№ 687
гр. Пазарджик, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220104028 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена от „**0“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. **5 представлявано от управителя д х г против „м“ ООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. **, общ. **, ул. „**„ ** представлявано от
управителите М. Й. Я. и Й. И. П. / заедно и поотделно / , искова молба в която се твърди, че
ищецът е бил молител по ч.гр.д. № 3746/2023 г. по описа на ПзРС , с което било допуснато
обезпечение с издаване на обезпечителна заповед за налагане на запор върху банковите
сметки на ответника. В хода на образуваното изпълнително производство след налагане на
запор, ответникът платил изцяло исковата сума в размер от 17631,93 лв., но направил
възражение пред ЧСИ, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение в
производството, поради което съдебният изпълнител с постановление №3312/07.11.2023 г. е
отменил допуснатите разноски, в производството по допуснатото обезпечение на основание
това, че в съдебното определение сумата за сторени разноски не била посочена в текста на
заповедта. Ищецът твърди, че изпълнението било извършено от ответника , но едва след
като било допуснато обезпечение и било образувано изпълнително производство, като в
този случай, ако ищецът предявил осъдителен иск, същият щял да бъде отхвърлен. В същото
време, тъй като ищцовото дружество ползвало услугите на адвокат, за него са настъпили
имуществени вреди в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1440,00
лв. с ДДС, за които ответникът дължи обезщетение. За заплатеното адвокатско
възнаграждение , на ищеца била издадена фактура и плащането на дължимата сума била
извършена с платежно нареждане от 19.10.2023 г. Вследствие на недобросъвестното
поведение на ответника, ищецът претендира репариране на причинените му имуществени
вреди, за които ответникът отговоря и тези вреди се равняват на сумата в размер на 1440,00
лв. , която се претендира като предмет на заявената осъдителна претенция, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски и в
настоящото производство.
След дадените от съда указания в открито съдебно заседание, в протоколно
1
определение № 348/13.02.2024 г., за отстраняване на констатираните нередовности в
исковата молба , по делото е постъпила молба от пълномощника на ищцовото дружество, в
която са изложени твърдения, че вследствие на неизпълнението на задължението на
ответника да заплати своевременно сумата от 15899,20лв., представляваща неизплатена част
от задължение по Фактура № **********/21.11.2022 г., ищецът бил претърпял имуществени
вреди като уточнява, че имуществените вреди за ищцовото дружество под формата на
разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство са били
вследствие на забавеното плащане по посочената фактура от страна на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника „м“ ООД, с
който изразява становище, че предявеният иск е допустим и неоснователен, като се посочва,
че във връзка с предявения иск от ищеца, за разноски сторени в обезпечително
производство, съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализирала при постановяване
на решението (по обезпечения иск), с което се разглеждал спорът по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка била постановена с оглед този
изход и в защита на правните последици от решението, като следователно било, разноските
в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежали на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Твърди се, че
липсата на изрична законова регламентация относно присъждането на разноски в
обезпечителното производство, когато не се е развило исково такова, би означавало да се
прилагат по аналогия процесуални норми. Сочи се, че съгласно чл. 46, ал.2 ЗНА обаче
правоприлагането по аналогия на закона изисквало наличието на няколко предпоставки:
нормативният акт да е непълен и да е налице сходство между случаите. Твърди се, че, в
случая, предпоставките на закона за правоприлагане по аналогия не били налице. Посочва
се, че от една страна - нормата на чл.78 ГПК била относима към исковото производство,
което било двустранно и състезателно, за разлика от обезпечителното производство, което
било едностранно по своя характер и би било могло да стане двустранно единствено в
хипотеза на обжалване на допуснатото обезпечение, а от друга страна, че в правната теория
се приемало, че отговорността за разноските по делото представлявала по правната си
същност облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната
страна, в чиято полза съдът е решил делото, имала правото да иска от противната страна да
плати направените разноски. Сочи се, че правоотношението съдържало всички белези на
облигационното отношение - възниквало между гражданскоправни субекти, регулирало се с
метода на равнопоставеност, имало имуществен и релативен характер, в съдържанието му
влизало право да се иска от насрещната страна определено поведение, в случая заплащането
на разноските, и корелиращото на това право задължение на противната страна да плати
разноските по делото, направени от спечелилата делото страна. Посочва се още, че
правоотношението имало едностранен характер, защото само едната страна имала право да
иска заплащане на определена сума, но не и насрещната страна, върху която падало
задължението да плати разноските, както и, че обект на правоотношението била парична
сума, която представлявала сборът от направените по делото разноски - платена държавна
такса, платено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и за събиране на
други доказателства. Твърди се, че източник на правоотношението е влязлото в сила съдебно
решение, в което съдът се е произнесъл по въпроса, кои разноски са доказани и кой следва
да ги понесе, а при решаване на въпроса, за кого възниква задължението да заплати
разноските, съдът се ръководел от правилата на чл.78 ГПК, както и, че решаващо значение
за възникване на разглежданото облигационно отношение има влязлото в сила съдебно
решение, каквото в случая липсвало. Моли се съдът да отхвърли предявения иск, като на
свой ред моли да осъди ищеца да заплати на ответника сторените деловодни разноски.
2
В проведените открити съдебни заседания, страните чрез процесуалните си
представители поддържат исковата молба и молят за уважаване, съответно за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 3746/2023 г. по описа на ПзРС, на
основание чл.390 от ГПК съдът е издал обезпечителна заповед на 19.10.2023 г. по молбата
на ищеца в настоящото производство „** -**“ЕООД против ответника „м „ ООД за
обезпечение на бъдещи осъдителни искови претенции за сумата в размер на 15899,20 лв.
главница представляваща възнаграждение за извършена услуга „ жътва на царевица на 1662
дка“, за която е била издадена фактура № **********/21.11.2022 г., ведно с лихва за забава в
размер от 1732,73 лв. за периода 22.11.202 г. до 19.10.2023 г.
Не се спори , а и от подадени от ответника молби и представени писмени
доказателства по делото за допуснато обезпечение, на 26.10.2023 г. ответното дружество „м
„ ООД в хода на образуваното изпълнително производство по привеждане в изпълнение на
обезпечителната заповед – ИД № 20238850400387/2023 г. по описа на ЧСИ Георги
Самарджиев – е превел по банкова сметка на ищеца изцяло дължимите суми предмет на
допуснатия запор – общо сумата от 17631,93 лв., като на 31.10.2023 г. в полза на взискателя
„ ** -**“ ЕООД е преведена и сумата в размер от 505,60 лв., с която ответникът – длъжник е
погасил изцяло сторените в самото изпълнително производство суми като разноски по
изпълнението. По молба на ответника, съдът по обезпечителното дело с определение от
29.11.2023 г. е отменил обезпечението на бъдещия иск , допуснато с определение №
2691/19.10.2023 г.
Страните не оспорват, че по възражение на ответника ЧСИ е приел , че в
изпълнителното производство не може да събере принудително сумата представляваща
разноски в обезпечителното производство , тъй като тази суми не е посочена като обект на
обезпечение за издадената обезпечителна заповед.
Не е спорно и се установява, че в обезпечителното производство , ищцовото дружество
е сторило разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1440,00 лв. с
ДДС , за която сума е издадена фактура № 284/ 19.10.2023 г. и плащането на тази сума по
банков път е удостоверено в представения по същото дело договор за правна защита и
съдействие от 19.10.2023 г.
Не е спорно по делото , че същата сума не е заплатена от ответника нито в хода на
изпълнителното производство , нито до приключване на последното по настоящото дело
съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти, Пазарджишкият районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
3
Правното основание на обективно кумулативно съединените искове е чл.79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото се твърди, че между страните съществува правен спор
дали процесната сума се дължи от ответното дружество за реализиране на неговата
отговорност произтичаща от недобросъвестно договорно поведение, а именно –
несвоевременно изплащане на дължими суми по съществуващи между страните договорни
отношение / по повод на сключен между тях договор за извършване на услуга/. Съгласно
общото правило за разпределението на доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 от
ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В
тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу
вземането и да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Безспорно е по делото, че ищецът е бил изправна страна по договора и също така е
безспорно, че въпреки изпълнение на поетите от него задължения по договора за услуга,
ответникът не е заплатил дължимите му суми като възнаграждение за тази услуга въпреки,
че падежът за плащане е настъпил на 22.11.2022 г. Безспорно е същ така , че тази процесна
сума е приведена заедно с мораторната лихва за забава по банкова сметка на ищеца в хода
на образувано изпълнително производство и след образуването на обезпечително
производство, в хода на което ищецът е сторил разноски като е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1440,00 лв.с ДДС. Безспорно е също така, че ищецът не е
предявил бъдещия иск, който му е бил обезпечен , тъй като е получил плащане на лихва и
главница , дължими в изпълнение на договорните отношения между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД в случай, че длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Задължението трябва да бъде изпълнено
според уговореното. То трябва да бъде съобразено с него по естеството на предмета на
изпълнението и следва да бъде извършено съобразна съгласуваната воля на страните ( в този
смисъл решение №1243/07.07.1997 г. по гр.д. №1288/1996 г. на V г.о. на ВКС/.
