Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 08.01.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
тринадесети декември две
хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7106 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от М.А.Ж., ЕГН – **********, против П.А.А.,
ЕГН – **********, и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на
сума, оспорена в производството по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на
Районен съд – Бургас. В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли
установителния иск, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати същата
сума, дължима по договор за заем от 24.10.2016 г., със законна лихва върху
главницата от депозиране на исковата молба.
В исковата
молба се твърди, че на 24.10.2016 г. между страните е сключен договор за заем,
по силата на който ответникът е получил сума в размер на 2200 лева, за което е
съставен разходен касов ордер. Срокът на заема е 3 месеца, като заемът следва
да бъде върнат, заедно с договорена лихва. За обезпечаване на вземането на
заемодателя за връщане на сумата, длъжникът по заема (ответникът) издава запис
на заповед от дата 24.10.2016 г., с който се задължава безусловно и неотменимо
да заплати на ищеца сумата от 2200 лева. Падежът е 24.01.2017 г. Тъй като
заемната сума не е върната, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея срещу длъжника за
сумата по ценната книга, по което е образувано ч.гр. дело № ***/2017 г. по
описа на БРС. Заповедният съд е уважил искането, но длъжникът депозира
възражение против заповедта, поради което ищецът предявява исковата молба по
настоящото дело.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който възразява, че не става ясно
кой иск е главен – установителният или осъдителният, че последният е недопустим
в производство по чл.422 от ГПК. Изтъква, че записът на заповед е нищожен,
защото в него се съдържат два падежа. Ответникът изтъква, че механично е
попълвал документи на дата 24.01.2017 г., но не ги е чел, като е бил въведен в
заблуждение от ищеца. Моли съдът да отхвърли установителния иск, а
производството по отношение на осъдителния иск да бъде прекратено като
недопустимо.
С
определение по чл.140 от ГПК съдът е оставил без уважение искането на ответника
за прекратяване на производството по делото досежно евентуално предявения от
ищеца срещу него осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция и
моли съда да я уважи, като присъди на страната направените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител
на ответника оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли и двата иска. Прави възражение за прекомерност на изплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че му се дължи такова.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
24.10.2016 г. е сключен договор за заем, по силата на който Ж. предава на А.
сума в размер на 2200 лева за срок от три месеца, като след изтичането на
посочения срок, заемателят, т.е. А., се задължава да върне остатъка, ведно с
дължимата лихва за целия период. Според договора, заемодателят, Ж., се
задължава да предостави сумата до същата дата в брой срещу разходен касов
ордер. Такъв е съставен, като А. удостоверява с подписа си, че е получил
сумата.
За
обезпечаване на вземането по договора за заем, на същата дата 24.10.2016 г., А.
издава в полза на Ж. запис на заповед за сумата от 2200 лева, като в него обаче
са посочени два падежа – единият „24.01.2017 г.“ (т.е. „на определен ден“), а
вторият – „при предявяване“.
Към дата
24.01.2017 г. ответникът е командирован в чужбина.
На
03.04.2017 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на посочения запис на заповед, като
по него е образувано ч.гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС. На 07.04.2017 г. са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по това частно гражданско дело за
сумата от 2200 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2017
г. до окончателното й изплащане. Ответникът депозира възражение в срок против
издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което ищецът депозира искова
молба по настоящото дело.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и приложеното частно гражданско дело.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният
установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ и
е допустим.
Според Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК въвеждането на друго основание,
от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В същия смисъл са Решение
№ 281 от 6.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2015 г., III г. о. и Решение № 650 от 7.12.2015 г.
на ОС - Пловдив по т. д. № 901/2014 г. Предмет
на последното цитирано дело е установителен иск по чл.422 от ГПК за вземане,
основано на запис на заповед, и в условията на евентуалност осъдителен иск за
същата сума въз основа на договор за заем. Ето
защо евентуално предявеният иск е допустим и е с правно основание чл.240, ал.1
от ЗЗД.
В
производството по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се установява съществуването
на вземането по
издадената заповед за изпълнение, като при заповед за изпълнение по чл. 417, т.
9 ГПК (както е в настоящия случай)
предмет на делото е вземането по записа на заповед. Съдът дължи проверка дали записът на заповед е
редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл.
535 от ТЗ. При
проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна съдът
констатира, че същият не представлява редовна
ценна книга, като мотивите за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 486, ал.1 от Търговския закон падежът на менителницата може
да бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на
определен срок след издаването и 4. на определен ден. Законът е предвидил в
разпоредбата на чл.486, ал.2 от Търговския закон, че менителница, издадена с
падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна. След
като законодателят е предвидил в нормата на чл.537 от ТЗ, че за записа на
заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му,
разпоредбите за менителницата, то безспорно, предвидените по закон падежи за
менителницата са и тези за записа на заповед. Съдът констатира, че в
представения по делото документ са предвидени кумулативно два различни падежа,
което е недопустимо, защото, от една страна, издателят се задължава да плати на „Падеж:
24/01/2017 год.” (т.е. падеж „на определен ден”), а, от друга страна,
се задължава да плати „при предявяване” (т.е. падеж „на предявяване”). Следва да се отбележи, че изразът „при предявяване“ не
може да се тълкува в смисъл, че длъжникът ще плати
„срещу представяне на този запис на заповед”, което е
свързано с упражняване на правата на платеца по чл. 492, ал. 1 ТЗ във връзка с
получаване обратно на документа с отбелязване на плащането върху него, защото и двата израза са употребени в документа, при
това в едно изречение, т.е. смисловата им натовареност е различна.
Падежите
са и последователни, поради което записът на заповед е нищожен, т.е. ответникът не дължи сума по него, и
установителният иск следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск:
По иск
с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е доказването
както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем.
Установи
се, че между страните е сключен валиден договор за заем, по който сумата е
предадена на заемателя. В договора за заем изрично е отбелязано, че предаването
на сумата ще бъде оформено документално чрез „разходен касов ордер“ и такъв е
съставен, като в него изрично е отбелязана връзката му с договора. Падежът на
задължението е настъпил, но заемът не е върнат.
Фактът, че
ответникът е командирован към датата на настъпване на изискуемостта на заема,
не е доказателство за нищожност на договора за заем, нито за неизискуемост на
вземането.
С отговора
на исковата молба ответникът заявява, че е подписал книжата (без да се уточнява
кои), но те са били непопълнени, като ищецът е злоупотребил с доверието му,
т.е. подписани
са с едно намерение, а впоследствие
някой ги е попълнил с
различно съдържание. В такъв случай истинността на документа може да бъде
оспорена по реда на чл. 193 ГПК, което обаче не бе
изрично заявено от ответника в отговора и така възможността за оспорване е
преклудирана. Доказателства в полза на това възражение на ответника не бяха
ангажирани.
Ето защо искът
се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата
от 2200 лева от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
й изплащане.
По разноските:
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.
422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска, поради което съдът в исковото производство следва да
разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение –
аргумент от т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК.
По направеното от ответника възражение за прекомерност на
изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение:
Основанието
по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
По
аргумент от разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за
краткост Наредбата) минималното възнаграждение с оглед материалния интерес по
делото е в размер на 384 лева (защото интересът на ищеца е
да получи сума в размер на 2200 лева, независимо дали на основание запис на
заповед или на основание договор за заем), а Ж. е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева. Делото не се отличава
с фактическа и правна сложност и същото приключи в едно заседание, поради което
заплатеното възнаграждение от ищеца е прекомерно. Справедливо се явява
възнаграждение в размер на 500 лева, което следва да се присъди.
Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК за предявените
с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса
върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. Ето защо ищецът е внесъл една държавна такса.
Тъй като установителният иск е отхвърлен, ищецът няма право
на разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение. За исковото производство той има право на платената държавна такса от 44
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, защото претенцията му е
уважена, макар и чрез евентуалния иск, или сума от 544 лева, която е в тежест
на ответника.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и няма
доказателства да е направил такива, поради което сума за тях не следва да му се
присъжда.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.Ж., ЕГН – **********, против П.А.А., ЕГН – **********,
за приемане за установено по отношение на ответника съществуване на вземане на
ищеца за сумата от 2200 (две хиляди и двеста) лева, главница по запис на
заповед от 24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
03.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея по ч.гр. дело № ***/2017
г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА П.А.А., ЕГН – **********, да заплати на М.А.Ж., ЕГН – **********, следните суми: 2200 (две хиляди
и двеста) лева, представляваща дължима главница по договор за заем от
24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба на 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане; 544 (петстотин
четиридесет и четири) лева, представляваща разноски в настоящото производство,
съобразно уважения осъдителен иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