Решение по дело №685/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 33
Дата: 6 март 2019 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Филип Филипов
Дело: 20185600600685
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

гр. Хасково 06.03.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, наказателно отделение в публичното съдебно заседание проведено на пети февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                 Председател: Миглена Тянкова

                                                                          Членове: Филип Филипов

                                              Ирена Аврамова

 

при секретаря: Росица Тодорова и в присъствието на прокурора: А. Стоянов, като разгледа докладваното от чл. съдията Филипов ВНОХД №  685 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от глава XXI от НПК.

 

С Присъда № 51/27.11.2018г. постановена по НОХД № 597 / 2018г.  РС - Свиленград e признал подсъдимия В.Т.В. *** за виновен в това, че на 16.05.2018 г. в гр. Любимец, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество: метамфетамин с нетно тегло 1.0658 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 7,9 % /тегловни процента/ на стойност 26,65 лв.; марихуана с нетно тегло 11.7774 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 7,7 % /тегловни процента/ на стойност 70,66 лв.; метамфетамин с нетно тегло 1,1521 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 2,8 % /тегловни процента/ на стойност 28,80 лв.; 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/ с нетно тегло 0,9858 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/ 17,9 % /тегловни процента/ на стойност 39,43 лв.; 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/ с нетно тегло 1,8724 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/ 32,9 % /тегловни процента/ на стойност 74,90 лв. и амфетамин с нетно тегло 0,2924 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетамин 23,1 % /тегловни процента/ на стойност 8,77 лв., или всичко на обща стойност 249,21 лв., поради което и на осн. чл.354а ал.3 т.1 и с чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, го осъдил на  8 месеца  „лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години и  „глоба” в размер на 1000 лева. С присъдата на осн. чл. 354а ал. 6 от НК са отнети в полза на държавата остатъците след изследване на наркотичните вещества предмет на престъплението и е постановено унищожаването им. Подсъдимия е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост и явна несправедливост. В жалбата се твърди, че изводите на първата инстанция за вината на подсъдимия почивали на неправилно възприемане на фактите,  които не установявали държането на наркотичните вещества намерени в резервната гума на автомобила, а единствено на тези в самия автомобил. Последните били на ниска стойност и количество, като се иска изменение на присъдата, чрез преквалификация на престъплението по чл.354 а ал.5 от НК, оправдаване на подсъдимия по първоначалното обвинение и приложение на чл.78 а от НК, чрез освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание“ Глоба“.  В съдебно заседание подсъдимия се явява лично и със защитникът си, който в пледоарията си излага в съображения идентични с тези в жалбата, които доразвива като посочва, че инкриминираните наркотични вещества били различни по вид и единственото което ги свързвало, е опаковката им.  Налице били и доказателства установяващи, че подсъдимия дал автомобилът си на друго лице, което разколебавало обвинението. С тези доводи се иска частичното му оправдаване за наркотичните вещества извън автомобила, преквалифициране на деянието в по-леко и приложението на чл.78 а от НК.

Подсъдимия в личната си защита се придържа към изложеното от защитникът си, а в последната си дума не изразява становище .

 Представителя на Окръжна прокуратура -Хасково намира присъдата за правилна, обоснована, законосъобразна и иска да бъде потвърдена, а версията на подсъдимия намира за защитна.

Пред настоящата инстанция не са събирани и допускани нови доказателства.

 Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Съдебното производство по НОХД № 597/2018г. на РС – Свиленград, е образувано по обвинителен акт на РП – Свиленград , изготвен по д.п. № 252/2018г. на РУ - МВР Свиленград с който против подсъдимия,е повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. В проведеното на 27.11.2018г. разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК не са констатирани съществени процесуални нарушения. Подсъдимия и защитата поискали делото да се разгледа по реда на глава XXVII, при условията на чл.371 т.1 от НПК, като изразили съгласието си да не се разпитват свидетелите и вещото лице посочени в списъка към обвинителния акт, а при постановяване на присъдата се ползват протоколите от разпитите им и експертното заключение от д.п. Съдът намерил искането за основателно и незабавно след разпоредителното заседание, в съответствие  с чл. 252 ал.1 от НПК разгледал делото по реда на цитираната диференцирана процедура. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, че на 16.05.2018 г. около 20:00 часа в Полицейския участък в Любимец се получила информация, че водачът на л.а. „Сузуки Витара“ с рег. № Х****КА държал в автомобила наркотични вещества. По повод на това били предприети мерки за установяването му и около 20:30 часа, въпросния автомобил управляван от подсъдимия който бил сам, бил спрян от полицейски автопатрул близо до бензиностанция в гр.Любимец. На место пристигнали и свидетелите Б., Г. и Т. също полицейски служители и подсъдимия заедно с автомобила, бил отведен в ПУ – Любимец за проверка. Там последния обяснил на свидетелите, че имал среща със свой познат и отрекъл в автомобила да има забранени вещи. При проверката, за която бил съставен протокол по ЗМВР, свидетелите първоначално намерили в подлакътника между двете предни седалки на автомобила, 4 броя затворени с „цип“ найлонови пликчета, съдържащи бяло кристалообразно вещество за което подсъдимия обяснил, че било наркотично вещество „Пико“ и го закупил за своя употреба от непознат в гр.Хасково, но го забравил в автомобила и отрекъл да има други наркотични вещества. Полицейските служители продължили проверката и в намиращата се на задната врата на автомобила резервна гума покрита с калъф, където св. Б. решил да провери бъркайки между задното стъкло на автомобила и гумата, напипал найлонова чанта съдържаща пакетчета и трудно видима отвън. След това, калъфа на гумата бил свален и установено, че в резервната гума имало черна найлонова чанта окачена на задната чистачка, в която се намерили общо 17 броя найлонови пликчета, идентични с намерените в автомобила. В 12 от пликчетата имало суха зелена листна маса, в 4 от тях - бяло кристалообразно вещество като намереното в автомобила , а в едно пликче общо 10 бр. таблетки . За тези вещества подсъдимия обяснил,че не знаел нищо. На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието, намерените вещества били претеглени, изпробвани с наркотест и установено, че са наркотични. Бялото вещество в 4- те пликчета намерени в автомобила,  било с общо бруто тегло 2.3 гр. и реагирало на метамфетамин. За намерените в черната чанта пликчета се установило, че 12-те бр. със зелена суха листна маса реагирали на канабис и били с бр. тегло 16.2 гр., 4-те пликчета с бяло кристалообразно вещество реагирали на метамфетамин и били с бр. тегло 1.9 грама, 10 –те таблетки били - 6 бр. зелени на цвят, 3 бр. оранжеви и една червена, реагирали при полевия наркотест на кетамин и били с общо бр. тегло 3.5 гр. За случилото се, било образувано досъдебното производство, по което с два протокола за доброволно предаване подсъдимия предал намерените наркотични вещества, като за откритите в автомобила отразил, че са негови, а за останалите, че не знаел на кого са.  На 17.05.2018г. било извършено претърсване в дома на подсъдимия в гр.Харманли при което, не били намерени и иззети вещи. От заключението на назначената на досъдебното производство ФХЕ е установено, че бялото прахообразно вещество в обекти №1 и № 3, всеки от които съдържащ по 4 броя найлонови пликчета, е метамфетамин – този за обект 1 е с общо нетно тегло 1,0658 гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент -метамфетамин 7,9 % тегловни, а за обект №3 е с общо нетно тегло 1,1521 гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 2,8 % тегловни. Обект 2- 12 –те бр. найлонови пликчета със суха зелена маса, съдържат коноп /марихуана, канабис/ с общо нетно тегло 11,7774 гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 7,7 % /тегловни проценти/. Обект №4 – 10- те таблетки са съответно: 3-те бр. оранжеви и 6-те бр. зелени / обекти 4-1 и 4-2/ съдържат 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА, екстази/  първите - обект 4-1, са с общо нетно тегло 0,9858гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент МДМА 17,9 % тегловни, вторите - обект /4-2, са с общо нетно тегло 1,8724 гр. и съдържание на МДМА 32,9 % тегловни, червената таблетка - обект 4-3, е с нетно тегло 0,2924 гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетамин 23,1 % тегловни. Остатъкът от неизразходваните количества наркотични вещества след анализа, бил изпратен на съхранение в ЦМУ- София. Стойността на въпросните наркотични вещества, определена чрез ПМС № 23/1998 г. за нуждите на съдопроизводството без изискване на процентно съдържание е : за 11,7774 гр. марихуана - 70,66 лв.; метамфетамина с общо нетно тегло 2,2179 гр.- 55,45 лв.; амфетамина 0,2924 гр. - 8,77лв. и на 3,4 метилендиоксиметамфетамина с общо нетно тегло 2,8582 гр.- 114,33 лв.  или общата им стойност, е 249,21 лв. В обясненията си пред първата инстанция подсъдимия потвърдил, че намереното в автомобилът му наркотично вещество било негово. За това в резервната гума посочил, че не знаел на кого е, автомобилът стоял пред домът му, не го заключвал и го предоставял на свои познати. Заявил също, че го дал веднъж за половин час на лице на име К. от гр.Сливен, а последният му го върнал след няколко часа. Посочил и, че с това лице се познавали покрай офроуда и се виждали 1-2 пъти, за период 5-6 месеца. В показанията си свидетелите М. и Т., разпитани на досъдебното производство по искане на защитата посочили, че виждали преди време въпросното лице от гр.Сливен, който бил познат на подсъдимия, да управлява често автомобилът му в гр.Харманли. Заявили и, че видели автомобила в местност до гр.Харманли, със свален капак на резервната гума, когато приближили забелязали, че там не бил подсъдимия, а лицето от Сливен което говорело с още две момчета и след намирането на наркотиците у подсъдимия, това лице напуснало гр.Харманли. На досъдебното производство, били положени усилия, за установяване на въпросното лице от гр. Сливен, според посочените от подсъдимия и свидетелите данни за самоличността му , но такова лице не било установено.

При така установените факти, първоинстанционния съд след като обсъдил и анализирал събраните доказателства приел, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.354 а ал.3 т.1 от НК, за което го признал за виновен и осъдил с обжалваната присъда. Настоящата инстанция споделя изводите на първата в тази насока и намира възраженията в жалбата за неоснователни. Правилно, при обсъждането на доказателствата, показанията на свидетелите М. и Т., както и обясненията на подсъдимия в частта в която твърди, че намерените в резервната гума на автомобила наркотични вещества не са негови, не са кредитирани като защитна теза, понеже не кореспондират както с останалите събрани и кредитирани доказателства, така и по – между си. Безспорно в показанията си, цитираните двама свидетели заявили, че видели въпросното неустановено лице, да е с автомобила на подсъдимия в отсъствието му и капака на резервната гума да бил свален. Посочили обаче и, че това лице често управлявало автомобила на подсъдимия. Същевременно в обясненията си последния заявил, че познавал бегло това лице и му дал автомобилът си веднъж, за няколко часа. Правилно при това положение е прието, че е нелогично предоставянето на автомобила от подсъдимия на лице, което почти не познава, както и ако то е поставило наркотика в резервната гума на автомобила до която достъпът действително е лесен, пак е нелогично да не го вземе преди да върне автомобила на подсъдимия. Намерените във въпросната найлонова черна чанта наркотични вещества, са различни по вид , но те освен, че са идентично опаковани като тези в автомобила, за които подсъдимия заявил, че са негови, така и сред тях има и такива, които са еднакви по вид, с намерените в автомобила. Обосновано са кредитирани показанията на свидетелите полицейски служители, които са очевидци на намирането на наркотика. Показанията им са безпротиворечиви, кореспондират с останалите кредитирани доказателства и не сочат да са предубедени или заинтересовани. Безспорно е установено чрез ФХЕ, че инкриминираните наркотични вещества, са високорискови и забранени за употреба, а  подсъдимия нямал и не могъл да има разрешение за държането им. Стойността им също е определена съобразно  ПМС № 23 / 1998 г.   Правилни са и изводите, че деянието не е маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Касае се за различни по вид високорискови наркотични вещества, опаковани като дози, чиято стойност не е ниска. Тук неправилно съдът приел ,че липсата на маловажност се извежда и от съдебното минало на подсъдимия. Това е несъстоятелно защото подсъдимия е реабилитиран, но това не влияе на изводът досежно липсата на предпоставки по чл.93 т.9 от НК. От субективна страна правилно е прието, че престъплението е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл, като форма на вината. При определяне на наказанието са отчетени отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства и правилно наказанието му е определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, под минимума на наказанието предвидено за престъплението, което е от 1 до 6 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 2000 лв. до 10 000 лв. Наложеното на подсъдимия наказание от 8 месеца „лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години и  „глоба” в размер на 1000 лв.,е справедливо.Правилно е произнасянето по разноските и веществените доказателства. Не се установи при проведеното съдебно производство пред първата инстанция, да са допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и доколкото не са налице основания, за изменяване или отмяна на обжалваната присъда, същата като правилна, обоснована и законосъбразна, следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на осн. чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 51 / 27.11.2018г., постановена по НОХД № 597 / 2018г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

         Решението не подлежи на обжалване .

 

          Председател:                                         Членове : 1.                        2.