РЕШЕНИЕ
№226
гр.Д.,16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на шестнадесети септември през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПЕПА МИТЕВА, в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА
в.гр.дело № 82 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№24585/21.12.2019Г. от П.Н.Н. с
ЕГН ********** и М.Б.Н. с ЕГН **********,***,
чрез адв.П.А.-ДАК, срещу решение №1093/26.11.2019г.по
гр.д.№3737/2017г. на ДРС, с което съдът ОСЪЖДА П.Н.Н.
с ЕГН ********** и М.Б.Н. с ЕГН **********
да преустановят неоснователните действия, с които пречат на М.Д.Н. с ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху притежавания от нея
недвижим имот, находящ се в град Д., ул. „П.К.„ №
7-дворно място с площ 422 кв.м. –имот с идентификатор **по КК ,ведно с жилищна
сграда с площ от 148 кв.м. с идентификатор **1 и пристройка ,състояща се от
една стая ниша и коридор , като премахнат оградата с дължина 28 метра , изградена на вътрешната
граница между имоти с идентификатори **и **в
ЖК „Р. І„ град Д., улица „П.К.„ № 5а ,както
и частта от изградените в имот с идентификатор **по силата на разрешение
за строеж № **/26.09.2009 г. барбекю и навес, с която
същите навлизат в имота на ищцата М.Д.Н. **-съответно с 5,79 кв.м. за барбекюто и 3,35
кв.м. за навеса , изобразени в приложения от 1 до 5 и комбинирана скица на КК
за имоти **и **към заключение на вещо
лице по делото от 26.10.2018
г.,неразделна част от решението , като
премахването на навеса следва да стане между точки с координати: х=**, у= **/координати
на точката по оградата / до точка с х= **и у= **, а премахването за барбекюто следва да стане между точки с координати : първа
точка : х= **,у= **; втора точка : х= ** ,у= **; трета точка : х= ** , у= ** и
четвърта точка :х= **, у=** .
Излагат
оплакванията за недопустимост на решението като постановено по недопустима
искова претенция по чл.109 от ЗС, тъй като преченето за упражняване в пълен
обем на правото на собственост се изразявало в отнемане на владението на част
от собствения на ищцата имот, в който случай ищцата следвало да брани правата
си по реда на чл.108 от ЗС. Обжалваното решение считат за постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано предвид липсата на
дължима от съда преценка на доказателствата и формиране на правни изводи на
база на всички доказателства и установени факти по делото, липсата на
задълбочен анализ и обективно отношение към всички установени факти. Излагат обстоятелства по същество на спора
относно преченето на изградените от тях
ограда, навес и барбекю за пълноценното използване
на имота от ищцата- ищцата можела да
ползва имота си в пълнота независимо къса са изградени същите. Изводът на съда
за наличие на пречене се основавал единствено на едностранчивото тълкуване на
само едно изявление на в.л.К. в съдебно заседание. Обсъжда се заключението по
изслушаната комплексна съдебно-техническа експертиза и се извеждат изводи за
неоснователност на твърденията на ищцата, че процесните
обекти се отразяват негативно на слънцегреенето в
целия и имот; че засенчването е само преди обяд и не е пречка за ползване на
имота; че засенчване ще има и при преместване на обектите; че заключението на
вещото лице К. опровергава твърденията на ищцата за опасност от наводняване на
имота и при дъжд и топене на сняг.Подминат от съда бил и доказаният факт, че процесните 22.38кв.м. никога не са били част от имота на
ищцата, в която връзка се обсъжда заключението на в.л.инж.Б., изявленията на
ищцата във връзка с местонахождението на оградата, липсата на спор през
годините назад къде следва да се намира оградата между двата имота,
построяването на новата ограда на мястото на старата . Липсвали оценка и анализ
от съда на заключението на в.л.К. за невъзможност за събаряне само на част от
навеса и барбекюто , тъй като оградата се явявала калканна стена на тези обекти, събарянето и щяло да доведе
до срутването им . Необоснован намират и извода на съда по възражението им за
придобиване по давност на частта от имота на ищцата, зает от процесните обекти. Искат отмяна на решението и отхвърляне
на иска, евентуално осъждането им да заплатят на ищцата процесните
22.28кв., защото ако изобщо имало вреди от действията им, те можели да се
поправят, чрез заплащане на стойността им.
При данни обжалваното решение да е връчено на
въззивниците на 05.12.2018г., жалбата, депозирана в
деловодството на съда на 21.12.2018г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, в писмен
отговор по въззивната жалба, насрещната страна е
изразила становище за нейната неоснователност. С построяването на оградата, барбекюто и навеса били извършени два вида посегателства
върху правото и на собственост- частично отнемане на владението и и
ограничаване на пълноценното упражняване на това право, в който случай намира
за допустима избраната защита по чл.109 от ЗС. Неоснователно намира твърдението,
че процесните 22.38кв.м никога да не са били част от
имота и, на база на установеното от гласните доказателства относно
осъществяването на фактическата власт върху двата имота съобразно
съществувалата помежду им телена ограда. Неоснователно намира становището, че
засенчването на имота е само частично и временно при неотчитане и на факта, че
това въздействие е допълнителен аргумент, обосноваващ иска и по чл.109 от ЗС.
Изграждането на обектите в нарушение на нормата на чл.42, ал.2 от ЗУТ намира за
самостоятелно основание за основателност на иска. Неоснователно намира и
възражението за придобиване по давност на площта от 22.38кв.м. Доводи за
владение на такава площ от преди урегулирането на имотите през 1958г. се изтъквали
и за първи път във въззивната жалба. Иска
потвърждаване на решението.
По повод жалбата Д.кият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Жалбата подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания
– само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни
норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
С искова молба вх.№17016/10.10.2019г, М.Д.Н.
с ЕГН ********** ***, е предявила срещу П.Н.Н. с ЕГН **********
и М.Б.Н. с ЕГН **********,***, иск по чл.109 от ЗС за осъждането им да
преустановят неоснователните действия, с които
пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул. „П.К.„ № 7-дворно място с площ 422
кв.м. с идентификатор **по КК,ведно с жилищна сграда с площ от 148 кв.м. с
идентификатор **1 и пристойка ,състояща се от една
стая ниша и коридор , в пълен обем, като премахнат /съобразно уточнението в
първото открито съдебно заседание от 16.05.2018г./ оградата с дължина 28 метра, изградена от ответниците между имоти с идентификатор **и **, разположена
в собствения и имот с идентификатор **, както и частите от изградените в имот с идентификатор **, барбекю и навес, част от които са разположени в собствения
и имот с идентификатор **- съответно 5,79 кв.м.
за барбекюто и 3,35 кв.м. за навеса .
Обосноваващите
нуждата от негаторна защита обстоятелства се свеждат
до твърдения за право на собственост върху имот с идентификатор ** с площ от
422кв.м и построената в него жилищна сграда с идентификатор **1 с площ от
148кв.м.и пристройка, състояща се от
стая, ниша и коридор, находящ се в гр. Д., ул.“П.К.“№7,
придобито по силата на постановление за възлагане от 26.09.2014г. на ДСИ,
вписано под рег.№**/15.10.2014г. с акт №**, т.** на СлВп-Д.; за изграждането от ответниците,
собственици на съседния имот с идентификатор **, на три строежа- плътна ограда
с височина 2.00м., барбекю и навес, които навлизат в
имота и, лишават я от възможността да упражнява правото си в пълен обем, а
навеса и барбекюто, изградени на ниво по-високо от
оградата, с наклон на покривите им към нейния имот, оказват неблагоприятно въздействие върху слънценагряването на имота и и създават опасност от
наводняване на двора и.
Конкретно се
твърди, че на 17.08.2009г. на основание чл.147, ал.1, т.7 и чл.48 от ЗУТ било
издадено на ответницата разрешение за строеж №** на ограда с дължина 28м. с
височина на плътната част по уличната регулация 0.60м. На 26.09.2009г. на
основание чл.50, чл.48, чл.147, ал.1, т.7 и чл.183 от ЗУТ, след одобряване на
инвестиционен проект №**, било издадено разрешение за строеж №** за навес и барбекю. Строителството започнало и били изградени трите
строежа-оградата, навеса като пристройка към съществуващата сграда на ответниците и барбекю в дъното на
имота. Тъй като височината на двата строежа/навеса и барбекюто/превишавала
височината на оградата, ищцата инициирала административна проверка на
издадените строителни книжа, но жалбата и била оставена без разглеждане като
недопустима.
Поради съмнения,
че със строежа на оградата е нарушена границата между двата имота поискала от
общината координатните точки на общата им граница и възложила на правоспособно
лице заснемането на изпълнената ограда, в резултат на което установила, че
оградата е разположена изцяло в нейния имот като заемала от него площ от общо
20.6кв.м.
Поради факта, че оградата не съвпадала с
кадастралната граница между имотите им, по искане на ответницата била издадена
заповед №КД-**/20.06.2011г. на Началника на СГКК-Д., с която се одобрявало
изменение на КККР, засягащо двата имота. По повод обжалване от нейна страна
била издадена нова заповед № **/07.11.2014г. за частична отмяна на предходната
заповед №КД-**/20.06.2011г. в частта за промяна на границата между двата имота.
Тази нова заповед била обжалвана от ответницата и административния спор
приключил с решение по адм.д.№459/2016г.на ДАС с
отхвърляне на жалбата и, потвърдено с решение №7473/14.06.2017г. по адм.д.№247/2017г.на ВАС, 2-ро отд.
Твърди се, че
трите строежа са изпълнени в отклонение на издадените за тях строителни книжа,
като с изграждането на оградата е допуснато навлизане в собствения и имот от
към източната му граница, засягащо площ от общо 20.6кв.м. Поради изграждане на
навеса и барбекюто непосредствено до оградата, тези
два строежа също навлизали в имота и. Височината на последните надвишавала височината
на оградата. Самите строителни книжа били издадени в противоречие на
строителните правила и норми- както към момента на издаване на визата за
проектиране на 29.07.2009г., така и към момента на издаване на строителното
разрешение за изграждане на оградата липсвало съгласие от нейна и на брат и
страна, както изисквал чл.48, ал.3 от ЗУТ. Такова било дадено по-късно- в края
на август, а не на 31.05.2009г. както било удостоверено в декларацията-съгласие,
който ден бил и неработен. Към посочената датата на нотариално удостоверяване на
подписите им ответницата не била и собственик на имота. Със същата виза за
проектиране било разрешено проектиране на постройки на допълващо
застрояване-гараж и барбекю, която в противоречие на
чл.50, ал.1, б.г от ЗУТ не им била съобщена. Издадената виза за проектиране не
съдържала начин на застрояване съобразно изискванията на чл.51, ал.1 от ЗУТ. В
одобрения инвестиционен проект за строежа на навеса и барбекюто била предвидена кота
корниз 2.30м. за навеса и толкава за барбекюто,
надвишаваща височината на оградата от 2м., в който смисъл било даденото
съгласие. Височината на изградените навес и барбекю
надвишавала височината на оградата в противоречие на чл.42, ал.2 от ЗУТ.
Изградената на място ограда не била в съответствие с визата за проектиране,
съгласно която оградата следвала кадастралната граница между двата имота, а
навлизала в източната част от имота и. Не съответствала на визата за
проектиране и дадената линия и ниво на
навеса и барбекюто, изградени непосредствено до оградата.
Наклонът на покривите им бил ориентиран към имота и. Изложените пороци на
строителните книжа и осъщественото строителство налагали извода, че същото е
незаконно, разрешено и извършено в противоречие със строителните правила и
норми, създаващо пречки за упражняване на правото и на собственост в пълен обем
Ответниците считат, че претенцията на ищцата е
недопустима, евентуално неоснователна. Недопустими намират възраженията и
относно законността на издадените разрешения за строеж като опит да постигне
преразглеждане и пререшаване на вече решен по окончателен начин спор, тъй като
ищцата била реализирала процедурата по оспорване на същите и била установена
тяхната законосъобразност. Недопустими били твърденията и, че изпълненото
строителство не е в съответствие на издадените строителни книжа и норми на ЗУТ,
който въпрос също бил решен по надлежния ред по повод жалби на ищцата за
проверка законността на извършеното строителство. Процесните
обекти били въведени в експлоатация през м.юли 2011г., при което била извършена проверка дали
строителството е извършено при спазване на даденото разрешение за строеж и
законовите норми. Недопустимостта на претенцията и следвала и от текста на
чл.109 от ЗС, според който негаторният иск можел да
има за предмет само прекратяване на действия, които да продължават да се
извършват и към момента на подаване на иска, иначе нямал годен предмет. В
случая ищцата се позовавала на вече извършени, приключили действия, което
правело молбата недопустима поради липса на правен интерес. Възраженията на
ищцата относно законността на процесните обекти били неотносими към спора, тъй като дори и дадено действие да не
е законосъобразно, ако с него не се пречело на ищеца да упражнява правото си на
собственост, претенцията била неоснователна. Счита, че въпросите за
законосъобразността на построяването на трите обекта изобщо не следва да се
разглеждат, а ако се разгледат се явяват неоснователни по съображения сочени от
ответниците и като основания за тяхната
недопустимост. Неоснователни намират твърденията и, че датата на заверката на
декларацията-съгласие е 31.05.2009г., като твърдят това да е датата
31.08.2009г. и вероятно ищцата погрешно възприема ръкописно изписаната цифра
„8“ като „5“. Оспорват наличието на реални пречки за ищцата да упражнява
правото си на собственост като считат и, че се твърдят само предположения за
евентуални неудобства. Реално от
въвеждането на навеса и барбекюто в експлоатация на
20.07.2011г. до завеждане на исковата молба на 10.10.2017г.
били изминали повече от 6 години, през които имало обилни валежи както от сняг,
така и от дъжд, но нито един случай на наводняване на имота на ищцата или други
неудобства, които да са причинени от наклона покривите им. Не се и твърдяло
реално наводняване на имота и по причина на наклона на покривите им. Ищцата
била сестра на бащата на ответницата, живеела в имота и била собственик от
преди 2014г., когато с постановление за възлагане го придобила изцяло, поради
което и знаела, че границата между двата имота фактически преминавала от там,
където минавала сега процесната ограда.
Твърдят, че границата между двата имота фактически винаги е минавала така както било
представено на скица на поземлен имот №**/17.09.2014г. Те не били променяли
изобщо фактическото положение и местонахождение на оградата, поради което и
инициирали административна процедура пред СГКК-Д. да се извършат нужните
действия правното положение да отговаря на фактическото. В тази връзка
противопоставят и възражение за придобиване по давност на спорната част от
имота на ищцата, която от 2009г. владеели явно и несмущавано, със съзнанието,
че са собственици, а преди това била владяна от праводателя
им още от 1986г. до 08.07.2009г., когато го продал на ответницата.
Възраженията на ответниците за недопустимост
на негаторния
иск е неоснователно. Принципно целта на същия е да даде защита на правото на
собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на имот или на част от него. Негаторния иск се явява допустим като средство за защита на
правото и на всяко едно от правомощията на собственика, с което се постига отричане
на правомерността не само на неоснователни действия и поведения, но и на фактически
състояния, както и премахване на последиците от тях, т.е. на източника на неоснователното
въздействие. Когато смущаването на правото на собственост е в
резултат на строителство, уважаването на иска е предпоставено
от обективното накърняване на собственическите права, за което
административната проверка за законосъобразност и одобряване на строителството
е без всякакво значение.
В случая като източник на неоснователното
посегателство над правото на собственост на ищцата върху ПИ с идентификатор **се
сочи извършването от ответниците на три строежа-плътна
ограда, навес и барбекю, които навлизат в имота
частично, а оградата е изградена изцяло в имота и.
Ответниците се легитимират като съсобственици/наред с
други, неучастващи по делото лица, предвид данните от титула им за собственост/
на ПИ с идентификатор **по КК на гр.Д. по силата на договор за покупко-продажба
от 08.07.2009г., сключен с нот.акт № ** ,том **, дело
№ **/2009 г. на нотариус В.Т. с рег. № **/л.37 от делото на ДРС/, от ответницата
П.Н., по време на брака и с ответника М.Б.Н..
Ищцата се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор **по КК на
гр.Д. по силата на постановление за възлагане от 26.09.2014г. на ДСИ, вписано
под рег.№**/15.10.2014г. с акт №**, т.** на СлВп-Д./л.11
от делото на ДРС/, в резултат на публична продан, проведена на основание чл.348
от ГПК за ликвидиране съсобствеността между ищцата и други лица/вкл.родителите
на ответницата/ след приключило производство за съдебна делба.
Двата имота са съседни.
По силата на разрешение за строеж
№ **/17.08.2009г./л.35 от делото на ДРС/, издадено от Главния архитект на
Община Д., на ответницата П.Н. е било разрешено да построи в УПИ ІІІ-**, кв.521
по плана на ЖК Р. 1 /ПИ с идентификатор **по КК на гр.Д./ съгласно издадената скица-виза от
13.08.2009г. ограда с дължина 28.00 метра и с височина на плътната част по
уличната регулация 0.60м. По късно, на П.Н., с разрешение за строеж №**/26.09.2009г./л.36от
делото на ДРС/, издадено от Главния архитект на Община Д., е било разрешено да
построи в същия имот, съгласно одобрен
на 26.09.2009г. инвестиционен проект №**/24.09.2009г. навес и барбекю. За построяване на оградата с височина 2.00м на
имотната граница е и изричното съгласие на ищцата и съсобственика към него
момент Н.Д.С./баща на ответницата/, дадено писмено на 31.08..2009г./според
съвпадащите изявления на страните в хода на производството предвид нечетливото
изписване в документа на датата/, с нотариална заверка на подписа/л.34/ - „на
границата на имота и за нейна сметка“, т.е. изпълнени са изискванията на чл.48,
ал.3 от ЗУТ. Не е спорно, че непосредствено след разрешаването им строежите са
изпълнени, въведени са в експлоатация на 20.07.2011г.
Според заключението, изслушано от
районния съд по допуснатата комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи
лица инж.А. К. и инж.К. Б.,
съгласно издадената виза за конструктивно
становище/приложение 7 към КСТЕ/
оградата е следвало да бъди изпълнена по очертаната по ЗРП линия, т.е.по
вътрешната регулационна линия между УПИ III-** и УПИ II-**в кв. ** по ЗРП,
която според вещите лица съвпада с кадастралната границата между имоти с
кадастрални идентификатори **и **по КК. Налице е разминаване между дадената
строителна линия и визата за строеж на имотната граница, съвпадаща с
регулационната, при което изградената на място ограда между имотите с кадастрални
идентификатори **и **според вещите лица, с височина на уличната регулация
1.90м., а в дъното на УПИ III-** -
1.89м., навлиза изцяло в имота с кадастрален идентификатор **, при което
заеманата от нея площ от същия имот възлиза на
** кв.м.
Тази площ ответниците
претендират да е в границите на техния имот, така както са отразени по скица №**/17.09.2014г./л.23-гръб от делото на ДРС/,
в резултат на фактическото и присъединяване и по силата на давностно
владение.
Скица №**/17.09.2014г./ съдържа данни за имот **от
Кадастралната карта след изменението и със заповед №КД-** от 20.06.2011г. на
Началника на СГКК град Д., за нанасяне на нови обекти /изградените вече навес и
барбекю/ и промяна в границите на двата поземлени
имота. Според вещите лица с това изменение границата между двата имота е
променена, като новата граница навлиза в имот **и в южната и част с чупка описва очертанията на
изграденото в имот **барбекю.
С последваща заповед №** от 07.11.2014г. на Началника
на СГКК град Д./приложение 5 от КСТЕ/ границата между двата имота е
възстановена в първоначалния и вид от преди 2011г. Заключението на вещите лица
е за съвпадение на граница между УПИ III-** и УПИ II-** в кв. 521 по ЗРП с
кадастралната, като понастоящем същата пресича изграденото в УПИ III-** барбекю.
Дори да се приеме, че оградата е
изградена на мястото на съществувалата от години стара телена мрежа между УПИ
III-**и УПИ II-**, в който смисъл са събраните гласни доказателства /св.Р.А.С., съпруга на брата на ищцата, двамата бивши съсобственици на имота с
идентификатор **и майка на ответницата; св.Д.Н.Х., сестра на ответницата/, с
което ограждане частта от УПИ II-**, заета понастоящем от плътната ограда,
фактически е била присъединена към УПИ III-**, владяна от праводателя
на ищците от 1986г. и в последствие от тях, това владение, независимо от
неговата продължителност, не би могло да доведе до придобиване по давност на
тази част. Касае се до урегилирани от 1958г. имоти. Разпоредбата
на чл. 59 от ЗТСУ/отм./, в редакцията и от 1973 г. установява, че реално
определени части от дворищнорегулационни парцели не
могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. След изменението и /
ДВ, бр. 34 от 2000 г./ същата разпорежда, че реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални
размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона, като
правилото не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл.28, а оставащата част
отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се
присъединява към съседен имот. Идентична е уредбата и при действащия ЗУТ, в
сила от 30.03.2001 г., съгласно чл.200 от който реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат
да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19, като това правило не се прилага
в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот
при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19
или се присъединява към съседен имот. В случая не е налице изключваща правилото
хипотеза, а със
заключението по СТЕ с вещо лице инж.К.Б. е установено, че спорната част от
22.38 кв.м. в УПИ II-** не отговаря на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ за минимална площ и лице.
Съгласно визата за проектиране,
според заключението по КСТЕ, навесът и барбекюто е
следвало да се изградят до оградата, която е предвидено да е калканна стена за двата обекта. На място двата строежа са
изградени според одобрения проект и издаденото разрешение за строеж и тъй като
оградата, служеща за калканна стена на същите, не е
по имотната граница, и двата строежа /навеса
и барбекюто/ навлизат в площта на УПИ II-** . Площта, с която барбекюто навлиза в УПИ II-** е 5.79 кв.м, а площта , с която навеса
навлиза в УПИ II-** е 3.35
кв.м./приложение 6 от заключението/.
Одобрените проекти за
изграждане на навеса и барбекюто според обясненията на вещото лице
инж.А.К. при изслушването на заключението, са в нарушение на чл. 42,ал.2 от ЗУТ. Предвиждат калканните стени на навеса и барбекюто да са с височина 2.00 метра и бетонови пояси с
височина 40 см., които се изпълняват върху оградата, т.е. няма покриване на височината на двата строежа
с височината на оградата. На място височината на калканната
стена на барбекюто е 2.22м., а височината на калканната стена на навеса е 2.30 м. /при височина на
оградата и в двата края до 2м./. Височината на навеса
и барбекюто и построяването
им навътре в УПИ II-** според вещото лице инж.А.К. води
до частично засенчване на градината и
част от югоизточния ъгъл на къщата на ищцата сутрин и до идването на
слънцето в зенита, а след преминаването
от зенита на запад има пълно слънцегреене .Вещото
лице уточнява , че и при преместване на оградата към имота на ответниците и по-малка височина на навеса и барбекюто ще е налице засенчване ,но в по-малка степен . Според
вещото лице, по одобрените архитектурни проекти и на място
един от скатовете
на покривите на навеса и барбекюто
е с наклон към УПИ II-** , но изпълненото водоотвеждане
не създава предпоставка за наводняване на имота.
И без обаче да е налице
засенчване или опасност от наводняване на имота на ищцата в резултат на
изграждане на трите строежа, фактът, че оградата е изградена изцяло в нейния
имот, а останалите два/навеса и барбекюто/ навлизат в
него, е достатъчен да се приеме наличието на създадено от ответниците
фактическо състояние, при което ищцата е в невъзможност да упражнява правото си
на собственост в пълен обем, т.е.върху всяка една част от имота си.
Съобразно приетото заключение по допълнителна
съдебно-техническа експертиза на вещото лице А К., оградата не е изградена на
имотната граница, а изцяло в имота на ищцата и подлежи на премахване изцяло. Премахването
на навеса следва да стане между точки с координати: х=**, у= **/координати на
точката по оградата / до точка с х= **и у= **, а премахването за барбекюто следва да стане между точки с координати : първа
точка : х= **,у= **; втора точка : х= ** ,у= ** трета точка : х= ** , у= ** и
четвърта точка :х= **, у=** .
При така установено претенциите
на ищцата се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора в
настоящата инстанция, съобразно постигнатия резултат, право на разноски има въззиваемата М.Д.Н.,
но същата не е сторила такива. Във въззивното
производство е била представлявана от адв. Д.В.-***.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 10.05.2018 г./л.127 от делото на ДРС/
между страните по него не е уговорен размер на адвокатското възнаграждение/нито
има данни за плащането на такова/, а е указано предоставяне на безплатна
адвокатска услуга при условията на чл.
38, ал. 1, т.2 ЗА– на материално затруднено лице. При безплатна адвокатска
помощ в случаите на чл.38, ал.1 от същия закон, в това число на материално
затруднени лица, адвокатът, оказал безплатна помощ има право на възнаграждение
в размер не по-малък от минималния, който следва да бъде заплатен от другата
страна. С оглед изхода на спора и правилото на чл. 7 ал.2, т.2 от Наредба №1 за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, при цена на иска от
3 254.46лева, вззивниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на адвоката на въззиваемата/не на самата
нея/- адв.Д.В.,
сумата от 457.81 лева адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение №1093/26.11.2019г.по
гр.д.№3737/2017г. на Д.ки районен съд.
ОСЪЖДА П.Н.Н. с ЕГН
********** и М.Б.Н. с ЕГН **********,***,
да заплатят на адв.Д.В. – Адвокатска колегия гр.В., с
място на упражняване на дейност гр.Д., бул.”Д.”№*, ет.*, офис **, сумата от 457.81 лева адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.