Р Е Ш Е Н И Е №
1. 06.08.2019г.,гр.П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря
Наталия Димитрова като разгледа
докладваното от районен съдия Ани Харизанова гр. д. №1063 по описа за 2019г, за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „К.
И. И.“ с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“П.
В.“№21, Б. Ц.Л. 6, ет.2, представлявано от Я.Й.О. ищецът Д.Г.Г. с ЕГН **********
*** действащ лично и със съгласието на неговата майка С.А.Т. с ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв.Т.В., твърди, че ответното дружество е образувало
срещу него в качеството на наследник на Г.
И. Г. изпълнително дело №1924/2018г по описа на ЧСИ Д. С. , рег.№889, район на
действие Окръжен съд –П. въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-П. за обща сума от 8 625.95лв., от която
7 771.92лв.главница и 854.03лв. мораторна лихва за периода от 20.01.2009г. до 16.07.2010г , ведно със законната лихва,
считано от 16.07.2010г до окончателното изплащане на сумата. Срещу издадената
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-П. наследодателят Г.
И. Г. не е депозирал възражение по
чл.414 от ГПК.След депозираното от ищеца заявление за приемане на наследството
по опис било образувано ч.гр.д.№2452/2016г по описа на РС-П.. С протокол от
съдебно заседание от 13.09.2016г районният съд е разпоредил да се впише в особената книга приемането на наследството
по опис. Наследството съгласно приетата по делото СТЕ било оценено на стойност
4 650лв. Така съгласно чл.60, ал.2 от ЗНасл. отговорността следва са бъде
ограничена до размера на полученото имущество , респективно неговата
равностойност , а именно-4650лв. Ищецът
твърди, че тази сума не се дължи от него поради настъпване на погасителна давност .
Твърди се, че след издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д.№2827/2010г по описа
на РС-П. първоначално е било образувано изп.дело №1167/2011г.по описа на ДСИ при РС-П.. Видно от съобщението с
изх.№8302/07.10.2015г. изпълнителното дело е прекратено на осн.чл.433, ал.1т.8
от ГПК. Впоследствие е било образувано изп.дело №484/2016г. по описа на ЧСИ Д.
С., рег.№889, район на действие ОС-П., което през 2018г също е прекратено на
основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК.Принудителното изпълнение е насочено срещу
длъжника , в настоящото производство – ищец въз основа на несъдебно
изпълнително основание по смисъла на чл.417 от ГПК, поради което изпълняемото
право не е установено със сила на пресъдено нещо и длъжникът може да го оспорва
с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на
взискателя- ответник по настоящото дело. Ищецът твърди, че спрямо него е
изтекла предвидената в закона
погасителна давност за главница и
лихва.Давността е изтекла след образуване на ч.гр.д.№2827/2010г. по описа на
РС-П. и издаване на изпълнителен лист. Съгласно ТР№2/2013г от 26.06.2015г на
ВКС , ОСГТК, т.14 подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността.Същата се прекъсва едва с предявяване на иск за
установяване на вземането, който има обратно действие в случай, че е спазен
срока по чл.415, от ГПК. Ако искът е предявен, то давността се счита за
прекъсната. В настоящия случай не е предявен иск за установяване на вземането ,
поради което и давността не е прекъсната с образуване на ч.гр.д.№2827/2010г. по
описа на РС-П. и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми по
описаното дело. Давността продължава да тече и след образуване на изп.дело
№1167/2011г по описа на ДСИ при РС-П., изпълнително дело №484/2016г по описа на
ЧСИ Д. С. , рег.№889, район на действие ОС-П. и изпълнително дело №1924/2018г
по описа на ЧСИ Д. С.. По изпълнително дело №1167/2011г по описа на ДСИ при РС-П.
не са предприемани действия по
принудително изпълнение, годни да прекъснат давността.Началният момент, от който започва да тече давността е
20.01.2009г., от който момент е настъпила изискуемостта на вземането и е
започнала да се начислява мораторна лихва
за забава на плащанията, което е
отразено и в изпълнителния лист. Така е изтекла предвидената от закона давност.
Конкретно 5 годишната давност е изтекла
на 20.10.2014г , а 3-годишната давност е изтекла на 20.01.2012г., тоест след
образуване на ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-П. и издаването на изпълнителен
лист и преди да бъде извършено действие по принудителното изпълнение, годно да
прекъсне давността.Дори да се приеме, че по изп.дело№1167/2011г по описа на ДСИ
при РС-П. и по изп.л.№484/2016г по описа
на ЧСИ Д. С. с рег.№889и район на действие ОС-П. са налице действия, годни да
прекъснат давността , то същите са обезсилени по право и са заличени с обратна
сила правните последици от извършването им, тъй като и двете изпълнителни
дела са прекратени на основание чл.433,
ал.1т.18 от ГПК, което прекратяване води до заличаване на всички изпълнителни
действия, които са извършени, освен тези, които са довели до погасяване на
вземането. В процесния случай действия, водещи до погасяване на вземането,
липсват.Така всички извършени изпълнителни действия са обезсилени по право с
обратна сила и се считат неизвършени, тоест не прекъсват давността. Така
задълженията на ищеца по изпълнително дело №1924/2018г по опис на ЧСИ Д. С. ,
рег.№889 с район на действие ОС-П. са недължими като погасени по давност.Моли
се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи сумата от 4 650лв. па изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-П.. Претендират сте сторените по
делото разноски.В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения
иск.Твърди се, че с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
давността спира и не тече докато трае
заповедното производство на основание чл.115, ал.1б.“ж“ от ЗЗД. С влизане в
сила на заповедта за изпълнение давността се прекъсва. От прекъсването на
давността започва да тече нова давност –чл.117, ал.1 от ЗЗД. Неподаването на
възражение от длъжника по чл.415 от ГПК води като правна последица до
прекъсване на давността, защото по правната си същност „признаване на вземането
на длъжника“чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Това признание води до влизане в сила на
заповедта за изпълнение, вследствие на което давността се прекъсва и започва да
тече нова давност. Твърди се че към 20.01.2014г давността не е изтекла. Сочи
се, че с ТР на ВКС от 26.06.2015г. се отменя
като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г., постановено по чл.58 , т.1
ЗУС/отм/, с което е постановено, че образуването на изпълнително производство
прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не
тече. Съществен е въпроса какво действие
във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в случая ТР на ВКС по
т.д.№2/2013г на ОСГТК и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в
настоящия случай. За действието във времето на тълкувателните актове липсва
законова уредба, поради което отговорът следва да се търси в съдебната практика
, а именно – Решение №170 по гр.д.№2382/2017г по описа на ВКС. Според това
решение тълкувателния акт поражда действие от момента на постановяване на новото ТР, поради което от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. В това съдебно решение
се сочи, че извършената с т.10 от ТР№2/26.06.2015г отмяна на ППВС№3/18.11.1980г
поражда действие от датата на обявяване на ТР
като даденото с т.10 разрешение се прилага от тази дата и то само по висящи към този момент
изпълнителни производства , но не и към тези , които са приключили преди тази
дата. От образуване на изпълнително дело №1167/2011г по описа на ДСИ при РС-П.
до 26.06.2015г намира приложение ППВС№3/18.11.1980г. и погасителна давност не
тече, независимо дали имал или няма извършени изпълнителни действия. Началният
момент, от който започва да тече погасителната давност е 26.06.2015г –
постановяване на ТР№2/26.06.2015г по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС.Следователно
датата, на която вземането се погасява по давност , би била 26.06.2020г, но в
периода след 26.06.2015г има множество извършени изпълнителни действия,
прекъсващи давността. Твърди се, че на 14.06.2016г в кантората на ЧСИ Д. С. е
подадена молба от „К. И. И. БГ“ЕАД в качеството на правоприемник на „БНП П. П.
Ф.“ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от
16.09.2010г., издаден по ч.гр.д.№2827/2010г. по описа на РС-П.. С тази молба е
поискано от кредитора насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи
в дома на длъжника, а също така и на основание чл.18 от ЗЧСИ на частния съдебен
изпълнител е възложено да се извършат всички необходими действия за нормалния
ход на изпълнителното производство.Н а01.06.2016г е изпратена призовка за
принудително изпълнение относно насрочения опис на движими вещи до тогавашния длъжник Г. И. Г.. На
30.08.2016г давността отново е прекъсната с подаване на молба от взискателя за
налагане на възбрана върху недвижим имот . След прекратяване на изп.дело №484/2016г
на основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК е образувано ново изпълнително дело
№1924/2018г. по описа на ЧСИ Д. С..
