№ 343
гр. Бургас, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200183 по описа за 2022
година
Делото е висящо пред БРС за втори път след като с Решение № 37/11.01.2022г. по
КАНД № 2679/2021г. на Административен съд Бургас е отменено Решение №
656/18.10.2021г. по АНД № 3240/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.***, представлявано Д.Г.Т. против наказателно постановление №
369-F599369/11.05.2021г. на Заместник Директор на ТД на НАП Бургас, с което за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗС) на основание чл. 74, ал. 1 от
Закон за счетоводството е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се намира за
неправилно и незаконосъобразно. Нарушена била разпоредбата на чл. 38, ал. 15 ЗС и
производство не следвало да се образува. Била нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5
и чл. 42, т. 5 ЗАНН като не била посочена дата на нарушението. Липсвали мотиви при
определяне на размера на санкцията. На последно място намира, че е налице и хипотезата на
„маловажен случай“.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа
жалбата, претендира заплащане на разноски.
За Административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява юрк. А., който
оспорва жалбата, моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане
на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване.
Наказателното постановление е връчено на 09.06.2021г., а жалбата е подадена на
15.06.2021г., от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган съгласно заповед ЗМФ-644/28.08.2020г., а
АУАН - съставен от оправомощено за това лице – старши инспектор по приходите в ЦУ на
НАП.
На 10.03.2021г. св. М.К. съставила АУАН срещу „***” ЕООД за това, че не е
1
изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление и представяне за
обявяване на годишния си финансов отчет за 2019 година в търговския регистър на
Агенцията по вписванията - Бургас до 30.09.2020 г. Посочено е, че съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1
от Закона за счетоводството и § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, срокът за
публикуване на годишния финансов отчет чрез вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър е до 30 септември на следващата година.
Нарушението било установено след получен списък от Агенцията по вписванията с
писмо вх. № 12-00-353 / 14.12.2020 г. с извадка на лица (търговци), които не подали в срок
до 30.09.2020 г. заявление за вписване и представяне за обявяване на в търговския регистър
на годишен финансов отчет за 2019 г.
След извършена проверка в програмните продукти на НАП се установило, че е
подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно
облагане с вх.№ 0200И0672103/05.03.2021 г. за финансовата 2019 г. , като нетните приходи
от продажби за отчетния период възлизали на 538111.70 лв.
До предприятието е изпратена покана изх. № ИТ-00-1128/24.02.2021 г. за явяване в
сградата на Териториална дирекция Бургас, дирекция „Обслужване“ в 7-дневен срок от
получаването й за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
В указания в поканата срок представител на задълженото лице се явил и Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в негово присъствие.
На 11.05.2021г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗС на основание чл. 74, ал. 1 ЗС на „***” ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева.
В хода на съдебно следствие се представи от Агенция по вписванията Търговски
регистър справка, че отчетът за 2019г. е подаден на 13.02.2021г. с вх. № 20210213141900.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, в рамките на техните правомощия.
Съдът не споделя съображенията, че не са спазени сроковете за санкциониране на
дружеството-жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от ЗС в двумесечен срок
от получаване на списъците по ал. 13 Националната агенция за приходите предприема
необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 –
12. Срокът, предвиден в ЗС, е за извършване на съответна проверка дали действително е
налице нарушение и неговият автор. Съгласно чл. 34 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. След установяване на нарушението, съответно
неговият автор, започват да текат сроковете, предвидени е чл. 34 ЗАНН, които в случая
според съдебния състав са спазени. Списък е представен от Агенция по вписванията на
14.12.2020г. като в двумесечен срок е извършена проверка, установено е нарушението и
неговият автор и в установения от закона тримесечен срок от откриване на нарушителя, а
именно на 10.03.2021г. е съставен АУАН, а в преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал.
3 ЗАНН, а именно на 11.05.2021г. е издадено наказателно постановление.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 (изм.) ЗС предприятията публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, като всички
търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. В пар. 33 от ПЗР
2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, се предвиди,
че сроковете през 2020 г. по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за счетоводството се
удължават до 30 септември 2020 г., а срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от същия закон се удължава
до 30 юни 2020 г.
Предвид предвидената законодателна промяна срокът за подаване на годишния
финансов отчет е до 30 септември 2020 година.
Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството предвижда, че който е
задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер
от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5
на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
В конкретния случай се установява от доказателствата по делото, че дружеството-
жалбоподател не е изпълнило задължението си за публикуване на годишния си финансов
отчет за 2019 г. в срок до 30.09.2020 г., а такъв е бил подаден на 13.02.2021г., след
предвидения в закона срок. Няма спор и че за 2019 г. дружеството е извършвало дейност и е
отчело нетни приходи от 538111,70 лева – т. е. за него е неприложима разпоредбата на
нормата на чл. 38, ал. 9 от ЗСч, с която е прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за
предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
Предвид посоченото правилно е била ангажирана отговорността на „***” ЕООД, тъй
като се касае за бездействие в предвидения от закона срок да публикува ГФО.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на
понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. „а“
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, които
са предмет на правна уредба от ЗСч. Нарушението, извършено от дружеството е чрез
„бездействие“ и е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от други подобни случаи. Нарушението е формално - на просто извършване и
продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на
деянието. Деянието не разкрива признаците на „маловажност“, поради което и не са налице
основания за отмяна на НП.
От друга страна в НП липсва изложение на обстоятелствата поради които
имуществената санкция е определена в размер над минималния, предвиден от закона.
Липсват данни за други нарушения, ГФО е бил подаден, поради което и според съдебния
3
състав санкцията следва да се определи в минималния предвиден от закона размер, а именно
538,11 лева.
Предвид посоченото НП следва да се измени като се определи имуществена санкция в
размер на 538,11 лева.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. Предвид изменението на
наказателното постановление е уважена частично претенцията на жалбоподателя, като в
същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен размера на
наложеното административно наказание. Изменението на НП, с което се намалява размера
на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при наличието на
изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за
претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност (арг. Решение от
07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на III състав на Административен съд - Стара
Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г. по адм. д. № 8147/2018 на Върховния
административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д.
№ 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Определение от
22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново;
Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. № 10156 / 2020 г. на Административен съд -
Велико Търново и др.). Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева в производството като съгласно представения договор за правна защита
и съдействие л. 17 и л. 18 от КНАХД възнаграждението е платено. Съразмерно на уважената
част следва да му се присъди сума в размер на 138,76 лева. На АНО следва да се присъдят
разноски за юрисконсулт съразмерно потвърдената част от НП. На АНО се определят
разноски на основание чл.63д от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в
размер на 100 лева като следва да се присъдят разноски съразмерно на потвърдената част, а
именно 115,30 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 369-F599369/11.05.2021г. на Заместник
Директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството (ЗС) на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за счетоводството на „***” ЕООД, с
ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева КАТО
НАМАЛЯВА РАЗМЕРЪТ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ ОТ 700 ЛЕВА НА 538,11
/петстотин тридесет и осем лева и единадесет стотинки/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕООД, с ЕИК
*** сумата в размер на 138,76 /сто тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева
- разноски.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА Национална Агенция за
приходите разноски в размер на 115,30 /сто и петнадесет лева и тридесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5