№ 93
гр. Ихтиман, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200603 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. В. против Наказателно постановление №
001647/30.07.2021 г. на началник отдел „Контрол и прилагане“ в Национално
тол управление (НТУ) към ....“ (АПИ), с което за нарушение на чл. 139, ал. 6
ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателката е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв. и на основание чл. 189е, ал. 7 ЗДвП е
постановено да заплати такса по чл. 10а, ал. 2 ЗП в размер на 10 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно
изложени съображения, които са доразвити в съдебно заседание.
Представителят на административнонаказващия орган (АНО) оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш. В съдебно заседание
представя подробни писмени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна. Въззивният съд споделя голяма
част от фактическите изводи, направени от АНО.
От фактическа страна:
Жалбоподателката Д. Г. В. e собственик лек автомобил марка М, модел
„ЦК с рег. № РА..ВН. Поради грешка заплатила винетна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от ЗП за моторно превозно средство (МПС) с рег. № РА..В А, с период на
валидност от 30.04.2021 г. до 29.04.2022 г.
1
На 03.05.2021 г., предприела пътуване по път А1– 43 + 448 км., Пътен
участък А-1L: Мирово – В – 1, със собствения й автомобил, който
управлявала. Към момента на предприемане на пътуването и започване на
движение по път А1– 43 + 448 км., Пътен участък А-1L: Мирово – В – 1 за
лекия автомобил с № РА .. ВН, марка М, модел „ЦК нямало заплатена пътна
винетна такса.
На 14.05.2021г. в 10.40 часа, на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 89, след
извършена проверка от свидетелите Н. и К. – служители на АПИ, на водача на
лек автомобил марка М, модел „ЦК с рег. № № РА .. ВН, с обща допустима
максимална маса 3,5 тона, брой оси 2, се установило, че Д.Г. В с ЕГН
********** е управлявала лек автомобил марка М, модел „ЦК с рег. № № РА
.. ВН, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП
според категорията на пътното средство.
За констатираното деяние е съставен Акт № 001647/03.05.2021 г. от
14.05.2021 г. от свидетеля Д.К. – инспектор в сектор „Контрол и
правоприлагане-Пловдив“ към АПИ, за установяване на административно
нарушение по чл. 139, ал. 6 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 139, ал.
6 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателката, в качеството
на водач, посредством прилагане на презумцията по чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, е
наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
С НП е постановено наказаният да заплати и пътна такса по чл. 10а, ал.
2 ЗП в размер на 10 лв. на основание чл. 189е, ал. 7 ЗДвП.
След като жалбоподателката разбрала за грешката, че е заплатила
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за МПС с регистрационен номер, който
не съответства на регистрационния номер на лекия автомобил нейна
собственост, тя заплатила винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за МПС с
регистрационен номер РА .. ВН с период на валидност от 17.05.2021 г. до
16.05.2022 г.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от
събраните в хода на производството доказателства, обективирани в
показанията на свидетелите Н.Н., Д.К., доклад с приложени статични
изображения (снимки), справка за собственост на МПС с рег. № РА .. ВН и на
МПС с рег. № РА .. ВА, Заповед № РД-11-167/08.02/2-21 г. и № РД-11-
486/20.04.2021 г. на председателя на УС на АПИ, Заповед ЧР-НТУ-
33/23.01.2019г. на вр. и. д. председател на УС на АПИ, справка - извлечение
за нарушения на МПС с рег. № РА .. ВН, справка – извлечение от системата
на ТОЛ касателно МПС с рег. № РА .. ВН, справка – извлечение от системата
на ТОЛ за Проверка на винетка за МПС с рег. № РА .. ВН и за МПС с рег. №
РА .. ВА.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и следва да бъдат кредитирани в цялост,
От доклада на АПИ, ведно с приложените статични изображения
(снимки), които представляват годни доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установяват дата, място, време на нарушението, марка,
модел и регистрационен номер на автомобила, както и че за същия към часа
2
на нарушението не е имало заплатена винетна такса.
От показанията на свидетелите Н. и К. се установяват обстоятелствата
около извършената проверка на жалбоподателя, при която е констатирано, че
същата излага твърдения за заплатена винетна такса.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК,
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН
са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Компетентността на
актосъставителите се установява от Заповед РД-11-486/20.04.2021 г., издадена
на основание чл. 167а, ал. 2 ЗДвП от председателя на УС На АПИ, а на
административнонаказващия орган да издаде обжалваното НП се установява
от Заповед №№ РД-11-167/08.02/2-21 г., издадена на основание чл. 189е, ал.
12 ЗДвП от председателя на УС на АПИ.
Съдът не споделя и правните изводи на АНО относно приложението на
материалния закон.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на
3
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и
периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
(Наредбата) е предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът
или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно
периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от
съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни, се счита че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Съвкупният анализ на посочените по-горе правни норми налага
следните изводи:
На първо място, че законодателят не е регламентирал редът, по който
собственикът или ползвател на ППС следва да декларира релевантните за
закупуване на електронна винетка обстоятелства, сред които е и
регистрационният номер на автомобила. Това може да става устно или
писмено или дори чрез действие – предоставяне на регистрационния талон на
автомобила.
На второ място, от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата е видно, че
собственикът или ползвател на ППС носи отговорност при неправилно
декларирани данни, т. е. отговорността е пряка последица именно от
неправилното деклариране, което е и основният релевантен факт, който
следва да бъде установен (виж Решение № 735 от 19.07.2021 г. на АС - София
област по к. а. н. д. № 392/2021 г.). в този смисъл .
По настоящото дело не е спорно, че жалбоподателката поради
техническа грешка при изписване на регистрационния номер на автомобила е
заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за моторно превозно
средство (МПС) с рег. № РА .. В А, с период на валидност от 30.04.2021 г. до
29.04.2022 г., вместо за рег. № РА .. В Н на собствения си автомобил. Доказва
се също, че на 03.05.2021г. в 16.20 часа, е установено движение по път А-1L
Мирово – В - 1 с пътно превозно средство – лек автомобил марка „ММ“,
модел „ЦК с рег. № РА .. ВН, с обща допустима максимална маса 3.5 тона,
брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Лекият автомобил марка М, модел „ЦК с рег. № РА .. ВН е собственост
на жалбоподателката и доколкото презумпцията по чл. 187а, ал. 1 ЗДвП не е
оборена следва да се приеме, че тя е управлявала моторното превозно
средство на датата на вмененото нарушение.
От обективно установеното - заплатената винетна такса, чийто период
на валидност е започнал на 17.05.2021г., след извършване на процесното
нарушение, но вземайки предвид че едва на 14.05.2021г. жалбоподателката
4
разбира, за допуснатата грешка при въвеждането на регистрационния номер
на автомобила, може да се направи извод, че деянието е извършено по
непредпазливост във форма на вината несъзнавана непредпазливост
(небрежност). Жалбоподателката е била длъжна съгласно 139, ал. 6 ЗДвП, в
качеството на водач, да заплати пътна винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за
собствения й автомобил, могла е да предвиди, че за същия не е заплатена
такава, като извърши справка в интернет страницата на БГТол или се
запознае с разписката за извършено плащане и по този начин да установи, че
няма заплатена такса, но не го е направила.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидени случаи. За конкретното нарушение липсва предвидено
изключение.
Въпреки това, настоящият състав приема, че деянието само формално
осъществява признаците на състав на административно нарушение по чл. 139,
ал. 6 ЗДвП поради своята малозначителност, поради което приложение следва
да намери чл. 9, ал. 2 НК на основание чл. 11 ЗАНН.
Институтите „маловажен случай“, както и „явно маловажен случай“ /чл.
28, чл. 39, § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН/ се различават от малозначителното деяние по
чл. 9, ал. 2 от НК. При първите е налице деяние, което се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, поради което деецът се наказва с наказание
(чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН), т.е. извършеното съставлява административно
нарушение. При малозначителното деяние по чл. 9, ал. 2 НК липсва
административно нарушение, тъй като то не разкрива никаква степен на
обществена опасност или неговата обществена опасност е явно незначителна
и поради това не може да се квалифицира, като административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Малозначителното деяние не уврежда
конкретни правоотношения и по формата си е без вредоносни последици.
Нужно е в теоритичен план да се отбележи, че с изменението на ЗАНН ДВ,
бр. 109 от 2020, с оглед въведените в § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН дефиниции, по
законодателен път е изоставено непротиворечивото разбиране, изразено в
правната доктрина и в преобладаващата съдебната практика, че обществената
опасност е присъща единствено на престъпленията, като наличието й прави
деянието престъпление, а не административно нарушение, тъй като
обществената опасност представлява обективно неюридическо качество
характерно само за престъплението, който извод следва при сравнение на
дефинициите, дадени в чл. 9, ал. 1 НК и чл. 6 ЗАНН. С цитираните изменения
това разбиране е загърбено, като очевидно законодателят приема, че и
административните нарушения притежават обществена опасност, макар тя да
не е предвидена като признак от обективна страна на административното
нарушение (чл. 6 ЗАНН). Ето защо при преценка на вида на деянието е нужно
да се държи сметка за степента на обществена опасност.
Осъщественото от жалбоподателката деяние е малозначително, тъй като
само формално осъществява признаците на адмнистративно нарушение,
доколкото обществената му опасност е явно незначителна. В случая не е
ощетен държавният бюджет. Внесена е в пълен размер дължимата пътна
такса за съответната категория МПС. Деянието е извършено по
непредпазливост, като деецът е действал със съзнанието, че изпълнил
законовото си задължение и е заплатил дължимата годишна винетна такса, и
5
едва след проверка е установил наличието на допусната неволна грешка, като
е закупил втора винетка с правилно изписване на регистрационния номер.
Няма данни да съществува автомобил с регистрационен номер, като този, за
който е заплатена годишна винетка. Като е приела плащането за редовно на
годишна винетка за така въведения регистрационен номер и е издала на жалб.
В. разписка за електронна винетка, Единната система за събиране на пътни
такси е предизвикала заблуждение у собственика и водач на МПС, че е
изпълнил задължението си и е заплатил винета такса и че ползва правомерно
пътната мрежа (вж. в този смисъл Решение № 485/13.05.2022 г. по НАХД №
311/2022 г. на Административен съд – София област). Поради изложеното
може да се направи извод, че осъщественото от жалбоподателката само
формално осъществява признаците на нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП. Не
са налице никакви вредоносно последици и извършеното с явно незначителна
степен на обществена опасност, поради което не съставлява административно
нарушение. Ето защо на основание чл. 11 ЗАНН приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и наказателното постановление да
бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
искането на процесуалния представител на въззивника е основателно и в
полза на същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. Възражението по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, отправено
процесуалния представител на АНО, е неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение в
производството е 300 лв. В случая договореното не надвишава с много този
размер, като следва да се отчете, че макар да не разкрива висока правна
сложност, от фактическа страна е налице такава, доколкото адвокатската
кантора на процесуалния представител на жалбоподателя е с адрес в гр.
София. Това предполага разноски за пътуване от гр. София до гр. Ихтиман за
осъществяване на процесуално представителство и е нормално размерът на
възнаграждението да надвишава минимално установения в наредбата.
Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 58д,
т. 1 ЗАНН, с оглед на което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001647/30.07.2021 г. на
началник отдел „Контрол и прилагане“ в Национално тол управление към
....“.
ОСЪЖДА ....“ ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. В. с ЕГН ********** сумата от
400 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7