Протокол по дело №594/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 70
Дата: 3 септември 2020 г.
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20204400600594
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
Номер 7002.09.2020 г.Град Плевен
Окръжен съд – ПлевенІ въз. наказателен състав
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Емил С. Банков
Членове:Кристина А. Лалева

Мариан В. Иванов
Секретар:Десислава Ц. Гюзелева
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина А. Лалева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20204400600594 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ПРОТОКОЛ
Номер 68 02.09.2020 г. Град Плевен
Окръжен съд – Плевен І въз. наказателен състав
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове: Кристина А. Лалева
Емил С. Банков
Мариан В. Иванов
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина А. Лалева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20204400600594 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Й. М. П. ,
редовно призован, се явява лично и с адвокат П.И., назначен за
служебен защитник от предходната инстанция.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ПЛЕВЕН се явява прокурор Виктор
Доцев.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ.И.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Й. М. П. : Да се
даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го ДОКЛАДВА
1
1
Председателят разяснява на страните правата им по чл.274 и
чл.275 НПК.
ПРОКУРОР: Няма да сочим нови доказателства. Няма да правя отводи.
Запознат съм с въззивната жалба и с въззивния протест.
АДВ.И.: Няма да сочим нови доказателства. Няма да правя
отводи. Запознат съм с частния протест.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ПРЕНИЯТА
ПРОКУРОР: Уважаеми окръжни съдии, запознат съм с въззивната
жалба, считам че същата е неоснователна по аргументи и съображения, които
ще развия, защо пък депозираният протест намирам за основателен, а именно
с него се атакува размера на наказанието, постановено по
първоинстанционната присъда, с която на осъдения Й. М. П. е
определено наказание 3 години лишаване от свобода, което по реда на чл.58
ал.1 НК е намалено на 2 години лишаване от свобода. Считам, че този размер
на наказанието е изключително занижен, същият не отговаря, както на целите
на чл.36 НК, а именно да се въздейства и предупреди осъденият за спазване
на добрите нрави и на законите в страната, но най-вече с оглед високата
лична обществена опасност на П., да му се отнеме възможността да
върши други престъпления. Беглият поглед върху бюлетина му за съдимост
сочи, че последните няколко престъпления са извършени за около 6 месечен
период, всичките те са рецидивни кражби, като една голяма част,
включително по последната присъда, подлежат на групиране по правилата на
чл.23 НК. Тоест, с определеното от последния съд, хипотетично едно общо
наказание, подсъдимият П. по никакъв начин няма да усети наказателната
репресия на съда за извършените престъпления. Пак казвам, той е освободен
на 20.01.2020г., след изтърпяване на наказание 6 месеца лишаване от свобода
в Затвора – Плевен, след което е осъждан последователно на 1 година и 2
месеца, на 2 години, на 3 години и на 2 години лишаване от свобода. Считам,
че освен бланкетното посочване в мотивите на съда по протестираното
2
НОХД, изобщо не са отчетени под внимание в съдържателната им част,
начина на извършване на престъпленията - всичките престъпления против
собствеността на гражданите, не са отчетени изключително негативните
характеристични данни на П., не са отчетени и обстоятелството, че нито
една от присъдите няма превъзпитателен, предупредителен и в известна
степен и охраняващ ефект, с оглед ниския размер на наказанието, охраняващ
за другите членове на обществото ни от неговото утвърдено и типично
криминално поведение. Смекчаващите вината обстоятелства в
2
първоинстанционната присъда са посочени невисок размер на щетите,
частично възстановени и съдействие на П. в хода на ДП. Невисокият
размер на щетата, с оглед и психиката за извършената кражба на чанта, с
определено съдържание и частичното съдържание, се обяснява със самия
механизъм на престъплението, описан в мотивите и в обстоятелствената част
на обвинителния акт, но считам, че дръзкият начин да извършиш кражба на
чужда движима вещ, в случая пострадалият е работил на обект, съдействието
се изразява в това, че той след като е бил идентифициран, установен и
задържан, в кратък срок са успели полицейските служители да върнат една
част от инкриминираните вещи. Тост, това на практика не е никакво
съдействие, а е резултат от задържането му и действията на
правоохранителните органи, а не на негов доброволен, личен акт – той да е
осмислил, разкаял и доброволно да е върнал вещите на пострадалия.
Признанието на вината, както се отчита еднопосочно от съдилищата, в хода
на съдебното следствие по реда на чл.271 т.2, не следва да бъде отчитано
като смекчаващо вината обстоятелство затова считам, че размерът на
наказанието следва да бъде определен на Й. П. в размера над средата
за посочения вид престъпление, което е 2 до 10 години, а именно над 6
години лишаване от свобода, което по реда на чл.58а ал.1 НК да бъде
намалено с една трета. Считам, че само по този ред, при изключително
многобройните тежки отегчаващи отговорността обстоятелства, макар и в
някаква степен би могло да му се отнеме възможността на този човек да
върши престъпления и да тероризира, на практика с кражбите си, нашите
съграждани.
В този смисъл, предлагам да уважите протеста, като измените
присъдата в посока наказанието на Й. П., а частната жалба, като
3
изцяло неоснователна, да оставите без уважение.
АДВ.И.: Уважаеми окръжни съдии, считам че така подаденият
протест е неоснователен, същият е бланкетен, не са изложени аргументи в
негова подкрепа, единствено и само се посочва, че моя подзащитен е бил
осъждан.
Що се отнася до жалбата, считам че същата е основателна и ще ви моля
да бъде уважена.
При индивидуализация на наказанието, съдът взема предвид степента на
обществена опасност на деянието. Тук ще ви моля да ненадценявате тази
обществена опасност, независимо че обвинението на моя подзащитен е по
чл.196 ал.1 т.1 НК, то взема се предвид степента на обществена опасност на
дееца. Моя подзащитен действително е осъждан, обаче не е лице с ясно
изразен агресивен профил и тук не мога да се съглася с представителя на ОП
– Плевен, за някаква дръзка кражба.
3
Съдебната практика приема, че макар в закона да е употребено
множествено число за приложението на чл.55 НК, е достатъчно наличието на
само едно изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство и
считам, че такова е самопризнанието, което е направил, тъй като съгласно т.7
от Тълкувателно решение №1/06.04.2009 по тълкувателно дело №1/2008г. на
ОСНК на ВКС, което разбира се е известно на съда, при определяне на
наказанието по чл.373 ал.2 НПК, самопризнанието не следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен обаче,
ако съставлява елемент на цялостно, обективно, проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, което е спомогнало за своевременно
разкриване на престъплението и неговият извършител. В случая, това
самопризнание, считам че следва да се отчита с факта, който и в
обвинителния акт на стр.4 коректно е отразено, че изображенията, които са
изследвани са определени като ограничено годни за целите на лицево
идентификационно изследване, при сравняването им със снимки на лица,
заснети в същия ракурс и поза. Заключението от видеозаписа е, че най-
вероятно заснетото лице е Й. М. П. – тоест това е само
вероятност. Въпреки това, моя подзащитен се призна с вина, с това не
омаловажаваме действията на органите на разследването, но считам че
4
Председател: _______________________
самопризнанието му е изиграло своята роля, за да приключи бързо, при
процесуална икономия, да получи присъда по това дело.
Освен това, действително стойността на отнетите вещи 75 лева, които
към датата на инкриминираното деяние са около 8 пъти по-малко от размера
на минималната работна заплата. Разбира се, известно е че изключително
смекчаващи обстоятелства и многобройни такива, не са достатъчни да бъде
приложена разпоредбата на чл.55, необходимо е също така, съдът да
констатира, че и най-лекото предвидено от закона наказание, вече е
несъразмерно тежко. Аз считам, че 2 години е един сериозен размер
наказание, от тази гледна точка смятам, че е несправедливо и затова ще ви
моля, по ваша преценка, да наложите наказание някъде под минимума и в
този смисъл моля за вашия съдебен акт.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Й. М. П. :
Престъплението, което съм извършил с чантичката, документите лично аз
съм ги върнал, не на човека, а ги хвърлих близо до обекта. Пари нямаше, но
не мога да докажа това нещо. Началникът на Криминална полиция каза, че
имало 70 лева и аз каза „ми добре 70 лева“ и ме накараха да го напиша и ме
освободиха. По принцип нямаше, но това не мога да докажа, че нямаше пари.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ВЪЗЗИВНИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ
Й. М. П. : Моля да ми уважите жалбата.
4
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:32
часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5