МОТИВИ
към Присъда № 38 от 17.12.2019 г. по НОХД № 517/2018 година по описа на РС-
Велинград
16.01.2020
г., гр.Велинград
Срещу подсъдимия В.С.К., ЕГН **********
***, е повдигнато обвинение за това, че на 06
октомври 2017 г. в гр. Велинград, противозаконно повредил чужди вещи - външното
покритие на купето на лек автомобил марка „Мицубуши Шугун“, с рег. №РА 5749 ВВ,
собственост на Г. *** ЕГН **********,*** на стойност 1600 лева /съгласно изменине на обвинението/, като пръскал с боя с втвърдител
по посока на лекия автомобил на С. - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – Велинград поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия,
като заявява, че счита за доказано извършването от него на престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Прокуратурата е изменила обвинението досежно
размера на вредите от 1500лв. по обвинителен акт на 1600лв.
Защитниците на подсъдимия В.С.К. –
адв.Иванова, адв.Д. и адв.М., заявяват, че извършеното от подсъдимия деяние не
изпълва признаците от състава на
повдигнатото му обвинение по чл.216, ал.1 от НК, тъй като не е налице умисъл,
не е доказано авторство на деянието и вината,
като и обвинението не е доказано по безспорен начин. Заявяват също че не им е нужен срок за да за
да се поготвят по изменението на обвинението.
Подсъдимия В.С.К. в съдебно заседание признава, че на 06.10.2017г. е
боядисвал с черна боя чрез компресор оградата на парцела в който е
построена неговата къща, но не се признава за виновен по повдигнато обвинение,
оспорва да е напръскал автомобил с боя
умишлено.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в своята съвкупност дават
основание на съда да приеме за установено следното:
Обвиняемия К. е собственик на къща
построена в имот с кад.№ 3376, а пострадалия Г.С. е
собственик на имот с кад № 3375, съседен на този на
обвиняемия от юг. На 06.10.2017г. автомобила собственост на С„Мицубиши Шугун“ с рег.№ РА5749 ВВ,
черен на цвят, бил паркиран пред имот който не собственост на нито един от
двамата, а на трето лице е находящ се северно от
имота на обвиняемия К., като се намирал на разстояние около 3-4 метра след края
на оградата на имота на обвиняемия, гледаща към улица без изход „Тупик“ и находяща се отсреща
сграда на Пътно управление. А
разположението му било успоредно на оградата и със задната част към края й. Обстоятелството,
къде точно е бил паркиран автомобила „Мицубиши Шугун“ се установява от показанията на св.Б.Б. *** и извършил огледа на автомобила на 08.10.2017г. след
подаден сигнал на телефон 112. Съдът кредитира с доверие показанията на този
свидетел, тъй като лично е възприел фактите. А и се потвърждават от обясненията
на в.л.М. дадени в съдебно заседание, в което вещото лице сочи, че мястото на
което е бил паркиран автомобила му е посочено от пострадалия С. при извършване
на огледа за изготвяне на заключението. Като според заключението по СТЕ
увредения автомобил „Мицубиши Шугун“
е бил паркиран на най-малко 293 метра и не-повече от 5 метра след края на оградата
на имота на обвиняемия. Те се потвърждават и от показанията на св. К..
Действително свидетелите С. твърди, че
автомобила му е бил на метър и полови на от края на оградата на обвиняемия.
Същия обаче ед0новременно с това твърди да е минавал от там и да видял, че
обвиняемия К. пръска с компресор с черна боя оградата на имота си в близост до
която бил автомобила му. Видял да се носи облак от боя по цялата улица пред
оградата, която е с ширина 5-6метра, но не считал, че боята ще достигне до
автомобила му и затова не го преместил.
Останалите свидетели –Д., К. и К. /послединя баща
на обвиняемия/ твърдят, че автомобила на С. е бил на поне 20 метра и повече от
края на оградата, която обвиняемия е боядисвал с компресор . Но не са съвсем
сигурни в тези си твърдения. Всички свидетели сочат, че разположението на
автомобила е било успоредно на оградата и със задната част към края й, както и
че автомобила „Мицубиши Шугун“,
тип джип е черен на цвят.
От събраните по делото гласни доказателства,
се установява безспорно, че подсъдимия В.С.К. на 06.10.2017г.
е боядисвал с черна боя, чрез
компресор ограждащата двора на дома му ограда, с посока на пръскане на
боята отвътре навън /от двора към
улицата. При това действие пръски от боята достигнали
и се насложили по паркирания на разстояние 3-4 метра след края на оградата лек автомобил „Мицубиши
Шугун“ с рег.№ РА5749 ВВ,
собственост на Г. ***. В резултат на пръскането с боя са полепнали пръски от нея по всички страни на автомобила, с което на
собственика били причинени щети по
повърхността на автомобила.
В подкрепа на установената по делото
фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, приложени към досъдебното производство. На основание чл. 282, ал. 3 НПК бяха приобщени и
заключение по съдебно – оценъчна експертиза изготвено от в.л.Шспоред което стойността на увредите е 1500лв.
По делото е
изслушана и приета ССЕ изготвена от в.л. Т., неоспорена, която съдът кредитира.
Според заключението е издадена от „Салкин-8“ ЕООД проформа
фактура № 146/16.11.2017г. на стойност 2100лв. за отстраняване на повредите по
автомобила Мицубиши.
От изслушана и приета САвТЕ
изготвена от в.л. М. се установява освен горната фактическа обстановка и
следното: В резултата на инцидента настъпил на 06.10.2017г. е било засегнато
над 70980% от външното покритие на автомобил „Мицубиши
Шугун“ с рег.№ РА5749 ВВ,
собственост на Г.Б.С., като боя е полепнала от всички страни на автомобила
–врати и калници, включително и по тавана му. Напръскани са били и всички
стъкла и повърхностите на осветителните тела – фарове и стопове, както и
джантите. Направено е компромисно почистване на стъклата, фаровете, стоповете.
Стойността на щетите, тоест за отстраняване на повредата е 1605,45лв.
определена по методиката на застрахователите, тъй като е необходимо цялостно
боядисване.
От разясненията дадени от в.л. М. в
съдебно заседание се установява, че причината за полепване на боя по увредения
автомобил е понесен от вятъра облак от боя, в резултат на завихряне
на въздуха, тъй като на това място се образувала нещо като фуния. Именно поради
такова завихряне, образувания при пръскането на
оградата от обвиняемия облак с боя е паднал върху автомобила „Мицубиши Шугун“ и боята е
полепнала от всичките му страни, сравнително еднакво.
От заключение по СТЕ-химическа
експертиза се установява, че боята полепнала по автомобила „Мицубиши
Шугун“ и боята с която обвиняемия Костандовси
е пръскал оградата си са еднакво химично съдържание.
По делото е приета и справка от НИМХ
/л.203/, според която на дата 06.10.2017г. във времето от 9,00 часа до 18,00
часа не е регистриран вятър за района на гр.Велинград.
Същата обаче, не опровергава тезата на
в.л. М., за завихряне на въздуха и понасяне на облака
с боя, който се е изсипал върху автомобила на С., тъй като дори и когато няма регистран вятър, то това не изключва образуването на завихряне на въздуха на конкретно място. От друга страна
съдът намира, че ако бе пръскано директно по посока на автомобила „Мицубиши Шугун“, то боя щеше да
има полепнала преимуществено и концентрирано върху задната част на този
автомобил и страната му от към оградата, като и евентуално по покрива, а не
равномерно по целия автомобил от всички страни и то равномерно, както е в
случая.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема
следното:
Съдът анализира
обясненията на подс. К. при спазване на основните
принципи визирани в чл. 11, ал. и ал. 2, чл. 12, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, ал. 1 и
ал. 2, чл. 14, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 1 – ал. 4, чл. 16 и чл. 18 НПК. Това,
че подс. К. е бил в лоши отношения със семейство С. и
лично с него, не доказва, че е при пръскането с боя на ограда си обвиняемия К.
е напръскал умишлено или при евентуален умисъл автомобила на С.. За наличие на умисъл и в двете му форми за
извършване на процесното деяние, липсват събрани обективно съгласно НПК
доказателства и доказателствени средства. Взаимоотношенията между
подсъдимия и семейство С. не са били
добри, като това, очевидно от данните по делото, се дължи и на двете страни,
които взаимно се жалват едни от други пред институциите. Изострените отношения между обвиняемия и
пострадалия С. не са в
състояние да обосноват наличието на умисъл у обвиняемия К. да напръска
автомобила на С..
С оглед
установената и описана по – горе фактическа обстановка и при този разбор на
доказателствата, съдът намери, че не са налице предпоставките за постановяване
на осъдителна присъда спрямо подс. В.К., тъй като
обвинението за деяние по смисъла на чл. 216, ал. 1, пр. 1 НК не бе доказано да
е извършено от подсъдимия умишлено. За да е налице “унищожаване и повреждане”
по смисъла на чл. 216, ал. 1 от НК следва да е доказано, че дееца
противозаконно е унищожил и повредил чуждо движимо имущество при пряк или
евентуален умисъл. В случаят нито един елемент от престъпления състав по чл.
216, ал. 1, пр. 1 НК не бе доказан в лицето на подс.К.
чрез предвидените за това способи за доказване съгласно НПК. Не бе доказано
както от обективна, така и от субективна страна, подс.
К. на 06.10.2017г. да е пръскал по посока на автомобила на С. и в резултат умишлено
и противозаконно да унищожил и повредил чуждо движимо имущество на св. С. на
стойност 1600.0 лева. Съдът не възприема разбора на доказателствата направен от
обвинението, защото изложените доводи за пръскане от посдъдимия
Костанодовски с боя с втвърдител по посока на лекия
автомобил на С. и от тук наличие на пряк или еветуален
умисъл за повреждане на чуждата вещ, не
кореспондират с обективно събраните по делото писмени и гласни доказателства. Мислимо е единствено в случая да би могло да
се касае евентуално за извършено
различно престъпление от обвинението – напр. на такова по чл. 216, ал.6 НК за “унищожаване и повреждане” на една и съща
дата и на едно и също място и една и съща вещ при непредпазливост, което обаче
не е престъпление от общ характер, а се преследва само по тъжба на пострадалия,
а и такова обвинение не повдигнато от Прокуратурата.
Тежестта
да докаже обвинение по дело от общ характер лежи върху прокурора и
разследващите органи. Съгласно 103, ал. 2 НПК подс. К.
не бе длъжен да доказва, че е невинен. Въз основа на обективно, пълно и
всестранно установената по делото фактическа обстановка в контекста на
изложеното тълкуване на закона, съдът намери, че в процесния случай подс. К. не е доказано да е автор на престъплението “унищожаване
и повреждане” по смисъла на чл. 216, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК. Затова при
условията на чл. 304 НПК съдът призна подсъдимия
В.С.К. за невинен и го оправда по обвинението за престъпление по
чл. 216, ал. 1 от НК, че на на 06 октомври 2017
г. в гр. Велинград, противозаконно повредил чужди вещи - външното покритие на
купето на лек автомобил марка „Мицубуши Шугун“, с рег. №РА 5749 ВВ,
собственост на Г. *** ЕГН **********,*** на стойност 1600 лева, като пръскал с
боя с втвърдител по посока на лекия автомобил на С. .
Относно направените деловодни
разноски за изготвяне на заключения по назначени експертизи в рамките на ДП, а
впоследствие и по отношение на разноските направени в съдебното производство, се
прилага разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, като остават за сметка на държавата.
Ръководен от
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………….