Решение по дело №10096/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 195
Дата: 18 януари 2018 г. (в сила от 18 юли 2018 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20173110110096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№195/18.1.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Варна 18.01.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№10096/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищцата М.П. твърди, че е сключила договор за имуществено застраховане „К**** с ответника „Д.з.” ЕАД, съгласно полица № **** с предмет лек автомобил – марка Ф**** със срок на застрахователното покритие от 23.02.2016г. до 23.02.2017г., като по повод настъпило на 4.02.2017г. застрахователно събитие е била образувана преписка по щета № ****  за изплащане на застрахователно обезщетение. Ищцата твърди, че щетата по лекия автомобил е причинена от трето неизвестно лице, което е проникнало в гаража, където се е намирал автомобила, и е нанесло вреди изразяващи се в увреда на боята и лаковото покритие на калника и капачката на страничното дясно огледало, дупки по двата предни фара, увредени седалки на автомобила и тапетите на предните и задните врати на автомобила.  Предявява частичен иск в размер на 1000 лева  от общо 22 026,76лв, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, по лек автомобил Фолксваген Туарег, представляващи нарушена боя и лаково покритие на капачка на странично дясно огледало  в размер на 32 лв., боя на десен преден калник в размер на 130 лв., десен фар-1398,10лв, ляв фар-1398,10лв., тапицерия предна дясна врата -2358,88лв., тапицерия предна лява врата-2358,88лв., тапицерия задна дясна врата- 2120,10лв., тапицерия задна лява врата-2120,10лв., тапицерия седалка предна лява долна и горна част-2280,32лв., тапицерия седалка предна дясна долна и горна част 2280,32лв., тапицерия седалка задна лява долна  и горна част – 2074,98лв., тапицерия седалка задна дясна горна и долна част -2074,98лв. , и необходимия труд за монтаж/демонтаж на описаните детайли на стойност 1400лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба  до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава, считано от 08.06.2017г. до датата на завеждане на исковата молба, като претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество оспорва претенциите на ищцата, наличието на застрахователното покритие по полица № **** на „Д****, причинно-следствената връзка между описаното в исковата молба събитие и причинените щети по автомобила, както и размера на предявения от ищцата частичен иск на стойност 1000лв. от общ размер 22 026,76лв. Сочи, че претендираната от ищцата щета по лекия автомобил се явява  тотална  щета.

По реда на чл.214 от ГПК претенцията е изменена от ищцата в с.з., като е увеличена на 19 000лв. и е посочено, че това е целия размер на претенцията.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.405, ал.1 от КЗ.

Съдът, след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

Като писмени доказателства по делото са приети:

Регистрационен талон на М**** д.к.№***** част, Застрахователна полица №**** за застраховка „К***** към нея, протокол за оглед на МПС №***** уведомление за щета, опис заключение по щета, удостоверение от ОД на МВР****, 2бр. уведомителни писма от ищцата до ответника от 8.03.2017г., писмо от ответника до ищцата от 23.02.2017г., жалба отново от ищцата до ответника от 8.03.2017г. и ОУ на ответника.

Съгласно представената първа част от регистрационен талон на МПС ищцата е собственик на л.а. „Ф***** като същият е бил застрахован при ответника по застраховка „К**** за което е издадена представената застрахователна полица №**** с период на действие от 23.02.2016г. до 22.02.2017г. при покрити рискове –пълно каско и доверен сервиз, като застрахователната премия от 1 120.78лв. е била изплатена при сключването на застраховката, както е видно от отразеното в нея. Посоченото застрахователно отношение е изменено с цитирания анекс от 13.01.2017г. за промяна на собственика на МПС-то.

Съгласно представеното уведомление за щета от 6.02.2017г. ищцата е уведомила ответника, че на 4.02.2017г. в 23.30ч. ищцата е забелязала неизвестно лице да излиза от гаража където се помещава застрахованата вещ и при проверка на място е установила, че тапицериите на вратите и седалките й са нарязани, а калник, огледало и фарове на автомобила са надрани. По повод на подаденото уведомление ответника е изготвил опис-заключение по щета в което са отразени като леко повредени (обозначени с коефицент 1), капачка на странично дясно огледало, калник преден десен, фар десен ч. полиране, фар ляв ч. полиране, тапицериите на четирите врати и седалките. Ищцата е заявила за незаконното навлизане в гаража където се съхранява л.а. и пред органите на МВР за което й е издадено удостоверение от 1.03.2017г.

Ищцата с писмо от 8.03.2017г. е оспорила през застрахователя изводите направени по опис щетата, че повредите по фаровите на автомобила могат да бъдат поправени само чрез полиране, като е посочила, че след посещение в два сервиза й е било казано, че повредите не подлежат на отстраняване по посочения начин тъй като са по-големи и е поискала в тридневен срок да бъде извършен нов оглед на автомобила.

От своя страна застрахователя със свое писмо изх.№**** е уведомил ищцата, че отказва да й изплати застрахователно обезщетение, тъй като установените обстоятелства по щетата не съответстват с декларираното от нея. По посоченото писмо ищцата е подала възражение до ответника за отговор по което от негова страна липсват данни.

От правна страна решаващия състав приема следното:

Доказано е между страните, че към момента на настъпване на застрахователното събитие ищцата е собственик на л.а.”Ф**** ” д.к.№**** за който е била сключена застраховка „К**** с период на действие 23.02.2016г. до 22.02.2017г., като в този период по лекия автомобил са настъпили щети изразяващи се в повредени предни фарове и повредена тапицерия на вратите и седалките, като спорният въпрос е щетите обхващат ли се от обема на застрахователното отношение. По този въпрос доказателствената тежест пада върху ищцата, която следва да докаже, че са настъпили събития имащи характера на застрахователни такива и стойността на застрахователното обезщетение което й се дължи. Решаващия състав на първо място приема, че с представеното удостоверение от V РУ на МВР Варна се доказва, че М.П. чрез пълномощник е уведомила органите на МВР, че неизвестно лице е проникнало в гаража на имота й и е нанесло описаните вече щети. От своя страна ответника ако твърди, че щетата е от характер попадащ в изключенията освобождаващи го от заплащане на застрахователно обезщетение следва да проведе доказване в тази насока, а такова не е направено.

Предвид изложеното решаващия състав приема, че е на лице настъпване на щета при условията на чл.2.1 от общите условия за застраховка „Каско+”, като стойността на същите съгласно заключението на в.л. по приетата САвтЕ е в размер на 22 993.46лв. при използване на оригинални части и пазарни цени. Вещото лице е посочило също така, че средната пазарна стойност на автомобил от посочените марка и модел възлиза на 17 965лв., като по този начин въпросът се поставя в плоскостта на направеното от ответника възражение за тотална щета. При това положение претенцията бе следвало да се уважи до размера от 17 965лв. и да се отхвърли за разликата до търсените 19 000лв.

Ответникът застраховател обаче своевременно е направил възражение за намаляване на застрахователното обезщетение със стойността на запазените и годни части, агрегати и възли, като на поставения в тази насока въпрос вещото лице в заключението си е посочило, че стойността на тези части от конкретния автомобил разгледани като съвкупност може да стигне до 2 000лв. с която сума следва да се намира допълнително определената сума от 17 965лв., като окончателния размер на сумата до която следва да се уважи претенцията става 15 965лв.

Предвид възприетото становище за наличието на пълна щета, то искът следва да бъде уважен, но определената от съда сума се дължи само при условие, че ищецът предостави на ответника доказателства, че лекият автомобил е с прекратена регистрация на осн. чл.390, ал.1 от КЗ.

Предвид частичното уважаване на претенцията, представените доказателства, направеното искане за присъждане на разноски и възражението на ответника за прекомерност на договорения адвокатски хонорар от 1 500лв. последния следва да бъде намален до размера от 1 100лв. с оглед развитието на процеса и при съобразяването му ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени по делото разноски в размер на 1 663.72лв.

Ищецът от своя страна предвид направеното искане следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 175.71лв. разноски за процесуална защита чрез юрисконсулт отговаряща на отхвърлената част от претенцията.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА ЗД „Д**** ***, да заплати на М.И.П. ЕГН********** *** 30Б сумата от 15 965лв. застрахователно обезщетение за настъпило на 4.02.2017г. застрахователно събитие по Застрахователна полица №***** д.к.№В**** при което са били увредени боята и лаковото покритие на преден десен калник, капачката на страничното дясно огледало, причинени са дупки по двата предни фара, увредени са седалки на автомобила и тапетите на предните и задните врати на автомобила чрез разрязване, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-19.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля претенцията за разликата от присъдената сума до претендираните 19 000лв., като сумата се дължи само при условие, че М.И.П. ЕГН********** *** 30Б представи на застрахователното дружество доказателства за прекратена регистрация на лекия автомобил „Фолксваген Туарег” д.к.№В2772ВХ.

ОСЪЖДА ЗД „Д**** ***, да заплати на М.И.П. ЕГН********** *** 30Б сумата от 1 663.72лв. сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА М.И.П. ЕГН********** *** 30Б да заплати на ЗД „Д**** със седалище и адрес на управление *** сумата от 175.71лв. сторени по делото разноски за процесуална защита чрез юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: