№ 34327
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110121751 по описа за 2024 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото.
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
По заявление на ищеца С. И. с вх. № 364540/19.12.2023 г. е образувано ч. гр. д. № ..
по описа на СРС, 34 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът „К.“ АД да заплати на заявителя С. И. сумата от 1872 лв.,
представляваща такса за поръчителство, и сумата от 936 лв., представляваща договорна
лихва, като платени без основание, поради неравноправност на съответните клаузи от
договор за паричен заем № .., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. до изплащане на
вземането, както и разноски в производството. Срещу така издадената заповед длъжникът е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което заявителят И. е подала искова молба с
вх. № 124721/15.04.2024 г. по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, по която е образувано гр. д. №
.. по описа на СРС, 34 състав.
По заявление на ищеца С. И. с вх. № 364541/19.12.2023 г. е образувано ч. гр. д. № ..
по описа на СРС, 125 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът „К.“ АД да заплати на заявителя С. И. сумата от 1512 лв.,
представляваща такса за поръчителство, и сумата от 302,40 лв., представляваща договорна
лихва, като платени без основание, поради неравноправност на съответните клаузи от
договор за паричен заем № .., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. до изплащане на
вземането, както и разноски в производството. Срещу така издадената заповед длъжникът е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което заявителят И. е подала искова молба с
вх. № 124716/15.04.2024 г. по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, по която е образувано
настоящото гр. д. № . по описа на СРС, 125 състав.
С Определение № 22579/31.05.2024 г. съдът е приложил към настоящото дело ч. гр. д.
№ .. по описа на СРС, 34 състав и гр. д. № .. по описа на СРС, 34 състав, тъй като е
1
установил, че поради техническа грешка исковите молби по двете искови дела са разменени.
В исковите си молби, уточнени с молба вх. № 211582/27.06.2024 г. по настоящото
производство, ищецът поддържа, че е сключил с ответника договори за паричен заем № .. и
№ Д.. Твърди, че по договор за заем № .. получил от ответника сума в размер на 2600 лв., а
по договор за заем № Д.. – сума в размер на 2100 лв., при уговорени фиксиран годишен
лихвен процент от 36,00 % и ГПР 49,07 %, като следвало да върне заетите суми на
дванадесет равни месечни погасителни вноски. Посочва, че според договорите имал
задължение да предостави обезпечение под формата поръчителство при подробно уговорени
условия, което не изпълнил, поради което съгласно клаузите на чл. 4 заплатил на ответното
дружество неустойки, както следва: по договор за заем № .. – неустойка в общ размер от
1872 лв. /по 156 лв. за 12 месеца/; по договор за заем № Д.. - неустойка в общ размер от 1512
лв. /по 126 лв. за 12 месеца/. Счита, че неустойките за непредоставено обезпечение са
нищожни, поради накърняване на добрите нрави и неравноправност, в която връзка
поддържа, че са необосновано високи и по същество представляват скрито допълнително
възнаграждение за кредитора. Развива подробни съображения, че начисляването на така
уговорените неустойки е било неизбежно, тъй като условията за предоставяне на
обезпечение били практически неизпълними. Подробно аргументира, че с предвиждането на
неустойки за непредоставяне на обезпечение се обезпечавало не главно, а акцесорно
задължение по договорите за заем, като така се създавали предпоставки за неоснователно
обогатяване на кредитора и също се накърнявали добрите нрави. Поддържа, че цитираните
клаузи за неустойка заобикаляли чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което сумите по тях били
недължимо платени. Счита, че на основание чл. 22 ЗПК договорите за заем са нищожни в
цялост, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като начислените неустойки
следвало да са част от годишните лихвени проценти и да са включена в размерите на ГПР.
Предвид изложеното твърди, че на основание чл. 23 ЗПК дължал на ответното дружество
само чистата стойност на кредитите, а именно 2600 лв., респективно 2100 лв., като
ответникът следвало да му възстанови надплатени суми, както следва: по договор за
паричен заем № .. – сумата от 1872 лв., представляваща неустойка за непредоставено
обезпечение, и сумата от 936 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.08.2022 г. –
05.07.2023 г.; по договор за паричен заем № Д.. – сумата от 1512 лв., представляваща
неустойка за непредоставено обезпечение, и сумата от 302,40 лв., представляваща договорна
лихва за периода 16.02.2020 г. – 16.01.2021 г. Предвид изложеното се моли да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми и се претендират
разноски.
Ответникът „К.“ АД е депозирал отговор на исковите молби в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Развива съображения за нередовност на исковите молби.
Поддържа, че процесните договори не са нищожни, тъй като ищцата била добре запозната с
условията за сключването им и доброволно се е съгласила със съдържанието им. Подробно
аргументира, че са спазени изискванията на ЗПК е З., както и че правата на ищцовата страна
били гарантирани от предвидената в чл. 12 З. възможност за отказ от договора без негативни
последици. Посочва, че в процесните договори не е налице твърдяната в исковите молби
клауза за неустойка. Оспорва ищцата да му е заплащала суми по договорите за заем. Счита,
че не следва да дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, тъй като исковите
молби били бланкетни и не било доказано ищцата да е материално затруднено лице. Моли
се за отхвърляне на претенциите, претендират се разноски и се прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
С молба вх. № 263512/15.08.2024 г. ответникът представя допълнителни писмени
доказателства.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
2
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Страните не спорят, че: са сключили договори за паричен заем № .. и № Д..; че по
договор за заем № .. ищецът е получил от ответника сума в размер на 2600 лв., а по договор
за заем № Д.. – сума в размер на 2100 лв., при уговорени фиксиран годишен лихвен процент
от 36,00 % и ГПР 49,07 %, като следвало да върне заетите суми на дванадесет равни месечни
погасителни вноски.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си, че е сключил с
ответника посочените договори за кредит, както и че му е заплатил исковите суми на
посочените основания.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже валидно правно основание за
получаване на претендираните от ищеца суми.
V. По доказателствата:
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д.№ .. на СРС, 125 ти състав и ч.гр.д.№ .. на СРС, 34-ти
състав.
ПРИЕМА приложените към исковите молби, отговора и приложените дела, писмени
документи като писмени доказателства по делото .
ДОПУСКА изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза по задачи, поставени в
исковата молба по настоящото дело и присъединеното гр. д. № .. по описа на СРС, 34 състав,
при депозит, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението, от 500
лева.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Р.С., който да се уведоми да работи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК – счита същото за
ненужно, предвид допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
ПРЕПИС от отговорите на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2024г г.,
от 14,30часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3