№ 289
гр. Благоевград, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20251210200510 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „Ласкинлес “ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Д., общ. С., ул. №
представлявано от Н. И. Л. -управител, подадена чрез адв. С. К. със съдебен
адрес гр. С., ул. И. № против ЕФ за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция "Пътна
инфраструктура", с който за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
В жалбата се сочи, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, издаден в
нарушение на материалния и процесуалния. Излагат се доводи за нарушена
процедура по ангажиране на отговорност, твърди се непропорционалност на
наложената санкция. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, не се
явява законен и/или процесуален представител. По делото от процесуалния му
представител е представено становище, с което не се възразява да се даде ход
на делото. Изразено е становище по същество, в което се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и се иска неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Наказващият орган Агенция "Пътна инфраструктура", редовно призовани се
представлява от юрк. Р., която оспорва жалбата. В писмено становище излага
доводи за законосъобразност на електронния фиш. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:
На 19.02.2022 г. в 10:55 часа в община Благоевград, по път А-3 км. 92+548, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e
установено нарушение за ППС специален автомобил Мерцедес Актрос, с
регистрационен номер С, с технически допустима максимална маса 33000,
брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, посоченото
ППС се е движило и за същото частично не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото
ППС има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е
по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 10121,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на А-3 км. 92+548. Било
установено, че собственик на процесния автомобил е дружеството-
жалбоподател, поради което за извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от
ЗДвП е издаден и атакувания ЕФ № **********, с който на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2500.00 лв.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата е създала доклад с номер на нарушението. Към доклада са
приложени статични изображения във вид на снимков материал. От публично
достъпно решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса се установява, че А-3 – автомагистрала, е част от този списък.
В хода на съдебното производство са представени доказателства и от
наказващия орган, а именно становище, което установява, че на процесната
дата е получена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено
нарушението, но платената категория е по-малка от измерената. Представена
е информация за местоположение на устройството и неговата изправност.
Изискана и предоставена е информация от ИТС, според която е подадена тол
декларация за сегмента, но платената категория е по-малка от измерената.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните
писмени доказателства за тяхното установяване, а именно известие за
доставяне, снимков материал, справка за процесното нарушение, становище,
доказателства за местоположение на устройството и неговата изправност,
информация от ИТН, които съдът кредитира като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно без противоречиви и логически
последователни.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
2
доводите на страните, съдът установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок, поради
което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните
съображения.
Съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин, като е
доказано, че на 19.02.2022 г. в 10:55 часа в община Благоевград, по път А-3
км. 92+548, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа e установено нарушение за ППС специаленн автомобил
Мерцедес Актрос, с регистрационен номер С, с технически допустима
максимална маса 33000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 0, което се е движило и за същото частично не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за
посоченото ППС има подадена тол декларация, но за по-малка категория от
измерената.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се
дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, които зависят от
категорията на ППС и изминатото разстояние. Видно от приложената
електронна справка по делото ППС специален автомобил Мерцедес Актрос, с
регистрационен номер С, с технически допустима максимална маса 33000,
брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси
5 е с обща технически допустима максимална маса на състава 0, поради което
на осн. чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за движението му по платената
пътна мрежа се дължи тол такси. Тол таксата е такса за изминато разстояние,
като заплащането й дава право на едно ППС да измине разстояние между два
точки от съответния път или пътен участък.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда налагане на наказание
глоба на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата. Разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда за това
нарушение на юридическото лице и ЕТ, собственик на МПС да бъде наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. Санкционната норма е
приложена правилно, като е установено, посредством представена електронна
справка, че „Ласкинлес“ ЕООД е собственик на ППС специален автомобил
Мерцедес Актрос, с регистрационен номер С, с технически допустима
максимална маса 33000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 0 и попада в категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закон за пътищата.
Тол таксата е такса за изминато разстояние, като заплащането й дава право на
едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък. Всеки път и пътен участък от платената пътна мрежа е разделен на
3
тол сегменти, за навлизането и движението през всеки от които, се дължи тол
такса в определения размер. Тол таксите се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и
екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или
пътен участък. Агенция ’’Пътна инфраструктура" чрез Електронната система
за събиране на тол такси определя изминатото разстояние от пътя и пътните
участъци, за които се дължи тол такса, изчислява дължимата такса и я
начислява на задължения субект по реда на наредба. В процесния случай се
установи от представено по делото становище, че е имало подадена
декларация, но за по-малка категория, поради което и дължимата такса е
заплатена в по-малък размер, което субсимира състава на вмененото
нарушение. Според настоящия състав е допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2
от Закон за движение по пътищата, който задължава собственика да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Нарушението е санкционирано на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата.
На 19.02.2022 в 10:55 ч. този автомобил е заснет да се движи по път от
платената републиканска пътна мрежа в км. 92+548 на А-3, като за него
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за
пътищата тъй като за посоченото ППС е подадена тол декларация, но за по-
малка категория, поради което съдът намира нарушението за безспорно
доказано от обективна страна. Доколкото в случая се касае за нарушение на
ЕООД, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се изследва
наличието на вина. В случая от представените доказателства се установява и
изправност на заснемащото устройство.
Ето защо съдът намира нарушението за доказано по безспорен начин, а
доводите в обратна насока са неоснователни.
На следващо място в производството по установяване и санкциониране на
нарушението са спазени изискванията на Закон за движение по пътищата и
специфичните условия на Закон за пътищата, като нарушението е установено
от доклад и снимки от електронната система за събиране на пътни такси,
които установяват, че процесното ППС се е движило на сочената дата по път
А-3 на посочения километър.Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от Закон
за движение по пътищата, отразените в системата данни се считат за
доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Електронният фиш е
издаден въз основа на чл. 189ж от Закон за движение по пътищата, който
4
предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
насока следва да се посочи, че макар в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
да е направено препращане единствено към нарушенията по чл. 179, ал.3 от
ЗДвП, то от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична
регламентация за „електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б“ от
ЗДвП. Следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото
законодателство. Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от
разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. С посочени норми се
регламентира правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на
акта за установяване на административно нарушение или на електронния
фиш. Това правило отново сочи, че деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може
да бъде установявано и санкционирано и чрез издаването на електронен фиш.
В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП като задължителен реквизит на ЕФ
е предвидено вписването на собственика или ползвателя на пътното превозно
средство. Същевременно годен субект на нарушението по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, към което препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е водачът на автомобила, а
не неговият собственик или регистриран ползвател /собственикът е субект
именно на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП/. Собственикът или
ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП в случаите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба дава
регламентация на случаите, когато е установено нарушение по чл. 179, ал. 3 -
3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя. Допустимостта за развитието на
процедурата в отсъствие на нарушителя отново сочи на дадена от
законодателя санкция деяние с процесната правна квалификация да бъде
установявано, а наказанието налагано и чрез издаването на електронен фиш.
Най-сетне разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП регламентира
правомощие за определените от председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица при изпълнение на
функциите да съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в
от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че налагайки санкцията за
извършеното нарушение с електронен фиш, процесуалният закон е приложен
правилно, а съществено нарушение на процедурните правила не е допуснато.
Определените в закона изисквания към електронния фиш е да съдържа данни
за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
5
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Атакуваният електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по
образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура", като доводите в обратна насока са неоснователни.
Процесния е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10,
ал. 10 ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Мястото на извършване на нарушението е посочено на км. 92+548 от А-3.
Съгласно чл. 179, ал. 3е от ЗДвП при нарушения, установени въз основа на
данните от системата по чл. 167а, ал. 3 от същия закон за място на извършване
на нарушенията по чл. 179, ал. 3- 36 от същия се счита първото място, на което
е установено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Видно от генерираният на основание чл. 167а, ал. З от ЗДвП доклад за
извършеното нарушение същото е установено от устройство (тол секция)
номер 10121, намиращо се на път А-3 км 92+548, където е заснето движението
на ППС специален автомобил Мерцедес Актрос, с регистрационен номер С, с
технически допустима максимална маса 33000, брой оси 3, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 0 и е генериран снимков материал. В
електронния фиш са описани датата и часа на извършеното нарушение,
регистрационният номер на автомобила и данни за неговата маса, брой оси,
екологична категория, които дават възможност за идентификация на
автомобила и определяне на неговата категория. Посочено е основанието за
налагане на имуществената санкция на дружеството-жалбоподател, в
качеството му на собственик на процесното ППС, с което е извършено
нарушението. Посоченото води до извод, че в рамките на производството по
ангажиране на отговорност на жалбоподателя с атакувания електронен фиш
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават
или препятстват правото на защита, а сочените от жалбоподателя не са такива,
които да водят до незаконосъобразност на процесния фиш. Обстоятелството,
че не е посочена дата на издаване, съдът намира, че не може да бъде прието,
като процесуален пропуск, с оглед посоченото по-горе, относно реквизитите
на електронния фиш. В случая доколкото същият е издаден в съответствие с
предвидените от закона изисквания към неговото съдържание /които се явяват
специални по отношение на тези на ЗАНН, регламентиращи задължителните
реквизити на АУАН и НП/, съдът намира, че липсата на посочените реквизит
не може да бъде прието като съществено процесуално нарушение, водещо до
незаконосъобразност на ЕФ на собствено основание.
Съдът намира и, че деянието не е маловажно и към него не са приложими
правилата на чл. 28 от ЗАНН, като отчита, че нарушението засяга
безопасността на движението по пътищата и не е установена необичайно
6
ниска степен на обществена опасност, която да го отличава от останалите
случаи на подобни нарушения.
Не могат да бъдат споделени и доводите, че в случая е настъпила давност,
като съдът намира, че в конкретния случай този институт е неприложим.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.
д. № 1/2013 г. - съкратеното производство за административнонаказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение
от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН
и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по
отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване - "От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. ". Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява сроковете за
съставяне на актове за установяване на административния нарушения и
издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното
производство по издаване на електронните фишове. Съгласно чл.11 от ЗАНН
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго. В тази връзка с Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, задължително за правоприлагането е прието, че
сочената правна норма препраща и към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателният кодекс, което по
аргумента на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК налага извода, че с
изтичане на четири години и половина от извършване на процесните деяния,
квалифицирани като административни нарушения,
административнонаказателното преследване се изключва по давност,
независимо от спирането или прекъсването на давността. В случая деянието е
извършено на 19.02.2022 г. и към датата на връчване на атакувания електронен
фиш не е изтекъл срокът от четири години и половина, считано от извършване
на нарушението до връчване на ЕФ, поради което възраженията в тази насока
са неоснователни съобразно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС и ВАС.
Независимо от гореизложеното според Съда, от правна страна, в конкретния
случай са налице основания за отмяна на обжалвания електронен фиш, поради
следните съображения.
С решение на от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд
Хасково /България /, Съда на Европейския съюз приема, че член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
7
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран
размер. Съгласно § 16 от ПЗР на ЗП: "Този закон въвежда изискванията на
Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно
заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент
и на Съвета.
Посоченото обуславя приложението на общия принцип на правото на съюза за
"пропорционалност" и към посочения кръг обществени отношения. В случая
законодателят е въвел следната санкционна система при незаплащане на
дължимата тол такса:
-задължение по чл. 10б за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният
размер се определя на база максималната дължима такса, определена в
тарифата по чл. 10, ал. 6 за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка
между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа;
-кумулативно с това е предвидена и административна санкция в чувствително
завишен фиксиран размер в чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която
санкция не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол
такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото
разстояние. При така предвиденото в националния закон, съдът намира, че
въведената система е в нарушение с принципа за пропорционалност,
доколкото видно от чл. 26 Тарифа за таксите, които се събират за преминаване
и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните
такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е
дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото (подобно на
санкциите по чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП) не е обвързан с вида на
неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично),
причините за това и дължината на изминатото разстояние. В конкретния
случай размерът на имуществената санкция от 2500 лева е в разрез с чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. На следващо място по делото не
са налични данни за какво време и разстояние е използван републиканският
път от превозното средство, а за да бъде освободен от
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да
заплати компенсаторна такса в размер на 750, 00 лева, чийто размер също е в
абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на
превозното средство.
8
Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В тази връзка е практиката на
СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15. Предвидената санкция в чл. 179,
ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена, т. е., фиксирана и не предвижда
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта, съответно,
предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от
Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за пропорционалност.
В този смисъл Решение № 611 от 13.05.2024 г. на АдмС - София област по к. а.
н. д. № 279/2024 г.; Решение № 3431 от 15.04.2024 г. по к. а. н. д. № 232/2024 г.
по описа на XX състав на Административен съд – Пловдив. Ето защо според
съда наложената санкция във фиксиран размер, преценена спрямо размера на
претендираната пътна такса, изглежда непропорционална както на
извършеното нарушение, така и на преследваните цели.В подобни случаи
следва да се извърши проверка дали съществува обща административно
наказателна разпоредба, която предвижда налагането на санкции за
нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция. В случая такава
обща санкционна разпоредба липсва. Единствената такава е тази на чл. 185 от
ЗДвП, но същата предвижда само налагане на глоба и по аргумент от
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ
и ЕТ се налагат санкции, да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе
към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.
Посоченото обуславя отмяна на ЕФ, поради несъответствие на наложената
санкция с член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година, в какъвто смисъл е и посоченото по-горе
решение на СЕС.
Предвид всичко изложено, като незаконосъобразен атакувания електронен
фиш следва да бъде отменен.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само
за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива, в размер на
350 лв. Съдът намира, че претенцията е съобразена с НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на
договора за правна помощ редакция, поради което и възражението за
прекомерност се явява неоснователно.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на АПИ, която е юридическото лице, издател на незаконосъобразния
акт.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно.
Предвид това и на основание чл. 63, ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № ********** на Агенция "Пътна инфраструктура", с който за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата на „Ласкинлес “ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Д., общ. С., ул. № представлявано от
Н. И. Л. -управител е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „Ласкинлес “ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Д., общ. С., ул.
№ представлявано от Н. И. Л. -управител сторени от дружеството разноски
за адвокат в размер на 350лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните
пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10