Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………12.05.2021 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………шестнадесети
април………………………….……..……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Н.…………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 4775…по описа за………….….…………2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата М. Н. В. твърди, че преподава
биология в СУ „Максим Горки“ гр. Стара Загора. На 25.10.2018 г. е била първа
смяна на работа и около 6.45 часа сутринта чакала автобус на тротоара в района
на спирка „Чайка“ на бул. „Цар Симеон Велики", в посока центъра на града.
Пристигнал автобус № 17, който спрял на разстояние от метър и петдесет – два
метра от тротоара на спирката. При стъпване на пътното платно, било необходимо
да направи няколко крачки за да достигне автобуса и да се качи от задната му
врата. Левият й крак хлътнал в необезопасена дупка /неравност/ на асфалта на
пътното платно, намираща се приблизително на около метър разстояние от
автобусната спирка, в очертанията на маркировката „BUS“ - буквите, които
представляват маркировка за спирка на
обществения транспорт, като тази неравност на асфалта и до днес се намира там.
Изпитала внезапна болка и чула изпращяване на костите в стъпалото. Независимо
от това, поради липса на време за мислене се качила в автобуса и тръгнала за
работа. Малко преди идването на автобуса ищцата провела кратък разговор с нейна
позната - шофьор на таксиметров автомобил, която си е купувала цигари от
денонощния магазин на спирката. Последната видяла какво се е случило и е
позвънила по телефона на В., за да я попита как е и дали има нужда от нещо.
Ищцата отговорила, че много я е заболяло, но ще се справи. Отказала да я
закарат в спешна помощ, тъй като е имала часове с учениците си.
Ищцата слязла на автобусната спирка
„ЕВН", намираща се на ул. „Отец Паисий“, пред аптечния център
„Фрамар". С усилия успяла да стигне пеша до гимназията, тъй като имала
първи час от 7.30. През цялото време на учебните часове стояла седнала и не
успяла да си върши адекватно работата - да става, да пише на дъската, да
наблюдава работата на учениците си. Около 12 часа по време на последния час
почувствала много силна болка и невъзможност да се движи и посетила
медицинското лице в училище, което й направила компрес. Стъпалото било с оток и
синини. След прибирането си у дома с всеки изминат час болките се усилвали и
ставали нетърпими. Значително се подул целия глезен.
Вечерта съпругът на ищцата настоял да
отидат в спешния център. След рентгеново изследване се установило, че има
счупване на костица на лявото стъпало. Счупената костица вече не била на
мястото си, а била преместена в областта на тъканите. По преценка на ортопеда
д-р Вълков, за да премине най-бързо отока, ищцата трябвало да лежи най-малко
един месец в домашно лечение, с вдигнат крак и назначена терапия с
противовъзпалителни. При въпроса какви са възможностите костицата да бъде
възстановена на мястото, лекарят отговорил, че с операция може да се
възстанови. Ищцата и съпругът й се прибрали в дома си, като закупили
предписаните медикаменти.
На следващата сутрин с помощта на
съпруга си ищцата посетила личния си лекар. Д-р П.Д.извършила преглед,
запознала се с прегледа в спешния център и е издала болничен лист за домашно
амбулаторно лечение за 14 дни. Ищцата настоявала дните да са само 14 с оглед
нейната работа. Общопрактикуващият лекар настоявал домашното лечение да е за
цял месец, но В. се надявала, че ще се възстанови по-бързо и ще се справя с
учебния процес.
Около 11.30 часа с помощта на съпруга
си ищцата посетила кабинета по съдебна медицина при УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович“, където е била прегледана от д-р Т.С.. Съдебният лекар е констатирал
- че лявата глезенна става и ходило под нея, най-вече по външната повърхност е
отекло и синкаво кръвонаседнато. Движенията в лявата глезенна става и лявото
ходило били силно болезнени и затруднени. Според специалиста било налице
отломъчно счупване на кубовидната кост на лявото ходило, като самото счупване
отговаря да е получено по време и място, отразени в предварителните сведения.
Според съдебния лекар, това счупване е причинило трайно затруднение на
движенията на лявото ходило за срок по дълъг от един месец.
В продължение на 14 дни ищцата била
принудена да стои с вдигнат крак, при невъзможност да извършва самостоятелно
никакви движения. Имала е трудности с битовото обслужване, не е успявала да
извършва никакви дейности, които дотогава е вършела сама. Терапията била с
торби лед, противовъзпалителни гелове, които били предназначени за спадане на
отока и синините. Ползвала и аналгетици, поради силната болка. Друго не е
можело да се направи с медикаменти, а е била нужна операция. Съществувала е и
друга прогноза, с времето да спре възпалението и болката и отока да намалеят. Тъй
като ищцата била в невъзможност да си осигури заместник се наложило да се завърне на работа след
изтичането на болничния лист. Болката продължавала, а и самия оток не бил
изчезнал напълно. Ищцата не била в състояние да изпълнява качествено
задълженията си и се е наложило да преподава седейки на стола. Изпитвала е
затруднения при изкачване на стълби, като е ползвала помощта на колеги.
Около 45 дни продължили интензивните
болки и подуването, след което започнала да усеща болка само на моменти. От
този момент до сега не може да носи обувки с висок ток, а само такива с
ортопедични подметки.
През лятото на 2020 г., при планирана
почивка в село Горица, семейството на ищцата посетило неохраняем плаж, до който
се стигало пеша по черен неравен път. При стъпване върху неравната повърхност,
усетила остра болка, пълна невъзможност да направи дори крачка, което създало
големи затруднения, защото е нямало как ходейки да стигне до автомобил, който е
бил на около 300-400 разстояние. Приятелка, с която са били заедно е помолила
един от плажуващите, който е разполагал с високо проходим джип да закара ищцата
до автомобила. Посетила бърза помощ в Обзор, а там като са разбрали
състоянието, което е описала са казали, че нищо не могат да направят освен
отново да използва противовъзпалителни препарати, компреси с лед и риванол и да
лежи в вдигнат крак. Това било първия ден от почивката, поради което не е имала
възможност следващите дни да се наслади на плажа и морето, така като е била
планирала. Останала във вилата на приятелката си лежейки с вдигнат крак и тя е
полагала грижи за нея. След около 5-6- дни болката е утихнала.
Оттогава ищцата усеща болка в
определени моменти, за кратко, без да е налице конкретна причина.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди Община Стара Загора да заплати на ищцата сумата от 7000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено
увреждане - хлътване на лявото стъпало в необезопасена и необозначена дупка,
намираща се на пътната настилка на автобусна спирка „Чайка“ на бул. „Цар Симеон
Велики“, в посока центъра на града, изразяващи се в преживените болки,
страдания, стрес и психическо и емоционално безпокойство ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането - 25.10.2018 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Стара Загора, като е
заета позиция за неоснователност на иска. Ищцата не представяла доказателства
за установяване на причинно следствена връзка между описания инцидент от 25.10.2018
г. и обективното състояние на ищцата към лятото на 2020 г., на което тя
основавала претенцията си. Нямало причинно следствена връзка между претърпените
от ищцата вреди и поведение на лица, на които общината е възложила работа, нито
на състоянието на пътното плътно около автобусната спирка. От друга страна
причина за инцидента било собственото неправомерно поведение на ищцата, тъй
като в исковата молба се сочело, че инцидентът станал на метър от района на
автобусната спирка и на пътното платно. Пътното платно не било предназначено за
движение на пешеходци, каквато е била ищцата в момента на инцидента. Процесната
автобусна спирка била надлежно обособена, като пътниците следвало да изчакват
на тротоара превозните средства на градския транспорт, а не на пътното платно
както е сторила ищцата. Самата ищца била на метър от автобусната спирка. В този
смисъл тя самата, като пешеходец нарушила правилата за движение по пътищата,
като е престоявала на пътното платно на метри от спирката за изчакване на
превозното средство. Отделно от това твърди, че автобусът е спрял
непосредствено до тротоара.
Противоречиво и неясно било описанието
на състоянието на ищцата през времето непосредствено след инцидента. Твърдяло
се, че болка и отток се появили часове след инцидента, но независимо от това тя
продължила да свободно да се движи през целия ден и посетила Спешния център
близо 15 часа след събитието. Т.е. тя сама допринесла за евентуално влошаване
на състоянието си и е съпричинила вредите. При прегледа от 25.10.2018 г. в ДКБ/СО,
видно от листа за преглед - сочен като доказателство, въз основа установено от
лекаря състояние не било направено заключение за продължаване на лечението в
извънболничната помощ. Липсвали доказателства за извършен преглед от страна на
лекаря, издал приложения към исковата молба болничен лист, като не било ясно
въз основа на какво обективно състояние е издаден. Не следвало да се приема за
обективно заключението, обективирано в удостоверението, издадено от д-р С. на
26.10.2018, т.е. ден след инцидента, като заключението в него сочело, че
счупването е причинило трайно затруднение на движението за срок по-голям от
един месец. От удостоверението на д-р С. се установявал факта на извършен
преглед, но не и обективното състояние на ищцата. За състоянието на ищцата и
диагнозата се препращало към листа за преглед от 25.10.2018, който отделно
приложен като доказателство. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Когато причинител
на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в
правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици,
принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие или бездействие/ на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните
за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975
г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Отговорността по чл.
49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено
извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по
непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване
на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане
на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова
обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е
отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността
по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие,
но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.
По претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди:
От показанията на св. А.П., очевидец на инцидента, се
установява, че в края на октомври 2018 г. се намирала със своя таксиметров
автомобил в западната част на спирка „Чайка“. Слязла да си купи нещо от
магазинчето и се видяла с ищцата, която познавала и чакала автобус на спирката.
При идване на автобуса двете се разделили, като ищцата се насочила да се качи в
него, но преди да се качи в автобуса залитнала. Свидетелката изяснява, че
автобусът е спряла на метър и половина-два от
спирката, ищцата след своето залитане не е падала, като свидетелката през
цялото време е наблюдавала движението на ищцата. Непосредствено след качването
на ищцата на автобуса, свидетелката й звъннала по телефона с въпрос какво се е
случило, за да залитне и предложение да я закара до ако я е заболяло. След като
ищцата обяснила, че е хлътнала в дупка свидетелката се доближила до мястото и
действително видяла дупка зарита с листа.
Сочи, че дупката се е намирала между двете букви на надписа. След два-три дни е
посетила ищцата в дома й и видяла, че била обездвижена на стол с вдигнат крак.
Свидетелката изяснява, че ищцата стояла около две седмици вкъщи, след това се
върнала на работа, но трудно стояла права, тъй като имала болки. През 2020 г.
ищцата й споделила за проблем /болки/ при ходене към плаж. При предявяване на
снимковия материал към заключението на експертизата свидетелката категорично
посочи процесната дупка и къде е спряла таксиметровия автомобил. От изслушаните
показания на св. В.К. /медицинско лице в СУ „Максим Горки“/ се установява, че
ищцата я е посетила непосредствено след инцидента, като е стъпвала едва-едва.
Кракът й бил посинял и имал голям отток. Оказала й първа помощ. Видяла отново
ищцата след две три седмици, като сочи, че същата трудно изкачвала стълби,
куцайки. В хода на производството е разпитан и свидетелят Тихомир Василев –
съпруг на ищцата. Последният сочи, че получил обаждане от ищцата, която му разказала
за инцидента. По негово настояване
посетили „Бърза помощ“, където било установено счупване на костица в
стъпалото. Предписано било обездвижване и студени компреси за около две
седмици-месец. Болките в крака на ищцата продължили около месец, като две
седмици след инцидента се върнала на работа. През двете седмици, през които
ищцата била вкъщи имала интензивни болки, като ходела единствено до тоалетна и
кухня. След връщането си на работа отново имала болки при натоварване /по-дълго
стоене права/ Разбрал от своя син за нови болки през лятото на 2020 г. на
ищцата, което наложило същата да лежи няколко дни.
По делото са разпитани свидетелите Й.Г. и М.С., като
първият свидетел заяви, че не познава ищцата и не си спомня да е имал инцидент
с нея. Не си спомня на процесната дата дали е шофирал по автобусна линия със
спирка „Чайка“. Изяснява, че се случва автобусите да бъдат спирани на метър-два
от бордюра на спирките според обстоятелствата – наличие на възрастни хора,
автомобили. Св. С. също заяви, че не си спомня да е имало инцидент с когото и
да било на 25.10.2018 г., като не можа да си спомни по коя линия е била на
работа. Не си спомня с кой шофьор е била на работа, като по график й било
казано, че е било със св. Г..
По делото е изслушано
заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза, дало отговор на
поставените задачи, след запознаване с приложените по делото медицински
документи и извършен личен преглед на ищцата. Вещото лице е установило, че на
ищцата е било причинено следното травматично увреждане: отломъчно счупване на
кубовидната кост на лявото ходило, което е причинило трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник. Вещото лице са дало заключение, че описаното
увреждане е резултат на механизъм на огъване, усукване и разстягане и отговаря
по време и начин да е причинено както се съобщава в данните по делото, т.е. стъпване
в неравност на пътната настилка. Посочено е, че при правилно протичане на
оздравителния процес, пълно оздравяване
настъпва за около месец и половина. Ищцата е била лекувана с компреси, покой,
обезболяващи, като приложеното лечение е било адекватно и съобразено с
травмата. Към момента на изготвянето на заключението липсвали видими травми
или следи от травми в областта на лявото ходило, като пострадалата съобщавала
за моментни болки. В о.с.з. в.л. изяснява, че лечението е била адекватно, но
дори при пълно възстановяване при по-екстремни физически натоварвания на
крайника могат да се получат болки. Под пълно възстановяване в.л. разбира липса
на затруднения в движението и отшумяване на болковия синдром. Слагане на ледени
компреси седмица след инцидента е изцяло адекватно лечение, тъй като те
спомагат за спадане на оттока и възстановяване на движенията.
От заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в „джоба“
на процесната автобусна спирка има пропаднал участък /дупка/ с диаметър 30 см,
който се намира на около 1,30 м. от бордюра. Пътното платно е било в добро
състояние, като само настилката на „джоба“ се нуждаела от ремонт.
В отговори на въпроси по реда на чл.
176 ГПК ищцата заяви, че няколко дни е слагала лед на травмата, също и риванол.
Не си е правила операция, а просто понякога кракът я наболява. Предложеното й
лечение включвало два варианта – операция за наместване на костицата или пълен
покой от месец за пълноценно зарастване.
По делото са представени амбулаторен
лист за преглед на пациент /л. 5 от делото/ и болничен лист /л. 6 от делото/,
от които се установява, че ищцата е била прегледана в деня на инцидента и е
ползвала отпуск за временна неработоспособност от 14 дни.
Настоящият съд намира, че така събраните в
производството по делото доказателства – показанията на свидетелите П., Василев
и К., приложените по делото медицински документи и заключенията на вещите лица
по допуснатата от съда съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза се установява, че на 25.10.2018 г. при
качване на автобус на спирка „Чайка“ ищцата М.В. стъпва в неравност /дупка/ на
земята в „джоба“ на автобусната спирка, вследствие на което получава следното
травматично увреждане: счупване на кубовидна кост на лявото ходило. Установява
се, че на спирка „Чайка“ на бул. „Цар Симеон Велики“ в посока центъра е налице
пропаднал участък /дупка/ с диаметър 30 см,
който се намира на около 1,30 м. от бордюра, което обстоятелство се установява
безпротиворечиво от събраните в производството по делото гласни доказателствени
средства /вж. показания на св. Василев и П./ и заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза. От събраните в производството по делото
доказателства – медицински документи, както и от заключението на вещото лице по
изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза, изследвала приложената
медицинска документация, се установява, че вследствие на инцидента ищцата е
получила следното травматично увреждане: счупване
на кубовидна кост на лявото ходило. В.л. е дало заключение, че описаното
увреждане е резултат на механизъм на огъване, усукване и разстягане и отговаря
по време и начин да е причинено както се съобщава в данните по делото, т.е.
стъпване в неравност на пътната настилка. Посочено е, че счупването е
съпроводено с болки и страдания, възстановяването трае около месец и половина.
След това се очаква пълно възстановяване. Съдът напълно възприема доказателствените
/фактическите/ изводи /без тези възпроизвеждащи исковата молба/ на
приетата като компетентно изготвена и неоспорена съдебно-медицинска, която за
целите на изследването е анализирала представената по делото медицинска
документация, свидетелските показания, като е извършила и личен преглед на
ищцата. Показанията на свидетелите С. и Г. не опровергават приетата фактическа
обстановка, тъй като бяха общи поради липсата не само на спомен за наличие на
инцидент, но и дали двамата свидетели за били съответно шофьор и кондуктор в
автобуса, на който се е качила ищцата. Освен това дори да се приеме, че двамата
свидетели са се намирали в автобуса самата ищца не твърди да е потърсила тяхна
помощ или съобщила за инцидент. В тази връзка св. П. изясни, че ищцата не е
падала, което евентуално би привлякло вниманието на св. С. и Г.. Изнесеното
от св. Г., че на спирката на „Чайка“ няма неравности категорично се опровергава
от показанията на св. Василев и П. и
заключението на съдебно-техническата експертиза, вкл. снимков материал.
В настоящия случай, твърдението е за
вреди, настъпили от несъответствие на вещ /уширение на автобусна спирка/ с
нормативните изисквания за безопасност, поради бездействие от страна на
собственика на вещта. Собственик на улиците, булевардите, околните им пешеходни
съоръжения и свързващите ги елементи на пътната инфраструктура в гр. Стара
Загора е Община-Стара Загора, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал.
1, т. 4 ЗМСМА. Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона
и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и
ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата /ЗП/,
Община Стара Загора следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите
изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Съгласно
чл. 31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините /чл. 8, ал. 3 ЗП/. Съгласно § 1, т. 2 от ДР за ЗП
„земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици; банкетите;
тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи;
крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя. Уширението е част от земното платно, съобразно
§ 1, т. 2 от ДР на ЗП, или конструктивен елемент от пътното платно, по аргумент
от съдържащата се в § 1, т. 4 от ДР от Наредба № 2/17.01.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка, нормативна дефиниция. В
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 14 от ДР на ЗП е установено, че
поддържането на пътищата представлява дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Следователно ответникът следва да
полага дължимата грижа по поддръжката на общинските пътища и пътни съоръжения в
състояние, което да осигурява обичайното и безопасното им използване.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г.
разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на
вещта, ако това не е направено и по чл. 50 ЗЗД при невъзможност да се обезопаси
вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
По делото не се спори, че бул. „Цар Симеон Велики“ е
общински път, поради което и по делото е установено, че ответникът е следвало
да поддържа същата съгласно чл. 31 от Закона за пътищата. В случая несъмнено за
общината е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата и тротоара
чрез привеждането им в съответствие с минималните технически изисквания,
осигуряващи безопасност при тяхното използване, както и чрез отстраняване на
повреди по нея /неравности/. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите
си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения,
като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията, респ.
бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на населеното място. Доколкото ищцата
претендира, че именно наличието на дупка в уширението на автобусната спирка е счупването
на костица в лявото и ходило, т.е. травмата е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които Община Стара Загора е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата и
тротоара, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината
отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
По делото бе категорично установено посредством
свидетелски показания, че ищцата е пострадала именно при стъпване в дупката на уширението.
Според вещото лице именно при стъпването си в дупката в уширението ищцата е
получила счупване на костица на лявото ходило – налице е причинна връзка между
виновното бездействие на лица, за които ответника отговаря и претърпяната
травма. Установиха се и претърпени от ищцата неимуществени вреди от травмата –
болки, страдания и неудобства, каквито тя описва в исковата си молба. Пълният
оздравителен процес е продължил около месец и половина. Все още е възможна
поява на болки вследствие на по-сериозни натоварвания.
Следователно, за ищцата се е породило
право на вземане на извъндоговорно основание срещу Община Стара Загора. Тъй като
причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното
поведение на работници или служители при Община Стара Загора при или при повод
на извършваната от тях работа, настоящият съд счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника са осъществени в обективната действителност.
В тази връзка възраженията направени в отговора на исковата молба и писмената защита на ответника, че пътното платно не било предназначено за движение на пешеходци, т.е. причина за инцидента е било неправомерно поведение на ищцата и че обективното състояние на ищцата не било установено, вкл. наличието на адекватно лечение са неоснователни предвид събраните по делото доказателства обсъдени по-горе.
По делото се установи, че водачът на автобуса е спрял на място обозначено със знак като спирка, на което място е било предвидено специално уширение. Изясни се по делото, че автобусът е спрял на метър и половина-два от тротоара на спирката, което означава, че не само за ищцата, но и за останалите пътници е било невъзможно да се качат на него без да стъпят на пътната настилка в „джоба“ на спирката. Св. П. също изясни, че често автобусите спират на метър и половина-два от бордюра на спирките – всеки път различно. Няма никакви данни по делото, които да установяват или поне да индикират, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В настоящия случай, не се установява противоправно поведение на ищцата. Не се установява, ищцата да е допуснала нарушение на правилата за превоз на пътници, да е слизала или да се е качвала в превозното средство, което е било в движение, да е пречила на видимостта на водача, да е отваряла вратите на автобуса по време на движение, да се е навеждала навън от превозното средство и т.н., вкл. твърдението в отговора на исковата молба, че тя е чакала автобуса на пътното платно. Твърдението в отговора на исковата молба, че ищцата е стояла на пътното платно остана недоказано, тъй като се установи, че ищцата, за да се качи на автобуса е стъпила в уширението, а не на самото пътно платно. Следва да се посочи още, че за автобуса е било технически невъзможно да спре изцяло в уширението, отново поради неизпълнение на задължения на ответната община, тъй като навесът на спирката излиза на около 30 см пред линията на бордюра /вж. т. 12 от констативно-съобразителната част на съдебно техническата експертиза и отговора на въпрос № 5/. Отделно от това дори да се приеме, че ищцата е чакала автобус на пътното платно, нещо което остана неустановено по делото, би носила административнонаказателна отговорност за извършено от нея административно нарушение, като това не отменя задължението на ответната община да осигури безопасна градска среда, като поддържа всички пътни съоръжения в изправност. С оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалата не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което определеното обезщетение не следва да бъде намалявано.
В обобщение
- ответната община следва да отговаря
имуществено за вредите, причинени на ищцата. Както стана ясно, кракът й е попаднал
в дупка на уширението на бул. „Цар Симеон Велики“, която улица е общинска
собственост. Както се посочи по-горе, съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА
собственост на общините са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а
съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Общината като собственик на
улицата е била длъжна да я стопанисва правилно, да я поддържа и ремонтира, за
да може улицата, вкл. уширението към нея да е в добро състояние. В случая се
установява, че на уширението в процесния участък е имало дупка, голяма и
сравнително дълбока, която не е била обезопасена от служителите на общината.
Дупката е била ситуирана на уширението на пътното платно и създавала опасност
за движението на пешеходците. Общото възражение в отговора на исковата молба за
съпричиняване от ищцата, е неоснователно. Инцидентът е станал бързо предвид
желанието на ищцата да се качи на дошлия автобус, има данни, че дупката е била покрита с листа и невидима за ищцата.
Не може да се очаква тя да положи за себе си по-голяма грижа от тази, която е
била положила. Налага се извод, че вина за инцидента има общината, която чрез
своите служители не е изпълнила задълженията си да поддържа улицата, вкл.
уширението в изправност, а е оставила настилката в лошо състояние, с
необезопасена неравност, в която е хлътнал кракът на ищцата. Налице са
предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
общината на основание чл. 49 ЗЗД.
Обективното състояние на ищцата след
инцидента, вкл. провежданото лечение се установиха в хода на съдебното
производство, основно от заключението на съдебно-медицинската експертиза и
отчасти св. показания на св. Василев, св. К. и св. П..
Други възражения в отговора на исковата
молба от ответника не са направени.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. /препотвърдено
в тази своя част и с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. №
1/2016 г., ОСНГТК/ понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение съдът в
настоящия съдебен състав съобрази характера на причиненото телесно увреждане -
счупване на кубовидна кост на лявото ходило с
възстановителен период от месец и половина, като в.л. изрично заяви, че при
по-екстремни натоварвания е нормално да се появят болки. Съдът съобрази и
обстоятелствата, че пострадалата е била две седмици в болничен, като е имала
необходимост от чужда помощ поради своите затруднения в движението. От
показанията на свидетеля Василев, се установи, че след инцидента ищцата е имала
необходимост от съпътстващи грижи за период от четиринадесет дни, тъй като дори
не е можела да се обслужва. Настоящата съдебна инстанция цени показанията на
този свидетел като достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни,
безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства,
вкл. показанията на св. К., която също сочи, че ищцата две седмици след
инцидента е изкачвала трудно и с чужда помощ стълби.
Следователно, при определяне размера на заместващото
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновното бездействие на
служители при ответника е необходимо да се отчете степента на телесното
увреждане, периодът на възстановяване, физическата болка, неудобствата в нормалната й деятелност водеща до
негативна промяна в начина й на живот. При
анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
увреждане на здравето, изразяващо се в телесна травма; причинените болки и
страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и
след това, продължителността и степента на претърпените болки и страдания около
месец и половина, причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване,
нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде полаган труд за две седмици и
затруднения при неговото полагане след това, продължилия страх, появата на
болки при по-сериозни натоварвания, което влошава качеството на живот на ищцата
и при съобразяване с конкретните икономически условия настоящият съд приема,
справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата при подобни
травматични увреждания на пострадал при нейната възраст, но при наличие на
пълно възстановяване от получената травма към днешна дата /които са от естество
да намалят размера на присъденото обезщетение/ неимуществени вреди е 5 000,00
лв. Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания.
Тъй като при причиняване на вредоносен резултат от
непозволено увреждане, делинквентът изпада в забава от момента на извършване на
противоправното деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД, акцесорният
иск за заплащане на обезщетение в размер на законната мораторна лихва върху
главницата от 5 000,00 лв. следва да бъде уважен за периода от момента на
увреждането – 25.10.2018 г., до окончателното изплащане на главното парично
притезание.
Поради това предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 5 000,00 лв., като за
горницата до предявения размер от 7 000,00
лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ
размер на 1252,85 лв. за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие
от 18.11.2020 г. /л. 9 от настоящото дело/ - с отбелязването в договора е
изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС
по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК, възнаграждение за вещи лица и заплатена държавна
такса за исковата молба съразмерно на уважената част от иска. Базата за
изчисляване на адвокатското възнаграждение съразмерно на уважената част от иска
съдът определи на 800,00 лв., тъй като възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 ГПК е частично основателно – цената на иска е 7000,00 лв., като съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималния размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е 580,00 лв. + 5%
от 2000,00 лв. /горницата над 5 000 лв./, т.е. 680,00 лв. В случая договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение е 900,00 лв. При преценката на възражението
за неговата прекомерност настоящият съд съобрази от една страна, че по делото
се проведоха три съдебни заседания и се събраха множество доказателства /две
експертизи и пет разпита на свидетели/, което обуславя фактическа сложност на
делото, а от друга страна липсва правна сложност, като обезщетението за
неимуществени вреди е заместващо и се определя по справедливост. С оглед на
тези съображения договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено
от 900,00 лв. на 800,00 лв., като малко по-високият размер се обуславя от броя
съдебни заседания и събраните по делото множество доказателства.
На ответника на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 28,58 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Стара Загора, гр. Стара
Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, Булстат ********* да заплати на М. Н. В.,
ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 5
000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на травматично увреждане,
получено на 25.10.2018 г. при стъпване на ищцата в необезопасена дупка в
уширението на автобусна спирка „Чайка“ в гр. Стара Загора, в посока център,
ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 25.10.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 7 000,00 лв. /седем хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 107, Булстат ********* да заплати на М. Н. В., ЕГН: ********** и адрес: ***, сума от общо 1252,85 лв. /хиляда двеста петдесет и два
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и държавна такса
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК М. Н. В., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати
на Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107,
Булстат *********, сума от 28,58 лв. /двадесет и осем лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: