Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Хасково 06.03.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателно
отделение в публичното съдебно заседание проведено на пети февруари, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Ирена Аврамова
при
секретаря: Росица Тодорова и в присъствието на прокурора: А.
Стоянов, като разгледа докладваното от чл. съдията Филипов ВНОХД № 685 по описа на
Окръжен съд – Хасково за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и
сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда №
51/27.11.2018г. постановена по НОХД № 597 / 2018г. РС - Свиленград e признал
подсъдимия В.Т.В. *** за виновен в това, че на 16.05.2018 г. в гр. Любимец, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество: метамфетамин с нетно тегло 1.0658 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 7,9
% /тегловни процента/ на стойност 26,65 лв.; марихуана с нетно тегло 11.7774 гр.
със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 7,7 % /тегловни
процента/ на стойност 70,66 лв.; метамфетамин с нетно тегло 1,1521 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 2,8
% /тегловни процента/ на стойност 28,80 лв.; 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/ с нетно тегло 0,9858 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/ 17,9 % /тегловни процента/ на
стойност 39,43 лв.; 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/ с нетно тегло
1,8724 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин /МДМА/ 32,9 % /тегловни процента/ на
стойност 74,90 лв. и амфетамин с нетно тегло 0,2924 грама със съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент амфетамин 23,1 % /тегловни процента/ на
стойност 8,77 лв., или всичко на обща стойност 249,21 лв., поради което
и на осн. чл.354а ал.3 т.1 и с чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, го осъдил
на 8 месеца „лишаване от свобода”,
чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години и „глоба” в размер на 1000 лева. С присъдата на
осн. чл. 354а ал. 6 от НК
са отнети в полза на държавата остатъците след изследване на наркотичните
вещества предмет на престъплението и е постановено унищожаването им. Подсъдимия
е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който я
обжалва в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост и явна
несправедливост. В жалбата се твърди, че изводите на първата инстанция за
вината на подсъдимия почивали на неправилно възприемане на фактите, които не установявали държането на
наркотичните вещества намерени в резервната гума на автомобила, а единствено на
тези в самия автомобил. Последните били на ниска стойност и количество, като се
иска изменение на присъдата, чрез преквалификация на престъплението по чл.354 а
ал.5 от НК, оправдаване на подсъдимия по първоначалното обвинение и приложение
на чл.78 а от НК, чрез освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане
на административно наказание“ Глоба“. В
съдебно заседание подсъдимия се явява лично и със защитникът си, който в
пледоарията си излага в съображения идентични с тези в жалбата, които доразвива
като посочва, че инкриминираните наркотични вещества били различни по вид и
единственото което ги свързвало, е опаковката им. Налице били и доказателства установяващи, че
подсъдимия дал автомобилът си на друго лице, което разколебавало обвинението. С
тези доводи се иска частичното му оправдаване за наркотичните вещества извън
автомобила, преквалифициране на деянието в по-леко и приложението на чл.78 а от НК.
Подсъдимия в личната си защита се придържа към изложеното от защитникът
си, а в последната си дума не изразява становище .
Представителя на Окръжна
прокуратура -Хасково намира присъдата за правилна, обоснована, законосъобразна и
иска да бъде потвърдена, а версията на подсъдимия намира за защитна.
Пред настоящата
инстанция не са събирани и допускани нови доказателства.
Хасковският
окръжен съд,
като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Съдебното
производство по НОХД № 597/2018г. на РС – Свиленград, е образувано по
обвинителен акт на РП – Свиленград , изготвен по д.п. № 252/2018г. на РУ - МВР Свиленград
с който против подсъдимия,е повдигнато обвинение за престъплението, за което е
признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. В проведеното на 27.11.2018г.
разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК не
са констатирани съществени процесуални нарушения. Подсъдимия и защитата
поискали делото да се разгледа по реда на глава XXVII,
при условията на чл.371 т.1 от НПК, като изразили съгласието си да не се разпитват
свидетелите и вещото лице посочени в списъка към обвинителния акт, а при
постановяване на присъдата се ползват протоколите от разпитите им и експертното
заключение от д.п. Съдът намерил искането за основателно и незабавно след
разпоредителното заседание, в съответствие
с чл. 252 ал.1 от НПК разгледал делото по реда на цитираната
диференцирана процедура. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства е установено, че на 16.05.2018 г. около
20:00 часа в Полицейския
участък в Любимец се получила информация, че водачът на л.а.
„Сузуки Витара“ с рег. № Х****КА държал в автомобила наркотични вещества. По повод на
това били предприети мерки за установяването му и около 20:30 часа, въпросния
автомобил управляван от подсъдимия който бил сам, бил спрян от полицейски автопатрул близо до бензиностанция в гр.Любимец. На
место пристигнали и свидетелите Б., Г. и Т. също полицейски служители и
подсъдимия заедно с автомобила, бил отведен в ПУ – Любимец за проверка. Там
последния обяснил на свидетелите, че имал среща със свой познат и отрекъл в
автомобила да има забранени вещи. При проверката, за която бил съставен
протокол по ЗМВР, свидетелите първоначално намерили в подлакътника между двете
предни седалки на автомобила, 4 броя затворени с
„цип“ найлонови пликчета, съдържащи бяло кристалообразно вещество за което подсъдимия
обяснил, че било наркотично вещество „Пико“ и го закупил за
своя употреба от непознат в гр.Хасково, но го забравил в
автомобила и отрекъл да има други наркотични вещества.
Полицейските служители продължили проверката и в намиращата се на задната врата
на автомобила резервна гума покрита с калъф, където св. Б. решил да
провери бъркайки между задното стъкло на автомобила и гумата, напипал найлонова чанта съдържаща пакетчета и трудно видима
отвън. След това, калъфа на гумата бил свален и установено, че в резервната гума имало черна найлонова чанта окачена
на задната чистачка,
в която се намерили общо 17 броя найлонови
пликчета,
идентични с намерените в автомобила. В 12 от пликчетата имало суха зелена листна маса, в 4 от
тях - бяло кристалообразно вещество като намереното
в автомобила , а в едно пликче общо 10 бр. таблетки . За тези вещества подсъдимия обяснил,че
не знаел нищо. На същата дата бил извършен оглед на
местопроизшествието,
намерените вещества били претеглени, изпробвани с наркотест и установено, че са
наркотични. Бялото вещество в 4- те пликчета намерени в автомобила, било с общо бруто тегло 2.3 гр. и реагирало
на метамфетамин. За намерените в черната чанта пликчета се установило, че 12-те
бр. със зелена суха листна маса реагирали на канабис и били с бр. тегло 16.2
гр., 4-те пликчета с бяло кристалообразно вещество реагирали на метамфетамин и
били с бр. тегло 1.9 грама, 10 –те таблетки били - 6 бр. зелени на цвят, 3 бр.
оранжеви и една червена, реагирали при полевия наркотест на кетамин и били с
общо бр. тегло 3.5 гр. За случилото се, било образувано досъдебното
производство, по което с два протокола за
доброволно предаване подсъдимия
предал намерените наркотични вещества, като за откритите в
автомобила отразил, че са негови, а за останалите, че не знаел на кого са. На 17.05.2018г. било извършено претърсване в
дома на подсъдимия в гр.Харманли при което, не били намерени и иззети вещи. От заключението на назначената на досъдебното производство
ФХЕ е установено, че бялото
прахообразно вещество в обекти №1 и № 3, всеки от които съдържащ по 4 броя найлонови пликчета, е метамфетамин –
този за обект 1 е с общо нетно тегло 1,0658 гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент -метамфетамин 7,9 % тегловни, а за обект №3 е с общо нетно тегло 1,1521 гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
метамфетамин 2,8 % тегловни. Обект 2- 12 –те бр.
найлонови пликчета със суха зелена маса, съдържат коноп
/марихуана, канабис/ с общо нетно тегло 11,7774 гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 7,7 % /тегловни проценти/. Обект №4
– 10- те таблетки са съответно: 3-те бр. оранжеви и 6-те бр. зелени / обекти
4-1 и 4-2/ съдържат 3,4 метилендиоксиметамфетамин
/МДМА, екстази/
първите - обект
4-1, са с общо нетно тегло 0,9858гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент МДМА 17,9 % тегловни, вторите -
обект /4-2, са с общо нетно тегло 1,8724 гр. и съдържание на МДМА 32,9 % тегловни, червената таблетка - обект 4-3, е с нетно тегло 0,2924 гр.
и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
амфетамин 23,1 % тегловни.
Остатъкът от неизразходваните количества наркотични
вещества
след анализа, бил изпратен на съхранение в ЦМУ- София.
Стойността на въпросните наркотични вещества, определена чрез ПМС
№ 23/1998 г. за нуждите на
съдопроизводството без изискване на процентно съдържание е : за 11,7774 гр. марихуана - 70,66 лв.; метамфетамина с общо нетно тегло 2,2179 гр.- 55,45 лв.; амфетамина 0,2924
гр.
- 8,77лв. и на 3,4
метилендиоксиметамфетамина с общо нетно тегло 2,8582 гр.- 114,33 лв. или общата им стойност, е
249,21 лв. В обясненията си пред първата инстанция
подсъдимия потвърдил, че намереното в автомобилът му наркотично вещество било
негово. За това в резервната гума посочил, че не знаел на кого е, автомобилът
стоял пред домът му, не го заключвал и го предоставял на свои познати. Заявил
също, че го дал веднъж за половин час на лице на име К. от гр.Сливен, а
последният му го върнал след няколко часа. Посочил и, че с това лице се
познавали покрай офроуда и се виждали 1-2 пъти, за период 5-6 месеца. В
показанията си свидетелите М. и Т., разпитани на досъдебното производство по
искане на защитата посочили, че виждали преди време въпросното лице от гр.Сливен,
който бил познат на подсъдимия, да управлява често автомобилът му в гр.Харманли.
Заявили и, че видели автомобила в местност до гр.Харманли, със свален капак на
резервната гума, когато приближили забелязали, че там не бил подсъдимия, а лицето
от Сливен което говорело с още две момчета и след намирането на наркотиците у
подсъдимия, това лице напуснало гр.Харманли. На досъдебното производство, били
положени усилия, за установяване на въпросното лице от гр. Сливен, според
посочените от подсъдимия и свидетелите данни за самоличността му , но такова лице
не било установено.
При така
установените факти, първоинстанционния съд след като обсъдил и анализирал
събраните доказателства приел, че подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл.354 а ал.3 т.1 от НК, за което го
признал за виновен и осъдил с обжалваната присъда. Настоящата инстанция споделя
изводите на първата в тази насока и намира възраженията в жалбата за
неоснователни. Правилно, при обсъждането на доказателствата, показанията на
свидетелите М. и Т., както и обясненията на подсъдимия в частта в която твърди,
че намерените в резервната гума на автомобила наркотични вещества не са негови,
не са кредитирани като защитна теза, понеже не кореспондират както с останалите
събрани и кредитирани доказателства, така и по – между си. Безспорно в
показанията си, цитираните двама свидетели заявили, че видели въпросното
неустановено лице, да е с автомобила на подсъдимия в отсъствието му и капака на
резервната гума да бил свален. Посочили обаче и, че това лице често управлявало
автомобила на подсъдимия. Същевременно в обясненията си последния заявил, че познавал
бегло това лице и му дал автомобилът си веднъж, за няколко часа. Правилно при
това положение е прието, че е нелогично предоставянето на автомобила от
подсъдимия на лице, което почти не познава, както и ако то е поставило
наркотика в резервната гума на автомобила до която достъпът действително е
лесен, пак е нелогично да не го вземе преди да върне автомобила на подсъдимия. Намерените
във въпросната найлонова черна чанта наркотични вещества, са различни по вид ,
но те освен, че са идентично опаковани като тези в автомобила, за които
подсъдимия заявил, че са негови, така и сред тях има и такива, които са еднакви
по вид, с намерените в автомобила. Обосновано са кредитирани показанията на свидетелите
полицейски служители, които са очевидци на намирането на наркотика. Показанията
им са безпротиворечиви, кореспондират с останалите кредитирани доказателства и
не сочат да са предубедени или заинтересовани. Безспорно е установено чрез ФХЕ,
че инкриминираните наркотични вещества, са високорискови и забранени за
употреба, а подсъдимия нямал и не могъл
да има разрешение за държането им. Стойността им също е определена съобразно ПМС № 23 / 1998 г. Правилни са и изводите, че деянието не е маловажен
случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Касае се за различни по вид високорискови
наркотични вещества, опаковани като дози, чиято стойност не е ниска. Тук
неправилно съдът приел ,че липсата на маловажност се извежда и от съдебното
минало на подсъдимия. Това е несъстоятелно защото подсъдимия е реабилитиран, но
това не влияе на изводът досежно липсата на предпоставки по чл.93 т.9 от НК. От
субективна страна правилно е прието, че престъплението е извършено от
подсъдимия при условията на пряк умисъл, като форма на вината. При определяне
на наказанието са отчетени отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства и
правилно наказанието му е определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, под минимума на наказанието предвидено за престъплението, което е от 1 до 6
години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 2000 лв. до 10 000 лв. Наложеното
на подсъдимия наказание от 8 месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е
отложено за срок от три години и „глоба”
в размер на 1000 лв.,е справедливо.Правилно е произнасянето по разноските и
веществените доказателства. Не се
установи при проведеното съдебно производство пред първата инстанция, да са допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване
правото на защита на подсъдимия и доколкото не са налице основания, за изменяване или отмяна на обжалваната присъда, същата като правилна, обоснована и законосъбразна, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното
и на осн. чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 51 /
27.11.2018г., постановена по НОХД № 597 / 2018г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението
не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове : 1.
2.