РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав,
в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от младши съдия Биляна Коева гр. дело № 7724 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 96361/19.04.2017
г., постановено по гр. дело № 61179/2016 г. по описа на СРС, са уважени
предявените от М.Н.Г. срещу Общински културен институт “С.Б.” кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 98/29.08.2016 г., издадена от директора на Общински
културен институт “С.Б.” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – “ръководител
направление ЦИКД” при Общински културен институт “С.Б.”.
Решението на СРС е обжалвано
от ответника. Въззивникът поддържа, че решението е незаконосъобразно и
постановено в противоречие с императивната материалноправна норма на чл. 328,
ал. 1, т.2 от КТ и практиката на ВКС.
Твърди, че неспазването на предизвестието не се отнася до законосъобразността
на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Излага
доводи, че твърдението на ищцата за неспазване на разпоредбата на чл. 329 КТ за
извършване на подбор е необосновано, тъй като видно от представените щатни
разписания цялото направление “Център за интеркултурен диалог” не фигурира в
новото щатно разписание на С.Б. и е закрито. Въззивникът твърди още, че в
исковата молба не се навеждат факти подкрепени от писмени доказателства, че
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е необосновано, поради
обстоятелството, че направление “ЦИКД” продължава да съществува и вследствие на
това работодателят е следвало да извърши подбор. Излага доводи, че съдът не е
обсъдил правните аргументи на работодателя за осъществено реално съкращаване,
като не е обсъдил твърдението на ответника подкрепено от писмените
доказателства по делото, е цялото направление е закрито като структура в института.
Твърди, че са неоснователни твърденията на ищцата за нарушение на разпоредбите
на чл. 8, ал. 6 във вр. с ал. 5 от Правилника за дейността на С.Б.. Искането
към съда е да отмени първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Тъй като по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване
законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното
производство той да установи осъществяването в обективната действителност на
всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване
в щата.
Законността
на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно
основание се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1.
съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите
задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да
съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване
на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване
на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в
случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност.
Съкращение на щата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един
определен момент за бъдеще, на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на
трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
От представеното по делото
допълнително споразумение № 411/28.03.2016 г. към Трудов договор № 305/24.08.1990
г. се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата М.Н.Г.
е полагала труд при ответника на длъжността „ръководител направление”, в Център
за интеркултурен диалог при Общински културен институт С.Б..
От Заповед № 98/29.08.2016
г., издадена от надлежен орган на работодателска власт при ответника – директор,
се установява, че работодателят с едностранно волеизявление е прекратил
процесното трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
второ КТ – поради съкращаване на щата, считано от 29.08.2016 г.
От щатното длъжностно
разписание, утвърдено от директора на С.Б. и в сила от 01.01.2011 г., се
установява, че са съществували 4 бр. служители на длъжността “ръководител
направление”, което е заемала ищцата. От
представеното поименно щатно разписание към 2014 г. е видно, че в Център за
интеркулутрен диалог са работили шест служители, сред които и ищцата М.Н.Г..
От щатното длъжностно
разписание, утвърдено от директора на С.Б. и в сила от 19.08.2016 г., се установява, че за длъжността “ръководител направление
са останали 3 щатни бройки.
От събраните по делото
доказателства се установи, че компетентен орган на работодателя е утвърдил
промяната в длъжностното щатно разписание на С.Б. – директор. От представените
щатни разписания се изяснява правнорелевантният факт, че една от щатните бройки
за процесната длъжност са премахната преди процесното уволнение - считано от
19.08.2016 г.
Въпреки осъществяването на горните
юридически факт, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния
съд, че процесното уволнение е незаконно, тъй като ответникът не установи по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК – чрез пълно и главно доказване, че в
конкретния случай не е имал задължението да извърши подбор съгласно изискването
на чл. 329 КТ, поради твърдяното от него закриване на цялото направление ЦИКД.
Неоснователни са доводите
във въззивната жалба, че в исковата молба липсват твърдения от страна на
ищцата, че направление “Център за интеркултурен диалог” продължава да
съществува. На л. 3 от исковата молба е посочено, че ръководеното от ищцата
направление е продължило да осъществява своите функции по обхват и обем работа,
както и че са налице служители на сходни длъжности.
Действително,
както е посочил въззивника, последният не е твърдял наличие на осъществен
подбор, а на извършено реално закриване на цялото направление в института, в
което е осъществявала трудовата си дейност ищцата.
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото не се установява твърдението на ответника, а именно,
че е закрито цялото направление “Център за интеркултурен диалог”, поради което
не е било необходимо да бъде извършен подбор.
Видно от представеното ново щатно разписание в
сила от 19.08.2016 г. посоченото направление липсва като наименование. От
представения от ответника протокол № 2 от 10.03.2016 г. се установява, че е бил
проведен дирекционен съвет, на който са взети решения за промени в
Устройствения правилник и структура на С.Б.. В същия протокол е посочена промяна
в направлението, чиито ръководител е била ищцата, а именно преструктуриране на
направление “Център за интеркултурен диалог”.
От
представеното по делото поименно щатно разписание в сила от 19.08.2016 г. и при
съпоставка с предходното поименно щатното разписание се установява, че по
новото щатно разписание не съществува направление “ЦИКД”, а новия сектор “Центрове”
е със същата численост като закрития отдел,
с изключение на ищцата и още един от служителите, като с останалите 4-ма служители, от предишния отдел “Център за
интеркултурен диалог”, правоотношението е запазено.
В исковата молба ищцата е
навела твърдения за наличие на сходни длъжности, а видно от представеното ново
щатно разписание за длъжността “ръководител направление” са предвидени 3 щатни
бройки. В такъв случай и при наличие на повече от една идентични по щатното
разписание длъжности правото на работодателя на подбор по чл. 329, ал.
1 КТ се превръща в негово задължение, изпълнението на което
задължение е предпоставка за законосъобразност на извършеното уволнение.
Следва да се отбележи, че дори
и да е имало различия между функциите на различните длъжности “ръководител
направление” макар и с идентично наименование, то в тежест на работодателя е да
установи че заеманата от ищцата длъжност е единствена щатна длъжност, поради
което да не било необходимо да бъде извършен подбор.
С оглед изложеното следва да се приеме, че
работодателят-ответник не е установил, а и не е твърдял различие в трудовите
функции на посочените длъжности, поради което уволнението е незаконосъобразно при
липсата на извършен подбор, който в случая както беше посочено е задължение на
работодателя.
При така изложените
съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи,
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено
на основание чл. 271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора
право на разноски пред настоящата съдебна инстанция има въззиваемата.
Последната е направила искане за присъждането им, представен е списък, в който
е отразено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., приложен е договор за
правна защита и съдействие, поради което са налице всички предпоставки за
присъждане на сторените разноски.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 96361/19.04.2017 г., постановено по гр. д. № 61179/2016 г. по описа
на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА Общински културен институт с ЕИК *******да заплати на М.Н.Г., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК направените във въззивното
производство разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.