Решение по дело №5640/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 411
Дата: 25 януари 2023 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20221110205640
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110205640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Й. Д. срещу наказателно постановление
/НП/ № 1440/27.07.2020г., издадено от началника на 05 РУ– СДВР, с което на
основание чл. 218б за нарушение на чл. 194, ал. 3 НК й е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбоподателката твърди, че нарушението не е установено по несъмнен
начин, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. НП било издадено
въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно поизводство,
като жалбоподателката била конституирана в производството едва с издаване
на НП, което се преценява като съществено процесуално нарушение.
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство можело
да послужил като повод за образуване на адмиистративнонаказателно
производство със съставяне на АУАН. Поддържа се, че за да се приложи
нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН следва да има идентичност между субектите и
предмета на производството, при липсата на която било недопустимо да се
1
издава НП без съставен АУАН. Жалбоподателката поддържа, че е била
лишена от възможността да разбере в какво се обвинява и да участва активно
в производството. Счита, че не е налице идентичност в предмета на
наказателното и административното производство, тъй като в прокурорското
постановление се твърдял опит за кражба, докато в НП довършено деяние. С
НП за пръв път бил предявен факт на жалбоподателката, срещу който не се
била защитавала. Поддържа се, че в НП не е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, както и не били посочени законовите разпоредби,
които са нарушени. Оспорва се фактическата обстановка в НП. Оспорва се
компетентността на административнонаказващия орган. Моли се за отмяна на
НП.
По НАХД № 1632/21г. на СРС, НО, 134 с-в е постановено решение, с
което ожалваното НП е отменено. Решението на съда е обжалвано от
въззиваемата страна, като с решение № 2847/27.06.2022г. по адм.д. №
11956/21г. на АССГ, XIII касац. състав решението на СРС е отменено и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, в което е даден
ход на делото по същество, жалбоподателката не се явява. Представлява се от
адв. Вл, която моли НП да бъде отменено. Представя писмени бележки и
списък на разноските.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. В, който моли НП да бъде
потвърдено. Счита, че същото отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и при
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита,
че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорност и
правилно е определен размерът на административното наказание. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2020г. Н М, охранител в търговски обект „Пийк енд
Клопенбърг“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, МОЛ
„Сердика“, забелязала на охранителните камери лице от женски пол, което
напуска пробните на магазина, без да носи със себе си взетите преди това от
2
магазина дрехи. Н М уведомила незабавно М П, който спрял лицето за
проверка след касовата зона на магазина. При извършената проверка било
установено, че у лицето, чиято самоличност впоследствие е установена като
К. Й. Д., се намират 5 бр. тениски, 2 бр. блузи и 1 бр. пуловер.
За случая бил уведомен управителят на търговския обект Б Р, както и 05
РУ-СДВР. След пристигането на полицейски служители на място била
установена самоличността на лицето. К. Д. предала с протокол за доброволно
предаване намерените у нея вещи, които били върнати срещу разписка на
управителя на магазина. По данни на управителя общата стойност на дрехите
възлиза на 386.92 лв.
Материалите по преписката са изпратени по компетентност на СРП, като
на 07.07.2020г. прокурор при СРП издал постановление за отказ да се
образува наказателно производство, а преписката е изпратена по
компетентност на 05 РУ-СДВР за ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
Въз основа на полученото постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 07.07.2020г. началникът на 05 РУ-СДВР е издал
атакуваното наказателно постановление № 1440/27.07.2020г., с което на К. Й.
Д. на основание чл. 218б НК за нарушение на чл. 194, ал. 3 НК е наложена
глоба в размер 200 лева. НП е връчено на К. Д. на 06.01.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК – материали, съдържащи се в пр.пр. № 25295/20г., постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 07.07.2020г., удостоверение
от началник отдел „Човешки ресурси“-СДВР.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК за деяния по чл. 194, ал. 3,
чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно
3
укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера
на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана
по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или
заместен.
Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателката
административно наказание, е обявено от закона за наказуемо по
административен ред.
Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган. Според чл. 424, ал. 5 от Преходните
разпоредби на НК административното наказание глоба по чл. 218б НК се
налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали,
изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието,
на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е
констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи,
наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи
или от упълномощено от него лице. В настоящия случай видно от заповед №
Iз-1767/28.08.2012г. на министъра на вътрешните работи началниците и
заместник-началниците на районни управления-СДВР за оправомощени да
издават наказателни постановления по НК. Видно от удостоверението от
началник отдел „Човешки ресурси“ към СДВР М И е назначена на длъжност
началник на 05 РУ-СДВР.
Разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН указва, че
административнонаказателното производство не се образува със съставянето
на акт, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган. Противно на пространните съображения в жалбата
законосъобразно при условията на чл. 36, ал. 2 НК е издадено атакуваното НП
именно в хипотезата на постановен акт на прокурор – постановление за отказ
да се образува наказателно производство. Поради това и приложима е именно
нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН и не следва да се съставя АУАН. При
постановен отказ да се образува наказателно производство няма как да
възникне процесуалната фигура на обвиняемо лице и процесуално не е
възможно нарушителят да участва в производството преди издаване на НП.
4
Правото на защита на нарушителя не е накърнено, а
административнонаказателното производство се е развило законосъобразно
при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН в каквато насока са и задължителните
указания на АССГ.
Не са налице твърдените съществени процесуални нарушения на чл. 57
ЗАНН, които се твърдят в жалбата. Не е налице несъответствие между
словесното описание на нарушението и правната му квалификация. В НП се
описва деяние с всички съставомерни признаци от обективна страна – време и
място на деянието, изпълнително деяние, предмет на деянието и пазарна
стойност на дрехите. Посочен е субектът на административнонаказателна
отговорност, а именно – жалбоподателката К. Д., а описаното деяние
правилно е квалифицирано по чл. 194, ал. 3 НК, като е ангажирана
административнонаказателна отговорност на основание чл. 218б НК.
АССГ изрично е посочил в решението си, че думата „кражба“,
използвана в НП за описание на изпълнителното деяние, е достатъчна, за да
разбере нарушителят за какво се ангажира отговорност, като това е
общоприетият граждански термин на престъпното посегателство, чийто
състав е уреден в чл. 194, ал. 1 НК. Изричното изписване на състава на чл.
194, ал. 1 НК не е абсолютно необходимо, за да се опише точно деянието и
още повече нарушителят да разбере какво деяние му се вменява.
Правната квалификация по чл. 194, ал. 3 НК съответства на описаното
словесно деяние в НП. Необосновано е твърдението в жалбата, че е налице
разминаване в правната квалификация в прокурорското постановление и в
НП. В постановлението за отказ да се образува наказателно производство е
посочена правна квалификация по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а в НП -
нормата на чл. 194, ал. 3 НК, която правна квалификация е напълно
достатъчна, още повече че е посочена и санкционната норма на чл. 218б НК,
която определя условията за ангажиране на административнонаказателна
отговорност за деяния по чл. 194, ал. 3 НК.
В случая събраните писмени доказателства, съдържащи се по
прокурорската преписка, доказват по категоричен начин извършеното от
жалбоподателката деяние, а именно, че на 12.06.2020г. около 16.30 часа в
магазин „Пийк енд Клопнебърг“ в МОЛ „Сердика“ К. Д. е преустановила
фактическата власт на собственика върху инкриминираните вещи – дрехи на
5
обща стойност 386.92 лв., и е установила собствена фактическа власт с
намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, като
нарушителката е предвиждала общественоопасния характер на деянието,
както и общественоопасните му последици, като е целяла да установи
фактическа власт върху вещите с намерение противозаконно да ги присвои.
Спрямо жалбоподателката са налице всички условия, посочени в
нормата на чл. 218б НК за ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Наложената на основание чл. 218б НК глоба на
жалбоподателката е съобразена по размер със сравнително високия размер на
стойността на отнетите дрехи, като съдът счита, че глобата не следва да се
намалява.
В конкретния случай при преценка законосъобразността на
обжалваното НП съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, НП е издадено при правилно приложение на материалния закон и
е обосновано. Като законосъобразно издадено НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
СДВР следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя К. Й. Д. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1440/27.07.2020г.,
издадено от началника на 05 РУ– СДВР, с което на основание чл. 218б за
нарушение на чл. 194, ал. 3 НК на К. Й. Д. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА К. Й. Д. да заплати в полза на СДВР юрисконсултско
6
възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7