Молбата за образуване на последното изпълнително дело е входирана при ЧСИ под №32338/19.11.2018г. като със същата е
поискано и насрочване на дата за извършване на опис на движимите вещи, което
също прекъсва давността. Съгласно т.10 от ТР№2/2013г на ОСГТК на ВКС
погасителната давност се прекъсва и нова погасителна давност започва да тече от
датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително
действие.Прекъсването на давността е свързано не с извършването на изпълнителни
действия от органа по изпълнението, а с
искането на взискателя за извършването им. Неоснователно е твърдението на
ищеца, че при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1т.8 от ГПК прекратяването води до
заличаване на всички изпълнителни действия, които са извършени. Съгласно т.10 от ТР№2/2013г на ОСГТК на ВКС е
посочено ,че погасителната давност се прекъсва и нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Моли
се съда да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.С отговора са
ангажирани писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника,поддържа
предявения иск.
В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като съобрази доводите на страните, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
От приложените към исковата
молба писмени доказателства се установява, че на 16.07.2010г. по заявление на „БНП П. П. Ф.“ЕАД
с ЕИК ********* е подало заявление до
съда за издаване на заповед за
изпълнение срещу Г. И. Г. с ЕГН **********. По това заявление е образувано
ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-П. и е
издадена Заповед№1819/20.07.2010г за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК , с която е разпоредено длъжникът за заплати на заявителя сумата от
7 771.92лв.главница , ведно с мораторна лихва в размер на 854.03лв. за
периода от 20.01.2009г до 16.07.2010г и
законна лихва , считано от 16.07.2010г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото, от които 172.50лв. държавна такса и 100лв. адвокатско
възнаграждение.Обстоятелствата , от които произтича вземането са : сключен
между заявителя и длъжника договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01259776 от 13.09.2008г., по силата на който заявителят е дало в заем на
длъжника сумата в размер на 5000лв., която длъжникът се е задължил да я върне
на 36 вноски всяка в размер по 228.59лв. Посочено е че, вземането на кредитора
е предсрочно изискуемо в пълен размер , ако кредитополучателят просрочи две или
повече вноски. Заявената в заповедното производство претенция се основава
настъпила според заявителя на 20.01.2009г предсрочна изискуемост. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 02.08.2010г.Срещу заповедта за изпълнение
не е подадено възражение от длъжника. Същата е влязла в сила на 16.08.201г. и
на 16.09.2010г. на основание тази заповед е издаден изпълнителен лист.
Въз основа на този
изпълнителен лист на 04.04.2011г. взискателят
„БНП П. П. Ф.“ЕАД е подал молба и с
постановление от 14.04.2011г. е
образувано изпълнително дело №1167/2011г на ДСИ при РС-П. срещу длъжника Г. И. Г. . С молбата за образуване на
изпълнителното дело е поискано да бъде наложен запор на движими вещи в дома на
длъжника.На 19.08.2015г. по това изпълнително дело е подадена молба от „К. И. И.БГ“ЕАД, с която
се иска конституирането му като взискател по делото поради сключен на 15.05.2015г договор за прехвърляне на
вземанията между него и „БНП П. П. Ф.“ЕАД, по силата на който вземането договор
за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01259776 от 13.09.2008г е
прехвърлено на „К. И. И.БГ“ЕАД. С разпореждане от 30.09.2015г на ДСИ е отказано конституирането на „К. И. И.БГ“ЕАД
като взискател по делото поради неизвършване на изпълнителни действия по
изпълнителното дело повече от две години. С постановление от 30.09.2015г
,влязло в сила на 03.11.2015г изпълнително дело №1167/2011г по описа на СИС при
РС-П. е прекратено на основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК. Процесният изпълнителен
лист от 16.09.2010г., издаден по
ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-П. е върнат на взискателя „К. И. И.БГ“ЕАД.
От представените с отговора
писмени доказателства се установява, че на 15.05.2015г между „БНП П. П. Ф.“ЕАД
в качеството на цедент и „К. И. И.БГ“ЕАД в качеството на цесионер е сключен договор, с
който цеденът е прехвърлил на цесионера вземанията и , произтичащи от договори за потребителски кредит, като видно
от Приложение №1 към коментирания
договора за продажба и прехвърляне на вземанията в обхвата на цесията попада и
вземането на „БНП П. П. Ф.“ЕАД към Г. И. Г. с ЕГН ********** по договор за
потребителски кредит №PLUS- договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-01259776 от 13.09.2008г, което
вземане е било предмет на Заповед №1819/20.07.2010г. по ч.гр.д.№2827/2010г по
описа на РС-П. и издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист от
16.09.2010г. Цедентът „БНП П. П. Ф.“ЕАД е упълномощил цесионера „К. И. И.БГ“ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия. Видно от известие за
доставяне от 14.07.2015г уведомлението за извършена цесия не е връчено на Г. Г.
поради отсъствие от адреса.
От приложеното копие от
изпълнително дело №20168890400484 по описа на ЧСИ Д. С. с рег.№889 с район на действие Окръжен съд-П.
е видно, че ЧСИ Д. С. е сезиран от „К. И. И.БГ“ЕАД с молба от 20.04.2016г. за образувано на
изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2010г, издаден по
ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-П.. С молбата е поискано да се насрочи дата
за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено извършването но всички необходими действия по хода на
изпълнителното производство. Въз основа на тази молба е образувано изпълнително дело №20168890400484
по описа на ЧСИ Д. С. с рег.№889. По
това изпълнително дело до длъжника Г. И.
Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение , в която е
посочено, че задълженията по изпълнителното дело възлизат: главница в размер на
7771.92лв., ведно със законната лихва от 15.05.2015г., която до момента е
828.49лв., неолихвяема сума за законова лихва в размер на 3 562.62лв.,
разноски за съдебното производство в размер на 492.50лв., юрисконсултско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 349.50 лв.и такси и разноски
по изпълнителното производство. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника Г. Г. на 02.06.2016г. По това изпълнително дело е постъпила
информация, че на 18.06.2016г длъжникът е починал, който факт се установява от приложеното препис
извлечение от акт за смърт №11 от 18.06.2016г, съставен в Кметство –село Алеко
Константиново.Видно от приложеното удостоверение за наследници, изх.№67 от
22.06.2016г, издадено от Кметство –село Алеко Константиново, който документ е
приложен и към исковата молба ищецът в настоящото производство единствен
наследник по закон- син на почиталия длъжник Г. Г.. По посоченото изпълнително
дело са извършени справки в Отдел МДТ
при община М. за декларирано от починалия длъжник имущество. На 12.09.206 на
основание чл.429, ал.2 от ГПК е конституиран като длъжник наследника на
починалия длъжник. На 16.09.2016г от ЧСИ Д. С. е разпоредено налагане на
възбрана върху следния недвижим имот, собственост на Г. Г.: 1/2 ид.част от
апартамент, находящ се в град Маджарово, ул.“Миньорска“№25. С постановление от
01.11.2018г. на ЧСИ Д. С. това изпълнително дело е прекратено поради перемпция.
Това постановление е връчено на взискателя на 07.11.2018г. Взискателят е
поискал връщане на изпълнителния лист. Тази молба е била уважена.
Въз основа на нова молба,
подадена на 19.11.2018г от взискателя „К.
И. И.“ЕАД с ЕИК ..... до ЧСИ Д. С. с рег.№889 с район на действие Окръжен съд -П.
въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №20188890401924 по описа на ЧСИ Д. С. с рег.№889.
С тази молба на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено извършване на всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. По това
изпълнително дело ищецът Д.Г.Г. с ЕГН ********** е конституиран като длъжник.
Ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на 30.01.2019г.
От приложеното за послужване
ч.гр.д.№2452/2016г по описа на РС-П. се установява, че същото е образувано по
заявление от Д.Г.Г./ ищеца по делото/ за приемане на наследство по опис.
Развило се е производство по чл.61, ал.2 от ЗНасл. От данните по делото е
видно, че наследственото имущество е включвало: ½ ид.част от апартамент
№2, находящ се в гр.М., област Хасково, ул.“Миньорска“№25, вх.Б, ет.1 състоящ
се от стоя хол и кухня и сервизно
помещение със застроена площ от 50.06кв.м., ведно с мазе №2 с площ от 10.37
кв.м. при съседи: апартамент №1, стълбище, на мазето : мазе №1.Изслушана е
съдебно техническа експертиза, която е дала заключение, че пазарната стойност
на апартамента е 9 300кв.м., като стойността на ½ ид.част от апартамента
е 4 650лв. На 13.09.2016г е вписан в особената книга при РС-П. под №122
извършеното от Д.Г.Г. с ЕГН **********
приемане по опис на наследството,
оставено от наследодателя му Г. И. Г.,***, починал на 18.06.2016г.
Въз основа на така
очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК. По своята правна природа този иск е отрицателен
установителен иск, с който ищецът иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи
сумите, посочени в изпълнителен лист от 16.09.10г., издаден по ч.гр.д.№2827/2010г
по описа на РС-П. поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно –погасяването
на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Предявеният иск е допустим,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след издаване на изпълнителния
лист факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането
по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска, какъвто е настоящия случай. Само когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен не е налице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск.
Предявеният отрицателен
установителен иск се основава на твърдението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което
основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита
–установяване на недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност,
тоест че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Предмет на
изследване е дали вземанията са погасени по давност поради неизвършване на
изпълнителни действия по изпълнителното дело за срок от две години като
основание за прекратяване по право на изпълнителното производство, съответно
дали са изтекли пет години от момента дал началото на новата давност, което от
своя страна е довело до погасяване на вземанията по давност.
Установи се от събраните по
делото доказателства, че заповедна за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите , предмет на изпълнителното дело е
издадена на 20.07.2010г. Тази заповед е влязла в сила на 16.08.2010г.и
вземането по нея е станало изискуемо от датата на влизане в сила на заповедта,
а именно 16.08.2010г.
Установи се от обсъдената
по-горе доказателствена съвкупност, че изп.д.№1167/2011г. на ДСИ при РС-П. е
образувано по молба на взискателя „БНП П. П. Ф.“ЕАД , депозирана на
04.04.2011г. въз основа на изпълнителен лист за процесното вземане, издаден на
16.09.2010г. срещу длъжника Г. И. Г..В молбата е посочен и изпълнителния способ
– запор на движими вещи в дома на длъжника и започване на изпълнение върху тях
по реда на глава Четиридесет и втора от ГПК. В молбата не е уточнено по кой от
начините , предвидени в чл.450, ал.1 и 2 от ГПК следва да се наложи запора , но
доколкото тя не съдържа описание на конкретни движими вещи на длъжника, следва да се приеме , че се иска
това да стане чрез опис на откритите вещи в дома на длъжника. Така подадената
молба е редовна , отговаря на изискването на чл.426, ал.2 от ГПК и доколкото в
нея е отправено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, тя
прекъсва давността.
Тук е момента да се посочи,
че съгласно съдебната практика,
обективирана в решение №404/12.02.2016г по гр.д.№666/2015г по описа на ВКС за
осъществяване на правните последици на договора
за цесия е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера ,
че със сключването му вземането преминава
от цедента в патримониума на цесионера . С оглед на това ответникът се
явява кредитор на ищеца по изпълнителния лист от 16.09.2010г. от датата на
сключване на договора за цесия, сключен на 15.05.2015г., за да възникне това
качество за цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване на
длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия
, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника / и на трети лица/, който може
валидно и погасителен ефект да плати на
предишния кредитор преди уведомяването. По делото няма данни да са извършвани
плащания към предишния кредитор, а и такива твърдения не са наведени от ищеца.
Установи се от данните по
делото, а и този факт не бе спорен, че ищецът е конституиран като длъжник в
изпълнителното производство в качеството му на наследник на първоначалния
длъжник Г. И. Г., починал на 18.06.2016г.
В т.10 на Тълкувателно
решение №2/26.06.2016г по т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1т.8 от ГПК/ чл.330, ал.1б.“д“ от ГПК/отм/ нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС№3/1980г. Сред мотивите
на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагането на вземане за събирани или вместо плащане извършване на опис и
оценка на вещ, назначаване на пазач, насочване и извършване на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело , изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на
документи, книжа и др,. назначаване на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на влязло в
сила разпределение и др. със същото тълкувателно решение е прието, че
прекъсваното на давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б“б“
от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116, б.“в“ от ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б“в“ от ЗЗД относно
давността за принудително изпълнение без да възпроизведе правилата за спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са
неприложими при прекъсване на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116, б“в“ от ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно , а защото в този случай няма спиране на
давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемане на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършване на всяка изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е , че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи , но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова
давност започва да тече с предприемане на всяко действие за принудително
изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира ,тъй като кредиторът може да избере дали да действа/ да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи. Със същото тълкувателно решение е прието, че
когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК, че прекратяване на изпълнителното
производство поради т.нар.“перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпило прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието
е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право като новата давност е започнала да тече от предприемане на
последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно Постановление №3 от
18.11.1980г. по гр.д.№3/80г на Пленума на ВС погасителната давност за вземането
не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване
на вземането.
Тук е момента да се обсъди
основното възражение на ответника, инкорпорирано в писмения отговор и
поддържано в хода на процеса досежно приложението на ППВС№3818.11.1980г. по отношение на настоящия казус.
С решение №170 от
17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г по описа на ВКС е даден отговор
на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС№3/18.11.1980г и т.10 от ТР№2/26.06.2015г., постановено по тълк.д.№2/2013г
на ОСГТК на ВКС доколкото двата акта разрешават по различен начин въпроса със
спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство и по
отношение на него липсва установена съдебна практика. В посоченото решение
касационната инстанция констатира, че липсва законова регламентация относно
момента, от който започва да действат тълкувателните актове на ОС на ВКС.
Посочено е , че поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и
ТР преди същите да са постановени и обявени по съответния ред. Доколкото същите
не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само във връзка с
прилагането на тълкуваната от тях правна норма следва да бъде прието, че когато
се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие
и даденото с тях тълкуване важи от момента, в която правната норма е влязла в
сила, тоест счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие
е било посочено в тълкувателните актове.такива тълкувателни ППВС и ТР обаче
могат да бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма.
Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна било в
тълкуваната правна норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономически
условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона.В тези случаи е възможно постановяване на нов
тълкувателен акт , с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде
възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпроса от кой
момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В
законите, уреждащи тези актове не са посочени изрично правил относно влизането
им в сила и действието им им във времето, каквито норми са налице в ЗНА.При
постановяване на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е
налице промяна на начина , по който ще бъде прилагана нормата, който е различен
от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите
следва да я прилагат в смисъла , посочен в тези актове, като това тяхно
задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от
съответния орган да съобразява действията си
тълкувателен акт, който все още не е действащ. От друга страна
посочените по-горе разпоредби, уреждащи задължителната сила на тълкувателните
актове не предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на други правни субекти
извън посочените в тях. Последните обаче макар и да не са адресати на
задължителната сила на тълкувателните актове могат да изискват от съответния
орган да съобрази решението си с тях. В
случай, че това не бъде направено те имат възможността да оспорват взетите от
съответните органи решения по установения за това ред. Те обаче не могат да
изискват от тези органи на съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни
актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. С оглед на това е
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента , в който са
постановени и обявени по съответния ред . В този случай решението, с което се
постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава
новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяване на новото тълкувателно решение , поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава
да се прилага . Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи ,
за които то е задължително,по случаите които са от тяхната компетентност
, когато въпросът е отнесен за решаване до тях , след приемане на новото
тълкувателно решение или такива, които са били заварени към този момент. В тези
случаи ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е действащо към момента на настъпването на
последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на
новото тълкувателно решение, което е недопустимо и съгласно чл.14 от ЗНА се
предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В
някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на
неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не
биха настъпили в случаите , когато се прилага тълкуването , дадено с
предшестващото тълкувателно решение. Такъв именно е случаят, предмет на
разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с
ППВС№3/18.11.1980г тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т.10 от ТР№2/26.06.2015г., постановено по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на
ВКС обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено.цитираното
ППВС.Прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за
периоди преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност
на дадените вземания , които са били предмет на изпълнителни производства, но
по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла
със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз
основа на даденото с него тълкуване, което би довело до несъобразяването на
действащото към онзи момент ППВС.Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС
и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото , когато спорът се отнася до последиците
от нормата , които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. В
обобщение касационната инстанция приема, че извършената с т.10 от ТР№2/26.06.2015г
по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС№3/18.11.1980г. поражда
действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като даденото с т.10
от ТР№2/26.06.2015г.разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства , но не и към тези които са приключили
преди това.
В светлината на гореизложено
и след анализ на доказателствената съвкупност съдът от правна страна прави
извод, че от образуване на изпълнително дело №1167/2011г. на ДСИ при РС-П. на 14.04.2011г до 26.06.2015г. намира
приложение ППВС№3/18.11.1980г и погасителна давност не тече, независимо дали са
извършвани или не изпълнителни действия.С образуване на изпълнително дело
№1167/2011г на ДСИ при РС-П. давността на вземането на „БНП П. П. Ф.“ЕАД е
прекъсната като по силата на даденото с
ППВС№3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече по време на
изпълнителното производство съгласно чл.115, ал.1,б.“ж“ от ЗЗД. Доколкото,
считано от 14.04.2011г. за период повече от две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, то с оглед наличието на хипотезата на
чл.433, ал.1т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено ex lege на 14.04.2013г., независимо, че постановлението
за прекратяване на изпълнителното производство е от 30.09.2015г, тъй като както
се посочи по-горе същото има само декларативно действие.
Следователно новата
петгодишна давност е започнала да тече отново от прекратяване на изпълнителното
производство, тоест на 14.04.2013г. Тази давност отново е прекъсната на 20.04.2016г. с подаване на молба
с което е поискано и образувано изпълнително дело №20168890400484 по описа на
ЧСИ Д. С. с рег.№889, подадена от ответното дружество като частен правоприемник на цедента „БНП П. П. Ф.“ЕАД , с която молба е
поискано да се извърши опис на движими вещи , находящи се в дома на длъжника и
на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ извършване на всички необходими
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Давността е
прекъсната отново с подадена от
ответника молба на 19.11.2018г., с която е поискано и е образувано изп.дело№20188890401924
по описа на ЧСИ Д. С. с рег.№889 и е
поискано да бъде насрочен опис на движими вещи , находящи се в дома на
длъжника и е направено възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ.От този момент е
започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност, която би изтекла на
19.11.2023г.Към датата на подаване на исковата молба/ 13.03.2019г/, инициирала
настоящото исково производство, тази нова давност все още не е изтекла, поради
което предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен.
Ето защо следва да бъде
отхвърлен предявения от ищеца срещу
ответника иск за приемане за установено, че не дължи сумата от 4 650лв. по
изпълнителен лист от 16.09.2010г.,
издаден по ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-П. като погасена по давност.
задължението по изпълнително
дело №20168850400981 по описа на ЧСИ Г. Самарджиев, рег.№885 , район на
действие Окръжен съд П. е погасено по давност.
По разноските:
Предвид изхода и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр.чл.37 от Закона за правната помощ ,
във с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 150лв./ юрисконсултско
възнаграждение/.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** действащ
лично и със съгласие на неговата майка С.А.Т. с ЕГН ********** срещу К. И. И.“ с ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“П. В.“№21, Б. Ц.Л. 6,
ет.2, представлявано от Я.Й.О. иск с правно основание чл.439 от ГПК за приемане
за установено, че не дължи сумата от 4 650лв. сумата от
4 650лв. по изпълнителен лист от
16.09.2010г., издаден по ч.гр.д.№2827/2010г по описа на РС-П. като погасена по
давност.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** действащ лично и със
съгласие на неговата майка С.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на „К. И. И.“ с ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“П. В.“№21, Б. Ц.Л. 6,
ет.2, представлявано от Я.Й.О. сумата от 150 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: