния съд, освен че не съответства на
предявения иск, с който съдът е приел с доклада си че е сезиран, е по
нередовна искова молба. Поради това въззивният
съд с определението си от 15.07.2020
година, посочвайки подробно в какво се състои противоречието между
обстоятелствена част и искане, е оставил исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите в нея на
основание чл. 129 ал. 2 във връзка с чл.
127 ал. 1 т. 4 и 5 от ГПК, каквато
възможност и задължение има съгласно т. 5 от ТР 1/2013 година от 09.12.2013
година на ОСГТК във връзка с т. 4 от ТР 1/2001 година от 17.07.2001 година на
ОСГК на ВКС. На ищеца е даден едноседмичен срок да отстрани противоречието между обстоятелствена част и
петитум на исковата си молба, като с оглед изложените в първоначалната искова
молба обстоятелства формулира петитум, съответстващ на иска по чл. 125 ал. 3 от ТЗ, а именно искане за заплащане на дела му съобразно счетоводния баланс към
края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членственото му
правоотношение или да изложи обстоятелства, съответстващи на петитума за
заплащане на част от касовата наличност според размера на дяловото му участие в дружеството.
В дадения от съда срок е
постъпила молба вх. № 5149/21.07.2020 година, с която според настоящия съдебен
състав не са отстранени нередовностите в първоначалната искова молба. С тази
молба е посочено, че се претендира ликвидационен дял, изразяващ се в съответния
процент от счетоводния баланс на дружеството към месеца, предхождащ месеца на
напускането му, т.е. месец юни 2016 година. Допълнено е, че част от този
счетоводен баланс е перото налични парични средства на каса, чието съществуване
било установено от обявения в ТРРЮЛНЦ годишен финансов отчет и че предявеният
иск е частичен за заплащане на дължимия ликвидационен дял, изчислен по реда на
чл. 125 ал. 3 от ТЗ, изразяващ се в
заплащане на 25% от касовата наличност като перо от счетоводния баланс на дружеството.
Подавайки тази молба
ищецът не отстранява нередовностите в
първоначалната искова молба, изразяващи се в противоречие между обстоятелства и
петитум, а внася допълнителна неяснота, поддържайки частичен иск за
ликвидационен дял, без за такъв изобщо да е ставало дума пред първата
инстанция. Частичен иск не е предявяван, а и ликвидационният дял по смисъла на
чл. 123 от ТЗ е различен от стойността
на дружествения дял при уреждане на имуществените последици от прекратяване на
членственото правоотношение.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира,
че следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото поради неотстраняване в срок на
нередовността на исковата молба, изразяваща се в противоречие между
обстоятелствена част и петитум, в каквато насока е и разрешението, дадено в т.
5 от ТР 1/2013 година от 09.12.2013 година на ОСГТК на ВКС и т. 4 от ТР 1/2001
година от 17.07.2001 година на ОСГК на ВКС.
С оглед изхода на спора
на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред
първата и пред въззивната инстанция във
връзка с недопустимостта на предявения иск в обжалваната част - до размера на 8950
лева. Разноските за въззивната
инстанция, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, са в общ
размер от 1581,20 лева. За първата
инстанция разноските на ответника „Г.“ ООД са в размер на 1400 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора пред първата инстанция на
ответника е присъдено адвокатско възнаграждение
от 893,74 лева. При прекратяване
на производството ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника и
остатъка от адвокатското възнаграждение за първата инстанция, а именно сумата
от 506,26 лева, или общият размер на
дължимите разноски е 2087,46 лева.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 152 от 18.12.2019 година, постановено по т. дело № 107/2018 година по описа
на Окръжен съд – Хасково, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е осъдена
„Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** на основание чл.125 ал.3 от ТЗ да заплати Е.Д.Т., ЕГН **********,***
54, лява секция, ет.4, ап. 25, адв. С.С., сума в размер на 8950лв., съответстваща на
25% от капитала на дружеството и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост
на предявения иск в тази част.
ОСЪЖДА
Е.Д.Т., ЕГН **********,*** 54, лява
секция, ет.4, ап. 25, адв. С.С. да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** разноски за
производството по делото в общ размер на 2087,46 лева, от които 1581,20 лева
разноски за въззивната инстанция и 506,26 лева разноски за първата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.