№ 1078
гр. София, 19.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галя Георгиева
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601233 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения С. Н. Н. срещу определение от
26.10.2022г. на СГС НО пети състав, постановено по ЧНД 2997/22г., с което
съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
лишаване от свобода за срок от 29 /двадесет и девет/ години и 11/единадесет/
месеца, наложено му в резултат на групиране наказания по реда на чл.25 вр.
чл.23 и 27 от НК на множество негови осъждания за документни
престъпления, незаконно притежание на оръжие, убийство, грабежи при
условията на опасен рецидив, кражби, бягство от затвора, хулигански прояви
и други престъпления против собствеността по чл.216 ал.1, чл.308, чл. 339,
чл.346, чл.116 вр. чл.115, чл.195, чл.297, чл.199, чл.325 ал.4 от НК съгласно
Определение №767/25.10.2007г. по ЧНД №485/2007г на РС гр.Ловеч, както и
Решение №167/29.08.2018г. по ВНЧД №675/2018г. на Окръжен съд
гр.Плевен с остатък 5 /пет/ години, 10/десет/ месеца и 7 /седем/ дни.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение. Оспорват се крайните изводи
на съда и неправилното интерпретиране на доказателствените източници, в
резултат на което молбата за условно предсрочно освобождаване била
отхвърлена, при положение, че всички предпоставки на чл.70 ал.1 от НК и
чл.439а от НПК били налице. Обстойно в частната жалба осъденият е развил
възгледите си относно множеството етапи при изпълнение на наказанието и
работата в различните аспекти с лишените от свобода, за да претендира, че
по отношение на него поправянето и превъзпитаването му за завръщане в
обществото били налице. Позовава се на изпълнението на индивидуалния
1
план на присъдата, положителното становище в текущия и годишен план на
основание чл. 129 ал.7 и чл.130 ал.4 от ППЗИНЗС, експертната оценка на
актуалното му психично и емоционално състояние към 22.07.2022г. за липса
на проява на рецидивизъм от правонарушението. Намира за необективни
изводите на съда за липсата на достатъчнот данни относно неговото
поправяне в местата за лишаване от свобода, както и наличието на проблемни
зони, които не били преодолени в цялостната корекционна дейност на
компетентните органи. Счита, че методиката, по която се изчислявала
оценката на риска била направена така, че по отношение на него никога не
можело да бъдат премахнати рисковите точки, като криминално минало и
извършено правонарушение, жилищно устройване, взаимоотношения,
образование и обучение.
В заключение се прави искане първоинстанционното определение да
бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване
да бъде уважена.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото
и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено
следното:
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С определение от 26.10.2022г. на СГС, постановено по ЧНД 2997/22г., е
била оставена без уважение молбата на осъдения С. Н. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от
свобода за срок от 29 /двадесет и девет/ години и 11/единадесет/ месеца,
наложено му в резултат на групиране наказания по реда на чл.25 вр. чл.23 и
27 от НК по множество присъди съгласно Определение №767/25.10.2007г.
по ЧНД №485/2007г. на РС гр.Ловеч, потвърдено с Решение №33 от
04.04.2008г. на Окръжен съд гр.Ловеч, както и Решение №167/29.08.2018г. по
ВНЧД №675/2018г. на Окръжен съд гр.Плевен влязло в сила на 29.08.2018г.
за престъпления по чл.308, чл. 339, чл.346, чл.116 вр. чл.115, чл.195, чл.297,
чл.199, чл.325 ал.4, чл.216 ал.1 от НК с остатък 5 /пет/ години, 10/десет/
месеца и 7 /седем/ дни.
Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали,
съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените и
приети в откритото съдебно заседание, като е преценила обективно
цялостното поведение на Н. към режима в местата за лишаване от свобода, за
да направи извод, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата
на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият
въззивен състав.
Понастоящем лишеният от свобода С. Н. изтърпява наказание
лишаване от свобода в размер на 29 /двадесет и девет/ години и
11/единадесет/ месеца с първоначално определен УСИЛЕНО СТРОГ режим с
начало 01.09.2005, заменен на СТРОГ от 01.06.2009г., който впоследствие е
2
бил заменен с ОБЩ с Решенеие на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС на
16.11.2016г. за извършени множество тежки умишлени престъпления по
чл.308, чл. 339, чл.346, чл.116 вр. чл.115, чл.195, чл.297, чл.199, чл.325 ал.4,
чл.216 ал.1 от НК съобразно Определение №767/25.10.2007г. по ЧНД
№485/2007г. на РС гр.Ловеч, потвърдено с Решение №33 от 04.04.2008г. на
Окръжен съд гр.Ловеч, както и Решение №167/29.08.2018г. по ВНЧД
№675/2018г. на Окръжен съд гр.Плевен влязло в сила на 29.08.2018г., с които
са били групирани наказанията на осъдения по: НОХД 1994/97 на РС Русе,
НОХД 161/96г. на Окръжен съд Русе, НОХД 322/2002г. на Окръжен съд
Силистра, НОХД 195/2003г.на РС Варна, НОХД 363/2002г.на Окръжен съд
Ловеч, НОХД 958/2002г. на Окръжен съд Варна, НОХД 1630/1997г. на
Районен съд Русе, НОХД 786/2003г. на РС гр.Кърджали, НОХД 222/2003г. на
Окръжен съд Ямбол, НОХД 286/2005г. на Окръжен съд Велико Търново,
НОХД 1449/2006г. на РС Ловеч, НОХД 694/2003г. на РС Ловеч. В резултат на
групирането на осъдения С. Н. е определено за изтърпяване едно общо най-
тежко наказание в размер на 25/двадесет и пет/ години лишаване от свобода.
На основание чл.24 от НК размерът на така определеното общо най-тежко
наказание е било увеличено с 3/три/ години лишаване от свобода, като така
увеличеното общо наказание 28/двадесет и осем/ години лишаване от свобода
е постановено да бъде изтърпяно при първоначален усилено строг режим. На
основание чл.27 ал.2 вр. ал.1 от НК е било присъединено изцяло към така
определеното и увеличено общо най-тежко наказание 28/двадесет и осем/
години лишаване от свобода, наложеното на осъдения С. Н. наказание по
НОХД №468/2006г. на РС Хасково за престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“б НК в размер на 11/единадесет / месеца лишаване от
свобода, постановено за изтърпяване при първоначален строг режим.
Впоследствие с Решение №167/29.08.2018г. по ВНЧД №675/2018г. на
Окръжен съд гр.Плевен влязло в сила на 29.08.2018г. към горепосоченото
наказание по ЧНД 485/2007г. на РС Ловеч е било присъединено на основание
чл.27 ал.1 НК частично и наказанието от 1 /една / година лишаване от
свобода, наложено на осъдения Н. за престъпление по чл.216 ал.1 НК с
присъда №13/09.06.2016г. по НОХД №24/2016г. по описа на РС Левски, с
която на осъдения е било определено наказание в размер на две години
лишаване от свобода с първоначален строг режим на изтърпяване.
От материалите по делото е видно, че осъденият е започнал да търпи
наказанието 29 /двадесет и девет/ години и 11/единадесет/ месеца лишаване
от свобода на 01.09.2005г., като към датата на съдебното заседание пред
първостепенния съд фактически е изтърпял 20 /двадесет години/, 6 /шест/
месеца и 4 /четири/ дни със зачетен предварителен арест 3 /три/ години, 4
/четири/ месеца и 29 /двадесет и девет/ дни, както и изтърпяно наказание от
работа 3 /три/ години, 5 /пет/ месеца и 29 /двадесет и девет дни/ или общо 24
/двадесет и четири/ години и 23 /двадесет и три/ дни изтърпяно наказание.
Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 5 /пет/ години, 10 /десет/
месеца и 7/седем/ дни, което не се оспорва от жалбоподателя.
3
При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл
изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 от НК срок от 19/деветнадесет/
години и 9 /девет/ месеца, в който би било основателно искането на осъдения
Н. за условно предсрочно освобождане, тъй като определеното му за
изтърпяване наказание е за престъпления, извършени при при условията на
опасен рецидив, а той фактически е изтърпял 20/двадесет/ години, 6/шест/
месеца и 4/четири/ дни според представената от Затвора-*** справка. Т.е в
конкретния случай първата кумулативно предвидена в посочената норма
предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички
предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Н.,
първоинстанционният съд, след като се е запознал със затворническото му
досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК,
включително служебно изисканата оценка за актуалното му психическо и
емоционално състояние правилно е приел, че въпреки започналия
положителен процес и отчетен позитивен напредък, понастоящем не са
налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и
превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в
обществото с оглед наличните все още рискове. Тези рискове не са
произволно изведени, а въз основа на доказателствените източници, които са
обсъдени коректно от СГС с оглед очертания предмет на доказване.
От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на
основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода С. Н. е
видно, че към момента рискът от рецидив е със средни стойности 53 точки и
въпреки отчетените положителни промени в някои зони / отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми
/, които бележат спад с няколко точки, рискът от сериозни вреди към
обществото продължава да е в средните нива, като целите на наказанието не
са постигнати и работата съгласно утвърдения план не е приключила.
Подписан е план за препланиране на присъдата за срок от една година,
считано от 10.02.2022г., с който осъденият Н. е бил запознат и съгласен.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същият е бил ощетен от
посочената точкова система, тъй като същата е нормативно определена и се
прилага на практика по отношение на всички лишени от свобода при
отчитане на индивидуалните данни.
Действително осъденият е полагал доброволен труд като чистач,
отговорник на фитнес зала, работник кухня въз основа на множество
заповеди, отразени в затворническото досие и посочени в мотивите на
първостепенния съд. Същевременно обаче, наред с похвалите и наградите
същият е бил наказван, заради извършването на множество нарушения
предимно в периода преди 2019г., заради конфликти с администрацията и
други лишени от свобода, които несъмнено дават обективна представа за
цялостното му поведение и отношение към наказанието и режима на
изтърпяването му. В тази насока не може да бъде игнориран и факта, че
последното извършено деяние, за престъпление по чл.216 ал.1 от НК съгласно
4
присъда №13/09.06.2016г. на РС Левски е било извършено именно в местата
за лишаване от свобода на 10.06.2015г. по време на изтърпяване на
наказанието. Несъмнено от тогава до сега първоначалната оценка на риска от
рецидив бележи намаление: 85 точки, 84 точки, 83 точки, 82 точки, 71 точки,
към м.април 2021г. 59 точки, понастоящем 53 точки, но основните рискове не
са напълно преодолени или намалени към по-ниски нива, въпреки
продължителния престой на лицето в пенитенциарното заведение. Като
дефицитни зони съобразно доклада са посочени: правонарушение, отношение
към правонарушението, криминална обремененост, в които проблемни зони
все още следва да бъде работено.
Отчетена е положителната промяна в поведението на осъдения след
2019г, завършването на средно образование и получаване на диплома с добър
успех, както и завършването на специализираната програма за въздействие за
намаляване риска от рецидив и вреди „Умения за мислене“, включването му
активно в социалните и спортни мероприятия в Затвора гр.***, избирането му
за председател на груповия съвет на 12–та група, номинирането му от БХК
през 2021г., като поощрение за принос към правата на човека и
правозащитността, награди, в това число едно денонощие домашен отпуск,
оказвана помощ от страна на осъдения на други лишени от свобода във
връзка с изготвянето на молби до съответните институции, спазването на
реда и дисциплината, както и затворническите ограничения, която обаче
положителна нагласа все още не е отчетена като постоянна и трайна, така, че
да повлияе върху коригиране оценката на риска, съобразно действащата
методиката за оценка на риска при лишените от свобода.
