Р Е
Ш Е Н
И Е
№.................
град Шумен, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Р.Х.като разгледа докладваното от административен съдия
Сн.Чолакова адм.д. №445 по описа на 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008
г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление
(Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. ), във вр.с чл.13, ал.6 от Закона
за социално подпомагане (ЗСП).
Съдебното производство е образувано по жалба №
27-94Д-00-0969/10.09.2019г. по описа на Дирекция "Социално
подпомагане" (ДСП) - гр.Шумен, уточнена с допълнителна жалба рег.№
ДА-01-2852/07.10.2019г. по описа на Шуменски административен съд, депозирана от
В.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез пълномощника ѝ
Д.И.Д.,
против Заповед №
ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г.,
издадена от директора на Дирекция"Социално подпомагане", гр.Шумен, с
която на В.А.Д., е отказана целева помощ
за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
по същество свеждащи
се до постановяването `и в
противоречие с материалния закон, доколкото се твърди, че оспорващата е със 100% трайна
нетрудоспособност и е на легло.
В тази връзка се отправя искане за отмяна на заповедта, обективираща отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява лично. Същата се представлява от Д.И.Д.. - нейн син и пълномощник, който поддържа
жалбата, като твърди, че майка му има право да получи целева помощ за
отопление.
Ответникът, Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“– гр. Шумен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Шуменският административен съд, като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308
от 23.07.2019г., адресирана до Директора на ДСП-гр.Шумен, В.А.Д. отправила
искане за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон
2019/2020г., като декларирала, че през последните пет години е прехвърляла
срещу заплащане земеделски земи.
В хода на административното
производство на 26.07.2019г. била извършена служебна справка в системата
Реджикс, от която било установено, че на 14.03.2018г. В.Д. е продала идеална част от поземлен имот за 175
лева; на 20.02.2018г. е продала идеална част от поземлен имот за 100 лева; на
23.03.2017г. е продала идеална част от поземлен имот за 982,60 лева; на 23.03.2017г.
е продала идеална част от поземлен имот за 2550,85 лева; на 17.03.2017г. е
продала поземлен имот за 500 лева; на 03.02.2017г. е продала поземлен имот за
1132,48 лева, като общата стойност на сделките е 5440,93 лева и надхвърля 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход (ГМД) от 4500 лева.
Във връзка с подаденото Заявление-декларация
вх.№ ЗСП/Д-Н/1308 от 23.07.2019г., на 29.07.2019г. бил изготвен социален доклад
от социален работник при ДСП-гр.Шумен, с който било предложено целевата помощ
за отопление да бъде отказана на основание чл.10, ал.1, т.6 и т.6а, във вр.с
чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, тъй като заявителката има прехвърлени имоти и
идеални части от имоти през последните пет години срещу заплащане, чиято
стойност на сделките - 5440,93 лева, надхвърля 60-кратния размер на ГМД - 4500
лева.
Със Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г. Директорът на
ДСП-гр.Шумен отказал на В.А.Д. да бъде отпусната целева помощ за отопление с
твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г., с мотив: прехвърлен
имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката надвишава
60-кратния размер на ГМД.
Несъгласна с издадения
административен акт, В.Д. го оспорила пред Директора
на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП), гр.Шумен - с
жалба, постъпила в РДСП-гр.Шумен на 16.08.2019г.
С решение № 30-80438#1 от 02.09.2019г. Директорът на РДСП-гр.Шумен отхвърлил
жалбата на В.А.Д. против Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г. на директора на ДСП - гр.Шумен. Решението си горестоящият орган
мотивирал с това, че съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г.
на МТСП, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто
средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на Заявлението-декларация
е по-нисък или равен на диференцирания доход за отопление и отговарят на
изискванията на чл.10 и чл.11 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане (ППЗСП). Съгласно чл.10, ал.1, т.6 и ал.12, т.2 от
ППЗСП, лицата, кандидатстващи за целева помощ за отопление, трябва да отговарят
и на следните допълнителни условия - да не са прехвърляли жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години, или ако са го направили - общата стойност на сделките да
не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния
период. Гарантираният минимален доход се определя с акт на Министерския съвет и
през 2019г. същият е в размер на 75 лева, или общата стойност на сделките не
трябва да надвишава сумата от 4500 лева. Посочено е също, че видно от извършения
социален доклад, на база справка от междурегистров обмен Regix, ТД на НАП и ОМДТ при община Шумен, В.Д. е извършила
продажба на идеални части от поземлени имоти през м. февруари 2017г., м.март
2017г., м.април 2017г., м.февруари 2018г. и м.март 2018г. на обща стойност
5440,93 лева, която сума надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален
доход от 4500 лева, поради което не попада в изключението по чл.10, ал.12, т.2
от ППЗСП и няма право на целева помощ за отопление, на основание Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г. на МТСП за отоплителен сезон 2019/2020г. С оглед на
това е прието, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна, респективно
жалбата срещу нея - неоснователна.
Несъгласна със Заповед №
ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г., издадена от Директора на ДСП-гр.Шумен, В.Д. я
оспорила пред Административен съд-гр.Шумен с жалба №
27-94Д-00-0969/10.09.2019г., с искане за отмяната ѝ, като
незаконосъобразна.
При така очертаната фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК (решението
на горестоящия административен орган е издадено на 02.09.2019г., а жалбата срещу заповедта е входирана в
деловодството на ДСП-гр.Шумен
на 10.09.2019г., т.е. в рамките на 14-дневния срок за оспорване) и от надлежна страна, имаща правото и
интереса да подаде
жалба срещу горепосочения
индивидуален административен акт, в качеството на негов адресат, чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно от акта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Според чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.,
заповедта за отпускане или отказ на целевата помощ за отопление се издава от
директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него
длъжностно лице. На следващо място, оспорващата е с постоянен и настоящ адрес ***, което населено място попада в
териториалната компетентност на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Шумен (т.145 от Приложението към
чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане”). С
оглед на всичко изложено и доколкото автор на административния акт е Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане”, гр.Шумен, същият е издаден от материално и териториално компетентен орган.
Оспорваната заповед е мотивирана от правна и фактическа
страна, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с Тълкувателно решение (ТР) №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, доколкото в нея са посочени фактическите основания, обусловили
постановения отказ - прехвърлен имот през последните 5 години срещу заплащане,
чиято стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД. Нещо повече, съгласно
цитираното по-горе ТР, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява
съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи
да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред. В случая
горестоящият орган също е аргументирал застъпеното становище за липса на
основание за отпускане на целева помощ за отопление на оспорващата, приемайки,
че последната не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, т.6 и ал.12, т.2 от
ППЗСП, доколкото е
извършила продажба на поземлени имоти и идеални части от поземлени имоти през
2017г. и 2018г., на обща стойност 5440,93 лева, която сума надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход от 4500 лева. Поради това, дори и да се
приеме, че първоначалният административен акт не е надлежно мотивиран, такива
мотиви са изложени по повод проведеното обжалване по административен ред, което
е достатъчно, за да се приеме, че оспорваното властническо волеизявление е
надлежно мотивирано.
Атакуваната заповед обаче е
издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
препятстващи възможността за извършване на обоснована преценка досежно
спазването на материалния закон и неговата цел. Съображенията за това са
следните:
Редът за отпускане на целева
помощ за отопление е регламентиран в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, като в чл.2, ал.1
от същата е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход
за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане. В чл.10, ал.1, т.6 от
ППЗСП е предвидено допълнително условие за отпускане на помощ, а именно -
лицата или техните семейства да не са прехвърляли жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години. В чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП е регламентирано изключение от условието по
чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, а именно - цитираната разпоредба не се прилага в
случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на
гарантирания минимален доход за съответния период.
С Постановление № 305 от 19
декември 2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален
доход, обн. в ДВ бр.102/22.12.2017г., в сила от 01.01.2018 г., считано от 1
януари 2018 г. е определен нов месечен размер на ГМД в размер на 75 лв. При
това положение 60-кратният размер на ГМД се равнява на 4500 лева.
Изложеното обосновава извода, че
когато лицата са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот
и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, имат право
на целева помощ за отопление в случай, че общата стойност на получените в
резултат на възмездната сделка суми не надхвърля 4500 лева.
В настоящия случай
административният орган е приел, че през последните 5 години преди подаване на
заявлението за отпускане на целева помощ оспорващата В.Д. е прехвърляла
земеделски имоти и идеални части от такива, в резултат на което е получила сума
на обща стойност 5440,93 лева, надхвърляща 60-кратния размер на ГМД, поради
което няма право на целева помощ за отопление.
За да постанови този резултат
Директорът на ДСП-гр.Шумен е приел констатациите, обективирани в социалния
доклад от 29.07.2019г., изготвен от социален работник при ДСП-гр.Шумен. Според
същия, в резултат на извършена справка в Реджикс от 26.07.2019г., на
14.03.2018г. г-жа Д. е продала идеални части от поземлен имот за 175 лева
(350:2=175 лева); на 20.02.2018г. е продала идеална част от поземлен имот за
100 лева (200:2=100 лева); на 27.04.2017г. е продала идеална част от поземлен
имот за 982,60 лева (1965,20:2=982,60 лева); на 23.03.2017г. е продала идеална
част от поземлен имот за 2550,85 лева (5101,70:2=2550,85 лева); на 17.03.2017г.
е продала поземлен имот за 500 лева; на 03.02.2017г. е продала поземлен имот за
1132,48 лева - общата стойност на сделките е 5440,93 лева, надвишаваща 60
кратния размер на ГМД от 4500 лева.
От приложените към
административната преписка доказателства се установява следното:
- на 14.03.2018г. Д.И.Д. и В.А.Д.
са продали собствените си 5/9 идеални части от нива - 4 дка в землището на
кв.Дивдядово, гр.Шумен, за сумата от 350 лева (н.а.№ 119/14.03.2018г., том I, рег.№ 1624, дело № 88/2018г. на нотариус с район на
действие ШРС);
- на 20.02.2018г. Д.И.Д. и В.А.Д. са
продали собствените си 3/6 идеални части от поземлен имот в земеделска
територия - обработваема земя, поземлен имот с идентификатор 83510.574.10, с
площ 2983 кв.м., за общата сума от 200 лева (н.а.№ 72/20.02.2018г., том I, рег.№ 1074, дело № 51/2018г. на нотариус с район на
действие ШРС);
- на 27.04.2017г. Д.И.Д. и В.А.Д. са
продали собствените си 19/30 идеални части от поземлен имот с идентификатор
83510.453.5 по КККР на гр.Шумен, с площ 3468 кв.м., за общата сума от 1965,20
лева (н.а.№ 115/27.04.2017г., том II, рег.№
3087, дело № 240/2017г. на нотариус с район на действие ШРС);
- на 23.03.2017г. Д.И.Д. и В.А.Д. са
продали собствените си 19/30 идеални части от поземлен имот с идентификатор
83510.350.37 по КККР на гр.Шумен, представляващ нива с площ 9003 кв.м., за
общата сума от 5101,70 лева (н.а.№ 154/23.03.2017г., том I, рег.№ 2120, дело № 118/2017г. на нотариус с район на
действие ШРС);
- на 17.03.2017г. В.А.Д. е продала
собствената си 1/3 ид.ч. от овощна градина от 3,001 дка в землището на
кв.Дивдядово на гр.Шумен, за сумата от 350 лева (н.а.№ 127/17.03.2017г., том I, рег.№ 1857, дело № 99/2017г. на нотариус с район на
действие ШРС);
- на 03.02.2017г. В.А.Д. е продала
собствената си 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 83510.477.34
по КККР на гр.Шумен, представляващ нива с площ 3997 кв.м., за сумата от 1132,48
лева (н.а.№ 70/03.02.2017г., том I, рег.№ 507, дело № 36/2017г. на
нотариус с район на действие ШРС).
Или, от приложените документи за
собственост е видно, че В.Д. самостоятелно е продала идеални части от свои
имоти за общата сума от 1482,48 лева (350,00лева+1132,48лева), а заедно със
съсобственика си и нейн син Д.Д. са продали идеални части от имоти на обща
стойност 7616,90 лева. Установява се също, че според административния орган,
стойността на продадените от оспорващата идеални части от недвижими имоти се
равнява на 1/2 от получената от двамата съсобственици суми, а именно - 3808,45
лева (7616,90:2=3808,45 лева). Прилагайки описания начин на изчисление,
административният орган е приел, че В.Д. е получила от продажби на поземлени
имоти сума в размер общо на 5290,93 лева, надхвърляща 60-кратния размер на ГМД
(в тази връзка следва да се посочи, че в социалния доклад е прието, че общата
стойност на получените от оспорващата суми се равняват на 5440,93 лева, тъй
като погрешно е посочено, че за имота, прехвърлен на 17.03.2017г., оспорващата
е получила 500 лева, вместо описаните в нотариалния акт 350 лева).
От изложеното е видно, че по
отношение на имотите, предмет на нотариални актове № 119/14.03.2018г., №
72/20.02.2018г., № 115/27.04.2017г. и № 154/23.03.2017г., административният
орган е счел, че оспорващата е съсобственик на 1/2 от продадените идеални части
от съответните имоти, поради което е заключил, че ѝ се дължат по 1/2 от
описаните в нотариалните актове суми. По административната преписка обаче не се
съдържат никакви доказателства, сочещи, че В.Д. е притежавала 1/2 съответно от
5/9 ид.ч., от 3/6 ид.ч. и от 19/30 ид.ч. от въпросните имоти, доколкото в
самите нотариални актове не е посочено каква идеална част от продадените имоти
е принадлежала на В.Д., нито са приложени документите за собственост, въз
основа на които са издадени въпросните нотариални актове, ведно с удостоверения
за наследници на праводателя, въз основа на които нотариусът е приел, че В.А.Д.
и Д.И.Д. са съсобственици на идеални части от въпросните имоти.
Въпросът каква идеална част от
продадените през 2017 и 2018г. идеални части от недвижими имоти от
съсобствениците В.А.Д. и Д.И.Д., е принадлежала на оспорващата, е от съществено
значение за установяване правото на последната да получи целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2019/2020г., тъй като преценката какви суми от
тези продажби ѝ се дължат зависи от притежаваните от последната части от
имотите. Същевремемнно по делото липсват доказателства, че същата е притежавала
по 1/2 част от общо продадените идеални части от тези имоти.
Изложеното обосновава извода, че
в хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, доколкото административният орган не е изяснил всички факти и
обстоятелства, от значение за случая, съобразно изискванията на чл.35 от АПК, нито
е предприел действия за събиране на всички доказателства, релевантни за формиране
на властническото му волеизявление, в унисон с произтичащото от чл.9, ал.2 и
чл.36, ал.1 от АПК служебно начало. Описаните нарушения на
административнопроизводствените правила имат съществен характер, тъй като
недопускането им би могло да обуслови властническо волеизявление с друго
съдържание (при евентуално установяване, че В.Д. е придобила суми, чиято обща
стойност не надхвърля 60-кратния размер на ГМД), поради което се явяват
достатъчно основание за отмяна на атакувания административен акт, още повече,
че неизясняването на всички релевантни за преценката на административния орган
обстоятелства препятства възможността на съда да извърши преценка относно
съблюдаването на материалния закон и неговата цел.
С оглед изложените мотиви,
оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. На основание
чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган,
който да се произнесе отново по Заявление - декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308 от
23.07.2019г. на В.А.Д. за
отпускане на целева
помощ за отопление, при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с настоящото съдебно решение, а именно - след установяване каква част от продадените
съвместно със съсобственика Д.И.Д. идеални части от съответните поземлени
имоти, описани в нотариални актове № 119/14.03.2018г., № 72/20.02.2018г., № 115/27.04.2017г.
и № 154/23.03.2017г., са били собственост на В.Д. (в т.ч.
чрез изискване на документите за собственост, въз основа на които са издадени
посочените нотариални актове и удостоверенията за наследници на лицата, описани
като носители на правото на собственост в тези документи за собственост).
Доколкото с
оспорваната заповед е отказано отпускане на целева помощ за отопление,
представляваща социална помощ по смисъла на чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП, а съгласно
чл.13, ал.6 от ЗСП, решението на административния съд, с което се произнася по
заповед за отпускане или за отказ на
социални помощи, е окончателно, настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване,
на основание чл.13, ал.6 от ЗСП (в т.см. и Опр.№ 2089/13.02.2019г. по адм.д.№
990/2019г. на ВАС, VI отд.).
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г.,
издадена от Директора на Дирекция"Социално подпомагане", гр.Шумен, с
която на В.А.Д., с ЕГН **********, с
адрес *** К.И.№ 8, е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за
отоплителен сезон 2019/2020г.
ИЗПРАЩА
преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Шумен за ново произнасяне по Заявление - декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308 от 23.07.2019г., подадена от В.А.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени с настоящото съдебно решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: