Р Е
Ш Е Н
И Е
№
467
2011 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІ
наказателен състав
На първи март
две хиляди и единадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: З.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Иванов наказателно
от административен характер дело №
424 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.375 - чл.379 НПК и е образувано по
повод внесено в съда постановление на прокурор в БРП, с което се предлага В.С.П.
ЕГН **********, родена на *** ***,
българка, български гражданин, разведена, неосъждана, с висше образование,
управител на „М.С.-В.П.”*** – обвиняема по досъдебно производство № ЗМ-261/
2010 г. по описа на ОДМВР-гр.Бургас, да бъде освободена от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл.309 ал.1 НК, като му
бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК.
Подсъдимата, редовно уведомена,
не се явява и не изпраща представител, не взема отношение по делото, не
представя и не онгажира доказателства.
Районна прокуратура – Бургас,
редовно призована, не изпраща представител за участие при разглеждане на
делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. П. е едноличен собственик, управител
и представляващ „М.С.-В.П.”***. През 2008 г. дружеството стопанисвало
шивашки цех, находящ се в гр.Българово, Община Бургас, където като шивачки и
градачки работели в същия период свидетелите С.Ц., М.Б., Г.Б., М.А. и К.М.. Въведената в цеха на дружеството
система на заплащане на труда се базирала на дневни възнаграждения (надници),
въз основа на изработената съответния ден продукция. Отчетността за заплащаните
на работниците възнаграждения се водела от свид. Ц. на обикновена тетрадка,
където всеки се подписвал срещу получените суми. Сумите за заплатите били
донасяни в цеха лично от подс. П. или от свид. И.С., която обслужвала
счетоводно дружеството в периода от м. юни 2008 до м. октомври 2008 г.
включително. Сумите били предавани на свид. Ц., която на свой ред ги раздавала
на останалите свидетели срещу подпис в споменатата тетрадка. В други случаи,
работещите в цеха свидетели получавали възнагражденията си срещу подпис на
разходен касов ордер – (л.125, 129, 131, 132, 133, 134, 137, 143, том ІІ от
досъдебното производство), или с пощенски записи. За периода от м.май до
м.декември 2008 г., нито една от работничките в предприятието не била
получавала трудовото си възнаграждение срещу подпис на ведомост за заплати,
нито били виждали такива.
Заради незаплатен редовен и
извънреден труд, на 23.06.2009 г. работещите в цеха подали в Дирекция
„Инспекция по труда”-гр.Бургас жалба (л.21,22, том І от досъдебното
производство, с оплаквания за нарушения на трудовото законодателство. Въз
основа на жалбата, в дружеството била извършена проверка от испектори по труда,
включително свид. Г.С.-К.. В хода на проверката, от подс. П. били изискани
документи. На 14.07.2009 г., последната представила на свид. С.-К. заверени
копия от разчетно-платежни ведомости (ведомости за заплатите) на работещите в
шивашкия цех в гр.К. за периода от 01.06.2008 до 20.06.2009 г. В тези книжа,
срещу имената на свидетелите С.Ц., М.Б., Г.Б., М.А. и К.М. за всеки от месечите от м.май до
м.декември 2008 г. включително имало положени подписи, в потвърждение на факта,
че изброените свидетели са получавали трудовите си възнаграждение за тези
периоди срещу подпис в съответната ведомост. В хода на досъдебното производство
били приобщени оригиналите на цитираните ведомости (л.75-л.121, том ІІ от
досъдебното производство), по отношение на които била възложена и изготвена
графическа експертиза (Протокол № 263 от 17.09.2010 г. по описа на Сектор БНТЛ
при ОДМВР-гр.Бургас – л.147-150 ,том І от досъдебното производство).Същата
установила, че в коментираните ведомости за заплати, положените от името на
свидетелите Ц., Б., Б., А. и М. подписи
не са изпълнени от тях, а от трето неустановено лице, чрез имитация или съвсем
произволно.
Същевременно, от свидетелските
показания на цитираните пет работнички в цеха в гр.Камено, както и от
показанията на свидетелите И.С. и Г.Р. – счетоводител в счетоводна къща „Д.”,
натоварена да обслужва предприятието на подсъдимата в периода от началото на м.
ноември 2008 г., безспорно се установява, че бланките по образец на обсъдените
разчетно-платежни ведомости са изработени от свид. Р., но са били носени в
счетовството лично от подсъдимата П., попълнени и с подписите на работниците,
като тези ведомости не са били представяни на самите работници за подпис срещу
съответните възнаграждения нито на работното им място в гр.Камено, нито в
счетоводството на дружеството.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК – споменатите
по-горе свидетелски показания, материалите от проверката, извършена в „М.С.-В.П.”***
от служители на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, оригиналните
разчетно-платежни ведомости, разходни касови ордери, пощенски записи, иззетите
образци от подписи и заключението на графичната експертиза. В този контекст,
обясненията на подсъдимата, дадени в качеството на обвиняема в досъдебното
производство, че инкриминираните документи са й били предадени от свид. Г.Р.
вече подписани от работниците, и тя не е знаела, че подписите са неистински,
остават изолирани от изброените доказателства, и се възприемат от съда като
лишени от доказателствена опора, поради което и съдът не ги кредитира.
Въз основа на казаните фактически
обстоятелства, приети за безспорни, съдът счете, че с поведението си подс. В.П.
е осъществила от обективна страна престъпния състав по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 НК – на 14.07.2009 г. в гр.Бургас, пред Г.
К.-старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, съзнателно се
ползвала от неистински частни документи – ведомости за заплати на „М.С.” ЕООД
гр.Бургас за периода от м.май до м. декември 2008 г., на които е придаден вид,
че представляват конкретни писмени изявления на лицата Г.С. Ц., М. П. Б., Г. Я.
Б., М.на Й. А. и К. З. М., а не на това,
което действително ги е съставило, за да докаже, че е прекратено право –
получили са месечното си възнаграждение, като от нея за самото им съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
От субективна страна, подс. П. е извършила деянието виновно,
при форма на вината «пряк умисъл» по смисъла на чл. 11, ал. 2 предл.1 от НК,
като е съзнавала, че положените от името на изброените лица подписи не са
изпълнени от тях, но ги представила, и по този начин ги употребила пред свид. К.
с цел да избегне неблагоприятни за себе си последици от извършваната в
дружеството проверка от инспектори в Д «ИТ»-гр.Бургас.
За престъплението по чл.316 вр.
чл. 309 ал.1 НК Законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години.
Към датата на извършване на престъплението, а и понастоящем, подсъдимата не е
осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ от общата част на НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. Налице са всички предпоставки и отсъстват пречки, подс. П. да бъде
освободена от наказателна отговорност, и съответно санкционирана с
административно наказание по реда на чл.78а от НК, в редакцията от ДВ, бр. 75/
2006 г., действала при извършване на престъплението, и с оглед размера на
наказанието – безспорно по-благоприятен за подсъдимата закон.
При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на извършеното престъпление, която
прецени като съответстваща на обичайната обществена опасност за посегателства
от същия вид. От друга страна, съдът отчете ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимата, с оглед необременото й съдебно минало,
трудовата ангажираност и липсата на данни за нейни противообществени или
престъпни прояви. При тези обстоятелства, съдът намери, че административното наказание следва да се индивидуализира и наложи при отчетлив превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, около предвидения в чл. 78а НК (ДВ, бр. 75/ 2006 г.), във връзка с чл. 2
ал.1 и ал. 2 от НК, минимум на наказанието, а именно - „Глоба” в размер на 600
лева. Така определената административна санкция, от една
страна, съответства на естеството на извършеното престъпление, а от друга –
съдържа потенциал за реализиране в пълна степен на генералната и специалната
превенция, в смисъла и обема на предвиденото в чл. 36 НК, във връзка с чл. 12
от ЗАНН.
С оглед решението по въпросите за
вината и отговорността, подс. П. следва да бъде осъдена да заплати направените
в досъдебното производство деловодни разноски в размер на 68.00 лева –
възнаграждение на вещо лице за изготвената графическа експертиза.
Мотивиран от горното и на
основание чл.378 ал.4 т.1 и чл. 189 ал.3
вр. ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 78а (ДВ, бр. 75/ 2006 г.), във връзка с чл.
2 ал.1 и ал. 2 от НК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА подс.
В.С.П. ЕГН **********, родена на *** ***,
българка, български гражданин, разведена, неосъждана, с висше образование,
управител на „М.С.-В.П.”***, за ВИНОВНА
в това, че на 14.07.2009 г. в гр.Бургас, пред Г. К.-старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда”-гр.Бургас, съзнателно се ползвала от неистински частни
документи – ведомости за заплати на „М.С.” ЕООД гр.Бургас за периода от м.май
до м. декември 2008 г., на които е придаден вид, че представляват конкретни
писмени изявления на лицата Г.С. Ц., М. П. Б., Г. Я. Б., М.на Й. А. и К. З. М., а не на това, което действително ги
е съставило, за да докаже, че е прекратено право – получили са месечното си
възнаграждение, като от нея за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление
по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 НК.
ОСВОБОЖДАВА
на основание чл. 78 а НК подсъдимата В.С.П. ЕГН ********** от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 НК, като й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 600 (шестотин) лева.
ОСЪЖДА
подсъдимата В.С.П. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Бургаския районен съд,
направените в досъдебното производство разноски в размер на 68.00 (шестдесет и
осем) лева.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен срок
от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.И.
Вярно с оригинала.
Секретар: Диана Пеева