№ 6853
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110161619 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца В. С. С. срещу ************** обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК вр. 143 ЗЗП и 146 ЗЗП за прогласяване на нищожността на договор за
кредит № ******, евентуално клаузата на чл. 29, уреждаща неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита от Договор за потребителски кредит №
******.
Ищецът В. С. твърди, че на 27.03.2023 г. е сключил Договор за потребителски
кредит № ****** с ответника, по силата на който последният му е предоставил в заем
сумата от 500 лв. Съгласно процесния договор било предвидено задължение в тежест
на кредитополучателя / чл. 19/ да осигури обезпечение под формата на банкова
гаранция или поръчители, които да отговарят на посочените условия. При
неизпълнение на това задължение било предвидена неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоения кредит в чл. 29 от процесния договор. Поддържа, че било
налице изначална невъзможност за потребителя да осигури в толкова кратък срок
поръчител, който да отговаря на всички изисквания по договора. Твърди, че в договора
за кредит е посочен грешен размер на ГПР , тъй като не включва неустойката , а
действителния такъв многократно надхвърлял допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Евентуално твърди, че неустойката излизала извън присъщите си функции. Поддържа,
че оспорената клауза не е индивидуално уговорена. Излага твърдения, че процесният
договор е недействителен в цялост поради неспазване на предвидената от закона
форма и погрешно посочване размера на ГПР и невключването на компоненти, които е
следвало да бъдат взети предвид при изчисляването му. Евентуално моли да бъде
1
прогласена клаузата за нищожност на неустойката. Моли за уважаване на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************** подава отговор на
исковата молба, с който оспорва исковата молба. Поддържа, че процесният договор е в
съответствие с изискванията на ЗПК, както и че клаузата за неустойка е валидно
уговорена. Оспорва, че неустойката е следвало да включена в размера на ГПР. Заявява,
че няма разпоредба, която да ограничава размера на предвидената неустойка. Оспорва
процесната клауза за неустойка да е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Твърди, че е
налице информиран избор за сключване на процесния договор от ищеца. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира следното:
За уважаване на исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че на 27.03.2023 г. между В. С. С. и ************** е бил сключен
Договор за потребителски кредит № ******, с посоченото съдържание, както и
обстоятелствата, от които произтича, че договорът, респ. оспорената клауза, са
недействителни на заявените правни основания. В тежест на ответника е да установи,
че сочената като неравноправна клауза на договора за кредит е индивидуално
уговорена / т.е. не е била предварително изготвена от кредитодателя или дори да е
била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието /.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е възникнало
облигационно отношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит №
******, съгласно който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 500 лв.
Съгласно чл. 1 от договора за кредит, общият размер на максимално разрешения лимит
по кредитна линия е в размер на 500 лева, при лихвен процент в размер на 36 % и
ГПР в размер на 42,58 % , при срок на погасяване от 30 дни. Съгласно чл. 29 от
договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 19 за
предоставяне на обезпечение: да осигури физическо лице – поръчител или банкова
гаранция, която да отговоря на изискванията в чл. 19 и общите условия към договора
и да бъде одобрен от кредитора, то потребителят дължи на кредита неустойка в размер
на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено обезпечение. Стойността на предвидената неустойка при непредоставяне
на обезпечение не е била взета предвид при определяне на ГПР.
От прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че
В. С. е изплатил Договор за потребителски кредит № ****** в размер на 650 лева, а с
постъпилите суми на 31.03.2023 г. в размер на 650 лева са погасени главница 600 лева,
2
възнаградителна лихва в размер на 15 лева и неустойка в размер на 135 лева. В случай
че при изчисляване на ГПР се включи разход за лихва в размер на 15 лева и неустойка
в размер на 135 лева при главница от 500 лв. за срок от 30 дни, ГПР е в размер на
2229,81 %.
Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че е
налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет. В конкретния случай видно от заключение на ССчЕ установява, че размерът на
ГПР при включване на неустойката многократно надхвърля законоустановения
максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като достига размер от 2229,81 %. Съдът счита, че
вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора
и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора,
така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката
сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в
полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с
кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на
кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в
тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че неустойката бъде включена,
то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния
договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22
3
ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР,
приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да
се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от
20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 9991/2020 г. и др./.
Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит,
поради противоречие с посочените императивни материалноправни разпоредби на
закона е основателен и следва да бъде уважен на това основание. С оглед уважаването
на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане исковете за нищожност, предявени в условията на евентуалност, поради
което не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски 100 лв. за държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 2400 лв. за
адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие и фактура, ведно с фискален бон от 23.03.2025 г. / л. 63-л. 65/ за сумата от
2400 лева. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при
присъждането им съдът е ограничен до претендирания и доказан размер. С оглед на
гореизложеното и при липса на направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2400 лева за
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., ЕГН **********, с адрес:
********************** срещу **************, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление/: ********************* иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № ******/27.03.2023
4
г., сключен между тях, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление/: ********************* да заплати на В. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: ********************** сумата от 2800 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5