МОТИВИ към присъдата по НОХД № 327/2019 по описа Районен съд – Велики Преслав
По
внесен от прокурор при РП-Велики Преслав обвинителен акт, в Районен съд –
Велики Преслав е образувано НОХД срещу подсъдимия С. Б. Х.:
- за престъпление по чл. 277, ал.2 от НК – за това, че на неустановена дата, в периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017
г., в с.***, обл.***, се разпоредил/продал/ с вещ, поставена под запор и
оставена му за пазене, а именно – л.а.“***“ с ДК № ***.
В
проведеното по делото разпоредително заседание, прокурорът сочи наличието на
предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по чл.78 а от НК, като по съществото на делото, изтъква, че обвинението за престъплението,
предявено на подсъдимия е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна,
поради което счита, че няма пречка за постановяване на присъда, с която
подсъдимия Х. да бъде признат за виновен и съответно при отчитане наличието на
всички изискуеми предпоставки на чл. 78а от НК, на същия да бъде наложено
следващо му се наказание „ Глоба“ по смисъла на чл. 78а от НК, с което бъде
понеса от дееца санкция за извършеното от него престъпление, която с оглед личността на дееца и тежестта на
престъплението по чл. 277 от НК да бъде в минималния предвиден размер, който би
осъществил целите на наказанието и би подействал превъзпитателно спрямо
подсъдимия Х..
Защитата на подсъдимия се представлява от адв.С., който изтъква,
че доколкото
щетата е възстановена от подсъдимия, признаващ вината си и съжаляващ за
случилото се, то са налице основанията да бъде приложен чл. 78а от НК –
наказание, което наложено към минимума би повлияло положително по отношение на
подзащитния му.
Подс.Х. заявява, че е съгласен изцяло с посоченото от неговия защитник.
От фактическа страна съдът приема за установено следното.
На 06.12.2007 г. ,
подс.Х. сключил Договор за потребителски кредит с търговско дружество „***“ЕАД-***,
като от своя страна, с Договор за цесия, дружеството прехвърлило вземанията си
срещу подс.Х. на „***“ЕАД – гр.***. Същото, предвид неизпълнение на договорните
задължения от страна на кредитополучателя, инициирало изпълнително
производство, като на 07.01.2016 г. по ЧГД 610/2015 г. на Районен съд – Велики
Преслав бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който се образувало ИД № ***по
описа на ЧСИ *** с район на действие ОС – *** № ***. Вземането на кредитора
било обезпечено с налагането на запор върху притежавания от подс.Х. л.а.“***“ с ДК № ***. За
посоченото, подсъдимия бил лично уведомен на 07.11.2016 г. с писмо
№6785/03.11.2016 г. на ЧСИ ***, а на 17.11.2016 г. и органите на КАТ при ОД на
МВР-Шумен. С Протокол за опис на движимо имущество, на 25.11.2016 г. св.***
извършила съотв.опис в дома на подс. Х., в присъствието на същия, като сред
вписаните в протокола вещи бил описан и процесният автомобил. За негов пазач
бил назначен подсъдимия, след разяснение от страна на ЧСИ за задълженията
произтичащи от това. Протоколът бил лично подписан от подс.Х., като същия
предал на ЧСИ СРМПС, част I на
автомобила.
В последствие – на
неустановена дата в периода от
01.07.2017 до 31.12.2017 г. подс.Х. продал автомобила си на А. А. К. от с.***
за сумата от 450,00 лева, като продажбата не била писмено удостоверена. От своя
страна К. продал закупеният автомобил на св. Л., а той – на св. К. от с. ***.
Същият предал автомобила за вторични суровини, като регистрационните табели на
автомобила и документите били върнати на подс.Х..
След получаване на
съобщение за насрочена публична продан на автомобила, подсъдимият уведомил св. Р.
за продажбата на същия, като за целта попълнил лично пред нея и Заявление от
11.10.2018 г. в което били посочени заявените от него във връзка с автомобила
обстоятелства. След подаден сигнал относно случилото се от св. Р., на
осн.чл.212, ал.1 от НПК, с Постановление на прокурор от РП-Велики Преслав от
13.12.2018 г. било образувано досъдебно производство за извършено престъпление
по чл.277, ал.2 от НК.
В хода на воденото
разследване била назначена и изготвена графическа експертиза, като видно от
заключението на изготвилото я вещо лице – подписът, положен срещу позиция
„Длъжник“ и ръкописно изписаният текст „С.“ върху протокол за опис на недвижимо
имущество от 25.11.2016 г. принадлежат на подс.Х. и са положени от него.
Изготвената за
определяне стойността на процесния автомобил експертиза е посочила същия на
740,00 лева.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена след обсъждане на събраните по
делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите разпитани в
хода на досъдебното производство, заключението на назначената и изготвена графическа
експертиза и оценителна такава, обясненията на подс.Х., писмените
приложени по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав подложи на
доказателствен анализ показанията на разпитаните по делото свидетели,
при преценка на които отделно и в съвкупност не констатира противоречия при
установяване на описаните фактически обстоятелства, като в този смисъл и намира
че същите са последователни, логични и
кореспондират помежду си. Съдът кредитира и
обясненията на обв.Х., като изцяло кореспондиращи с доказателствената
съвкупност. По делото не е налице и противоречие в приложените
писмени доказателства, като
съдът прие, че същите са еднопосочни, взаимно допълващи се, съответни на събраните
по делото гласни доказателства и относими към основния факт, включен към
предмета на доказване.
След преценка на всички доказателства
по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК, съдът счита, че подс. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 277, ал.2 от НК, за това, че
на неустановена дата, в периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г., в с.***,
обл.***, се разпоредил/продал/ с вещ, поставена под запор и оставена му за
пазене, а именно – л.а.“***“ с ДК № ***.
Фактическият
състав на престъплението описано в чл.277, ал.2 от НК, изисква от обективна страна да е налице
разпореждане с вещи, върху които е наложен запор и са оставени на дееца за
пазене, а от субективна страна се изисква поведението на дееца да е умишлено по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е без значение формата на умисъла – пряк или
евентуален /Решение № 308 от 15.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 791/2015 г., I н.
о., НК; Тълкувателно решение № 57 от 23.XI.1983 г. по н. д. № 53/83 г., ОСНК/.
В случая от обективна страна е установено, че подс. Х. е бил назначен за пазач
на движими вещи по смисъла на чл.469-472 от ГПК, които са били запорирани и
описани по изпълнително дело ИД
№ *** по описа на ЧСИ *** с район на действие ОС – ***. Събраните по делото доказателства са безспорни, че
съдебният изпълнител е предал вещта за пазене от подсъдимия, както и за
обстоятелствата – как, кога, спрямо кого, по какъв начин и чрез какви
фактически и/или правни действия, в инкриминирания период – подс. Х. се е
разпоредил с л.а.“***“ с
ДК № *** оставен
му за пазене. По делото е установена по несъмнен начин и субективната страна на
деянието – налице са доказателства за това подсъдимият умишлено да е извършил
разпоредителни действия с описаната вещ в инкриминирания период , след като на
25.11.2016 г. е бил уведомен за отговорностите и задълженията си по отношение запорираната му собствена
вещ, оставена му на отговорно пазене.
По отношение отговорността на подс.Х.,
съдът съобрази следното:
Налице са всички положителни
материалноправни предпоставки на чл.78а от НК
за освобождаване на подс.Х. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание: престъплението по чл.
277, ал.2 от НК е извършено от подс.Х. умишлено, като за него законът предвижда наказание лишаване
от свобода до до две години или с глоба от сто до триста лева. Подс.Х. не е
осъждан за престъпление от общ характер/същият реабилитиран/ и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VII, раздел IV от НК, а с престъплението не са
причинени имуществени вреди, а сумата от 740,00 лева на 26.09.2019 г. подс.Х. е
превел по сметка на дружеството „***“ЕАД – гр.***
В конкретния случай не са и налице ограниченията, визирани от законодателя
в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, забраняващи приложението на този
институт.Поради това съдът счита, че по отношение на подс.Х. са налице всички предвидени условия за приложението на чл.78а от НК за
освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба“.
При определяне размера на същото, съдът
взе предвид обществена опасност на извършеното от подс.Х. деяние, определяща се както от непосредствения обект на засягане, а
именно – обществени отношения, свързани с
престъпленията против дейността на държавни органи, и в частност срещу
осуетяване действията на държавен съдебен изпълнител, по изпълнение, насочено
срещу движима вещ на длъжник, така и от конкретното
проявление на извършеното деяние, като в случая отчете
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, обусловени от ниската
обществена опасност на дееца, преценена при съвкупен анализ на всички
обстоятелства свързани с личността на подсъдимия, липсата на осъждания, процесуалното поведение на подс.Х.. Съобразявайки посоченото съдът определи размера на така
предвидената от закона санкция, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а от друга страна липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, на минималния такъв, а именно –
1 000 лева. Така определената санкция съдът намира, че съответства на
извършеното деяние и на максимално реализиране в конкретния случай на
очертаните в чл.12 ат ЗАНН и чл.36 от НК цели на наказанието, както с оглед
специалната, така и с оглед генералната превенция
С
оглед разпоредбата на чл.189 от НПК подс.Х. следва
да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски от 204,42 лева
по сметка на ОД на МВР – Шумен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: