№ 22809
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110110824 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Р. С. Т. и С. С. Т. за признаване на
установено, че ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден
имот, при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг,
всеки един от ответниците дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 1294,36 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 05.09.2023г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 176,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 24.08.2023 г., сумата в размер на 31,65 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 год. до 30.04.2022 год.,
ведно със законна лихва от 05.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер
на 7,22 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 49697/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ № 47, вх. А, ап. № 5, аб. № 279781,
като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали насрещно –
не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Бруната“
ООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
1
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството,
като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като
предвид възраженията на длъжниците, че не дължат сумите по същата, съдът е дал указания
за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковите претенции като неоснователни. Оспорва се пасивната материално-правна
легитимация и на двамата ответници. Възразяват, че през процесния период не са били
титуляри на партидата на процесния имот. Оспорват качеството си на
собственици/ползватели на процесния имот и в този смисъл възразяват, че през процесния
период са били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Релевират и
възражения, че претендираните суми са погасени с изтичането на 3-годишния давностен
срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Претендират направените по делото разноски, включително
адвокатски възнаграждения.
С Определение от 01.07.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач
,на страната на ищеца „Далсия“ ООД ,което не оспорва исковете, представя писмени
доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 05.09.20234год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Р. С. Т. и С. С. Т. ,при
разделна отговорност, за вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение и мораторна лихва .
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
27811/19.09.2023год. по ч.гр.д.№ 49697/2023год. по описа на СРС,65 състав в полза на
заявителя срещу длъжниците ,при условията на разделна отговорност – по ½ част от
задълженията.
Длъжниците в срок са подали възражение по чл.414 от ГПК,поради което с
разпореждане от 22.01.2024год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви
установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 , връчено му на 29.01.2024год..
В срок ,а именно на 27.02.2024год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Р. С. Т. и С. С. Т..
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между
страните за процесния имот и период, както и че е доставил топлинна енергия и е извършена
услугата дялово разпределение като за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По делото са представени Списък за броя на живущите в жилищна сграда
,бл.47,бул.“Трайков“ № 104 се установява ,че като собственик на ап.5 фигурира Стана
2
Иванова Васева.
Видно от Удостоверение за наследници от 14.03.2022год. ,Стана Иванова Васева е
починала на 06.02.2016год. като нейни наследници по закон са Р. С. Т. и С. С. Т., синове.
От писмо ,вх.№ 225275/09.07.2024год. на СЖ,Направление „Архитектура и
градоустройство“ се установява ,че в архива на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ не
се е намерило досие на бл.,находящ се в гр.София,бул.“Черни връх“ ,вх.А.
От страна на третото лице помагач „Далсия“ООД са представени индивидуална
справка за използвана топлина енергия за период 05.2020год. – 04.2021год. ,за период
05.2021-04.2022год. ,талон за отчет от 10.05.2021год. и протокол за неосигурен достъп от
03.05.2022год./14.05.2022год. ,за абонатен номер 279781 ,Стана Иванова Васева.
Разгледана по същество,претенцията ,с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е неоснователна по следните съображения :
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод ,че не се доказва
в процесния период 01.05.2020год. – 30.04.2022год. , ответниците Р. С. Т. и Стеван С. Т. да са
били потребители на топлинна енергия и между страните не е възникнало облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни
актове,поради което същата не носят отговорност за заплащане на цената й.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение ,които са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В цитираната законови норми ясно се сочи, че собственикът или титуляр на
ограничено вещно право на ползване на топлоснабден имот дължи заплащане на топлинна
енергия. В смисъла на горните легални определения ответниците нямат качеството на
потребител на топлинна енергия. По делото не са представени писмени доказателства,
установяващи, че те притежават вещното право на собственост върху топлоснабдения имот
или ограничено вещно право на ползване върху него.
В случая по делото не се установи наследодателя на ответниците Стана Васева да е
била собственик на процесния имот,а от своя страна ответниците да са придобили правото
на собственост по наследство , тъй като не са представени надлежни доказателства за това.
Единственото на което се позовава ищецът е списък на живущите по апартаменти в
жилищна сграда и приложението към протокола от общото събрание на ЕС от 2002год. ,но
същите не може да се приемат за годен документ ,доказващ това обстоятелство.
Представените по настоящото дело от ищцовата страна и от третото лице поматач ,
справки , фактури,отчети не са подписани от ответниците или от техни представители,
поради което представляват частни документи, изходящи от ищеца и поради тази причина не
могат да бъдат доказателство за твърдените от него факти , от които за него възникват т.нар.
благоприятни последици.
Следователно не се доказва ,че след откриването на наследството с настъпването на
смъртта на наследодателя ,ответниците са наследили и процесния топлоснабден имот.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдените факти, от
които черпи за себе си благоприятни правни последици. Недоказването им води до извод, че
те не са се осъществили. За това с оглед разпределението на доказателствената тежест
дружеството е имало задължението да установи, че ответникът е собственик или ползвател/
носител на ограничено вещно право на ползване/ на процесния топлоснабден имот. Като не
е ангажирал относими доказателства, установяващи това качество, то и за него като
3
неблагоприятна правна последици е отхвърлянето на исковете му.
Това обстоятелство е достатъчно за окачествяване на всички предявени искове като
неоснователни и отхвърлянето им, като обсъждането на останалите доводи на страните и
събраните в тази връзка доказателства се явява безпредметно.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има
само ответниците ,които е направил своевременно искане за присъждането им.
Доказаните от ответната страна разноски в размер на по 700лв.,уговорено и платено
в брой адвокатско възнаграждение в договор за правна защита и съдействие от
04.06.2024год. следва да бъдат възложени на ищеца.
От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения ,което съда намира за основателно.
Предвид действителната правна и фактическа сложност на настоящото
производство ,на адвоката ,осъществил защитата на ответниците ,следва да бъде
определено възнаграждение в минималния размер от 400лв.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б срещу Р. С. Т.,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,бул.“Черни връх“ ,№ 42,вх. А,ап.2 , положителни
установителни искове ,по реда на чл.422 от ГПК , с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че ответника дължи на ищеца
сумата в размер на 1294,36 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот ,с адрес в гр. София, бул. „Черни връх“ № 47, вх. А,
ап. № 5, аб. № 279781 , за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна
лихва от 05.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 176,40 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.08.2023 г., сумата в
размер на 31,65 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.07.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 05.09.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,22 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 49697/2023 год. по
описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б срещу С. С. Т.,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,бул.“Черни връх“ ,№ 42,вх. А,ап.5 ,положителни
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че ответника дължи на ищеца
сумата в размер на 1294,36 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот ,с адрес в гр. София, бул. „Черни връх“ № 47, вх. А,
ап. № 5, аб. № 279781 , за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна
лихва от 05.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 176,40 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.08.2023 г., сумата в
размер на 31,65 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.07.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 05.09.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,22 лева, представляваща мораторна
4
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 49697/2023 год. по
описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б да заплати на Р. С. Т.,ЕГН : ********** ,с адрес
в гр.София,бул.“Черни връх“ ,№ 42,вх. А,ап.2 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в
размер на 400лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б да заплати на С. С. Т.,ЕГН : ********** ,с
адрес в гр.София,бул.“Черни връх“ ,№ 42,вх. А,ап.5 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК
сумата в размер на 400лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно отхвърлената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач “Далсия ” ООД
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5