Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КЛАУДИЯ МИТОВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 1310 по описа за 2021г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. М.Д.,
чрез надлежно упълномощения адв. Н.А. ***, срещу съдебно
решение № 20239499 от 29.10.2020г., постановено по гр. дело № 75352/2019г. по
описа на СРС, 86 с-в. Решението се обжалва в частта относно предоставяне
ползването на семейното жилище. В жалбата са развити оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната част, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С въззивната жалба са направени доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба, а в хода на устните състезания иска отмяна
на първоинстанционното решение и да се уважи въззивната жалба, като семейното жилище се предостави за
ползване на въззивника. Не претендира разноски по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник В.Ч.Д. не е подала отговор на въззивната жалба. Не е направила доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна
се явява лично и не оспорва въззивната жалба. Моли да
се уважи въззивната жалба и не претендира разноски.
Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в частта,
с която бракът между съпрузите е прекратен, за вината и фамилното име на
съпругата след брака.
С въззивната жалба са представени нови писмени
доказателство и е инкорпорирано оплакване за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с доклада на делото.
От Протокол за избор на жилище от 23.12.1982г. на VI РНС – гр. София се установява,
че М.А.Д. е определен за купувач на жилище – апартамент № 16, находящ се в жилищна сграда, блок 120, вх. А, на VI етаж в
ж.к. Люлин, гр. София. А съгласно удостоверение за наследници от 07.06.2012г.,
издадено от Столична община, район Люлин се установява, че А.К.Д. е починала на
02.06.2012г. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си М.А.Д. и
низходящите от първа степен К.М.Д.-Я.дъщеря и А. М.Д. - син.
Представените пред въззивната инстанция документи
са приети като писмени доказателства от въззивния съд
в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззивният състав е
приел с нарочно определение за безспорно в отношенията между страните и
ненуждаещо се от доказване, че последно преди да се разделят съпрузите А. М.Д.
и В.Ч.Д. са живели заедно на адрес: ***, който апартамент е семейното жилище на
страните.
Софийски градски съд, в настоящия си
състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 75352/2019г г. на СРС, 86 състав, съдът е прекратил гражданския
брак между А. М.Д. и В.Ч.Д., като дълбоко и
непоправимо разстроен по обща вина на двамата. Отхвърлил е искането на А. М.Д. за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. София, ж.к. ******, като неоснователно. Постановил е жената да носи предбрачното си
фамилно име – Ч. и е осъдил А. М.Д. да заплати държавна такса от 50 лева по
сметка на СРС.
За да постанови решението си в обжалваната
част, първостепенният съд е приел, че искането на ищеца е останало недоказано.
Не е представен документ за собствеността на семейното жилище.
Въззивната съдебна инстанция приема, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен
интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното
производство държавна такса е внесена и съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната му част
е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече
от поисканото.
Софийският
градски съд, в настоящия си състав приема, че във въззивната
жалба са наведени конкретни доводи за неправилност поради съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост на
решението в обжалваната част.
При
постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са нарушени
императивни материалноправни норми, а родените от
брака деца на страните са навършили пълнолетие.
По
правилността на решението в обжалваната част въззивния
съд приема следното:
Въззивната
жалба е основателна.
Ищецът е
заявил претенцията си за предоставяне ползването на семейното жилище с исковата
молба, но с доклада на съда не е съобразена нормата на чл. 146, ал. 2 от ГПК и
не са дадени указания за кои от твърдените от ищеца факти не се сочат
доказателства. Като се е позовал на липсата на доказателства и е отхвърлил
искането на ищеца за предоставяне ползването на семейното жилище,
първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.
Основателно е
възражението във въззивната жалба, че семейното
жилище на страните е съсобственост на ищецът – въззивник
в производството и негови роднини.
Семейното
жилище, находящо се на адрес гр. София, ж.к. ******,
към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция е лична собственост на А. М.Д. за 1/6 ид.ч.,
доколкото същото е било придобито по време на брака на родителите му, което не
е спорно между страните, и имотът е бил в режим на съпружеска имуществена
общност. След прекратяването на брака със смъртта на А.К.Д. - майката на ищеца,
собствеността се е трансформирала в обикновена съсобственост (арг. от чл. 28 от СК) между наследниците на починалата - преживелият
съпруг - М.А.Д., който е собственик на 4/6 ид. части
и низходящите на починалата от първа степен К.М.Д.-Я.и А. М.Д., всеки с по 1/6 ид.ч. Следва, че В.Ч.Д. няма собственически права по отношение на семейното
жилище. Съгласно трайната съдебна практика, която се възприема изцяло и от
настоящия състав, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище,
което е собственост на един от съпрузите, не може да бъде предоставено за
ползване на другия съпруг, а се
предоставя за ползване на собственика му – в този смисъл Решение № 247 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 239/2009 г. на ВКС, IV г. о. В случая въззиваемата страна дори не претендира да ѝ бъде
предоставено ползването на семейното жилище. Предвид разрешенията в цитираната
съдебна практика, ползването на семейното жилище следва да се предостави за
ползване на въззивника.
Доколкото
изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено
искането на А. М.Д. за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ****** и вместо него бъде постановено
решение, с което се предостави ползването на семейното жилище от въззивника.
В останалата
част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
По разноските съдът приема следното:
Страните не претендират разноски и съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20239499 от 29.10.2020г. по гр. дело № 75352/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на А. М.Д. за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ******, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. ******на А. М.Д., ЕГН **********.
В останалата част решение № 20239499 от 29.10.2020г. по гр. дело № 75352/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.