Р Е Ш Е Н И Е № 20
Гр. Сливен, 01.07.2016 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публичното заседание на…втори юни..през двехиляди и шестнадесета година,
в състав:
Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
секретаря………П.С.……………….…………и с участието на прокурора……………………………….….като
разгледа докладваното от ……съдията Снежана Бакалова……………..т.дело № 107 по описа за 2015год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявените искове намират
правното си основание в чл. 79 ал. 1от ЗЗД във вр. чл. 318 и сл. от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът
„Кредит Консулт” ЕООД твърди в исковата
си молба, че сключил с ЕТ „Стемо – С. Д.” на 05.08.2008 г. договор, по силата
на който последният му възложил срещу уговорено възнаграждение, да извърши анализ, подготовка на бизнес-план
и други общи и специфични документи, необходими за кандидатстването на
ответника за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в
земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/.
Твърди, че в качеството си на изпълнител се задължил да съдейства или по
пълномощие да внесе комплекта от документи в Областна разплащателна агенция –
Сливен в степен на комплектованост и обоснованост по Наредба № 8/22.04.2008 г.
Твърди че ответникът се задължил да му заплати възнаграждение в общ размер
67 728,70 лв. без ДДС, което следва да бъде изплатено, както следва: 50%
или 33 864,35 лв. след внасяне на проекта в Областна разплащателна агенция
– Сливен и 50% след одобрението на проекта от Разплащателна агенция – София.
Твърди, че изпълнил задълженията си по договора, но ответникът не му заплатил
сумата 33 864,35 лв., дължима след одобрението на проекта от Разплащателна
агенция – София, независимо, че е получил исканото финансиране на основание
изготвения изпълнителен проект. Твърди, че проектът за кандидатстване за
финансиране по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства” от ПРСР за
периода 2007-2013 г. е внесен в Областна разплащателна агенция – Сливен, след
което е изпратен до Разплащателна агенция – София и заведен под № 201121101864
от 27.10.2008 г., като е отказано финансирането на проекта. Отказът на
Агенцията бил обжалван пред Административен съд – София, като съдът е отменил
постановения отказ. Решението било потвърдено от ВАС и сумата
2 861 210,10 лв. била изплатена на възложителя по договора. Твърди,
че тъй като ответникът не е заплатил своевременно задължението си по договора,
дължи на ищеца обезщетение за забавено плащане, считано от датата на
постановяване на решението на ВАС до датата на завеждане на иска за периода от
15.03.2011 г. до 15.09.2015 г. в размер на 15 613,83 лв.
Твърди, че
на 09.05.2013 г. ЕТ „Стемо – С. Д.” сключил с ответника „Стемо 2013” ЕООД
договор за прехвърляне на търговското предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения. Вследствие посоченото, задължението за
изплащане на дължимите суми е на „Стемо 2013” ЕООД. Моли съда да постанови
решение, с което осъди ответника, в качеството му на правоприемник на ЕТ „Стемо
– С. Д.”, да му заплати сумата от 33 864,35 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение по договора от 05.08.2008 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и сумата 15 613,83 лв. дължима лихва за периода 15.03.2011 г. -
15.09.2015 г., както и направените в производството разноски.
Ответникът
е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на
исковете. Същият твърди, че договорът и приемо-предавателният протокол са
подписани от лицето А.П. П., който е действал без представителна власт и без
пълномощие от едноличния търговец. Оспорва истинността на документите договор и
приемо-предавателен протокол, като твърди, че същите не са подписани от това
лице. Оспорва истинността на нотариално
удостоверения препис на пълномощното. Оспорва обстоятелството, че поради
придобиване на търговското предприятие на ЕТ „Стемо – С. Д.”, ответникът „Стемо
2013” ЕООД е задължен за претендираните суми. Твърди, че същите не са част от
придобитото от него търговско предприятие, тъй като не влизат в баланса на
едноличния търговец, изготвен към 09.05.2013 г. – датата на прехвърляне на
търговското предприятие. Твърди, че на ищеца не се дължи възнаграждение по
договора, тъй като не е налице проект, одобрен въз основа на изготвена от ищеца
документация. Твърди, че документацията, въз основа на която е одобрен проектът
и е получено финансиране, не е била изготвена от ищеца. Твърди, че едноличният
търговец и „Кредит Консулт” ЕООД са били в договорни отношения единствено във
връзка с подготовка на документи за кандидатстване за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ при условията на САПАРД при кандидатстване по
проект № 200104200128. В условията на евентуалност прави възражения за
погасяване по давност на задължението по договора, както и възражение за
погасяване по давност на задължението за заплащане на мораторна лихва. Твърди,
че неоснователно се претендира мораторна лихва, тъй като в договора за забавата
е уговорена неустойка.
В
допълнителната искова молба ищецът оспорва направените възражения, като твърди,
че дори и да не е налице редовно упълномощаване на А.П. П. за сключване на
договора, са налице условията на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, като ЕТ „Стемо
– С. Д.” е знаел за сключването на договора и не се е противопоставил веднага след узнаването.
Твърди, че не е налице нужда от изрично противопоставяне на извършените от
пълномощника действия.
В с.з., ищецът, чрез своя
представител по пълномощие, поддържа предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът,
чрез представителя си по пълномощие моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
05.08.2008г. в град Пловдив, между ЕТ „Стемо – С. Д.“ , чрез пълномощника си А.П.
П., упълномощен с генерално пълномощно от 01.03.2005г. и
„Кредит Консулт“ ЕООД бил сключен договор по силата на който,
изпълнителят „Кредит Консулт“ ЕООД приел да извърши срещу уговореното
възнаграждение необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес –план и
други общи и специфични документи, необходими за кандидатстването на
възложителя ЕТ „Стемо – С. Д.“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските
райони. Ищецът се задължил да съдейства на възложителя или по пълномощие да
внесе комплекта документи в Областна разплащателна агенция (ОРА) гр. Сливен, в
степен на комплектованост и обоснованост, изисквани по Наредба № 8/22.04.2008г.
за условията за кандидатстване по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Записано е
че общата стойност на проекта е 2 861 210,10лв. Уговорено е че за
извършената работа, възложителя дължи възнаграждение в размер на сумата общо
67 728,70лв. без ДДС. Било уговорено сумата да бъде заплатена както
следва: 50% от нея след изпращането на проекта от ОРА-Сливен на РА-София и 50%
, след одобрението на проекта от
РА-София. Уговорено е че при забавено плащане на възнагражденията по
договора, същите се дължат ведно със законната лихва върху неизплатената част.
Срокът за изготвяне на документите е уговорен месечен от представянето на
всички необходими документи от възложителя. Договорът е подписан от
пълномощника А.П. П. и за „Кредит Консулт“ ЕООД от управителя Д.Д..
Представено
е заверено от ищеца ксерокопие от „Генерално пълномощно“ от 01.03.2005г., с
което С. Д.Д., в качеството си на ЕТ „Стемо – С. Д.“ упълномощава А.П. П. да го представлява и
подписва всички документи пред ДФ „Змеделие“ и Агенция САПАРТ, банки, кредитни
и финансови институции в България, административни, правни, държавни и данъчни
институции, да получава и подписва всякакви документи от негово име, да
закупува дялове от търговско предприятие и да може да може да уговаря всичко
със себе си и с дружеството, което представлява. Подписът на упълномощителя е заверен от публичен нотариус на щата Флорида, САЩ. Върху
него е направено отбелязване, че представено копие от него е сверено от
оригинала на документа от Нотариус В. И., рег.№ 163 на НК на 15.03.2005г. От
нотариуса е изискано заверено копие на пълномощното, в случай че същия се пази
при него, по реда на чл. 192 от ГПК или от какъв частен документ е направен
препис под№ 1656/15.03.2015г. По делото не е постъпил изискания документ от
нотариуса. С оглед технологията на законовата процедура по заверяване на препис
от документ от нотариуса, при него не би могъл да се пази оригинала на
документа или копие от него, тъй като същия се връща на страната, която го
представя и няма изискване за оставяне на препис от него при нотариуса.
Ответникът е поискал от ищеца да представи оригинала от който е направено
завереното ксерокопие (препис), тъй като е оспорил автентичността на документа и
удостоверяването на подписа в писмения отговор. Ищцовата страна е заявила, че
не разполага с оригинала, от който е направено ксерокопието в допълнителната
искова молба, поради което и на основание чл. 183 представеният препис следва
да бъде изключен като доказателство по делото.
На
27.08.2008г. е подписан от същите лица, приемо-предавателен протокол за
извършени консултантски услуги, според който е извършено предаване на
необходимите документи , с което страните са заявили че задължението по
договора от 05.08.2008г. е изпълнено.
ЕТ
„Стемо – С. Д.“ е подал заявление ид.№20/121/01864 от 27.10.2008г. за
подпомагане по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“ пред
РА-София. Със Заповед № 01-РД/1202 от
05.08.2009г. на ИД на ДФ „Земеделие“ е отказано финансиране, поради това не
земята на кандидатстващия не е регистрирана в ИСАК.
Заповедта
е обжалвана пред САС и с Решение № 610/24.03.2010г. по адм.д.№ 7513/2009г. е
отменена обжалваната заповед и върната преписката на административния орган. С
решение на ВАС № 610/14.03.2011г. по адм.д.№ 8067/2010г., на IV отделение на ВАС е
потвърдено решението. И в двата акта е прието, че не било необходимо
представянето на искания документ за регистрация на земята в ИСАК.
Заявлението
е подадено от пълномощника А.П. на 27.10.2008г. Заявителят е кандидатствал за
сумата 2 928 938,80лв. Към документите за кандидатстване не е бил
приложен договора за консултантски услуги, сключен с ищеца и не са заявени
разходи за изготвянето на документите за кандидатстване.
Финансирането
на проекта е одобрено и между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Стемо – С. Д.“ е подписан
договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ 20/121/01864 от
10.08.2012г..
С
договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 09.05.2013г., ЕТ „Стемо
– С. Д.“ е прехвърлил на „Стемо 2013“ ЕООД търговското си предприятие, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В договора за
прехвърляне на търговското предприятие е изрично посочено, че купувачът
придобива всички права и задължения по сключения между ЕТ „Стемо – С. Д.“ и ДФ
„Земеделие“ договор№ 20/121/01864 от 10.08.2012г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за осъществяване на проект 20/121/01864 от
27.10.2008г. При сключването на договора за прехвърляне на търговското
предприятие, ЕТ „Стемо – С. Д.“ е било представлявано от пълномощника си А.П. П..
ЕТ „Стемо – С. Д.“ е бил заличен от ТР.
В
баланса на прехвърляното търговско предприятие не е отразено задължение към ЕТ
„Стемо – С. Д.“.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза по
Договор от 05.08.2008г. между ЕТ"Стемо-С. Д." и „Кредит Консулт"ЕООД
няма издадени фактури и не са направени плащания за извършените услуги. В
счетоводните регистри на ЕТ "Стемо-С. Д.", респективно на „Стемо 2013"ЕООД
и на „Кредит Консулт"ЕООД не е извършено осчетоводяване на вземане или на
задължение, основаващо се на съответния договор. Няма отразени плащания по този
договор в счетоводството на ищеца. Обезщетението за забава за периода от
15.03.2011 г. до 15.09.2015г. върху главницата от 33 864,35лв. е 15 61,83лева.
Обезщетението за забава за периода 16.09.2012г. до 15.09.2015г. /считан три
години назад от подаването на исковата молба върху главницата от 33 864,35лв. е на стойност 10 336,84лв.
Ответната
страна е оспорила подписа на пълномощника А.П. П. под договора от 05.08.2008г.
и под приемо-предвателен протокол от 27.08.2008г., като твърди че не е
автентичен. Във връзка с оспорването е била назначена първоначално еднолична, а
в последствие тройна съдебно-графическа експертиза, като и двете заключения са
категорични в извода си, че двата подписа са на А.П. П., поради което съдът
приема за доказан този факт.
Упълномощеният
А.П. П. е починал на 24.11.2013г.
По
делото са разпитани свид. И. П. и А.П., които свидетелстват, че документите
изготвени за кандидатстване по описаната програма са изготвени от тях лично.
Свид М., свидетелства че е работила за ищеца към 2008г. Тогава той подготвил за
ЕТ „Стемо – С. Д.“ документи за кандидатстване по Програмата за развитие на
селските райони. Едноличният търговец живеел в САЩ в този момент и от негово
име с тях контактувал пълномощника му А.П.. Той предоставял необходимите
документи и подписал договор от името на ЕТ за консултантски услуги. На него
били предоставени изготвените документи, било му оказано съдействие за
сключването на договори с контрагенти и при обжалване на отказа за финансиране
от „Кредит-Консулт“ ЕООД. След въвеждането на нови нормативни изисквания, на А.П.
били изготвени документи по нови образци.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. И.
П. и А.П., в частта им в която свидетелстват че те лично са изготвили документи
за кандидатстване пред РА, тъй като същите са неубедителни, непълни, неточни, а
свидетелите са в близки родствени отношения със С. Д. и А.П.. Показанията на
свид. М. в частта за изготвянето на документните кредитира, тъй като те са
конкретни, подробни и се подкрепят от събраните писмени доказателства.
Съдът е отказал да събере искано от ищеца доказателство,
чрез назначаване на техническа експертиза, която да провери електронната
кореспонденция на страните относно изпращани документи необходими за
кандидатстването, тъй като такова твърдение, съответно искане за събиране на
доказателства е направено идва в
последното с.з. и е преклудирано.
На базата
на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 79 ал. 1 от ЗЗД. Същият е неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Не се установи от събраните
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че между ЕТ „Стемо
– С. Д.“ и „Кредит Консулт" ЕООД е бил сключен договор за консултантски
услуги, представляващ по правната си същност договор за изработка. По делото е
представен документ със съдържание на такъв договор. Неоснователно е
възражението на ответника, че той не следва да се цени, тъй като липсва подпис
на всяка страница на страните. Такова изискване не съществува, а и от
преценката на документа може да се направи извод, че се касае за всички
страници на един и същ документ.
Представения
договор, обаче, е подписан за възложителя ЕТ „Стемо – С. Д.“ от пълномощник.
Ищецът, който носи доказателствената тежест за това, не успя да докаже при
условията на пълно главно доказване, че С. Д. е упълномощил А.П. да сключи от
негово име, в качеството му на ЕТ този договор. За установяване на това
обстоятелство ищцовата страна е представила ксерокопие от нотариално заверен препис
от пълномощно от 01.03.2005г. Тъй като не е в състояние да представи оригинала,
от който е направен преписа, на основание чл. 183 от ГПК, това доказателство е
изключено. Упълномощаването не е
доказано с други допустими и относими доказателства. От изложеното следва да
бъде направен извода, че при подписването на договора , А.П. не е задължил с
действията си едноличния търговец, тъй като е подписал същия без валидно
упълномощаване.
Ищецът
твърди, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тъй като
едноличния търговец не се е
противопоставил на договора, веднага след узнаването на неговото сключване. Според
настоящата инстанция, не се налице условията на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.
Ищецът не доказа, че С. Д. е узнал за сключването на договора за консултантски
услуги от 05.08.2008г. с „Кредит Консулт"ЕООД. От всички представени
доказателства се установява само и единствено факта, че едноличния търговец е
знаел за кандидатстването за субсидия и сключването на договора с ДФ „Земеделие“. При представянето на
необходимите документи пред РА-София не е бил представен този договор и не е
поискано финансиране за изготвяне на проект. Това не е било направено нито при
обжалването на отказа на РА, нито при сключването на договора. Представени са
само доказателства за знанието на С. Д. за кандидатстването и отпускането на
субсидията, но не и такива че той е узнал за сключването на договора с ищеца до
момента, в който предприятието на ЕТ е
прехвърлено. От този момент нататък релевантно е узнаването на сключения
договор от настоящия ответник, като правоприемник на правата и задълженията на едноличния
търговец. Също липсват доказателства, ответникът да е узнал за този договор
преди завеждането на делото, тъй като не са представени доказателства че са
отправяне покани за плащане устно или писмено. Свид. И. П. твърди че
представителя на ищцовото дружество се обадил по телефона и се осведомил за
смъртта на А.П., но не е споменал настоящия договор.
Не са
събрани също така доказателства, установяващи че при кандидатстването за
субсидия, ЕТ „Стемо – С. Д.“ е внесъл именно документите изготвени от ищеца и
свид. М.. Налице е разминаване на сумата посочена в договора от 05.08.2008г.като
стойност на проекта и тази по попадането заявление.
По
отношение на възражението на ответната страна, че не отговаря за това
задължение на ЕТ, тъй като то не е посочено в баланса на ЕТ – възражението е
принципно неоснователно. Ако беше доказано посоченото вземане към ЕТ, то купувача
на търговското предприятие би отговарял за него, независимо дали е включено в
баланса или не. Купувачът на търговското предприятие отговаря солидарно с
продавача за задълженията до размера на
получените права – чл.15 ал.3 от ТЗ. Ищецът може да избере дали да търси
претендираното вземане от всеки от тях поотделно или солидарно от двамата. В
настоящото производство искът не е насочен срещу ЕТ или неговия правоприемник –
физическото лице.
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, в нито едно от счетоводствата – нито на ищеца,
нито на ЕТ е отразено вземане или задължение по процесния договор. Не е издадена
фактура от ищеца, не е било извършвано и
първото плащане по договора. Този факт не води автоматично до извода за липсата
на такова, но преценен с оглед другите събрани доказателства, обосновава извода
за липсата на задължение по договора.
Възражението на ответника, че
исковата претенция е погасена по давност е неоснователна. Претендира се само
второто плащане по договора, дължимо от датата на одобряване на проекта от РА.
Видно от събраните доказателства Финансирането на проекта е
одобрено и между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Стемо – С. Д.“ е подписан договора за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 10.08.2012г., т.е. не изтекла
общото петгодишна давност за предявяване не иска.
Поради неоснователността на главния
иск се явява неоснователна и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД. Същата е
погасена и по давност за периода от 15.03.2011г. до 18.09.2012г. Искът за
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, също следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на производството на
ответника се дължат направените разноски, в пълен размер – 500лв. за адвокатско
възнаграждение и 1 148,60лв. за изготвените експертизи. Не се дължат
направените разноски за преводи и такси за препис.
Ръководен
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ГР.П.,
ул. „М.“ №*, съд. адрес ***, офис 4, чрез адв. М. срещу „СТЕМО 2013“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ГР.Н.З., ул. „Г.С.Р.“ №* , със
съдебен адрес ***, офис 10, чрез адв. Л.А. иск с правно основание чл 79 ал.1 от
ЗЗД, за осъждането на ответника да му заплати сумата 33 864,35 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги,
ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното
заплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
осъждането на ответника да заплати сумата 15 613,83лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода от
15.03.2011г. до 15.09.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА КРЕДИТ
КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ГР.П., ул. „М.“
№* да заплати на срещу „СТЕМО 2013“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ГР.Н.З., ул. „Г.С.Р.“ №* направените разноски в размер на
1 648,60лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: