Р Е Ш
Е Н И Е № 260095
Град Несебър, 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 101 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “И.С.А.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И.З.Е., против Наказателно постановление № 538038-F567206 от 15.10.2020г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас, в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр. 2, във връзка с ал.1 от ЗЗД му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1 900 лева за нарушение по чл.33, ал.1 н Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че Наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, а размерът на Имуществената санкция е неправилно определен. Констатираната разлика между фактическата наличност на пари в касата и разчетената касова наличност във фискалното устройство, а именно сумата в размер на 187 лева, е била предназначена за заплащане на стока, доставяна в търговския обект, като е пропуснато надлежното й отразяване. Необходимостта от приложението на чл.28 от ЗАНН в случая обосновава с ниския размер на констатираната разлика, което от своя страна обуславя ниската степен на обществена опасност на нарушението. Намира също, че размерът на наказанието е определен в нарушение на чл.27 от ЗАНН поради липса на мотиви за определяне на този висок размер на санкцията – в близък до максималния установен в закона. След като нарушението е извършено за първи път и с оглед тежестта на нарушението, размерът на санкцията е следвало да бъде наложен в минимално установения размер от 500 лева. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, евентуално да бъде намален размера на наложената санкция до законоустановения минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощени адвокати, които заявяват, че поддържат жалбата, като освен това заявяват, че намират нарушението за недоказано, тъй като не е установено, че се касае за случай извън неотчетени продажби.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, нарушението намира за доказано от събраните по делото доказателства, а обжалваното наказателно постановление – за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено като такова включително и в частта относно размера на наложената санкция. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 21.08.2020г. за времето от 19:50 часа до 20:25 часа С.Н.Х. и Михаил Николов Белев, двамата на длъжност “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД “ФК”, са извършили проверка в търговски обект – магазин сребърна бижутерия, находящ се в село Равда, улица Македония № 33, община Несебър, за който са имали предварителна информация, че се стопанисва от “И.С.А.” ЕООД, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка серия АА № 0047521/21.08.2020г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с извършването на контролна покупка на 1 брой сребърен медальон на стойност 18 лева, заплатена от С.Х. с банкнота с номинал 20 лева, като плащането прието от М.Й.Е.с ЕГН **********, в качеството й на продавач в обекта, която обаче не е издала финансов касов бон от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство Datecs DP-15 с инд. № DT534259, ИН на ФП 02842288. След легитимиране на органите по приходите е направена проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта работещо и свързано с НАП фискално устройство. Попълнен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, според който наличните пари в касата са в размер на 285 лева. От отпечатания дневен финансов отчет се установява, че разчетената касова наличност от ФУ е 98 лева. По този начин е констатирана разлика в размер на 187 лева повече в касата. Наредено е било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез упълномощено лице на 30.08.2020г. в 10:00 часа в град Бургас, улица Александровска № 83, където да представи документи, както и да бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
На 28.08.2020г. свид. С.Н.Х. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП е съставен АУАН № F567206 / 28.08.2020г. за това, че на 21.08.2020г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин сребърна бижютерия, находящ се в село Равда, улица Македония № 33, стопанисван от “И.С.А.” ЕООД, ЕИК ******. При проверката е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 98 лева. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 285 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 187 лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. От горното е видно, че лицето М.Й.Е.не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от управителя на дружеството-жалбоподател, актът е подписан и от двама свидетели, присъствали при съставянето на акта.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката, като уточнява, че във фискалното устройство са въведени служебно 50 лева, представляващи начална сума в работния ден, както и че не е категорично установено, че разликата се дължи на случаи извън неотчетени продажби.
Законният представител на дружеството-жалбоподател е заявил при връчването на акта, че няма възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва НП, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 06.01.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 12.01.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Това означава, че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава (поддържа) такива функции.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства е установено, че в проверявания обект се е намирало едно фискално устройство, т.е. налице е една каса, на която се извършват продажбите. Монтираното и въведено в експлоатация в търговския обект процесно фискално устройство е притежавало функциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото на деня, средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с разплащания с други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията “служебно въведени” сумата, с която се започва работата в обекта за деня (начална сума) и всяко друго служебно въвеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на 21.08.2020г. във фискалното устройство на проверявания обект няма “служебно въведени” суми в размер на 187 лева, установена като разлика. Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане на пари в касата, която не е била отразена във фискалното устройство чрез операцията “служебно въведени” суми, видно от снетия дневен отчет от 21.08.2020г. Бездействието на дружеството-жалбоподател да отрази тази промяна в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Обстоятелството, че актосъставителят при разпита му като свидетел не е категоричен в становището си, че констатираната разлика се дължи на случаи извън продажби, макар в акта да е посочил, че се касае именно на случаите на продажби, и не може да посочи въз основа на какво се е формирала тази установена разлика в паричните средства, не се отразява на съставомерността на деянието по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., независимо, че такива нерегистрирани продажби са констатирани при проверката, а именно че за извършената контролна покупка не е издаден фискален касов бон, като доказателствената тежест в случая е на търговеца, ако твърди, че тази разлика е именно в резултат на неотчетени продажби, респ. несъответствие между правната квалификация на нарушението и описанието му в акта и НП (Решение № 1751 от 11.12.2020г. по КАХД № 2213/2020г. и Решение № 117 от 29.01.2021г. по КАНД № 2599/2020г. на Административен съд – Бургас). Наред с това и в самата жалба се признава, че паричните средства, намиращи се в касата и формиращи разликата, са били предназначени за разплащане с друг търговец за извършвани доставки.
Административно наказателното производство обаче е започнало със съставянето на незаконосъобразен АУАН, тъй както актосъставителят е пропуснал да посочи кое е наказаното лице. Независимо, че актът е съставен срещу „И.С.А.“ ЕООД, при описанието на фактическата обстановка не е посочено този търговец – юридическото лице, да е извършил това нарушение, което е квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Изрично е посочено, че неизпълнението на задължението, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, е извършено от Мария Йорданова Елинчева. След като фактическото описание на нарушението в наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, в никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани нередовностите в акта по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и то единствено чрез копиране на съдържанието на акта в постановлението.
Така от една страна наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като същевременно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН, което пък се потвърждава от обстоятелството, че също като актосъставителя, пак в резултат на механичното възпроизвеждане на съдържанието на акта в НП, и наказващият орган е посочил едно лице като нарушител на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, но е съставил акта и е наказал друго лице по едно и също деяние. По този начин издаденото от него наказателно постановление е негодно да ангажира административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, защото не е спазена формалността на административно наказателното производство, изискваща максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение. Неспазването на това правило ограничава и възпрепятства правото на защита на наказаното лице. От друга страна това обосновава извод и за неизпълнение на задължението на наказващия орган преди да издаде постановлението, с което налага санкцията, да извърши проверка на обосноваността на акта и да изясни всички относими за извършеното нарушение факти (Решение № 1606/16.10.2017г. по КНАХД № 1494/2017г. на Административен съд – Бургас).
По тези съображения административно наказващият орган е издал един незаконосъобразен акт – наказателното постановление, което подлежи единствено на отмяна, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.
С оглед изхода на делото на наказващия орган не се следват разноски, поради което искането за присъждането в негова полза на юристконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде оставено без уважение.
Жалбоподателят не е правил разноски по делото, не претендира заплащането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по присъждането на такива разноски в негова полза.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 538038-F567206 / 15.10.2020г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което на от “И.С.А.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И.З.Е., на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 900 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на наказващия орган за осъждането на “И.С.А.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И.З.Е., да заплати на Национална агенция по приходите юристконсултско възнаграждение, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: