№ 11901
гр. София, 12.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110128845 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на С. АС. СТ. срещу ЗЛ. АС. СТ..
Ищеца С.С. твърди, че с ответницата З.С. са брат и сестра. Родителите им – Събка
С. и Асен С. придобили по време на брака по силата на покупко-продажба с
нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ №51, том II, дело
№251/13.03.1972 г. на I нотариус при Софийски народен съд следния недвижим имот:
апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика", (бивш ж.к. „Баталова
воденица") в жилищен блок № 18 (осемнадесет), във вход „Б“, на I (първи) етаж,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.305.62.4.17, в сграда с
идентификатор 68134.305.62.4, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна,
находяща се в ПИ с идентификатор 68134.305.62, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, състоящ се две стаи, хол,
кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 71.00
кв.м., при съседи на апартамента по кадастралната карта: на същия етаж:
68134.305.62.4.18, 68134.305.62.4.2, под обекта: няма, над обекта: 68134.305.62.4.19,
при съседи на апартамента по нот. акт: стълбище, от две страни двор, Петко Божилов
Трифонов, Стоян Грозданов Иванов, заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ, при
съседи: коридор, Любен Асенов Костов, Янко Стаменов Николов, калкан, заедно с
0.741 % идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна
земя.
Ищецът С. АС. СТ. поддържа, че майка им Събка С. починала на 05.01.2008 г., в
резулат на което баща им станал собственик, на лично основание и по наследство, на
4/6 идеални части от процесния имот. На 16.12.2008 г. баща им Асен С. дарил на
ответницата З.С. 1/2 идеална част от процесния имот с нотариален акт №100, том III,
рег. №7620, дело №460/2008 г. на нотариус Маргарита Гечева, рег. №303 на НК. Също
така Асен С., който починал на 18.03.2021 г., оставил завещание в полза на
ответницата, с което й завещавал 1/6 идеална част от гореописания имот. Поддържа, че
дарените от баща им на ответницата идеални части от апартамента изцяло изчерпвали
наследственото имущество на Асен С.. Ищецът твърди, че с извършените дарение и
завещание била накърнена неговата запазена част от наследството на Асен С., която се
равнявала на 2/9 идеални части от процесния имот. Тъй като дарената и завещаната
част надвишавали запазената част на ответницата и разполагаемата част от
наследството на баща им, твърди, че имотът следвало да остане изцяло в наследството.
Предвид изложеното моли да бъде възстановена запазената част от наследството на
баща му Асен Симеонов С. и съда да допусне до делба процесния имот при равни
дялове за страните – по 1/2 идеална част от процесния имот за ищеца и ответницата.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответницата З.С. е подала отговор на исковата молба,
като не възразява да се допусне до делба процесния имот. Твърди, че след смъртта на
майката на страните по делото ответницата била наследила 1/6 идеална част от имота,
като впоследствие чрез договор за дарение и завещателно разпореждане – и двете
извършени от баща им Асен С., ответницата придобила съответно 1/2 идеална част и
1/6 идеална част от процесния имот. При това положение квотите в съсобствеността за
страните били, както следва: 5/6 идеални части за отвеницата З.С. и 1/6 идеална част за
ищеца С.С.. Възразява срещу предявения иск за възстановяване на запазената част от
наследството на Асен С.. Твърди, че брат – С.С., е придобил по силата на дарение,
направено от родителите им Асен С. и Събка С., с нотариален акт № 16, том VII, дело
1058 от 1986 г. следния имот: 1/2 идеална част от дворно място с площ от 575 кв.м.,
находящо се в гр. София, кв.м. „Мирчо Драганов“ /Кръстова вада/, ул. 494 /Никола
Крушкин – Чолака/, №18, съставляващо имот с пл. №765, попадаща в обсега на
действащия общ градоустройствен план на София, в градската зона „Южен парк“,
заедно с построената в същото жилищна сграда, състояща се от две стаи, вестибюл и
кухня със застроена площ от 78,20 кв.м. В тази връзка ответницата оспорва
твърдението, че с процесния имот се изчерпвало наследството на Асен С.. Поддържа,
че за да се определи размера на наследствената маса на баща им следва да се прибави и
стореното в полза на С.С. дарение на дворното място и построената в същото жилищна
сграда. В тази връзка оспорва квотите, при които ищецът иска да се допусне делбата и
възразява срещу направеното искане по чл. 36, ал. 2 ЗН. На следващо място
ответницата предявява претенция с правно основание чл. 12, ал. 1 ЗН за получаване на
обикновената покъщнина в имота.
Изложените от ищеца обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
формулирания петитум, дават основание на съда да заключи, че е сезиран с иск за
делба с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. 34 ЗС, вр. чл. 69 ЗН, както и с
претенция с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за да се уважи
искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост между
страните ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1/ ищецът да е носител на съответна идеална част от
правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/ предметът на
делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба
да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването
на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг.
чл. 75, ал. 2 ЗН, вр. чл. 34, ал. 2 ЗС.
Спорът за възстановяване на запазената част от наследството на общия
наследодател Асен Симеонов С. има преюдициално значение за наличието или не на
съсобственост в имота и правата в съсобствеността. Съобразно релевираните
фактически твърдения в исковата молба възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки, които са в доказателствена
тежест на ищеца 1/ наследодателят Асен Симеонов С. да е починал; 2/ ищецът да е
наследник по закон на починалия наследодател по смисъла на чл. 29 ЗН и 3/
предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследника да е била накърнена с дарствено
разпореждане и завещание от неговия общ наследодател. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗН, за
да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, следва да се образува една маса от всички имоти /движими и недвижими
имущества/, които са принадлежали на наследодателя Асен Симеонов С. в момента на
смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12,
ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време
на откриването на наследството за недвижимите имоти.
2
В тежест на ответницата по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е
да докаже, че към момента на смъртта Асен Симеонов С. е притежавал и друго
имущество /извън имота, предмет на дарението и завещанието/, на стойност
достатъчна, за да удовлетвори запазената част на ищеца от наследството на своя баща.
В контекста на изложеното съдът следва да предостави възможност на страните в
едномесечен срок от получаване на настоящото определение да представят становища
и да ангажират доказателства относно обхвата на наследственото имущество, което
формира масата по чл. 31 ЗН на наследодателя Асен Симеонов С., а именно: имотите,
които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на
наследството; увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и извършените от
наследодателя дарения.
Същевременно на ответницата следва да бъде предоставена възможност да заяви
поддържа ли искането си по чл. 12, ал. 1 ЗН и да обоснове правния си интерес от това
искане, тъй като данните по делото не сочат правата на съделителката по чл. 12, ал. 1
ЗН върху обикновената покъщнина да са оспорени от другия сънаследник, нито има
твърдения вещите да се намират в негова фактическа власт и той да отказва
предаването им на съделителката. Ако правата на наследника по чл. 12, ал. 1 ЗН не са
оспорени, този наследник получава вещите по чл. 12, ал. 1 ЗН от сънаследниците без
съдебна намеса, а ако са в негово владение, може да започне да упражнява
собственически правомощия върху същите.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са
основателни, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняването на спора.
Доказателственото искане на ответницата за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетел за установяване обстоятелството, че имотът е
посещаван от ищеца, съдът намира за неотносимо към разрешаване на въпросите в
първата фаза на делбата.
По доказателствените искания на ответницата за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата,
посочени в т. 2 от доказателствената част на писмения отговор съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2022 г.,
в 09.45 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответницата.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в едномесечен срок от получаване
на настоящото определение да представят становища, подкрепени със съответните
доказателства, относно обхвата на наследствената маса по чл. 31 ЗН, а именно:
имотите, които са принадлежали на наследодателя Асен Симеонов С. в момента на
смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл. 12,
ал. 2 ЗН и извършените от наследодателя дарения.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата ЗЛ. АС. СТ. в едномесечен
срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с 1 бр. препис да
обоснове правния си интерес от направеното с отговора на исковата молба искане по
3
чл. 12, ал. 1 ЗН /вземайки предвид мотивите на настоящото определение/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответницата за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел за установяване на
обстоятелството, че процесният имот е посещаван от ищеца.
По останалите доказателствени искания на ответницата за събиране на гласни
доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото определение има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146
ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС. Повече информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул.
„Цар Борис III” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от
9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът може
да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това процесуални
предпоставки.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4