Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.
Шумен, 14.08.2020г.
Административен
съд – гр. Шумен, в
публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря
Р. Хаджидимитрова и в присъствието на прокурор Д. Арнаудов при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 120 по описа за 2020
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Съдебното производство е образувано въз
основа на искова молба вх.№ 4204/08.08.2019г. по описа на ШОС, уточнена с Допълнение
към искова молба вх.№ 6276/12.12.2019г. по описа на ШОС,
депозирана от Е.Й.И., ЕГН **********,
в момента в затвора в гр. Ловеч, срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - гр.Шумен. С исковата молба, прецизирана в
първото по делото заседание, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът Е.Й.И. *** да му
заплати обезщетение за причинените му неимуществени увреждания от действия на
служители на ответника, осъществени на 18.07.2017г., в размер на 6000 лева,
ведно с мораторната лихва за периода от 18.07.2017г. до 07.08.2019г. вкл. и
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в ШОС –
08.08.2019г. до окончателно изплащане на сумите.
Ищецът навежда твърдения, че на 18.07.2017г. служители на ОД на МВР – Шумен са извършили действия, с които са
уронили достойнството му, преживял е ужас, унижение и обида. Твърди, че бил
събуден по неприемлив начин от полицейските служители, посетили дома му в с.Имренчево, общ.Велики
Преслав, обл.Шумен, за да го отведат за установяване съпричастността му към извършено
посегателство в същото населено място, не му било
разрешено да остане
сам в стаята, докато се облече и
се наложило да стои гол пред майка си, а впоследствие по време на превозването
му със служебния полицейски автомобил му били
задавани въпроси, които са предизвикали чувство на обида. В съдебно заседание
ищецът се представлява от адвокат С.Б. от Адвокатска колегия – гр.Шумен, назначена по реда на ЗПП, която поддържа
предявената и
прецизирана в съдебното заседание от 10.06.2020г. искова претенция по основание и размер.
Ответникът, ОД на МВР, гр. Шумен, в съдебно
заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва исковата
претенция като
неоснователна и недоказана. Отправя искане за отхвърляне на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – гр.Шумен изразява становище за неоснователност на исковата претенция и предлага същата да бъде отхвърлена изцяло.
Шуменският административен съд, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с данни за извършен грабеж в дом
в с. Имренчево, община В.Преслав, област Шумен, на 18.07.2017г. на полицейските
служители Т.Г., З.С., Е. ГГ. и разследващ полицай А.В.било разпоредено за
посетят местопроизшествието и дома на ищеца Е.Й.И.,
за когото имало съмнения за съпричастност по случая. Свидетелите Т.Г. и З.С. се
придвижили от дома на пострадалото лице до къщата, обитавана от Е.И., където
той живеел с майка си Й.И.М..
При пристигането си свидетелите Т.Г. и З.С.
констатирали, че в обитаваната част на дома се намира
майката на ищеца, Й.М., която потвърдила, че синът ѝ се намира на втория
етаж на къщата и спи. Й.М. направила опит да
събуди сина си, но не успяла и уведомила полицейските служители за това. По тази причина се качили на втория етаж на къщата по външно стълбище. Там те установили, че Е.И. спи на диван и
след като успели да го събудят, му се представили и споделили целта на
посещението си. Ищецът
Е.И. поискал да се облече и
помолил да бъде изчакан от органите на МВР на поляната пред къщата. След няколко минути, след като се
облякъл, Е.И.
излязъл на двора, а пред дома му се намирал полицейският служител С.С., управляващ
служебен автомобил „Лада Нива“. В лекия автомобил се качили тримата полицейски служители и ищецът, тъй като се налагало
същият да бъде откаран до РУ – гр.Велики Преслав. В хода на извършените
действия не били използвани помощни технически средства или сила.
Впоследствие Т.Г. издал в 08.00 часа на
18.07.2017г. Заповед за задържане за срок от 24 часа на Е.И. в помещение за
временно задържане на РУ – гр.Велики Преслав, като при задържането на ищеца
била изготвена декларация Приложение № 1, в която било отразено, че лицето не
желае ползването на адвокатска защита по негов избор или от служебен адвокат,
че не изпитва здравословни проблеми, налагащи консултация с лекар, че не желае
медицински преглед. Бил изготвен и Протокол за обиск на лице. Е.И. бил освободен в 17.40 часа на 18.07.2017г., след което с постановление № 2964/18.07.2017г. на Окръжна
прокуратура – гр.Шумен бил
приведен в „Следствени арести“ – гр.Шумен за срок до 72
часа.
С Присъда № 21/13.09.2018г. на Окръжен съд
– Шумен, постановена по НОХД № 344/2017г., влязла
в законна сила на 29.08.2019г., ищецът бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.199, ал.1, т.4 от НК, осъществено на 18.07.2017г. в с. Имренчево, област Шумен, като му било наложено наказание
лишаване от свобода от 7 години. На основание чл.59, ал.1 от НК било
приспаднато от наложеното наказание предварителното задържане на лицето на
основание наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
20.07.2017г. до влизане на присъдата в сила.
След задържането му, ищецът първо
пребивавал в ОЗ“Следствени арести“ в гр.Шумен, а на 21.12.2017г. бил приведен в Затвора гр.Ловеч.
На 31.07.2019г. Е.И. депозирал искова молба пред Окръжен съд – гр.Шумен срещу Т.А.Г.и З.М.С.. Въз основа на същата, постъпила
в съда на 08.08.2019г., било образувано гр.д.№ 322/2019г. по описа на ШОС. С Разпореждане № 635/27.11.2019г. състав
на ШОС е оставил исковата молба без движение, указвайки на Е.И. да посочи дали претенцията му е насочена срещу
ответниците в качеството на полицейски служители при изпълнение на работата им.
В представената уточняваща молба ищецът е посочил ОД на МВР – гр.Шумен като ответник, сочейки, че претендираните вреди
са причинени от полицейски служители при или по повод изпълнение на служебните
им задачи. При това положение съставът на Окръжен съд – гр.Шумен е счел, че съобразно
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ компетентен да разгледа подадената искова
молба е Административен съд – град Шумен, поради което с Определение № 57/21.01.2020г. производството по гр. дело № 323/2019г. по
описа на ШОС е било прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Административен съд –
Шумен. Именно въз
основа на същото е образувано настоящото административно
дело № 120/2020г. по описа на АдмС – гр.Шумен.
От така установеното от фактическа страна,
съдът, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата
молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на
страните, достигна до следните правни изводи:
С чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК исковете за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено
увреждане, са изключени от подведомствеността на общите съдилища и се
разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял трети, Глава единадесета от АПК.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал.
1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия на служители на РУ – гр.Велики
Преслав към ОД на МВР, гр. Шумен - юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, в чиято структура е РУ- гр.Велики Преслав (арг. от чл.42, ал.3 от ЗМВР).
При това положение исковата молба се явява подадена от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. с
чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Сочените като
незаконосъобразни действия на служители от РУ - гр. Велики Преслав
представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи
и длъжностни лица дейност обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата от задържаните лица, съобразно правното им положение и
статут. Предвид изложеното съдът приема, че искът срещу ОДМВР - гр. Шумен с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, е предявен срещу надлежния ответник и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че исковата претенция, с която е сезиран, е допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция
се явява неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Административната дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и
правомощията на тези, които я осъществяват, са в изпълнение на нормативен акт.
Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна. В настоящия случай по същество се
претендира обезщетение от незаконосъобразни действия на органите на ОДМВР - гр.
Шумен. За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния
закон, е необходимо установяване на следния фактически състав: 1.
незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при
осъществяване на административна дейност; 2.
наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и
незаконосъобразните действия и бездействия. При липса на някой от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата
по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване на тези три
предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ
присъждане на обезщетението, като съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК,
незаконосъбразността на твърдените от ищеца действия и бездействия, се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед
наведените твърдения в депозираната искова молба, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да отбележи, че за да се ангажира отговорността на
ответника на това основание, следва да се установят незаконосъобразни действия,
като законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от действията
по чл. 21, ал. 3 и 4 от АПК, които кодексът приравнява на индивидуални
административни актове.
Ищецът търси обезщетение за неимуществени
вреди, които се описват като резултат от неправомерни действия на служители от
РУ - гр.Велики Преслав, осъществени във връзка с придвижването му от дома му до
Районното управление в гр. Велики Преслав, изразяващи
се в това, че е бил събуден по груб начин от полицейските
служители, които не му дали възможност да се облече свободно, а това се е
случило в присъствието на органите на МВР и на майката на ищеца, като му били
поставени и белезници при извеждането от дома му, а впоследствие полицейските служители му задавали неудобни въпроси по
време на придвижването между с. Имренчево и РУ – гр.Велики
Преслав.
В тази връзка, от събраните по делото
писмени и гласни доказателства не се установява соченото от ищеца извършване на
незаконосъобразни действия и исковата претенция се явява недоказана.
Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, а е в тежест на
ищеца да установи кумулативно изискуемите предпоставки за възникването ѝ.
От събраните по делото доказателства не се установява спрямо ищеца да са
осъществени неправомерни действия от страна на служители от РУ – гр.Велики Преслав при ОДМВР, гр. Шумен. В хода на
съдебното производство пред АдмС – гр.Шумен
като свидетел е разпитана майката на ищеца, Й.И., както и полицейските
служители Т.Г., З.С., С.С. и Величко Великов. Твърденията на ищеца намират
своето продължение единствено в показанията на майка му, която навежда доводи
за грубо поведение на органите на МВР, свеждащо се според показанията ѝ
до подканване за събуждането му. Й.И.
възпроизвежда отправени към сина ѝ реплики, които по никакъв начин не
разкриват белези на незаконосъобразно поведение, доколкото по категоричен начин
се установява, че ищецът е спял, тя самата не е успяла да го
събуди и отправените към него
думи „Е., стани, стани. Ставай бързо, обличай се, да тръгваме…“ са целели именно събуждането му. Данни за друг
словесен и физически контакт, надхвърлящи границите на допустимото, не се
съдържат нито в показанията на полицейските служители, нито в изложеното от
майката на ищеца. От тази гледна точка, съдът намира за необходимо да отбележи,
че незаконосъобразно би било всяко действие на орган или длъжностно лице,
извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма.
Обсъдените по-горе действия, свързани със словесното събуждане на ищеца по
никакъв начин не сочат на допуснато неправомерно поведение спрямо него. Тук е мястото
да се отбележи, че служителите на МВР еднозначно сочат, че са се качили на втория етаж на
къщата, където ищецът е спял, едва след като майка му е направила неуспешен
опит да го събуди, излязла е от стаята и
е споделила с тях, че не е могла да го събуди, както и, че са предоставили време на лицето да се облече и да вземе със себе си личната
си карта, изчаквайки го извън стаята. Единствено майката на ищеца
твърди, че полицаите са влезли в стаята, където е спял синът й, без да им е
казвала, че не може да го събуди, но съдът не кредитира споделеното от нея
предвид очевидната й предубеденост и заинтересованост от правния спор, в
качеството й на родител на ищеца. От друга страна, показанията на полицейските
служители са последователни и непротиворечиви относно релевантните за процесния
казус факти, при липса на индиции за заинтересованост, поради което съдът ги
кредитира напълно. В тази
насока следва да се отбележи също, че твърдението на
майката на ищеца, че не е присъствала при обличането на сина ѝ явно контрастира
с твърденията на самия ищец, обективирани в исковата молба, че той е бил
принуден да се облича пред полицейските служители и пред майка си, което също е в подкрепа на
направения по-горе извод за недостоверност на дадените от посочената свидетелка
показания. Съдът не констатира и соченото от ищеца
противоречие между казаното от св.З.С. в проведеното на 10.06.2020г. съдебно
заседание и показанията му, отразени в протокола от съдебното заседание,
проведено на 25.04.2018г. по НОХД № 344/2017г. по описа на ШОС. Изявлението на
свидетеля пред ШОС „Отидохме, викахме „Е., Е.“, стана той, казахме му да си
вземе личната карта и го помолихме да излезе вънка с нас…“ по никакъв начин не
противоречи на споделеното от същия свидетел пред настоящия съдебен състав, още
повече, че и самият З.С. сочи, че под „стана“ е имал предвид, че ищецът се е
събудил и са разговаряли с него, което е напълно логично и не поражда съмнения
в достоверността на показанията на разпитания свидетел.
Недоказано се явява и твърдението за
поставени белезници – то се опровергава както от показанията на разпитаните
служители на РУ – гр.Велики Преслав, така и от изложеното от
майката на ищеца, която категорично заявява, че такива не са му били поставяни,
а единствено е възприела как един от униформените служители докосва с ръка закачените на колана му белезници. Тези действия на
полицейските служители съдът възприема за непротиворечащи на съответна норма, а
това препятства възможността същите да бъдат счетени за незаконосъобразни.
Не е налице основание за незаконосъобразен
да бъде възприет опитът за словесен контакт между ищеца и полицейските
служители по време на придвижването му със служебния автомобил до РУ – гр.Велики Преслав. Единственият довод в тази насока се
съдържа в исковата молба и се свежда до задаване на въпроси от „личен
характер“.
В обобщение на изложеното съдът приема, въз
основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, че от
същите не се установява спрямо ищеца да са осъществени сочените от него
неправомерни действия на служители от РУ - гр. Велики Преслав. Предвид
изложеното, съдът намира за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие
или бездействие на служители на ОДМВР - гр. Шумен при упражняване на
административна дейност.
Съдът приема, че ищецът не е доказал по
категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - реално причинени неимуществени вреди, както и наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между тях и сочените действия. По делото не са
ангажирани никакви доказателства, че действително същият е претърпял
неимуществени вреди, довели до пораждане на негативни емоции, чувство на
безпомощност и безнадеждност. Претендираното от лицето обезщетение за
неимуществени вреди, по своята същност, има за цел да репарира действително
претърпени болка и страдание, които в случая не са подкрепени с доказателства.
Неимуществените вреди не могат да се предполагат, и макар и възможна последица,
те подлежат на доказване с всички допустими средства във всеки конкретен
случай. Съдът намира, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи
претърпени от него болка и страдание. Твърденията на процесуалния представител
на ищеца, че в резултат на поведението на органите на МВР И. е посетил на
19.02.2018г. медицинския център в затвора с оплакване за напрегнатост и
изнервяне, за което са му били дадени таблетки
„Валериана“, съдът намира за напълно неоснователни и недоказани. Видно от
приложената по делото медицинска справка, И. е постъпил в затвора на
21.12.2017г. с диагноза клинично здрав и в
добро общо състояние. След посещение на медицинския център на 19.02.2018г. с
оплаквания от напрегнатост и изнервяне и след проведен консулт с психиатър, му
е предложена хоспитализация в психиатричното отделение на СБАЛЛС към затвора,
но ищецът е отказал. Спрямо него е проведено 15 дневно лечение с медикаменти, след което няма
данни да е имал оплаквания. В
контекста на изложеното следва да се посочи, че по делото не са налични каквито
и да било доказателства за наличие на подобни оплаквания от страна на лицето от
момента на привеждането му в „Следствени арести“ – гр.Шумен до постъпването му в затвора, поради което не би
могло да се възприеме тезата, че оплакванията му в Затвора Ловеч на 18.02.2018г. са породени от извършените назад във
времето – на
18.07.2017г. действия на
органите на МВР.
Недоказана е и третата предпоставка за
реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно причинна връзка между сочените
действия на администрацията и претендираните неимуществени вреди.
Следователно, доколкото в настоящото
производство по реда на чл. 203, ал. 3 и 4 от АПК ищецът не установи
кумулативното наличие на предпоставките за реализиране на отговорността на
Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то исковата му претенция следва да
бъде квалифицирана като неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и изричната
претенция на процесуалния представител на ОДМВР – гр. Шумен, съдът намира, че
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/лева, изчислено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.с чл.37 от ЗПП, във
вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на адвокатската помощ, доколкото
юридическото лице е било представлявано от юрисконсулт в съдебното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – гр. Шумен
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск
от Е.Й.И., ЕГН **********,
в момента в затвора в гр. Ловеч срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр.Шумен, с който на основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ищецът претендира ОДМВР-гр.Шумен да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени увреждания от действия на служители на ответника,
осъществени на 18.07.2017г., в размер на 6000 лева, ведно с мораторната лихва
за периода от 18.07.2017г. до 07.08.2019г. вкл. и ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в ШОС – 08.08.2019г. до окончателно
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Е.Й.И., ЕГН **********, в момента в
затвора в гр. Ловеч, да заплати на
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Шумен сумата от
100 /сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: