РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Петрич, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200506 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Адвокат Г.А. К., АК – Б., със служебен адрес гр. П., ул. „Г.Д.“ №
***, ет.***, в качеството на пълномощник на „А.П.Я.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. “О. П.“ № ***, вх.***, представлявано от управителя А.П.Я.,
против Наказателно постановление № 492131-F502461/28.01.2020 г., издадено от Началник
на Отдел „О. д.“ - С. в ЦУ на НАП, с което за извършено административно нарушение по
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл.
185, ал. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност на дружеството е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
С депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че
АНО не е изложил подробни мотиви относно начина и реда, по който е стигнал до
посочените в процесното НП констатации. Излага се, че не е налице процесуална
легитимация по отношение на дружеството жалбоподател, липсва извършено нарушение, за
осъщественото от жалбоподателя деяние е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28,
ал. 1 ЗАНН, както и че е приложена неправилната законова разпоредба. Иска се от съда да
1
постанови решение, с което да отмени атакуваното НП. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява управителят на фирмата с
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и всички
съображения изложени в нея, като моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган не се явява, депозирано е писмено становище от гл.
юрисконсулт М. И.Ц.-З., с което процесуалният представител на Началника на Отдел „О. д.“
- С. в ЦУ на НАП моли съда да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и да
потвърди процесното наказателно постановление като напълно правилно и законосъобразно
по подробно изложени съображения. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не изпраща
представител, не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от с.з. от
09.03.2022 г. и от 11.05.2022 г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Е.
В. Е., свидетелят по съставянето на акта Л. Г. Б. и Н.М.В., изслушани са обясненията на
управителя на дружеството жалбоподател.
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:
Безспорно се установи по делото, че на 14.05.2019 г. служители на ЦУ на НАП –
свидетелите Е.Е. и Л.Б., извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от
ПР на ЗДДС – магазин „Ф.“, находящ се в гр. П., ул. „Г.Д.“ № ***, стопанисван от „А.П.Я.“
ЕООД, ЕИК ***. При проверката е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта
ЕКАФП, съгласно междинен отчет „Х“ № 0001473/14.05.2019 г. от фискално устройство
модел DATECS DP-35 с Инд. № на ФУ DT434295 и Инд. № на ФП 02689775 с Рег. № на ФУ
в НАП 4127536 от дата на рег. в НАП 07.07.2019 г. от ФП е в размер на 48.00 лв.,
фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 100.00 лв., съгласно изготвен опис
на паричните средства от свид. Н.М.В. с ЕГН ********** – продавач консултант.
Констатирано е, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, видно от приложена инструкция за експлоатация на ФУ, но
установената промяна в касовата наличност в размер на 52.00 лв. плюсова разлика, не е
отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. Въз
основа на направените констатации бил съставен протокол от извършена проверка сер. АА
№ 0397087/14.05.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, в
присъствието на Н.М.В. – продавач консултант и управителя на дружеството жалбоподател -
А.П.Я..
На 30.07.2019 г. свидетелят Е. В. Е. на длъжност ст. инспектор по приходите при ЦУ на
2
НАП, в присъствието на свидетеля Л. Г. Б., съставил АУАН № F502461/30.07.2019 г., сер.
АN № F502461, срещу „А.П.Я.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил връчен лично и срещу подпис на управителя
на дружеството жалбоподател, като последният е отразил, че няма възражения към акта.
Възражения не са постъпили и в законоустановения тридневен срок за това.
Въз основа на така съставения АУАН, на 28.01.2020 г. Началникът на Отдел „О.д.“ - С. в ЦУ
на НАП издал атакуваното НП № 492131-F502461/28.01.2020 г. в което възприел, че
„А.П.Я.“ ЕООД, ЕИК ***, не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да
отбележи всяка промяна на касова наличност на фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, и с което за административно
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.
185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност наложил на
дружеството жалбоподател наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
НП е връчено на 15.06.2021 г., видно от приложената разписка, а разглежданата в
настоящото производство жалба е депозирана в законоустановения срок на 18.06.2021 г.
В с.з. са разпитани свидетелите Е. В. Е., Л. Г. Б. и Н.М.В., изслушани са обясненията на
управителя на дружеството жалбоподател - А.П.Я..
Служителите на НАП - Е. и Б. изнасят, че във връзка с издадена резолюция, на 14.05.2019 г.
извършили проверка в обект стопанисван от дружеството жалбоподател, според свид. Б. –
магазин за дрехи „Ф.Х.“ в гр. П.. Посочват, че извършили контролна покупка на чанта на
стойност 48.00 лева, за което била издадена касова бележка /касов бон/ от лицето
извършващо продажбата и намиращо се в обекта – свид. В., след което започнали
проверката. Последователно описват действията извършени в хода на проверката – описа на
паричните средства налични в касата към момента на проверката от страна на лицето
присъстващо в обекта и заемащо длъжността продавач консултант, като съгласно
изготвения опис наличните средства в касата били в размер на 100.00 лева; извадения
дневен финансов „Х“ отчет на стойност 48.00 лева – представляваща стойността на стоката,
закупена при контролната покупка; установената разлика в касовата наличност в размер на
52.00 лева, същите преповтарят, че продавачът консултант в магазина, им казал, че това са
оборотни пари, които са в наличност в касата, за да може да се връща ресто на клиентите. И
двамата свидетели твърдят, че установената плюсова разлика в касовата наличност е
следвало да бъде отразена чрез функциите на фискалното устройство „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, като това отразяване на суми във фискалното устройство е
задължително и паралелно с отразяването на същите суми и в касовата книга, т.е.
отразяването на суми само в касовата книга не освобождава лицето от задължението му
същите суми да се отразят и във фискалното устройство и обратно. Сочат, че актът бил
съставен в офиса на НАП в гр. Б. и още в същия ден е връчен на управителя на дружеството
жалбоподател на място – в проверения обект.
3
В показанията на свид. В. се преповтаря изложената фактическа обстановка свързана с
контролната покупка и извършените от проверяващите длъжностни лице действия и
констатации, като същата допълва, че процесната сума в размер на 52.00 лева била налична
в касата от миналия ден и същата била описана в края на работния ден в касовата книга,
както и че сумата била извън продажбите, тъй като в деня на проверката не била извършила
продажба, за която да е издала касов бон.
Управителят на дружеството жалбоподател – А.Я., в обясненията си дадени в съдебно
заседание, е категорична, че при всяка извършена продажба в проверения обект
задължително се издава касов бон, а за конкретния случай – деня на извършената проверка,
установената разлика в касовата наличност не е представлявала неотчетена продажба, а
налични пари, оставени от предходния ден, които били посочени в касовата книга.
От приложените по делото заверени копия на копие от касова книга за дневните финансови
отчети за датите 13.05.2019 г., 14.05.2019 г. и 15.05.2019 г. на фирма „А.П.Я.“ ЕООД, гр. П.
и дневните финансови отчети за 13.05.2019 г., 14.05.2019 г. и 15.05.2019 г., е видно, че
наличността в касата на края на деня – 13.05. е в размер на 52.00 лева, същата сума е
отразена като начална касова наличност за 14.05.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 492131-
F502461/28.01.2020 г. в оригинал, ведно с разписка за връчване, заверено копие на АУАН №
F502461/30.07.2019 г., заверено копие на протокол за извършена проверка №
0397087/14.05.2019 г., ведно със заверени копия на прилежащи документи към ПИП – 16
листя, заверено копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/17.05.2018 г., писмо от и.д. началник
на отдел „О. д.“ – С., ЦУ на НАП – С., с изх. № 1285-9/07.10.2021 г., ведно със заверено
копие на справка от електронен регистър на НАП „Административно наказателни
преписки“, заверени копия на копие от касова книга за дневните финансови отчети за датите
13.05.2019 г., 14.05.2019 г. и 15.05.2019 г. на фирма „А.П.Я.“ ЕООД гр. П. и дневните
финансови отчети за 13.05.2019 г., 14.05.2019 г. и 15.05.2019 г., и показанията на
свидетелите Е. В. Е., Л. Г. Б. и Н. М.В., изслушаните обяснения на управителя на
дружеството жалбоподател - А.П.Я..
Съдът кредитира всички доказателства събрани по делото, като намира същите за относими
към предмета на доказване по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно
постановление, в установения от закона седмодневен срок от получаване на НП и до
надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Относно основателността на жалбата съдът намира следното:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
4
г. на Изпълнителния директор на НАП.
В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изисквания на чл.42 и на чл.57 ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва
да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.
В конкретния случай, АУАН е съставен от свид. Е. - ст. инспектор по приходите, който дава
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез
изпълнение на изискванията на чл.42 ЗАНН, органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
дружеството жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен
и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока.
При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци,
като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че дружеството
жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. Съгласно сочената за нарушена разпоредба, извън случаите на
продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това означава, че лицата,
регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби, а когато ФУ не притежава посочените технически
характеристики, търговците са длъжни да отбелязват всяка промяна в касовата наличност в
книгата за дневните финансови отчети в момента на извършването й в точност до
минута. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени
служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този
начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във
всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции.
5
В конкретния случай, от приетите по делото доказателства е установено, че в проверявания
обект се е намирало фискално устройство, което е притежавало функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми, поради което търговецът е бил задължен да
регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност, както и всички "служебно
въведени" суми извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото
на деня, средствата които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата,
които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други
търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията "служебно
въведени" сумата, с която се започва работа в обекта за деня /начална сума/ и всяко друго
служебно въвеждане или извеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, по категоричен начин се установи, че на 14.05.2019 г. във фискалното
устройство на проверявания обект няма "служебно въведени" суми /било като начална сума
или въведени пари/ в размер на 52.00 лева, установена като разлика между дневния оборот
от монтирания в обекта ЕПАФП в размер на 48.00 лева, и фактическата наличност в касата
на обекта в размер на 100.00 лева, съгласно изготвения опис. Това обстоятелство се
потвърждава и от свидетелските показания на лицето участващо при извършване на
проверката – свид. Велкова, както и от обясненията дадени в съдебно заседание от
управителя на дружеството, стопанисващо проверявания обект – А. Я.. И двете
потвърждават, че процесната сума фактически е била налична в касата, същата е от
предходния ден и е отразена в касовата книга, но не и във ФУ. Тъй като обективно е била
налице разлика между фактическата наличност на парични средства в проверения обект и
отразената във ФУ, вследствие бездействието от страна на дружеството жалбоподател, което
стопанисва търговския обект, да отрази промяната в касовата наличност, правилно и
законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
дружеството, което е задълженото от закона лице, за нарушение на императивното
изискване на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Възраженията в обратна
насока са неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана в качеството му на
ЕООД при условията на чл.83, ал.1 ЗАНН за неизпълнение на задължение към държавата
или общината при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на деянието и
въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на
дружеството жалбоподател административно наказание съгласно санкционната разпоредба
на чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 ЗДДС. Вмененото на дружеството административно нарушение
не води до неотразяване на приходи, поради което размерът на санкцията в случая е този по
ал.1 на чл.185 ЗДДС.
В тази връзка, наказуемостта на неизпълненото от жалбоподателя задължение по чл.33, ал.1
6
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ по посочения текст на закона в наказателното
постановление не е неправилно определена и позоваването на чл.185, ал.2 ЗДДС не
съставлява прилагане на погрешна санкционна правна норма. Наказващият орган правилно е
приложил закона и при определяне размера на имуществената санкция – в предвидения от
закона за юридическите лица минимален размер – 500.00 лева. Поради което и съдът
намира, че наложената санкция е правилно определена и индивидуализирана. При
определяне на наказанието е съобразена и разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като при
индивидуализацията му са взети предвид степента на обществена опасност на деянието и
дееца и като е определил минималния размер на имуществената санкция от 500.00 лева, е
постановил законосъобразен акт.
С оглед изложеното, неоснователно се явява възражението на процесуалния представител
на дружеството жалбоподател за неправилно посочена от АНО материално правна норма.
Без да преповтаря изложените мотиви, съдът счита, че извършеното от страна на
дружеството деяние изпълва състава на сочената за нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и наказващият орган правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството като му е наложил
предвидената в чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 ЗДДС санкция.
Според настоящия състав, в конкретния случай е неприложима и разпоредбата на чл.28
ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган и съда, при
наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не
наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на
такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, като за такова обстоятелство не може да
бъде счетен и размерът на нерегистрираната сума. Касае се за неизпълнение на
административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез
предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това отчетност и
произтичащата от това възможност за укриване на данъчни задължения. Всяка една разлика
между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Поради това самият законодател е определил този вид деяние като такова с
висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции. По
тези съображения разпоредбата на чл.28 ЗАНН се явява неприложима в настоящото
производство.
С оглед крайния изход на спора, следва да се уважи искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева и дружеството жалбоподател
да бъде осъдено на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК да
заплати на ТД на НАП С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд
Р Е Ш И:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 492131-F502461/28.01.2020 г., издадено от
Началник на Отдел „О. д.“ - С. в ЦУ на НАП, с което на „А.П.Я.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. “О.П.“ № ***, вх. ***, представлявано от
управителя А.П.Я., за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закон за
данъка върху добавената стойност е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500.00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „А.П.Я.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “О. П.“
№ ***, вх.***, представлявано от управителя А. П. Я., да заплати на НАП – С., сумата от
100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването на страните,
пред Административен съд – Б..
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8