Решение по дело №1961/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1626
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20227050701961
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………06.12.2022 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав :

                                                          Административен съдия : Мария Ганева ,

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1961/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186 , ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „ Астрон 06“ ООД, ЕИК ********* , със седалище и  адрес на управление гр. ////, , ул. „////“ № /// ,  представлявано от управителя  А.Й.  Н. ,  срещу заповед №134- ФК/02.08.2022г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – склад в гр. ////, , ул. „////“ № /// за срок от 14 дни .

Подателят на жалбата отправя искане за отмяна на атакуваната заповед с доводи за незаконосъобразност по всички критерии на чл. 146 от АПК.  Не са установени конкретни елементи на продажба , която да изисква издаване на фискален касов бон.  Няма мотиви  относно определената от органа продължителност на марката поради бланкетност на изложените такива н обстоятелствената част на заповедта. Търговецът  не е бил субект на предходни  нарушения , няма и непогасени публични задължения .  Не е спазена целта на чл.22 от ЗАНН. Нарушен е принципът за съразмерност . Постановената ПАМ е наложена преди образуване на административнонаказателното производство. Изпълнението на мярката би довело до трудно поправими вреди за дружеството .

На изложените основания се иска отмяна на наложена ПАМ . 

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, не се представлява, но депозира  писмено становище, като поддържа жалбата и иска  присъждане на съдебно-деловодни разноски . 

Ответникът- началник на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , редовно призован, не се явява . Негов проц. представител поддържа депозиран по делото писмен отговор на жалбата  с позиция за нейната неоснователност ,претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.  

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 10 от делото/. При изследване  на нейната основателност се установи следното:

На 01.08.2022 г., в 12.02 ч. инспектори по приходите  при отдел „Оперативни дейности“ на ГД“ Фискален контрол“ на НАП  са посетили  склад , находящ се в гр. ////, , ул. „////“ № /// , стопанисван  от „Астрон 06 „ООД , в който се продава сладолед и  който е регистриран като търговски обект  с  работещо в него фискално устройство . Бил е закупен шоколадов сладолед  във вана от 2 литра  с единична цена от 10 лв., която е била платена в брой  . Плащането е било прието от управителя на дружеството , като не е била издадена фискална касова бележка .

След легитимиране на контролите органи е последвала проверка на разчетена и  фактическа парична  наличност в обекта , като е била установена разлика от 10. 00 лв. Контролните органи са събрани като писмено доказателство дневен отчет . Бил е съставен писмен протокол за извършената проверка . Същите фактически данни се обективират и в изготвен АУАН  от 09.08.2022г. 

Описаните факти в констативния протокол за неиздаден фискален касов бон са вписани като фактическо основание за издаване на оспорената в процеса  заповед № 134-ФК/02.08.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – склад  в гр. ////, , ул. „////“ № /// и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. 

Като мотиви относно продължителността на постановената мярка се сочат  тежестта на  извършеното нарушение , засягаща  утвърдения ред на  данъчна дисциплина и която  свидетелства за създадена организация в обекта  по неспазване на данъчното законодателство ; съществуване на възможност да се извърши  ново нарушение. Преследваната цел от ответника с определената продължителност на мярката е  промяна в начина на  извършване на търговска дейност в обекта. 

Със заповед  ЗЦУ –1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП  на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели  „Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП  е делегирано правомощие по издаване на заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на  обект“ по чл. 186 от ЗДДС.

Приложена към преписката извадка  от информационните масиви на НАП сочи липса на непогасени публични задължения на дружеството- жалбоподател.

От разпита на свид .В. Н. И., съставил АУАН и констативния протокол, се установи, че на 01.08.2022г. След като с колега е посетил склад в гр. ////,, за който е знаел , че продава сладолед. Закупил е от собственика на обекта сладолед, след като си е избрал от предоставен му каталог , а именно една ваничка „Шоко“ от 3 литра за 10лв. Складът осъществява разнос и продажба на сладолед на място. Разносът по търговските обекти се осъществява с камиончета. Цената е заплатил с една банкнота от десет лева. Взел е сладоледа и е излязох. Не му е бил издаден касов бон . В офисната част на склада е имало  работещо фискално устройство . След това е бил съставен констативния протокол.

С протоколно определение от 19.10.2022г. съдът откри производство по  оспорване верността на АУАН № F 670690 от 09.08.2022г. на ст. инспектор В.И. при ЦУ на НАП , а именно на отразените в него данни за неиздаване на фискална касова бележка при извършена контролна покупка на стоки на 01.08.2022г. от склад , стопанисван от „Астрон 06“ ООД.

Въпреки даденото указание по чл. 193, ал.2 от ГПК , жалбоподателят не ангажира никакви доказателства по оборване верността на описаните факти в този акт  и поради тази негова процесуална пасивност съдът приема, че този акт е верен т.е. той е истински официален свидетелстващ  документ. 

Изложената фактическа установеност  налага следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима . Същата  изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща неблагоприятно правото му на упражняване на търговска дейност . В този контекст е налице  правен интерес от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е връчена на оспорващото лице на 09.08.2022г. / л. 13 от преписката / , а жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на 23.08.2022г. , респективно потестативното процесуално право на оспорване е упражнено срочно.

При изследване основателността на жалбата съдът прецени  следното:

С атакувания индивидуален адм. акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект , нормативно предвидена в чл. 186  от ЗДДС. Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране  на правомощието по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед №ЗЦУ –1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП  сочи за подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая  оспорената заповед изхожда именно от такъв адм. орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен адм. орган. 

Оспореният адм. акт е постановен в писмена форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа  не само фактическото, но и правно основание на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка , за  нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно са описани фактическите данни,  въз основа на които е упражнено публичното право по налагане на мярката на държавна принуда с отразяване на информация за дата, място  на извършено правонарушение , с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба .

В диспозитива на заповедта , след разпореждането по налагане на ПАМ,  има изложение на  мотиви относно продължителността на мярката – тежест на  извършеното нарушение , засягаща  утвърдения ред на  данъчна дисциплина ; създадена организация в обекта  по неспазване на данъчното законодателство ; съществуване на възможност да се извърши  ново нарушение; преследване на цел по  промяна в начина на  извършване на търговска дейност в обекта. 

Основателно е възражението на  оспорващото дружество , че подобни мотиви имат бланкетен характер и поради тази причина следва да се приеме, че такива липсват. Същите са общи , не се назовават конкретни данни, който да имат касателство към спецификата на казуса . Простото изброяване на тежест на нарушението, вид на търговския обект и вида на предлаганата стока не могат да бъдат разглеждани като конкретни мотиви. В случая липсват данни какви обороти има магазина, каква печалба декларира годишно, за да се прецени в каква степен от нарушението са засегнати обществените отношения, свързани с фискалната дисциплина. Посочването в заповедта, че е спазен принципа на съразмерност също не води до извод, че този принцип е спазен.В подкрепа на  тази правна теза е съдебната практика  на ВАС – решение №№ 5167/31.05.2020 г.; 4018/27.04.2022 г. ; 4765/18.05.2022г.; 4999/26.05.2022г.; 8372/30.09.2022г.; 8756/11.10.2022г.; 9971/08.11.2022г.  

В свое решение № 4765/18.05.2022 г. ВАС посочва, че общите и лишени от конкретност мотиви на органа относно продължителността на запечатването  се приравняват на липса на мотиви, а това съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му.

В контекста на изложеното съдът приема,  че при издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията за форма на акта , което рефлектира върху действителността на заповедта. 

При проверка за материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на чл.  186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.

В чл. 25 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по  чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).

Процесният склад представлява търговски обект по дефиницията на това понятие, дадена в §1 т. 41 от ДР на ЗДДС , към която препраща чл. 2 от Наредба  № Н-18/2006 г. 

Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).

 Предвид неуспешно проведеното от жалбоподателя оспорване верността на АУАН по реда на чл. 193 от ГПК съдът приема, че  не е оборена материалната доказателствена сила на същия . В тази връзка съдът е длъжен  да приеме, че на посочената в акта дата е била извършена контролна продажба на стоки, без да е била издадена фискална касова бележка по регистриране на тази продажба . Описаните факти в АУАН са възпроизведени като фактическо основание за налагане на мярката по чл. 186 от ЗДДС. Според правната теория АУАН има три функции: установителна / служи като доказателство  за извършено нарушение: , обвинителна /  обвинява лицето, посочена в акта като нарушител/  и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен да наложи  адм. наказание/  / виж Л , К.  Административен процес ,Фенея 2000, стр. 41/ . Първата от тях придава характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на държавна власт, с което съдът е длъжен да се съобрази . 

В контекста на гореизложеното съдът приема, че е осъществен  фактическия състав по упражняване публичното право за налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда „запечатване на търговски обект „.

Лишено от основание е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на ПАМ , тъй като мярката е наложена преди да бъдат издадени АУАН и НП , като той е поставен в невъзможност да се възползва от привилегията по чл. 187, ал. 4 ЗДДС . Според  последователната и непротиворечива практика на ВАС налагането  ПАМ не е обусловено от  издаването на нак. постановление . Плащането на имуществена санкция по издадено НП има касателство към изпълнението на мярката, защото води до  нейното прекратяване, но няма отношение към нейната законосъобразност / адм. дело №№ 9509/2019 г. ; 9364/2019 г. ; 9854/2019 г. ; 10930/2019 г. /.

В производство по чл. 186 от ЗДДС административният орган  действа при условията на обвързана компетентност .  Ако установи съществуването на  описаните в хипотезата на правна норма факти,  е длъжен да  наложи посочената   принудителна административна мярка , а по отношение на нейният срок на правно действие той действа при оперативна самостоятелност. Подобно тълкуване на  правната уредба се съдържа в решение № 13650/08.11.2018  на ВАС по адм. дело № 9808/2018 г. /. Тази юридическа конструкция на  „преплитане“ на обвързана компетентност и оперативна самостоятелност е възможна/ виж Л К. , Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност , Фенея, 2000, с. 40/.

Обстоятелството, че ответникът при условията на дискреция определя продължителността на  ПАМ, не изключва провеждане на съдебен контрол върху тази му деятелност , тъй като изрично с разпоредбата на чл. 169 от АПК  е вменено задължение за съда да проверява дали административния орган  е разполагал с оперативна самостоятелност  и спазил ли е  изискването за  законосъобразност на административните актове.

Нормативното предписание на чл. 186 от ЗДДС въвежда възможен срок на действие на мярката по запечатване на търговски обект до 30 дни , което навежда на съждение за законово очертани рамки на продължителност на ПАМ като адм. орган има право на избор за всеки конкретен случай какъв срок да определи. По настоящия казус е определен срок от 14 дни, който попада в нормативно въведените граници. 

След  като съдът установи , че ответникът е разполагал  с оперативна самостоятелност , е длъжен да определи дали  с избрания от органа период на действие на мярката се постига целта на  закона и дали са спазени изискванията за съразмерност / решение № 1206/25.01.2011 г. на ВАС , определение № 5023/05.04.2012  на ВАС ; решение № 2098/13.02.2013 г.  на ВАС / .  

Постановеното запечатване на търговски обект е принудителна  адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази правна норма целта на адм. мярка е  предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни  последици.  Подобна форма на държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за поведение, цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на адм. нарушения.

По-горе в мотивите на настоящото решение съдът изложи съображения за липса на мотиви на адм. орган относно определения срок на мярката, а при  липсата на такива мотиви е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта- решение № 4765/18.05.2022 г. ВАС.    

На следващо място, бланкетното твърдение в диспозитива на обжалваната заповед, че е спазен принципът за съразмерност няма убеждаващо въздействие. Въвеждането на адм. санкция при противоправно бездействие обслужва правомерната цел по съблюдаване на нормативните правила относно регистрирането на търговски продажби и е гаранция за изпълнение на правна регламентация, регулираща тези  обществени отношения , но при определяне на продължителност на срока  на мярката ответникът е нарушил този основен принцип на административния процес  , според който административните органи упражняват  правомощията си по разумен начин , добросъвестно  и справедливо  / чл. 6, ал.1 АПК/ . Административният акт   и неговото  изпълнение  не могат  да засягат  права и законни интереси  в по-голяма степен  от най- необходимото за целта , за която актът се издава / чл. 6, ал.2 АПК/.   

При въведена от законодателя максимална продължителност на мярката по запечатване на търговски обект до 30 дни ответникът е определил такава  от 14 дни с неубедителни общи разсъждения. Органът изтъква като аргумент тежестта на правонарушението , но не е отчел събраните по преписката сведения за отсъствие на предходни нарушения на данъчното законодателство от страна на  дружеството-жалбоподател , както и  липсата на  непогасени от търговеца задължения за данъци и осигурителни вноски. В този контекст е налице инцидентна неправомерна проява , която обаче според ответника следва да получи справедлива форма на държавна принуда със запечатване на обекта за срок от две седмици т.е. за срок , който не е към минималния , а към средния размер. 

Съдът счита, че е нарушен чл. 6, ал.2 от АПК, тъй като с определеният срок на правно действие на мярката от 14 дни се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта на закона не само правото на жалбоподателя на стопанска дейност, но и на законния  му интерес по реализиране на доходи от разрешена търговска деятелност. Временното преустановяване за половин календарен месец на дейността на обекта, който с оглед предмета на дейност- продажби на сладолед в малък град , има сезонен характер и ограничения брой клиенти . В тази връзка дружеството не реализира големи  приходи и запечатването на обекта би имало сериозни финансови последствия  за търговеца , защото въпреки липса на приходи за него възникват разходи по изплащане на работни заплати, възникват  задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски . Тези обстоятелства застрашават същия да изпадане в несъстоятелност предвид предходните две години , в които беше обявено не само извънредно положение в страната, но и продължителна епидемична обстановка , респективно тези обстоятелства пряко рефлектират върху  съществуването на дружеството като правен субект . Периодът на действие на ПАМ не може да се определя произволно и при отсъствие на цялостен и задълбочен анализ на всички относими факти и обстоятелства относно продължителността на мярката. Изрично в чл. 6, ал.5 от АПК е разписано ,че административните органи  трябва да се въздържат от  актове и действия, които могат да  причинят  вреди, явно  несъизмерими  с преследваната цел.

Всички изложени  по-горе правни съображения предполагат заключение за допуснато нарушение на принципа на съразмерност при определяне срока на наложената ПАМ . С оглед законодателното решение по чл. 169 АПК  изборът на административния орган е правно  регулиран от регламентацията на чл. 4 , ал.2 и чл. 6 от АПК. Неспазването на някое от тях представлява несъответствие на издадения административен акт с целта на закона , а неспазването на целта на закона е самостоятелно основание за отмяна на акта по аргумент на чл. 146 , т.5 АПК.   

В контекста на изложеното има извършено нарушение по чл. 186, ал.1 т.1 от ЗДДС от дружеството-жалбоподател , което да обуславя налагане на ПАМ „ запечатване на търг. обект“, но незаконосъобразно е определена продължителността на тази мярка. Съдът не може да измени срока на ПАМ / решения на ВАС по  адм. д. № 3490/2018 г.; адм. д. № 14530/2018 г.; адм. д. № 5051/2020 г.; адм. д. № 9785/2020 г./, поради което следва да постанови отмяна на издадения индивидуален адм. акт. 

При този изход на делото и на основание чл. 143 от АПК съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски- платена държ. такса от 50 лв.     

Предвид гореизложеното оспорена заповед подлежи на отмяна, поради което и на основание чл. 173 АПК Варненският административен съд

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед №134- ФК/02.08.2022г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на „ Астрон 06“ ООД, ЕИК ********* , със седалище и  адрес на управление гр. ////, , ул. „////“ № /// на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка  „запечатване на обект“ – склад в гр. ////, , ул. „////“ № /// за срок от 14 дни .

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите  да заплати на „ Астрон 06“ ООД, ЕИК ********* , със седалище и  адрес на управление гр. ////, , ул. „////“ № /// съдебно-деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.   

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

 

                                                           Административен съдия: