О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260875 23.11.2020 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и
трети ноември две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Белева
частно
гражданско дело № 2301 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба,
подадена от В.Н. ***, против разпореждане /без номер/ от 4.09.2020 г.,
постановено по гр.д.№1713/2016 г. по описа на РС- Бургас, с което е оставена
без уважение молбата му вх.№262502 от 3.09.2020г. по описа на БРС за
предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на държавни такси
и разноски по делото.
Изложени са оплаквания, че обжалваният акт противоречи
на точния смисъл на закона и нарушава основните му права, като го лишавал от
възможността да защити правата си по законния ред. Счита, че исканията му са
напълно основателни. С декларацията за семейно и имуществено състояние по чл.83 ГПК и разпореждането на НОИ за отпускане на лична социална пенсия от 118 лв. се
доказвали правомерността и основателността на исканията му. Счита, че съдът
тълкувал неправилно закона, като твърдял, че молителят е получил сума от
50 000 евро. Не било отчетено, че сделката не била приключена, а била все
още висяща, тъй като молителят подал молба за отмяна на влязлото в сила решение
по гр.д.№1088/2016г., въз основа на което било възобновено настоящото
производство. Счита, че съдът неправомерно е защитил интереса на ищцовата
страна, като го лишил от безплатна адвокатска защита и не се произнесъл по
исканията му за освобождаване от такси и разноски по делото. Моли обжалваното
разпореждане да бъде отменено и исканията му за предоставяне на правна помощ и
за освобождаване от такси и разноски да бъдат уважени.
Ответникът по жалбата - М.К.Г., представляван от адв. Любомир
Цветков е подал отговор, с който я оспорва като неоснователна. Заявява, че не е
запознат с обжалваното разпореждане, но намира предходното определение от
8.09.2020г. за правилно, обосновано и законосъобразно. Мотивите на БРС според
него са обосновани и аргументирани. Безспорен според него е факта, че М.Г. е
изплатил на В.Н. сумата от 50000 евро, с оглед на което жалбоподателят не
следвало да има затруднения при организиране на защитата си. Не била
представена декларация за семейно и
имуществено състояние и документи, удостоверяващи невъзможността му да плати
възнаграждение на адвокат и разноски по делото. От справка в Търговския
регистър се установявало, че Н. е едноличен собственик на капитала и управител
на „Уникат Дизайн Вананда“ ЕООД с ЕИК:*********. Жалбоподателят пропуснал да
декларира, че има търговско дружество, налични парични средства и недвижими имоти.
Затова счита за голословни твърденията в частната жалба за затруднено
материално положение на жалбоподателя.
Моли определението от 8.09.2020г. да се остави в сила като правилно и
обосновано. Представя справка от търговския регистър.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, което има правен интерес от
обжалването. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените от
страните съображения, при съобразяване данните по делото и разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
М.К.Г. е предявил иск срещу жалбоподателя В.Н.Н. за
осъждането на последния да плати на ищеца сумата от 10 000 евро,
представляващи част от платената от Г. цена /общо 50 000 евро/ по сключен между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
16.10.2015г., дължима на основание чл.4 от договора.
Този иск е бил съединен с иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за
обявяване на предварителния договор за окончателен, като първоначално по тях е
било образувано гр.д.№1088/16г. на БРС. С определение №2044 от 24.03.2016г. по
гр.д.№1088 по описа на БРС, настоящият иск е отделен за разглеждане в отделно
производство, образувано под №1713/2016г. на БРС.
Към исковата молба са представени преводни нареждания
и приходен касов ордер, съгласно които на Н. са били преведени 53500 лв. на
16.10.2015г. /л.7/, получил е 2500 евро на 18.12.2015 /л.8/, а на 21.01.2016г.
са му били преведени още 39402 лв. /л.9/.
В срока за отговор на исковата молба, с определение №
3519 от 31.05.2016г. по гр.д.№1713/16г. на БРС, производството по делото е
спряно до приключването на това по гр.д.№1088/16г. на БРС. Последното е
приключило с влязло в сила решение от 2.03.2020г., с което искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е уважен. След извършена от настоящият съдебен състав справка по повод
твърденията на частния жалбоподател, се констатира, че срещу това решение пред
ВКС е подадена молба за отмяна, като делото е насрочено за 9.12.2020г.
Следователно, производството по гр.д.№1088/16г. на БРС не е висящо /такова би
било само при уважаване на молбата за отмяна/, поради което и неоснователно е и
становището, че сделката е висяща. Последното обаче е и ирелевантно в случая,
доколкото претенцията на ищеца по гр.д.№1713/16г. на БРС е за връщане на дадена
сума, което предполага, че ответникът /сега частен жалбоподател/ я е получил.
Макар в частната жалба да отрича получаването на
сумата от 50 000 евро, по делото са налице изявления на Н. за получаване
на суми по договора /уведомление на л.15, т.13/, а и видно от влязлото в сила
съдебно решение, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, Г. не е осъден да
заплати на Н. суми по този договор, което е индиция, че цената от 50000 евро е
била платена.
С определение от 22.05.2020г. БРС е възобновил
производството по гр.д.№1713/16г. поради приключването на спора по чл.19, ал.3 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение.
На 28.05.2020г. на жалбоподателя е връчено съобщение с
указания, че следва да подаде отговор на исковата молба в едномесечен срок.
На 29.06.2020г., по пощата, т.е. в последният ден от
срока за отговор по чр.131 ГПК, частният жалбоподател е подал заявление до съда
/л.85/, с което е поискал да му бъде предоставена правна помощ, тъй като
предвид сложността на материята и с оглед защита на правата му делото изисквало
адвокат. Посочил е, че е минимална пенсия от 120 лв. Поискал е и спиране на
делото, предвид подадена молба за отмяна на решението по обуславящия иск по
чл.19, ал.3 ЗЗД.
С разпореждане от 1.07.2020г. БРС е указал на Н. да
представи декларация за семейно и имуществено състояние, както и документи във
връзка с искането си за правна помощ.
С определение №5391 от 21.07.2020г. БРС е оставил без
уважение молбата за правна помощ, поради това, че не е представена декларация
за семейно и имуществено състояние и други документи, удостоверяващи
невъзможността му да заплати възнаграждение за адвокат.
Определението е връчено на Н. на 28.07.2020г. Същото е
обжалвано от него, като с определение №260031 от 12.08.2020г. по
ч.гр.д.№1969/2020г. на БОС е потвърдено, а делото е върнато на БРС за
произнасяне по искането за спиране на делото.
С определение №260169 от 17.08.2020г. по
гр.д.№1713/16г., БРС е оставил без уважение искането за спиране на делото, като
същото е насрочено в открито съдебно заседание.
С ново заявление, от 3.09.2020г. /л.95/ В.Н. е поискал
да му бъде предоставена правна помощ по делото, както и да бъде освободен от
внасяне на държавни такси и разноски в същото производство. Приложил е
декларация по чл.83 ГПК и разпореждане на НОИ относно размера на личната му
пенсия.
В представената декларация за материално и гражданско
състояние от 3.09.2020г., жалбоподателят е декларирал следните обстоятелства:
- че е вдовец;
- че не е здрав /не сочи никакви заболявания нито
представя доказателства за констатирани такива/;
- че притежава недвижимо имущество – къща 94 кв.м. със
земя- идеална част от имот в гр.Бургас, ул.“Цар Самуил“ №47 /които са различни
от продадените на Г./;
- че не притежава МПС;
- че не притежава парични влогове;
- че не получава доходи от заплата;
- че не получава доходи от наеми;
- че не получава доходи от рента и аренда от
земеделски земи и други имоти;
- че не че не получава доходи от дивиденти от
акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества;
- че не притежава доходи от фирма като едноличен
търговец;
- получава доходи от пенсия в размер на 118,14 лв.;
- че източникът на доходи за издръжката му е лична
пенсия.
Представил е също разпореждане от ТП на НОИ Бургас с
дата 6.04.2017г., видно от което от 2.03.2017г. му е отпусната пожизнена пенсия
за старост в размер на 118,14 лв.
С обжалваното разпореждане от 04.09.2020г. /ръкописно, обективирано върху заявлението
на Н./ районният съд е оставил заявлението без уважение. Приел е, чене е налице
основание за промяна на становището му, дадено вече по делото по идентично
искане на ответника, като изцяло са споделени съображенията на БОС във връзка с
инстанционния контрол във връзка с отказа да бъде предоставена правна помощ на Н.,
а именно- че е получил сума в размер на 50 000 евро. Отделно от това е
изложено, че делото не е с висока фактическа и правна сложност и участието на
адвокат не е необходимо, поради което съдът е счел, че интересите на
правосъдието не налагат това.
Правни изводи:
Съгласно чл.23,
ал.2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите когато обвиняемият,
подсъдимият и страната по наказателно, гражданско или административно дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. В ал.3 на същата норма е предвидено, че по
граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато
въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът
прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съдът формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на
неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация,
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта,
други обстоятелства.
Съгласно на чл.83,
ал.2 ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица,
за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценката
по искането за освобождаване от такси и разноски съдът
взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата
заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Следователно, критериите за предоставяне на правна помощ и за освобождаване
от държавна такса са идентични- липса на достатъчно средства на страната да
заплати адвокатската защита или държавните такси и разноските по делото.
Преценката за това също почива на едни и същи обстоятелства, като съдът не е
обвързан декларираните от молителя обстоятелства, а следва обективно да прецени
с оглед всички данни по делото релевантните обстоятелства.
Действително, данните от декларацията за семейно и имуществено състояние на
молителя, както и разпореждането за отпусната пенсия за декларирания единствен
доход на молителя от пенсия- 118,14 лв., за което е представено разпореждане на
НОИ, това, че не са декларирани доходи от друго имущество или доходи от друга
дейност, възрастта на молителя- 73 години, обстоятелството, че е вдовец,
създават впечатление, че В.Н. няма достатъчно средства да заплати адвокатско
възнаграждение или дължими по делото държавни такси и разноски. Този извод не
се променя и като се съобрази, че разпореждането от НОИ не съдържа данни за
актуалния размер на пенсията на ищеца, която е нараснала, макар и незначително-
на 132,74 лв., считано от 1.07.2019г.- така ПМС №136 от 6.06.2019г., а към
датата на подаването на заявлението /3.09.2019г./ е била 141,63 лв. /ПМС №107
от 28.05.2020 г./. Този извод не се променя и от обстоятелството, че частният
жалбоподател има регистрирано търговско дружество- ЕООД, доказателства за което
представя ответникът по жалбата, а и съдът констатира това след служебно
извършена справка в търговския регистър. Това е така, понеже според обявените в
ТР отчети /налични само за 2017 и 2018г./, дружеството не е извършвало
търговска дейност. За следващите години няма обявени обстоятелства.
Но, както и при предходното произнасяне по искането за освобождаване от
такси и разноски и за предоставяне на правна помощ въззивният съд, на основание
чл.83, ал.2, т.7 от ГПК и чл.23, ал.3, т.7 ЗПП, е длъжен да съобрази и обстоятелството,
че Н. е получил през 2015г. сумата от 50 000 евро.
Ето защо
настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основания да се приеме, че
В.Н. няма достатъчно средства, за да заплати адвокатско възнаграждение за
защитата си по ч.гр.д.№1713/2016г. на БРС. Ето защо молбата за предоставяне на
правна помощ е неоснователна.
Същото се отнася и
до искането за освобождаване от държавна такса и разноски по делото. Нещо повече,
Н. е ответник по иска, не дължи заплащане на държавна такса по този иск, а
предвид етапът, на който се намира производството /срокът за отговор е изтекъл
и предстои първо по делото заседание/ и липсата на доказателствени искания, не
са определени такси и разноски, дължими от ответникът Н., поради което не е възможна
предварителна преценка дали същия има средства да заплати евентуални такси и
разноски по делото.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че правната помощ по чл.23, ал.2 от ЗПП /в
която хипотеза попада казусът на частния жалбоподател/ не е безплатна, а при
негативен за него изход на делото същият би дължал възстановяване на разходите
за осъщественото процесуално представителство /в случай, че му бъде назначен
адвокат по реда на ЗПП/. Също така, при евентуален неблагоприятен за него изход
на делото, същият ще дължи възстановяване на разноските, направени от
насрещната страна, дори ако бъде освободен от заплащане на такси и разноски във
връзка със свои искания.
Тъй като изводите
на двете инстанции съвпадат, жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
В частта, с която
е потвърден отказът за предоставяне на правна помощ определението е
окончателно- така чл.95, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№263482 от
15.09.2020г. по описа на БРС, подадена от В.Н. ***, против разпореждане /без
номер/ от 4.09.2020 г., постановено по гр.д.№1713/2016 г. по описа на РС-
Бургас, с което е оставена без уважение молбата му вх.№262502 от 3.09.2020г. по
описа на БРС за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на
държавни такси и разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на съобщението, с частна
касационна жалба пред Върховния касационен съд единствено в частта, касаеща отказът от освобождаване от държавна такса
и разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.