Р Е Ш Е Н
И Е № 12
гр.Пловдив, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Цветелина Бакалова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №373
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главен иск
с правно основание чл.108 ЗС и евентуален иск по чл.521, ал.2 ГПК.
Ищецът “КЕРАМИК ВИЖЪН ГРУП”ЕООД-в несъстоятелност,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Д-р Владо” №1,
представлявано от синдика Д.Н.М., съдебен адрес **** , твърди, че за него е
открито производство по несъстоятелност с решение на ПОС по т.д.№537/2016 г. от
08.08.2017 г. Твърди, че на 27.06.2014 г. е закупил от ответника две модулни
бензиностанции, тип контейнерен, с прилежащи към тях съоръжения, като вещите са
били описани подробно в приемо-предавателен протокол към договора за продажба.
Твърди, че е заплатил изцяло уговорената продажна цена в размер 100 000 лв. (по
50 000 лв. за всяка бензиностанция). Твърди, че с протокол от 27.06.2014 г.,
като собственик на вещите, е оставил същите на отговорно пазене при ответника.
Последният следвало да ги съхранява в склад, находящ се в гр.София, ул.“Емануил
Попйорданов“ №21. В хода на производството по несъстоятелност синдикът изпратил
уведомление до ответника за това, че прекратява договора за пазене от
27.06.2014 г. Твърди се, че с това уведомление е определен и срок за връщане на
вещите. Писмото било върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че на адреса
няма такова дружество. Поддържа се, че по силата на договора за продажба ищецът
е собственик на процесните вещи, а поради прекратяването на договора за влог,
ответникът продължава да ги държи без основание. Ето защо е формулирано искане
ответното дружество да бъде осъдено да върне в масата на несъстоятелността на
ищеца описаните в исковата молба движими вещи, формиращи два броя модулни
бензиностанции. При условията на евентуалност, в случай, че вещите липсват или
са отчуждени, е предявен иск за присъждане на тяхната равностойност, като
ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 50 000 лв. за
всяка бензиностанция, общо 100 000 лв., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът „ТЕМПО МЕНИДЖМЪНТ ГРУП“ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Иван Хаджийски“,
Търговски център, офис №11 – срещу блок 30, представлявано от С.Р.Д., не е
подал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, не взима становище
по исковете и по друг начин.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия
по делото договор, че на 27.06.2014 г. между страните е сключен договор за
покупко-продажба, с който ответникът като продавач се е задължил да прехвърли
на ищеца като купувач собствеността върху два броя модулни бензиностанции тип
контейнерен, а ищецът се е задължил да заплати за тях цена в общ размер
100 000 лв. (по 50 000 лв. за всяка). Установява се от приетия по
делото приемо-предавателен протокол, че в деня на сключване на горния договор
ответникът е предал на ищеца два броя модулни бензиностанции – тип контейнерен
с прилежащите към всяка от тях съоръжения, както следва: резервоар за бензин
А95-Н с вместимост 10 000 л на мъртво ниво (прибл.100 л); резервоар за
дизелово гориво с вместимост 10 000 л на мъртво ниво (прибл.100 л);
двупистолетна двустепенна колонка за дизел и бензин; нивомерна система;
ел.табло и козирка плюс поликарбонат. От договора за продажба и от приетия
констативен приемо-предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене се
установява, че горепосочените вещи са оставени за пазене от ищеца на ответника,
като последният е поел задължение да ги съхранява в склада си, находящ се в
гр.София, ул.“Емануил Поп Йорданов“ №21.
Разпитан е като свидетел
Ц.Ц. – управител на ищцовото дружество с прекратени правомощия (Решение
№353/19.06.2018 г. по т.д.№537/2016 г. на ПОС, ТО, с което дружеството е
обявено в несъстоятелност). От показанията му се установява, че при покупката
на бензиностанциите същите са били чисто нови и опаковани в кашони в разглобено
състояние. Закупената от него стока останала в склада на продавача, тъй като в
този момент нямало къде да я съхранява. По-късно свидетелят многократно търсел
контакт с представляващия ответното дружество, неколкократно ходил и до София,
където се намира складът, в който вещите е следвало да се съхраняват. На адреса
нямало никой, който да го допусне да вземе вещите си. Свидетелят уведомил НАП
за това и от там му отговорили, че данъчните органи също са ходили на място, но
не са намерили вещите.
Прието е по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза, според което общата пазарна
стойност на процесните движими вещи – два броя модулна бензиностанция тип
контейнер с прилежащи към нея съоръжения, е в размер 99 100 лв.
(49 550 лв. всяка).
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според съдебната
практика по въпроса, собственикът на вещта може да избира как да защити правата
си – дали да се позовава на качеството си на собственик и да претендира за
фактическата власт върху вещта в качеството си на такъв или да основава иска си
на права върху вещта, произтичащи от облигационното правоотношение с ответника.
В конкретния случай ищецът основава исковете си на качеството си на собственик
на процесните вещи и претендира тяхното връщане като такъв, независимо от
съществуването на облигационно отношение между страните по договор за пазене
(влог). Ето защо за основателността на главните искове от значение за
предпоставките по чл.108 ЗС. Искът по чл.108 ЗС, наричан още ревандикационен, е иск, с
който невладеещият собственик претендира от владелеца или държателя на неговата
вещ предаване на владението или на фактическата власт въз основа на своето
право на собственост. Ревандикационният иск може успешно да бъде проведен само
от собственик на вещта, който не я владее. По общото правило тежестта на
доказване лежи върху ищеца. Той трябва да докаже: 1/ че е собственик на вещта,
2/ че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Последният от своя
страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че държи или
владее процесната вещ на валидно правно основание. В контекста на изложеното от
доказателствата по делото се установява, че ищецът е придобил процесните
движими вещи на валидно правно основание – договор за продажба. Съгласно чл.24,
ал.2 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по
своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липса на такова – когато бъдат предадени. В самия договор за
продажба вещите не са индивидуализирани, като определянето на същите и
принадлежностите към тях е осъществено с тяхното предаване, документирано с
приетия по делото приемо-предавателен протокол. Следователно от момента на
получаване на вещите ищецът е придобил качеството на техен собственик и може да
претендира връщането им от всяко лице, което ги държи без основание. От
доказателствата се установява, че след придобиването им, ищецът е предал вещите
на ответника за пазене, поради което за последния е възникнало правно основание
да държи същите – договор за влог по смисъла на чл.250 и сл ЗЗД. Съгласно
чл.252 ЗЗД влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ. С това
договорът се прекратява и основанието за държане на вещта от влогоприемателя
отпада. Ищецът не доказва приложената към исковата молба покана за връщане на
вещите да е достигнала до знанието на ответника, но самата искова молба, с
която същите се претендират, има характер на покана по смисъла на чл.252 ЗЗД, с
получаването на която (чрез препис от исковата молба) от ответника
правоотношението по договор за влог следва да се счита прекратено, респективно
основанието за държане на вещите от ответника е отпаднало. За уважаването на
иска по чл.108 ЗС, обаче, е необходимо още ищецът да докаже, че към момента на предявяване
на иска фактическата власт върху процесните вещи се осъществява от ответника, а
доказателства за това по делото не са ангажирани. Напротив, от свидетелските
показания се установява, че, както управителят на ищцовото дружество, така и
органите на НАП са търсили вещите в мястото, на което същите са оставени за
пазене, но там те не са намерени. Не се твърди и доказва ответникът да държи
вещите на друго място. Следователно, не е доказано от ищцовата страна, върху
която пада доказателствената тежест за това, ответникът да е държател на вещите
към деня на завеждане на делото, а и понастоящем. Тъй като по делото се
доказва, че ищецът е носител на право на собственост по отношение процесните
вещи, исковете по чл.108 ЗС се явяват основателни в своята установителна част и
следва да се уважат, като се признае за установено спрямо ответника, че ищецът
е собственик на процесните мобилни бензиностанции с техните принадлежности,
така, както същите са описани в приложения по делото приемо-предавателен
протокол. Тъй като не се установява към настоящия момент ответникът да
упражнява фактическата власт върху същите вещи, исковете по чл.108 ЗС следва да
се отхвърлят в осъдителната им част, с която се желае ответникът да бъде осъден
да предаде на ищеца същите бензиностанции. (В тази насока е ТР №4/2014 г. от
14.03.2016 г. по тълк.д.№4/2014 г. на ОСГК на ВКС.) При това положение,
възниква процесуалното условие за разглеждане и произнасяне по предявените
евентуални искове за присъждане равностойността на вещите, тъй като същите
липсват или са отчуждени. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения на
ВКС по чл.290 ГПК (Решение №60 от 25.03.2010 г. по гр.д.№394/2009 г., IV г.о., Решение
№22 от 09.02.2011 г. по гр.д.№1610/2009 г., I г.о. и др.) и според приетото в
ТР №114/63 г. по т.д.№95/63 г. на ОСГК, защитата по чл. 521, ал. 2 ГПК (чл.414 ГПК /отм./) е допустима и във фазата на исковото производство, чрез съединяване
при условията на евентуалност на иск за собственост на движими вещи, с иск за
заплащане равностойността им в случай, че същите не са налице или са развалени
изцяло или отчасти. Уважаването на иска по чл.521, ал.2 ГПК е предпоставено от
установяване на обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца на
движима вещ, както и че предаването на вещта е невъзможно, тъй като същата не
се намира у него. Без значение е причината, поради която вещта не се намира у
ответника - унищожаването й, укриването й, извършено разпореждане със същата в
полза на трети лица, неположена грижа за опазването. Следва да се установи и
равностойността на вещите. (Решение №47/06.04.2017 г. по гр.д.№3021/2016 г. на
ВКС, І г.о.) В аспекта на изложеното и доколкото се установява, че ищецът е
собственик и предаване на процесните вещи е невъзможно, тъй като същите не се
намират на мястото, на което са съхранявани, и връзка с ответника не може да
бъде осъществена, то евентуалните искове по чл.521, ал.2 ГПК се явяват доказани
по своето основание и следва да се уважат. Що се отнася до равностойността на
вещите, същата е определена с приетата по делото оценителна експертиза, която
съдът изцяло кредитира като компетентна, безпристрастна и неоспорена от
страните. Въз основа на заключението може да се направи извод, че евентуалните
искове са основателни до размер 49 550 лв. всеки, или за общата сума 99 100 лв.
До този размер исковете следва да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да
заплати сумата 99 100 лв. на ищеца, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. За разликата до пълната претенция от
100 000 лв. исковете са недоказани и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора всяка страна има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът не е направил разноски по делото и такива не
следва да му се присъждат. Държавна такса не е платена предварително на
основание чл.620, ал.5 ТЗ. С оглед изхода на делото такава следва да се събере
от ответника в размер 3 964 лв. (4% от присъдената сума), която последният
следва да заплати по сметка на ПОС, в полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът също не е направил и не претендира разноски, за това и такива не
следва да му се присъждат.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „ТЕМПО МЕНИДЖМЪНТ ГРУП“ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Иван Хаджийски“,
Търговски център, офис №11 – срещу блок 30, представлявано от С.Р.Д., че “КЕРАМИК
ВИЖЪН ГРУП”ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Д-р Владо” №1, представлявано от синдика Д.Н.М., е
собственик на два броя модулни бензиностанции – тип контейнер, с прилежащите
към всяка от тях съоръжения, както следва: резервоар за бензин А95-Н с
вместимост 10 000 л на мъртво ниво (прибл.100 л) /2 бр./; резервоар за дизелово гориво с вместимост
10 000 л на мъртво ниво (прибл.100 л) /2 бр./; двупистолетна двустепенна
колонка за дизел и бензин /2 бр./; нивомерна система FAFNIR+VEDERUT /1 бр./; ел.табло /1 бр./ и
козирка плюс поликарбонат /1 бр./, посочени в приемо-предавателен протокол от
27.06.2014 г., неразделна част от договор за покупко-продажба от 27.06.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “КЕРАМИК ВИЖЪН ГРУП”ЕООД-в несъстоятелност,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Д-р Владо” №1,
представлявано от синдика Д.Н.М., предявени против „ТЕМПО МЕНИДЖМЪНТ ГРУП“ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Иван Хаджийски“,
Търговски център, офис №11 – срещу блок 30, представлявано от С.Р.Д., за
предаване на владението върху гореописаните движими вещи.
ОСЪЖДА „ТЕМПО МЕНИДЖМЪНТ ГРУП“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Иван Хаджийски“, Търговски център, офис №11 –
срещу блок 30, представлявано от С.Р.Д., да заплати на “КЕРАМИК ВИЖЪН
ГРУП”ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Д-р Владо” №1, представлявано от синдика Д.Н.М., сумата 99 100 лв. (деветдесет и девет
хиляди и сто лева), представляваща равностойност на горните вещи, тъй като
същите не се намират у длъжника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
99 100 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ТЕМПО МЕНИДЖМЪНТ ГРУП“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Иван Хаджийски“, Търговски център, офис №11 –
срещу блок 30, представлявано от С.Р.Д., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в
полза бюджета на съдебната власт, сумата
3 964 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и четири лева) – държавна такса
за производството по т.д.№373/2018 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: