№ 450
гр. П., 17.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500127 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 984 от 08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 532/2024 г., Районен
съд – гр. П. е осъдил С. Б. Б., с адрес: *** и Г. В. М., с адрес: гр. П., ул. „Димитър
Благоев" № 173 А да заплатят солидарно на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
ЕИК121718407, гр. София 1000, бул. „Витоша" № 89Б, сумата в размер на 5 000 лв.
/пет хиляди лева/ - частичен иск от сума в общ размер на 54056,60 лв., представляваща
регресно вземане по щета ***, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – от 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на присъдената сума.
С решението, съдът се е произнесъл и по отношение отговорността за разноски,
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.
Б. Б. с адрес: ***, с която първоинстанционното решение обжалва като неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила. С жалбата се твърди, че съдът е приел, че за да
възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка по чл. 410,
ал. 1,т. 1 от КЗ следва да са налице кумулативно няколко предпоставки: 1. валиден към
датата на застрахователното събитие договор за застраховка, 2. извършено плащане от
застрахователя на обезщетение за причинените вреди, 3. всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно
противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно- следствена връзка
между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до
доказване на противното. Сочи се, че съдът в случая е приел, че са налице двете
предпоставки, а именно: наличието на договор за имуществена застраховка “Каско
плюс“ между собственика на автомобила и застрахователя към датата на
произшествието и изплащане на застрахователно обезщетение по регистрирана щета.
В продължение, сочи че съдът е приел, че е налице и третата предпоставка, а именно:
влязла в сила присъда по НОХД 662/2022г. по описа на Районен съд - П., с която
ответниците по делото са признати за виновни за извършеното престъпление – вещно
1
укривателство. Твърди се, че съдът се позовал на заключението на вещото лице по
приетата съдебно-автотехническа експертиза след извършената дейност по
разкомплектоване на автомобила, където същото е отбелязало, че неговото състояние е
класифицирано като „тотал щета“, тъй като ремонта му не е икономически
нерентабилен, а причинената вреда на собственика е оценена от вещото лице на 56 480
лв. Твърди, че е оспорена автотехническата експертиза като необоснована, тъй като
вещото лице е определило оценката на запазените части, спрямо това, което е видяло
на снимките и няма лични впечатления какви са тези части и тяхното състояние.
Сочи, че вещото лице нямало как да опише точно кои са запазените части, защото
имало липси и заключението е съставено на базата на приложения снимков материал,
който е черно-бял. Оспорва също така и отговорът на задача № 3 от заключението
стр.4, където е дадена крайната стойност- сумата в размер от 71 937лв. Излага
съображения, че щетите са отбелязани в таблицата на стр. 4 в 25 пункта и няма нито
една отбелязана стойност на новите части и така формираната стойност на новите
части за автомобила е скалъпена и нагодена с оглед интереса на ищеца. Оспорва и
стойността на запазените части. Сочи, че вещото лице е определило размера на
запазените части в проценти, като е определило като запазени части двигател,
скоростна кутия и съединител, окачване и други, като не става ясно какви са тези
други, какви части детайли и каква е тяхната стойност.
Направено е доказателствено искане да бъде назначена повторна автотехническа
експертиза, която да определи действителната стойност на автомобила към момента на
настъпване на застрахователното събитие, както и да определи размера на запазените
части, след като отправи официално запитване за тяхната стойност до фирма „М КАР
СОФИЯ“- лицензиран представител на България за марката ВМW, с адрес: София
,бул.“ Черни връх“ № 53, както и да определи налице ли е „ тотал щета“ за въпросния
автомобил.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 89 Б, чрез адв. А. Б., е
депозирал отговор на въззивната жалба, като се сочи, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, а първоинстанционния съд е обсъдил по отделно и
съвкупност всички събрани доказателства. Сочи се, че възраженията на ответника в
въззивната жалба са неоснователни. Излагат се съображения, относно
неоснователността на същите, предвид че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско+“ за увредения автомобил, възникнало
застрахователно събитие, причинно- следствена връзка между причинените вреди и
механизма на уврежданото, размерът на вредите изплатено от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД застрахователно обезщетение по процесната вреда, както и
виновното и противоправното поведение на двамата ответници, в резултат на което са
настъпили вредоносните резултати. Твърди се, че е доказано по несъмнен начин
укриването, разкомплектоването и унищожаването до степен на „тотална“ щета по
застраховка „Каско+“ автомобил марка “БМВ“, извършено в съучастие от С. Б. и Г. М..
В продължение се твърди че, по делото е представена влязла в сила присъда по
НОХД № 662/2022г. по описа на РС-П., която има задължителна сила за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Сочи се, че имуществените
вреди и техния размер не са част от състава на престъплението по чл.215 от НК и че от
2
страна на дружеството е проведено пълно и главно доказване, че същите са в пряка
причинно-следствена връзка с деянието извършено от горепосочените лица. Излагат
съображения, че по делото е изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза,
която по категоричен начин потвъждава, че с оглед липсващите, повредени и
унищожени части на автомобила, възстановяването на същия е икономически
нецелесъобразно и е налице „тотална щета“. Оспорват се твърденията на въззивника
относно изготвеното заключение по съдебно-автотехническа експертиза, като се сочи,
че същото е изготвено на базата на всички събрани по делото доказателства и годните
доказателства средства събрани в досъдебното производство. Сочи се, че по
отношение на действителната стойност на автомобила вещото лице определил
възможно най-ниската цена с М-пакет оборудване, което, видно от доказателствата по
делото, автомобила е бил снабден. Излагат се съображения, че относно запазените
части, вещото лице е определило същите на 20 % от действителната стойност на
автомобила въз основа на снимковия материал и писмените доказателства, като опис
на вреди. Сочи, че в съдебно заседание, вещото лице е разяснило, че размерът на
запазените части е възможно да бъде и по-малък, доколкото няма яснота дали тези
части са годни или функционират правилно. Изразено е становище за недопускане на
доказателствено искане на въззивника за назначаване на повторна автотехническа
експертиза.
Въз основа на изложеното, моли съда да отхвърли въззивната жалба, като
неоснователна и постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд. Прави искане за присъждане на сторените пред настоящата
инстанция съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима – подадена е против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно направеното доказателствено искане от страна на въззивния
жалбоподател да бъде назначена повторна съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на поставените във въззивната жалба въпроси, настоящият въззивен състав
счита, че същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото по същество се
излага несъгласие с установеното от експерта, а не се сочат конкретни съществени
аргументи относно необосноваността на заключението или обстоятелство, от което
възниква съмнение за неговата правилност.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
3
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2025 г.
от 10:45 ч, за които дата и час страните да се призоват с връчване на препис от
настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения
отговор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя за
допускане изслушването на повторна съдебно – техническа експертиза, като
неоснователно.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - П. и Районен съд
– П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
5