№ 956
гр. Варна , 16.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500512 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.
Възз.ч.т.дело № 512/2021г. по описа на ВОС е образувано по частна
жалба с вх. № 267811 от 01.02.2021г. на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, жк
Люлин ул.Търново, срещу блок 817, представлявано от управителя Петър
Костадинов Бакалов против Определение № 265093 от 30.12.2020г.,
постановено по гр.дело № 16815/2020г. по описа на ВРС, с което съдът е
допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 75, ал. 2,
изр.второ от ЗЗД, който „ИНТЕЙК” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Георги Живков №22 (партер-вътрешен двор)
възнамерява да предяви срещу „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Търново, срещу бл.817 за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 4022.91 лева, от която 2641.30 лева платена на
„ПИ МАРКЕТ“ ЕООД от длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сума за
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за
периода 08.12.2010г. – 03.06.2011г. за обект с аб. № ********** с титуляр по
партида Р. А.Д., ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. К. №**, за което
1
обстоятелство е издадена фактура № **********/19.08.2011г., както и сумата
от 1381.61 лева законна лихва върху главницата за периода 03.09.2014г. –
29.10.2019г., заплатена по изп. дело № 676/2019 на ЧСИ Станимира Костова –
Данова, рег. № 718, с район на действие – ОС – Варна, чрез налагане на
обезпечителна мярка „Забрана“ на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.
№ 718, с район на действие – ОС - Варна да предава на взискателя „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД по изпълнителни дела №:1406/2020г., № 1394/2020г., №
1396/2020г., № 1411/2020г., №1416/2020г., №1418/2020г., № 1415/2020г., №
1395/2020г. и № 1385/2020г. внесени суми за разноски в полза на „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД последователно до размера на 4022,91 лева, на основание
чл. 390, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че определението е недопустимо и
незаконосъобразно, като моли за отмяната му. Счита, че липсва
индивидуализация на обезпечителната мярка и нейното действие по
отношение на всеки от обективно съедините искове. Оспорва се редовността
на бъдещия иск. Твърди се, че е налице злоупотреба с процесуални права.
Ответникът по частната жалба – „Интейк“ ЕООД в подадения отговор
счита същата за неоснователна и настоява за потвърждаване на постановения
съдебен акт.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е
постъпила в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, при
спазване изискването за форма и внасяне на необходимата ДТ. По същество
на жалбата въззивният съд я намира за основателна поради следното:
При извършената проверка с книжата по делото, въззивният съд,
установява, че производството по ч.гр.д. № 16815/2020г. по описа на ВРС е
образувано по молба на „Интейк“ ЕООД ЕИК ********* за допускане на
обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК
********* с правно основание чл. 75, ал. 2, изр.второ от ЗЗД присъждане на
сумата от 4022.91 лева, от която 2641.30 лева платена на „ПИ МАРКЕТ“
ЕООД от длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сума за платена без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода
08.12.2010г. – 03.06.2011г. за обект с аб. № ********** с титуляр по партида
Р. А.Д., ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. К. №**, за което обстоятелство е
2
издадена фактура № **********/19.08.2011г., както и сумата от 1381.61 лева
законна лихва върху главницата за периода 03.09.2014г. – 29.10.2019г.,
заплатена по изп. дело № 676/2019 на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.
№ 718, с район на действие – ОС – Варна, чрез налагане на обезпечителна
мярка „Забрана“ на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718, с район
на действие – ОС - Варна да предава на взискателя „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД по
изпълнителни дела №:1406/2020г., № 1394/2020г., № 1396/2020г., №
1411/2020г., №1416/2020г., №1418/2020г., № 1415/2020г., № 1395/2020г. и №
1385/2020г. внесени суми за разноски в полза на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД
последователно до размера на 4022.91 лева, в условие на евентуалност чрез
налагане на обезпечителна мярка „запор на вземанията на „Пи маркет“
ЕООД в качеството му на взискател по изпълнителни дела №:1406/2020г., №
1394/2020г., № 1396/2020г., № 1411/2020г., №1416/2020г., №1418/2020г., №
1415/2020г., № 1395/2020г. и № 1385/2020г. до размера на 4022.91 лева.
С определение № 265093 от 30.12.2020г., постановено по ч.гр.д. №
16815/2020г. ВРС е удовлетворил молбата като е наложил обезпечителната
мярка „ЗАБРАНА“ на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718, с район
на действие – ОС - Варна да предава на взискателя „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД по
изпълнителни дела № 1406/2020г., № 1394/2020г., № 1396/2020г., №
1411/2020г., №1416/2020г., №1418/2020г., № 1415/2020г., № 1395/2020г. и №
1385/2020г. внесени суми за разноски.
Постановият съдебен акт е допустим. Производството по предходно
заведена молба за обезпечение е приключило с влязъл сила съдебен акт,
постановен по в.ч.гр.д. № 114/2021г. по описа на ВОС.
В молбата си пред първоинстанционния съд молителят твърди, че
съгласно договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между
„КНМ ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД, е придобил вземане от длъжника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в размер на 2641.30 лева представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за
периода 08.12.2010г. – 03.06.2011г. за обект с аб. № ********** с титуляр по
партида Р. А.Д., ЕГН ********** с адрес гр. Д., ул. К. №**, за което
обстоятелство е издадена фактура № **********/19.08.2011г. За цесията
длъжникът е надлежно уведомен с писмо, изпратено по електронна поща на
3
28.10.2014 г. В същото време на 21.10.2014 г. с договор за прехвърляне на
вземане, сключен между „КНМ ГРУП“ ЕООД и „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД,
последното дружество претендира да е носител на процесното вземане. За
този договор за цесия длъжникът е уведомен на 20.01.2015 г. Оспорва като
недостоверна и антидатирана датата на договора за цесия, като привидно е
изписано, че същият е сключен на 21.10.2014 г. Поддържа, че процесната
сума е платена в хода на изп. д. № 676/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира
Костова-Данова в полза на „мнимия“ кредитор „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД вместо
на „ИНТЕЙК“ ЕООД. Изпълнителното дело е приключило, като съдебният
изпълнител е изплатил всички суми на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, поради което
счита, че единствената му възможност е предявяването на осъдителен иск по
чл. 75, ал. 2 ЗЗД срещу лицето, което е получило изпълнението вместо
истинския кредитор. Счита, че изпълнението на евентуално осъдително
решение срещу ответника ще бъде значително затруднено, предвид
поведението и отношението на бъдещия ответник.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Обезпечението на иска цели да предостави привременна защита на
спорното право, докато спорът е висящ, срещу такива недобросъвестни
действия на ответника, които биха затруднили или осуетили
удовлетворяването на ищеца. Посредством обезпечението, без да се
предрешава спора, се съхранява съществуващото фактическо и правно
положение до влизане в сила на съдебното решение, което окончателно ще
разреши спора.
За да бъде допуснато обезпечение на висящ иск, необходимо,
задължително и достатъчно е да се налице кумулативно следните
предпоставки – предявеният иск да е допустим и вероятно основателен, което
означава да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или да бъде
представена гаранция, да е налице обезпечителна нужда, както и исканата
обезпечителна мярка да е адекватна, т.е да съответства на характера на
предявения иск.
Предявеният иск е допустим. Представеното с въззивната жалба
определение без номер от 18.06.2020г., постановено по гр.д. № 18459/2019г.
по описа на ВРС, не удостоверява наличие на висящо съдебно производство.
4
Но дори и предявения установителен иск да е поставен на разглеждане от
състав на СРС, то същият не само не е с еднакъв предмет като настоящия иск,
но и има преюдициален характер по отношение на осъдителния иск на
действителния кредитор срещу лицето, получило вземането.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК,
при преценка за липса на достатъчно убедителни доказателства, но доколкото
при осъдителни искове обезпечителната нужда се предполага, съдът може да
допусне обезпечаването му при условие на представена гаранция в определен
от него размер съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД, което е сторено и в
настоящия случай.
По аргумент от чл.391, ал.1 от ГПК, за да допусне обезпечение на иска,
съдът следва да констатира, че с оглед на данните за поведението на
ответника, за ищеца-молител ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяване на правата по решението, т.е. да е налице обезпечителна
нужда, обусловена от възможността, с оглед на конкретните данни по делото,
с едностранни действия (разпореждане, унищожаване и др.) ответникът по
иска да затрудни упражняването на правата на ищеца при бъдещо
удовлетворяване на претенцията му иска със съдебно решение. Едновременно
с това условие, съдът следва да прецени и адекватността на налаганата
обезпечителна мярка – същата да е подходяща с оглед обезпечителната нужда
и допустима от гледна точка на възможността за принудително изпълнение
върху вземането или имота, с който се иска обезпечаване на иска, съответно
при спиране на принудителното изпълнение да се ограничи възможността от
промяна в собствеността на имота/вещта, предмет на заявения за разглеждане
иск.
В настоящия случай обезпечителната мярка, предложена от молителя :
забрана за предаване на суми, представляващи разноски в изпълнителните
производства в полза на бъдещия ответник, е останала неясна, доколкото
вземането не е индивидуализирано по основание и вид. Тъй като при налагане
на обезпечителна мярка се навлиза в патримониума на бъдещия ответник, и
по-конкретно в имуществената му сфера, то характера и вида на вземането,
предмет на ограничението, следва да бъдат посочени по несъмнен начин. това
възпрепятства преценката на решаващия съд относно основателността на
5
молбата за обезпечаване.
Предвид изложените съображения, настоящият състав намира частната
жалба основателна, при което атакуваното определение, следва да бъде
отменено.
Предвид на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 265093 от 30.12.2020г., постановено по
гр.дело № 16815/2020г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6