По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка на
чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото
лице. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд,
че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и
превъзпитаване на осъдения Н. не са убедителни, за да се приеме, същият
следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитаталната
работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и
добрите нрави не е приключил и следва да продължи до елиминиране или
максимално снижаване на посочените рискове.
В разпоредбата на чл.439а от НПК изрично е посочено какви
доказателства за поправянето следва да представи осъдения, а това са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна у него по време на
изтърпяване на наказанието, като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват и въз основа оценката на
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква
5
цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време
на престоя му в затворническото заведение, като поведението му не следва да
се разглежда едностранно.
В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че
пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не
са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието
и не са елиминирани всички рискове – от рецидив и към обществото, които са
в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата
администрация посочени по-горе. Не са постигнати целите и задачите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на
поведението и мисленето на лишеното от свобода лице, отношението му към
противоправното деяние, в това число обогатяване на уменията му за
вграждане в социалната среда, приемане като ценност останалите членове от
обществото. Видно от експертната оценка на актуалното психическо и
емоционално състояние на осъдения Н. същият до известна степен
омаловажава правонарушението, поради което правилно първостепенният съд
е приел, че това е все още една от дефицитните зони, в която следва да бъде
работено за намаляне риска от рецидивизъм. Наличното все още
положително отношение на осъдения към криминалното поведение и
правонарушенията няма как да бъде игнорирано и от този съдебен състав. От
друга страна следва да бъде наблегнато върху развитието на социалните и
адаптивни умения на лишения от свобода, които да му помогнат за
изграждане на социални връзки с некриминогенни лица, което също е
отчетено като проблемна зона от първостепенния съд, с оглед намаляване на
отчетените рискове, заложени в доклада и целите на изтърпяването на
наказанието съгласно чл.36 НК. При коректното и обективно обсъждане на
всички относими доказателствени източници съобразно чл.439а от НПК не е
необходимо да бъдат призовани в съдебно заседание исканите от осъдения
длъжностни лица, изготвили съответния доклад, план и експертна оценка,
приети в съдебното заседание пред първостепенния съд.
В действителност у жалбоподателя е налице желание за изява, за
полагане на обществено полезен труд, за демонстриране на добро поведение,
започнал е позитивен процес да се утвърждава като личност, да приема
социалните и законови норми за поведение в обществото, но от друга страна
са констатирани проблемни зони и рискът за вреди още повече към
обществото не е намалял, а все още е в средните нива, което означава, че не е
постигната съществена положителна трайна промяна в отношението към
спазване на обществените норми, отговорно поведение, промяна на
мисленето, критично отношение към деянието, рискът от рецидив
продължава да е в средните стойности. Единствено изминалия фактически
период на изтърпяване на наказанието и обстоятелството, че осъденият Н. е
работил, справял се е добре и е започнал да има коректно отношение към
затворническата администрация и останалите лишени от свобода на
настоящият етап не са достатъчни, за да се приеме, че лишеният от свобода е
6
дал достатъчно и категорични доказателства за поправянето си. Не са налице
доказателства за снижаване до минимум риска от вреди към обществото,
което означава, че процесът на поправителното въздействие в насока
намаляване на този риск при жалбоподателя следва да продължи.
Необходимо е лишеният от свобода да даде категорични доказателства за
поправянето си и да затвърди убедително насочеността си към положителна
промяна в начина си на живот.
С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован
извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по
отношение на осъдения Н..
При проверката на атакуваното определение САС констатира, че
първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които
са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване.
Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но
не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент
не е завършено в пълнота поправянето на осъдения към спазването на закона
и добрите нрави.
Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения
обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение,
а атакуваното определение като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Ето защо на основание чл.44 НПК САС, НО, девети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.10.2022г. на СГС НО, пети състав,
постановено по ЧНД 2997/22г., с което е оставено без уважение искането на
лишения от свобода С. Н. Н. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7