Изпълнението на длъжниковото задължение в случая се състои в заплащането на кредитора
на определената в сключения между тях договор цена. За да бъде изпълнението на същото
задължение точно съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, следва дължимата цена по договора да бъде
платена изцяло и в уговорения срок, в противен случай същата норма дава право на
кредитора да претендира изпълнение ведно с обезщетение за забава.
В случая ищецът е претендирал и получил изпълнение , ведно с обезщетение за
забава под формата на мораторна лихва за забава. Плащането след настъпването на падежа и
то принудително – в хода на изпълнителното производство въз основа на издадена
обезпечителна заповед , безспорно следва да се тълкува като недобросъвестно договорно
поведение , за което ответното търговско дружество отговаря. В чл. 82 ЗЗД се съдържа общо
правило , което урежда кръга на подлежащите на обезщетение вреди при договорна
отговорност и според тази норма обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
4
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Нещо повече –
развитието на съдебната практика и законодателството доведе дори до признанието , че при
договорна отговорност юридическото лице може да претърпи не само имуществени вреди /
загуба или пропусната полза / , но и неимуществени вреди. / ТР №3/12.12.2012 по т.д. №
3/2012 на ОСГТК на ВКС и ТР № 4 / 29.01.2013 г. по т.д. № т.д. № 4/ 2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При този отговор на въпроса за дължимостта на обезщетение от неизпълнение на
договорно задължение следва да се приеме , че ответникът при допуснато от него договорно
неизпълнение, след като е изпълнил със закъснение от около една година , следва да
обезщети съконтрахента си за претърпените загуби и пропуснати ползи от това забавено
изпълнение. В случая е безспорно , че ответникът е платил мораторна лихва за забава върху
дължимата главница, която представлява пропусната за ищеца полза , но в настоящото
производство безспорно се установява, че ищецът е претърпял и вреда под формата на
намалението на неговото имущество за заплатен разход за адвокатско възнаграждение по
воденото обезпечително производство. Именно забавата в плащането е станала причина за
завеждането на това гражданско дело и без тази забава , безспорно ищецът не би имал
правен интерес от защитата по този процесуален ред. Принудителното събиране на
дължимите суми в изпълнителното производство са лишили ищеца от правен интерес от
защита по исков ред в исково производство , където би могъл да ангажира ответника за
заплащане на разноските от обезпечителното производство , но на друга плоскост, а именно
като разноски в исковия процес включващи и разноски по обезпечението. От друга страна
процесната сума , не представлява и разходи в изпълнителното производство , поради което
същата представлява имуществена вреда за ищцовото дружество, която то не би претърпяло
при добросъвестно договорно поведение на ответника. Налице е вреда в причинно-
следствена връзка с договорното неизпълнение и тази вреда следва да бъде репарирана от
ответника.
С оглед конкретиката на отделния казус, съдът приема , че следва да се ангажира
отговорността на ответника за претърпените от ищцовото дружество имуществени вреди
поради негово договорно неизпълнение под формата на забава в плащането. Тази вреда е
установена по основание и е и в размер на 1440,00 лв., поради което предявения осъдителен
иск за нейното обезщетяване се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в доказания и установен в списъка по чл.
80 ГПК размер от 597,60 лв. / включващи внесена държавна такса и възнаграждение на
адвокат с ДДС/ . Внесените разноски в размер на 24,00 лв. за преписи от изпълнителното
дело не следва да бъдат присъждани , тъй като това доказателствено искане е било
5
оттеглено, но за ищеца съществува възможност да поиска тяхното връщане от ЧСИ , който
не е изпълнил разпореждането на съда да представи копие от изпълнителното дело и пред
него тази сума се явява недължимо платена.
Воден от гореизложеното Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „м“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, общ. **, ул.
„** „ ** представлявано от управителите М. Й. Я. и Й. И. П. / заедно и поотделно / да
заплати на „**0“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **5
представлявано от управителя д х г сумата в размер на 1440,00 лв. представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на претърпени загуби в
резултат на допуснато от ответника договорно неизпълнение - забавено плащане по
фактура № **********/ 21.11.2022 г., ведно със законната лихва , считано от датата на
подаване на исковата молба - 10.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и сторените в
настоящото производство съдебно- деловодни разноски в размер от 597,60 лв.
Решението може да се обжалва пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6