№ 590
гр. Бургас, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201893 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. П. К., ЕГН ********** чрез ав. Л. К. срещу
Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на
жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена не се явява и
не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен
и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство е било установено, че на ******** г. в 15:55
часа в гр. Бургас, по ПП I–6, км.494+910 до магазин „Е.Б.“, в посока от кв. „П.к.“ към кв.
„В.“, при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, лек
автомобил „Мерцедес С350 Д4Матик“ с рег. № ******** е бил управляван с наказуема
скорост от 84 км/ч след отчетен толеранс – 3 % при измерването. Скоростта е била засечена с
1
автоматизирано техническо средство, монтирано в служебен автомобил на ОД на МВР –
Бургас. От извършена справка за собственост се констатирало, че собственик на автомобила
е Л. М. К.. На основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП срещу жалбоподателя като собственик на
автомобила е бил издаден за установеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП Електронен фиш
серия К № *******. В предвидения в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-девен срок, собственикът е
подал декларация, в която посочил, че автомобилът се е управлявал в деня и часа на
нарушението от жалбоподателката М. П. К.. Към декларацията било приложено и СУПМС
на жалбоподателката. Предвид декларираните данни по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, издаденият
срещу собственика на автомобила електронен фиш бил анулиран, като срещу
жалбоподателката бил издаден процесният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в електронния фиш не се вписва като задължителен
реквизит датата на съставяне на фиша, поради което в производството по издаване на
електронни фишове не са приложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост до 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира
скоростта на движение на превозните средства предвид тяхната категория и пътния участък,
по който се движат (населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път).
В тежест на жалбоподателката е било вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като е
било установено, че в населено място гр. Бургас, е управлявала лек автомобил „Мерцедес
С350 Д4Матик“ с рег. № ******** със скорост 84 км/ч при разрешена до 50 км/ч в населено
място.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че на ******** г. в 15:55 часа в гр. Бургас, по ПП I–6, км.494+910 до магазин
„Е.Б.“, в посока от кв. „П.к.“ към кв. „В.“, лек автомобил „Мерцедес С350 Д4Матик“ с рег.
№ ******** е бил управляван с наказуема скорост от 84 км/ч при въведена разрешена
скорост до 50 км/ч в населено място. От представена по делото декларация по чл. 189, ал. 5
ЗДвП се установява, че собственикът на автомобила е декларирал, че жалбоподателката е
2
управлява автомобила на ******** г. в 15:55 часа.
Скоростта на лек автомобил „Мерцедес С350 Д4Матик“ с рег. № ******** е била
установена с автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на
скоростта на МПС тип TFR1-M с № 4835, за чиято изправност по делото са приложени
писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от
последваща проверка след ремонт № 1-5-23/07.02.2023 г. Следователно безспорно се
установява по делото техническата изправност на процесното средство за видеоконтрол.
От писмено доказателство – протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л.22), приложен в преписката се установява, че мястото на контрол,
където е констатирано процесното нарушение е населено място - в рамките на гр. Бургас,
като е действало общото ограничение на скоростта за движение за населено място до 50
км/ч, предвидена в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Следователно безспорно се установява по делото, че за
процесния участък максималната разрешена скорост за управление на МПС е била до 50
км/ч за населените места. Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство
или система е попълнен изцяло в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. Посочени са мястото на контрол, общото ограничение на скоростта, посока
за задействане, режим на измерване, начало и край на работа на техническото средство. Към
протокола е приложена и снимка на разположението на процесното техническо средство.
На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е
била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В
електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.
Това обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от техническото
средство, видно от който скоростта на движение е била 87 км/ч, като след измерване на
допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 84
км/ч. В тази връзка неоснователно е поддържаното в жалбата възражение, че не е бил
отчетен толеранс -3 % при определяне на скоростта на движение на процесния автомобил.
Съдът не споделя изложени в жалбата възражения срещу съдържанието на
електронния фиш. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е регламентирано задължителното
съдържание на електронния фиш, като лицето, което го е издало, органът пред който
подлежи на обжалвано и в какъв срок, и възможността за подаване на възражение в 7-дневен
срок от връчването, не са от задължителните реквизити на електронния фиш. В същата
разпоредба е регламентирано, че електронният фиш се издава по образец, утвърден от
министъра на МВР. На л. 23 – гръб от делото е наличен утвърденият образец за електронен
фиш.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
3
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден
електронен фиш. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на
скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. От налична в преписката справка за собственост (л.
17) се установява, че автомобилът е собственост на лицето Л. М. К.. В срока по чл. 189, ал. 5
ЗДвП собственикът подал декларация, в която посочил, че на датата и часа на нарушението
жалбоподателката е управлявала процесното МПС. При така установеното правилно АНО е
санкционирал жалбоподателката за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката е било наложено
наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за населено място с 34 км/ч, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателката е
наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас,
с който на М. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
4
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5