Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр.Плевен, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на десети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин Николаев
При
секретаря Десислава Добрева като разгледа докладваното от съдия Николаев адм.дело №411 по описа за 2021 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от В.В.В.,
ЕГН *********** *** срещу Решение №2153-14-24/29.04.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ-Плевен, с което жалбата й вх.№5101014-9#6/14.04.2021 г. е отхвърлена като неоснователна и е потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно разпореждане №5104-14-9/02.04.2021 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 при КСО в ТП
на НОИ-Плевен, с което не се приема за трудова злополука, стА.ла на 15.05.2020 г.
с В.В.В..
В жалбата са наведени доводи, че
оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на административно производствените
правила. Твърди се, че цялата процедура по извършване на разследването е била
извършена формално, като не били отчетени нейните възражения и не и е дадена
възможност да се запознае с представените от работодателя доказателства. Сочи, че
на 23.03.2021 г., при изслушването на страните не присъствали всички
членове на одобрената със Заповед №105-14-9/15.03.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Плевен комисия. Твърди,
че към датата 23.03.2021 г. не е имала представа какви
доказателства са събрани, за да може адекватно да организира защитата си.
Такива доказателства не са й били представени
и към момента на подписване на протокола. При подаването на жалбата пред ТП на
НОИ-Плевен, също не й е дадена възможност да се запознае с всички материали по
преписката. Посочва, че след 23.03.2021 г. не е имала
възможност да представи гласни доказателства, тъй като към жалбата се
представят единствено писмени такива. Излага съображения, че в протокола,
раздел V
– специфично физическо действие
извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързаният с това действие
материален фактор не е установен – т.е. не е установено причината за нейното
падане. Описан е само графика за работа, което е напълно недостатъчно с оглед
твърдените от нея факти.
Сочи, че представеният от „Плевенчанка“ ЕООД
график за работа през месец май не отговаря на
истината. Твърди, че такъв график не е виждала и на 15.05.2021 г. е била на
работа от 10:00 часа до момента на злополуката. Твърди, че на 14.05.2021 г. е
била на работа първа смяна, като след обяд била на медицински преглед в ДКЦ
“АВИС МЕДИКА“ при доктор К.Г., за което имала издаден амбулаторен лист.
От
ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор
по жалбата, въпреки че му е дадена
такава възможност с определение от 26.05.2021 г.
В съдебно заседание жалбоподателката В. В. И. –
редовно призовА., се явява лично и с адвокат Н.Х. ***
с пълномощно на л.65 от делото. Моли да
се уважи жалбата, да се отмени обжалваното решение и да се реши въпроса по
същество, като се квалифицира настъпилото травматично увреждане като трудова
злополука.
Счита, че от
приетите по делото доказателства - свидетелските показания и всички материали в
кориците на делото по безспорен и категоричен начин е доказано, че
представените графици и по-специално този от 11.05.2020 г. е неверен и вероятно
съставен за представянето му пред Районен съд – Плевен по гр. дело № 5566/2020
г., тъй като то е заведено първо преди да има разследване за трудовата
злополука.
Твърди, че според посочения график, нейната доверителка на 14
май 2021 г. е трябвало да бъде на работа втора смяна от 10 часа, само че от официален документ, а именно: амбулаторен лист
№ 000884 от 14.05.2020 г. се
установява, че същата в 15:10 часа е
била на преглед при д-р К.Г.. Сочи, че не
става ясно, кой изобщо е изработил графика за работа. Според свидетелката С.М.,
графикът се изготвя в счетоводството, а управителката ги одобрява. Според
свидетелката У. го прави управителката, а всички други разпитани свидетели дават
различна информация по въпроса, което
води до извода, че такъв график реално никога не е имало, а представеният график е манипулиран. Излага съображения, че в разследването за
трудова злополука, инициирано от В. И., със съответната декларация са представени
доказателства, които са изготвени
единствено и само да се представят първоначално пред Районен съд – Плевен, а в
последствие и в разследването на злополуката. Това е видно както от различията в
подадените писмени обяснения на
свидетелите С.М. и У., които реално твърдят съвсем различни обстоятелства, а
именно: някои от тях казват, че управителката ги е накарала да напишат
обяснение. Част от тях казват, че разследващите органи от НОИ са ги накарали да
напишат съответното обяснение. Подчертава, че злополуката е стА.ла през 2020
г., а разследването на трудовата злополука е през месец март 2021 г. Освен това
писмените обяснения са с дати, които са от 2020 г. Сочи, че в издаденото
разпореждане № 5104-14-9 от 02.04.2021 г. и в протокола във връзка с извършеното
разследване № 5103-14-2 от 24.03.2021 г. само са изброени представените
документи. Навежда доводи, че всички свидетели са дали абсолютно противоречиви
писмени и устни обяснения, а именно: всички твърдят, че са свидетели на
злополуката, а реално се оказва, че нито един не е видял точно какво се е
случило. Не стА. ясно кой точно е накарал и по кое време работниците да пишат
тези обяснения и кога. Според свидетелката Я.А., обясненията са искани от
разследващите органи, т.е. през март 2021 г., когато реално те са датирали тези
обяснения от 15 или 16 май 2020 г. Според С.М. тези
обяснения са написани в същия ден, а после по искане на НОИ са ги накарали да
ги напише със същата дата. Същевременно оригиналите са подадени в ТП на НОИ Плевен, а оригинали в НОИ няма и
такива не са представяни. Сочи, че тези,
които са представени пред съда, не са идентични с тези, които са представени в
НОИ. Излага съображения, че показанията на свидетелките от една стрА. са
объркани и противоречиви, а от друга те са в
трудова зависимост от своя работодател, поради което не следва да им се дава
вяра. Моли да се отмени обжалваното
решение на НОИ и да се признае
злополуката за трудова, с всичките произтичащи от това правни последици. Претендира разноски.
Ответникът в настоящето производство - Директорът на Териториално поделение на НОИ –
гр.Плевен – редовно призован, не се представлява и не
ангажира становище по делото.
ЗАИНТЕРЕСОВА.ТА СТРА. – „Плевенчанка“ ЕООД – редовно уведомен, не изпраща представител и не
ангажира становище по делото.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено следното: Решение №2153-14-24/29.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е
отхвърлена жалба вх.№5101-14-9#6/14.04.2021 г.
като неоснователна и е потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно
разпореждане №5104-14-9/02.04.2021 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 при КСО
в ТП на НОИ-Плевен, с което не се приема за трудова злополука, стА.ла на 15.05.2020
г. с В.В.В., е изпратено с писмо с
обратна разписка №5101-14-9#7/19.04.2021 г.
до оспорващата и е получено от нея на 10.05.2021 г. (л. 64).
Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за
обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от
момента на получаване му. Жалбата е
подадена на 18.05.2021 г., като е заведена в ТП на НОИ Плевен с вх.№1012-14-110 от
18.05.2021 г. /л.3/. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения
срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което
подлежи на разглеждане.
РазгледА. по
същество, жалбата е основателна.
От доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа стрА. следното:
С трудов договор №9 от 24.02.2020 г. В.В.В.
е назначена в „Плевенчанка“ ЕООД на длъжност „продавач консултант“. Със заповед
№15/01.04.2020 г. трудовият договор на жалбоподателката е прекратен, поради обективна
невъзможност за изпълнение на същия, поради извънредно положение. С трудов
договор №22/11.05.2020 г. В.В.В. е назначена в „Плевенчанка“ ЕООД на длъжност
„продавач консултант“, с място на работа закусвалня в гр. Плевен, ***. На
основание чл. 57, ал. 2 от КСО в ТП на НОИ Плевен е подадена декларация вх. №5101-14-9/11.03.2021
г. от В.В. за претърпяна от нея
злополука, стА.ла на 15.05.2020 г. в 11:00 часа в сградата на стопанисвА.та
от „Плевенчанка“ ЕООД закусвалня. Към декларацията са събрани следните писмени
доказателства: Изложение от В.В.; Констативен протокол от 18.05.2020 г.; Писмено
обяснение от управителя на „Плевенчанка“ ЕООД М. М. от 15.05.2020 г.; Писмено
обяснение от Я.Б.А. от 16.05.2020 г.; Писмено обяснение от А.Ш.У. от 16.05.2020
г.; Писмено обяснение от А.А.И. от 15.05.2020 г.; Трудов договор № 9/24.02.2020
г.; Заповед за прекратяване на трудов договор №15/01.04.2020 г.; Писмено
обяснение от С.Ю.М. от 15.05.2020 г.; График за месец май 2020 г. - 4 броя
листа; Трудов договор №22/11.05.2020 г.; Длъжностна
характеристика продавач-консултант от 20.05.2020 г. на В.В.В.; Книга за
инструктаж - 2 броя листа; Книга за начален инструктаж - 2 броя листа; Болничен
лист №Е20201331150; Болничен лист №Е20201269609; Болничен лист №Е20201649355;
Болничен лист №Е20201649572; Болничен лист №Е20202068268; Болничен лист
№Е20202068505; Болничен лист №Е20202632787; Болничен лист №Е20202691526; Болничен
лист №Е20202633017; Болничен лист №Е20210037855; Болничен лист №Е20210038086;
Заповед №1015-14-54/15.03.2021 г.; Заповед №105-15-14-54/31.03.2021 г.; амбулаторен лист №000509/21.04.2021 г.,
амбулаторен лист №000457/26.04.2021 г.; Протокол №5103-14-2/24.03.2021 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, стА.ла на 15.05.2020 г.
и Разпореждане №5104-14-9/02.04.2021 г. на дл. лице по чл. 60 от КСО при ТП на
НОИ – Плевен.
На основание на чл. 58, ал. 2 от КСО и Заповед № 1015-14-54/15.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен се е извършило разследване на
злополуката и е съставен протокол № 5103-14-2/24.03.2021 г. за резултатите от
извършеното разследване на трудова злополука. Същият е връчен на
жалбоподателката на 29.03.2021 г., в който е записала, че изнесеното от стрА.
на работодателката не отговаря на обективната истина.
Въз основа на документите, съдържащи се в
досието, длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е постановило Разпореждане № 5104-14-9 от 02.04.2021 г., с което
не е приело декларирА.та злополука за трудова. Същото е мотивирано, че от
събраните в хода на административното производство по разследване на декларирА.та
от пострадалата злополука писмени и гласни доказателства, не се доказва по
категоричен начин, че внезапното травматично увреждане на здравето на В.В. И. е
настъпило през време и във връзка или повод на извършване работа по трудово
правоотношение и длъжностна характеристика, както и при работа извършена в
интерес на предприятието.
Разпореждането е съобщено на 06.04.2021 г.,
видно от обратната разписка на л.54 от делото. На 14.04.2021г. срещу това
разпореждане В. подава жалба по предвидения на чл.117 от КСО административен
ред /л.л.55-57/, като в същата е посочила, че разпореждането е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на административно производствените
правила. На тези основания се моли за отмяна на разпореждането и постановяване
на друго, с което злополуката да се признае за трудова. Във връзка с подадената жалба е издадено оспореното Решение №2153-14-24/29.04.2021
г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата й вх.№5101-14-9#6/14.04.2021 г. като неоснователна и е потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно разпореждане №5104-14-9/02.04.2021 г. на
длъжностно лице по чл.60, ал.1 при КСО в ТП на НОИ-Плевен, с което не се приема
за трудова злополука, стА.ла на 15.05.2020 г. с В.В.В..
В мотивите на Решение №2153-14-24/29.04.2021г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен е посочено, че в конкретния случай има
внезапно увреждане на здравето, което е довело до продължителна временна
нетрудоспособност. Видно от вписването в болничните листове заболяването на В.
е фрактура пателе синистра (счупване на капачето на коляното на ляв крак), т.е. счупването представлява внезапно
увреждане на здравето. Кумулативно изискуем елемент е внезапното увреждане на
здравето да е стА.ло през време и във връзка или по повод на извършвА.та работа,
както и при всяка работа в интерес на предприятието. В конкретния случай на
15.05.2020 г., когато е настъпило
физическото увреждане при горепосочените обстоятелства, г-жа В. по
утвърдения график е в почивка. По време на почивка увреждане на здравето се
явява злополука, но същата не следва да се квалифицирала като трудова, тъй като
същото не е стА.ло през време и във връзка или по повод на извършвА.та работа,
както и при всяка работа в интерес на
предприятието. Прието е, че не са налице всички кумулативно изискуеми елементи
на чл.55 от КСО, а именно има наличие на внезапно увреждане на здравето, което
е довело до продължителна временна нетрудоспособност, стА.ла на 15.05.2020 г.
на госпожа В. но увреждането не е стА.ло през време и във връзка или по повод извършвА.та работа, както и при работа в
интерес на предприятието.
На 26.05.2020 г. е издаден болничен лист
№ Е20201331150 от УМБАЛ "Д-р Георги Странски", СпециализирА. клиника
по ортопедия и травматология за периода от 15.05.2020 г. до 20.06.2020 г. с
диагноза "Фактура пателе синистра, операцио" и причина за временната
нетрудоспособност: "злополука – нетрудова“.
На 23.06.2020 г. е издаден Болничен лист
№Е20201269609 от ДКЦ Плевен за периода от 21.06.2020 г. до 20.07.2020 г. с
причина за временната нетрудоспособност: „злополука- нетрудова“.
На 22.07.2020
г. е издаден Болничен лист №Е20201649355 за
периода от 21.07.2020 г. до 19.08.2020 г. с причина за временната
нетрудоспособност: „злополука- нетрудова“.
На 19.08.2020 г. е издаден Болничен лист №Е20201649572
за периода от 20.08.2020 г. до 18.09.2020 г. с
причина за временната нетрудоспособност: „злополука- нетрудова“.
На 21.09.2020 г. е издаден Болничен лист №Е20202068268 за периода от 19.09.2020 г. до 18.10.2020 г. с
причина за временната нетрудоспособност: „злополука- нетрудова“.
На 20.10.2020 г. е издаден Болничен лист №Е20202068505 за периода от 19.10.2020
г. до 10.11.2020 г. с причина за временната нетрудоспособност: „злополука-
нетрудова“.
На 27.11.2020 г. е издаден Болничен лист №Е20202632787
за периода от 11.11.2020 г. до 10.12.2020 г. с причина за временната нетрудоспособност:
„злополука- нетрудова“.
На 27.11.2020 г. е издаден Болничен лист №Е20202691526
за периода от 19.11.2020 г. до 22.12.2020 г. с причина за временната нетрудоспособност:
„злополука- нетрудова“.
На 22.12.2020 г. е издаден болничен лист №
Е20202633017 за периода 23.12.2020 г. до 21.01.2021 г. с причина за временната нетрудоспособност:
„злополука- нетрудова“.
На 26.01.2021 г. е издаден болничен лист №Е20210037855
за периода от 22.01.2021 г. до 20.02.2021 г. с причина за временната нетрудоспособност:
„злополука- нетрудова“
На 23.02.2021 г. е издаден болничен лист №Е20210038086
за периода от 21.02.2021 г. до 22.03.2021 г. с причина за временната нетрудоспособност:
„злополука- нетрудова“.
Съгласно Епикриза от УМБАЛ "Георги
Странски", Клиника по ортопедия и травматология В.В.В.
е постъпила на 19.11.2020 г. в 08:52 часа в болницата и е изписА. на
11.11.2020 г. с окончателна диагноза: ФРАКТУРА ПАТЕЛЕ СИНИСТРА. ОСТЕОСИНТЕЗИС
МЕТАЛИКА. ФИСТУЛА. Постъпва за пръв път в клиниката. Страданието датира от
около 6 месеца, когато е лекувА. по повод счупване на пателата.
По делото са приобщени писмени обяснения от М.М., Я.Б.А.,
А.Ш.У. и А.А. И. В писменото обяснение на
Я.Б.А. е посочено, че на 15.05.2020 г. около
10:00 часа е била на работно си място. В един момента чула викове и крясъци.
Била учудена, когато видяла колежката си В.В., тъй като същата този ден била
почивка. Разбрала, че В. е дошла да говори с управителката на фирмата да бъде
почивка в съботния ден, защото имала
курбан. След няколко минути В.В. минала няколко пъти по коридора като се
оплаквала, че управителката не искала да я освободи от работа. Малко след това
чула, че В. извикала „ох майко“. С
колежките си излезли и видели, че В. е паднала на пода. Помогнали й да стане и я настанили на кА.пе в сепарето.
Тъй като В. се оплакала, че много я боли
коляното я закарала с личния си автомобил до “Бърза помощ“.
В писмените
обяснения на А.Ш.У. и А.А. И., които са сходни, е посочено, че на 15.05.2020 г.
около 10:30 часа в закусвалнята дошла В. В. да разговаря с управителката
относно почивните дни. Чула, че между управителката и В. стА.ла разправия на
висок глас. Малко след това В. В.
започнала да се разхожда нервно по коридора. Чула писък, след което видяла, че В.В.
е паднала на пода. С колежките си я вдигнали и я сложили да седне. В. казала, че много я боли
коляното. Помогнали й да се качи в
леката кола на Я.А., която я закарала до
болнично заведение.
Обяснение е дадено и от управителката на дружеството М.М.,
в което е посочила, че на 15.05.2020 г. между 10:15 часа и 11:00 часа в
закусвалнята дошла В.В., въпреки че била почивка. Поискала от нея да се уговорят да почива и на
следващия ден 16.05.2020 г. /събота/, защото имала курбан. Тя отказала да я
смени с друга работничка, поради неотложни ангажименти. Тогава В. й повишила
тон и казала, че ще си вземе болнични. Малко след като В. си тръгнала чула сгромолясване
и вик. Обърнала се и видяла, че В.В. е паднала на пода. Заедно с другите
работнички и се притекли на помощ. Вдигнали я, дали и да пие вода и я сложили
да седне. В. казала, че изпитва силни болки в коляното. Накарали я да си вдигне
крачола на панталона за да видят дали има нараняване, тъй като никой не вярвал,
че се е ударила. Решили да извикат бърза помощ, но В. отказала. Тогава я
натоварили в
автомобила на Я.А., която я транспортирала до болнично заведение.
По делото е представена книга за провеждан
ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа за периода от 05.11.2019
г. до 21.01.2021 г., от която се установява, че на 12.05.2020 г.
жалбоподателката е положила подпис, с който е удостоверила, че й е проведен
инструктаж.
На следващо място от графика за отчитане
явяването и неявяването на работа през месец май 2020 г., от който е видно, че В.В.
на 12.05.2020 г. следва да работи втора смяна от 12:00 часа до 19:00 часа, на 13.05.2020 г. е първа
смяна от 06:00 до 14:00 часа, на 14.05.2020
г.е втора смяна от 12:00 часа до 19:00 часа, а на 15.05.2020 г. е почивен ден.
Установено е също, че към 15.05.2021 г.
датата на злополуката, жалбоподателката е имала качеството на осигурено за
всички социални рискове лице по смисъла на чл. 4, ал. 1,
т.1 от КСО като работещ по трудов
договор с осигурителя.
С административната преписка е приобщен и констативен
протокол от 18.05.2020 г. за разследване
на злополуката от осигурителя, съгласно който: „По график за работното време са
месец май 2020 г. изготвен на 11.05.2020 г. работникът В.В.В. на 15.05.2020 г.
е почивка. На 15.05.2020 г. между 10:15 часа и 11:00 часа, в наетия от
дружеството обект, в сградата на Автогара – Плевен, се явява В.В.. Същата отправя устна молба към управителя М.А.М., да бъде освободена от
работа на следващия ден /16.05.2020 г./, когато е на работа първа смяна от
06:00 часа до 14:00 часа, тъй като следва да празнува курбан.
След последвалия отказ от стрА. на М.М., В. започва да се държи враждебно, отправяйки заплахи и нецензурни изрази спрямо управителя и персонала. В.В.,
след категоричния отказ да бъде освободена от работа на 16.05.2020 г. отправя
закани към управителя, че ще си вземе болничен и пак няма да се яви на робота. Непосредствено
след закА.та по неизвестни причини В.В. се оказва на земята с твърдения за
болки в лявото коляно. ОказА. и е помощ от стрА. на управителя и персонала. На
опита от стрА. на управителя за подаване на сигнал на телефон.112 В.
категорично отказва, като моли някой да я закара в болницата. На молбата
откликва А. А. – работник в обект. Същата закарва с МПС В. и я придружава до
медицински кабинет. Във връзка с инцидента са изискани писмени обяснения от
свидетелите присъствали на работа в обекта по същото време.“
След преценка на събраните доказателства и
на основание и Заповед № 1015-14-54/15.03.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ Плевен е съставен протокол № 5103-14-2/24.03.2021 г.
за резултатите от извършеното разследване на трудовата злополука. В същия е посочено, че комисията не може да се произнесе по категоричен
начин относно причинните за инцидента. Факт е, че при действията си по
придвижване пострадалата пада. Липсват свидетелски обяснения, потвърждаващи
изложението на пострадалата.
По делото
са разпитани свидетелите - П.М.М., А.В.И.,
А. А.Н., Я.Б.А., С.Ю.М., А.Ш.У..
Свидетелят П.М.М. заявява, че от 15 години живее на семейни начала с В.В..
Твърди, че в деня на процесното събитие
към 09:00 часа В. В. отишла на работа.
След известно време му се обадила по телефона и му казала, че се е подхлъзнала
на разлято олио и си е счупила крака. Твърди, че след инцидента
В. не е подала декларация за трудова злополука, тъй като е имала
уговорка с работодателите си, че ще й поемат лечението докато се възстанови, но
след това те се отказали. В показанията
си св. А.В.И. твърди, че на 15.05.2020 г. към 09:20 часа
се срещнала с В.В., която
отивала на работа. Твърди, че преди няколко дни В. й споделила, че от 11.05.2020 г. започнала
работа в „Плевенчанка“ ЕООД. Вечерта около
20:00 В. и се обадила разтревожена по телефона, че с нея е стА.ла злополука.
Свидетелката А. А.Н. дава
показания, че на 15.05.2020 г. майка й В.В.
отишла на работа първа смяна и след няколко часа й се обадила, че е откарА. в Спешна помощ. Веднага отишла да я
види, след която майка и била транспортирА. до клиниката по ортопедия и
травматология.
Свидетелката Я.Б.А. заявява,
че работи като „помощник кухня“ в „Плевенчанка“ ЕООД
гр. Плевен. Твърди, че на 15.05.2020 г. била на работното си място, където
правела закуски. Около 11:00 часа чула силни викове. Възприела, че В. минава по
коридора и се учудила какво прави на работа, тъй като този ден тя следвало да
почива. Малко след това, чула че някой
изохкал и с колежките отишли да видят какво става. Намерили В.В. на пода, която
казала, че е паднала. Свидетелката
признава, че тя е разляло олиото, на което се е подхлъзнала В. Помогнали й да
стане и с личният си автомобил я закарала до УМБАЛ „Г.Странски“. Освен това сочи при разпита си
в о.с.з., че на работа през този ден са били и други лица, които не са в
графика – С. и П..
Свидетелката С. Ю. М.
заявява, че заема длъжността „началник склад“ в „Плевенчанка“ ЕООД, работи от
2019 г. с прекъсване относно пандемията, към 15 май 2020 г. не е на работа, няма
правоотношение с „Плевенчанка“ ЕООД, но е „помагала документално“, и е
пълномощник на фирмата. В деня на процесното събитие била в помещението, където
се приготвяли закуски заедно със свидетелките Я.Б.А. и А.Ш.. Твърди, че към
10:30 часа в заведението пристигнала В.В.,
която казала, че отива да говори с управителката М. за да може да
почива на следващия ден, защото на следващия ден си правела курбан. След като чули,
че някой вика отишли в салона и видели, че В. И. си е ударила крака. Помогнали
да стане и я сложили на диван да седне.
Поискали да извикат „Бърза помощ“, но В.В. отказала. Натовари ли я в леката
кола на свидетелката А. А., която я транспортирала до УМБАЛ „Г. Странски“.
Св.А.Ш.У. сочи, че на
15.05.2020 г. В. е говорила с управителката и са започнали да се надпират.
Видяла е след това, че е паднала в залата. Вдигнали са я и са я сложили на
диванчето. Работното време на свидетелката е 4 часа, „на повикване“, и е чистачка. С. М.
е помагала в кухнята. Обясненията са ги писали по искане на тези, които са
идвали на проверка от НОИ.
При така установената фактическа
обстановка и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1-3 от АПК
за проверка на обжалвания административен акт на всички основание по чл. 146 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган-директора на ТП на НОИ Плевен, който съгласно разпоредбата на
чл. 117, ал. 1, т.
1, б. "г" от КСО притежава материална и териториална
компетентност да се произнесе по подадената жалба срещу разпореждането, с което
се приема, че злополуката с В.В. не е трудова. Решението отговаря на
изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, като е издадено в писмена форма, съдържа правни и фактически
основания за издаването му и е подписано от неговия издател, с оглед на което
съдът приема, че не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1
и т. 2 от АПК.
При издаването на оспореното решение обаче
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението и потвърденото с него разпореждане не са издадени в съответствие с
изискванията на чл. 35 от АПК,
тъй като не са били изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с декларирА.та
злополука и така са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, представляващи основание за отмяна на оспорения административен
акт.
Обжалваното решение, с което е потвърдено
Разпореждане № 5104-14-0/02.04.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО,
с което не се признава за трудова, злополуката с В.В. на 15.05.2020 г. е
постановено и в противоречие с материалния закон.
Легалното определение за "трудова
злополука" като осигурен социален риск е дадено с чл. 55, ал. 1 от КСО, където е посочено, че това е всяко внезапно увреждане на
здравето, стА.ло през време и във връзка или по повод на извършвА.та работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Законодателят изисква, за да бъде приета настъпилата злополука за
трудова едновременно да са налице конститутивните елементи на разпоредбата, а
именно:
Внезапно увреждане на здравето - внезапно,
външно неочаквано и непредвидено, еднократно и пряко въздействие върху човешкия
организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране
на органите на човешкото тяло;
Наличието на функционална зависимост между
настъпилото увреждане и извършвА.та от лицето работа, като по смисъла на
разпоредбата увреждането трябва да е претърпяно "през време и във връзка с
извършвА.та работа", "по повод на работата", или при "всяка
работа, извършвА. в интерес на предприятието", неблагоприятен резултат от
увреждането - за трудова злополука се приема само това внезапно здравословно
увреждане, което е причинило временна или трайна неработоспособност или смърт;
Причинна връзка - такава е налице когато
неблагоприятния резултат /неработоспособността, респ. смъртта/ е пряко
следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства;
Злополуката да е стА.ла с осигурено за този риск лице.
Ако някой от гореизброените елементи
липсва, злополуката не може да се квалифицира като трудова.
По делото е безспорно, че В.В. е бил
осигурено лице по смисъла на КСО чрез „Плевенчанка“ ЕООД гр. Плевен по силата на Трудов договор № 22/11.05.2020г.
На следващо място в разглеждания случай е
безспорно и че, е налице увреждане на здравето, видно и от представената
медицинска документация. Този факт не се оспорва и от ответника.
Спорният по делото въпрос касае наличието
на задължителната предпоставката от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО - увреждането да е стА.ло през време и във връзка с извършвА.та
работа или по повод на извършвА.та работа, или при извършване на всяка друга
работа в интерес на предприятието.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, в това число и от изслушаните свидетелки показания на
свидетелите може да се направи обоснован извод, че в случая са налице всички
предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО.
Както вече се посочи налице е внезапно
увреждане на здравето, което е безспорно. Налице е и неблагоприятният резултат
от увреждането – "фрактура пателе
синистра "(счупване на капачето на коляното на ляв крак), което е настъпило внезапно и е причинило
временна неработоспособност, за което свидетелства и приобщената медицинска
документация.
Съдът счита, че от представените по делото
доказателства, а именно предоставения от „Плевенчанка“ ЕООД график за месец май
2020 г. не се установява, че на 15.02.2020 г. В. е следвало да бъде в почивка. Представени
са няколко графика за май 2020 г., с различни дни на изготвяне, приобщени на
л.л.24-27 от делото. От същите е видно, че в тях не са посочени всички дни през
месеца. Освен това, само В. е посочена като полагаща труд първа и втора смяна,
за всички остА.ли служители е посочено „р“
- буква, за която не е посочено какво означава. Освен това, на
15.05.2020 г., според посочената като дата на изготвяне на графика на л.26, е
отразено, че В. е в болнични, като към
тази дата по отношение на същата не е бил издаден болничен лист. В последващ
график, за който е посочено, че е от 22.05.2020 г., е отразена нова служителка
– Л.Т., за която от 26.05.2020 г. е посочено, че е „р“, и работи от 09.00 до
13.00 часа.
Следва да се посочи, че доколкото съгласно
приобщения трудов договор В. е на работа от 12.05.2020 г., житейски нелогично е
същата да не се е уговорила за ангажимент на 16.05.2020 г., както се сочи от
управителя и остА.лите служители, изразяващ се в даване на курбан. Освен това,
ако наистина е била първа смяна, както се сочи по графика на л.25, свършва
работа в 14.00 часа, и има достатъчно време за такъв ангажимент. Освен това,
съгласно същия трудов договор е на 8-часов работен ден, и ако се приеме, че
работи на смени, както е посочено в графика на л.25, същата по никакъв начин
няма да изработи следващите и се по трудов договор работни часове съгласно
същия график. В него липсва отчитане на отработени часове и норма на работни
часове, за да могат същите да се отработят в следващия месец /или месеци/.
От представен от В. амбулаторен лист от
14.05.2020 г. е видно, че същият е от извършен на В. медицински преглед в 15.10
часа на същия ден, което означава, че в този ден не е могла да бъде втора
смяна, която според графика е от 12 до 19 часа.
Освен това св.А. /служител на
дружеството/, сочи при разпита си в о.с.з., че на работа през този ден са били
и други лица, които не са в графика – С. и П.. Св.С.М. сочи, че е началник
склад, че работи от 2019 г. с прекъсване относно пандемията, към 15 май 2020 г.
не е на работа, но е „помагала документално“, и е пълномощник на фирмата. Св.А.У.
сочи, че е „на повикване“, и е чистачка, работи 4 часа, докато в графика на
л.25 е отбелязано, че работи по 1 час.
Поради тези противоречия съдът приема, че
представените графици не отразяват действителното работно време и работни дни
на лицата, и в частност на В..
По делото са представени извлечения от
книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален и
периодичен/извънреден. Видно от същите – л.32, 34, 111 и 112, дори на копията
си личи, че е налице преправяне на имената и датите, на които е инструктирА. В..
Освен това работодателят не е представил пред съда оригиналите на тези книги,
въпреки че е бил задължен за това. В приобщената длъжностна характеристика е
посочено, че е връчена на 20.05.2020 г. – в ден, когато В. е била в болница.
Освен това, по делото са приобщени
обясненията дадени от служителите на „Плевенчанка“ ЕООД - А. Б.А., А.Ш.У., С. Юлиева М. и А.А. И., като видно от същите, са налице по две
обяснения от една и съща дата. Но това, което се установява от същите, и което
съдът кредитира е, че същия ден тези лица са били в помещенията, стопанисвани
от дружеството, където е била и жалбоподателката, и където според същите лица В.
е претърпяла травма, която е наложила транспортиране до болница. На същата е
извършено оперативно лечение поради травмата, и същата е довела до
продължителен период на временна неработоспособност. Съдът не кредитира тези
обяснения и показанията на същите лица като свидетели в частта им, в която се
сочи, че В. не е била на работа, и е имало разправия между нея и управителката
на дружеството. Житейски нелогично е, след спор с управителя на дружеството с
обиди, закани и пр., както твърдят намиращите се в правоотношение с дружеството
лица, управителят да оказва помощ, а друг служител от работата да откара В. на
лекар, защото същата не иска да се обади на телефон 112. В случая този
транспорт явно е разрешен от управителя, доколкото служителят Я.А., която е
транспортирала със своя автомобил В. до болницата, е била на работа. От
показанията на П.М.М., А.В.И и А. Н. е видно, че В. е отишла именно на работа
през този ден. Освен това част от служителите на дружеството сочат, че органите
на НОИ са ги накарали да пишат обяснения, което е в противоречие с поставените
дати на същите обяснения – датирани са много преди НОИ да започне разследване
на злополуката.
С оглед на противоречията в писмените и
гласни доказателства съдът приема, че е налице опит да се прикрие стА.лата по
време на работа в дружеството злополука. В същия ден В. е била на работа, като
следва да се кредитира нейното твърдение, изложено пред ТП на НОИ, че се е
подхлъзнала на разлято олио при пренасяне на дървен кръг към кухнята. Налице е
увреждане претърпяно през време и във връзка с извършвА.та работа, което е
причинило временна неработоспособност.
При оценката на събраните гласни
доказателства съдът следва да съобрази обстоятелството по смисъла на чл. 172 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК,
като ги преценява с оглед на всички други данни по делото.
В случая свидетелите П.М.М, който живее с
В. В. на семейни начала, А.В.И. и А.
Н., която е дъщеря на жалбоподателката
наистина
не са
били очевидци на инцидента, но непротиворечиво установяват, че същата е
отишла на работа през този ден. Къде и при какви условия е стА.ла злополуката
се установява от показанията на другите лица, дали обяснения пред ТП на НОИ,
като част от тях са разпитани и като свидетели пред съда. Следва да се посочи,
че макар други лица от служителите на дружеството не са били непосредствени
очевидци на подхлъзването и падането, явно са основателни твърденията на В., че
е изпълнявала трудовите си задължения, като е отивала да вземе готови закуски
от кухнята, за да ги продава.
Следва да се посочи, че съдът счита за
достоверно изложеното от св.М., че е имало уговорка между В. и шефа й, че ще и
плащат някаква сума, докато се възстанови, но след това са се отрекли от това.
Именно по тази причина същата е уведомила НОИ за злополуката като трудова
значителен период от време след настъпването й. Пак по същата причина явно е
посочила при лекарските прегледи, че не е пострадала на работа, и поради това
издадените болнични листи са с посочване "злополука-нетрудова".
Въз основа на съвкупната преценка на
приетите по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че на 15.05.2020
г. е било налице внезапно увреждане на здравето на В.В.В., по време на работа и
при изпълнение на трудовите й задължения, което представлява трудова злополука
по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В този смисъл незаконосъобразно длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело, че претърпяната от В.В.В. злополука на 15.05.2020 г. не
се приема за трудова, тъй като не са установява елементите чл. 55, ал. 1 от КСО. След като в протокола за разследването не е могло да се
установи дали В. е била на работа през този ден /доколкото това е единствения
спорен въпрос/, е следвало да се съберат още доказателства по отношение на
изясняването му. В случая дори не е направен опит за това. От събраните в хода
на настоящето съдебно производство доказателства с е установява, че В. е била
на работа през този ден, и е изпълнявала трудовите се задължения, при което се
е подхлъзнала и претърпяла травма, довела до продължителен период на временна
неработоспособност.
На това основание и въз основа на
доказателствата по делото, следва, че Разпореждане № 5104-14-9 от 02.04.2021
г., с което длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не е признало за трудова злополука претърпяното от В.В.В.
здравословно увреждане /счупване на лявото коляно/ стА.ло на 15.05.2020 г. в
закусвалня на ***, стопанисвА. от „Плевенчанка“ ЕООД гр. Плевен е незаконосъобразно
поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и материалния закон. Като е потвърдил същото с Решение № 2153-14-24 от 29.04.2021
г., Директорът на ТД на НОИ-гр.Плевен е издал незаконосъобразно решение, което
следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него разпореждане.
Доколкото поради естеството на акта съдът
не може да се произнесе по същество, следва делото като преписка да се върне на
ТП на НОИ Плевен за постановяване на ново разпореждане, при съобразяване на
тълкуването и прилагането на закона, указано в настоящето решение. Следва да се
признае за трудова злополуката, претърпяна от В. на 15.05.2020 г. Съгласно
чл.174 АПК следва да се определи срок за новото произнасяне, като доколкото в
хода на делото са събрани съответните доказателства, това следва да стане в
14-дневен срок от получаване на преписката в ТП на НОИ Плевен.
При този изход на спора е основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същите
възлизат на 300 лева за адвокатско възнаграждение, които са уговорени и
заплатени, видно от пълномощното на л.162.
Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд Плевен, седми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№2153-14-24/29.04.2021 на Директора на ТП на НОИ-Плевен.
ОТМЕНЯ Разпореждане №5104-14-9/02.04.2021 г. на
длъжностно лице по чл.60, ал.1 при КСО в ТП на НОИ-Плевен, с което не се приема
за трудова злополука, стА.ла на 15.05.2020 г. с В.В.В..
ВРЪЩА делото като преписка на ТП на НОИ-Плевен за
постановяване на ново разпореждане в 14-дневен срок от получаване на преписката
след влизане в сила на настоящето решение, при съобразяване с тълкуването и
прилагането на закона, указано в него.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт Плевен да заплати В.В.В., ЕГН *********** *** сумата 300 /триста/ лева разноски по делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: