№ 8050
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110120077 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „.........“ ЕАД срещу К. И. П. с правно основание чл. 200, ал.1
ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 830.97 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и за сумата от 17.36 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
161.85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г. и за сумата от 3.97 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 21.03.20220 г.,
както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-14.04.2022
г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.
Предявени са искове от „.........“ ЕАД срещу В. И. С. с правно основание чл. 200, ал.1
ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 830.97 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и за сумата от 17.37 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
161.84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г. и за сумата от 3.96 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 21.03.20220 г.,
както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-14.04.2022
г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.
1
Ответниците К. И. П. и В. И. С. са получили препис на исковата молба и в срока по
чл.131 ГПК не са подали писмен отговор.
С Определение № 6377/09.02.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца по
делото е конституирано „..........“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 19.08.2001 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор № 408/30.08.2001 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-60/28.05.2018 г. между
ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложените по делото Нотариален акт за собственост на апартамент(жилище) по
чл.55 г от ЗПИНМ № 65, том XXII, дело 3879/1965 г. и Удостоверения за наследници(изх.№
РСЛ24-ВК08-608/1/29.03.2024 г.) и (изх.№ РСЛ24-ВК08-608/1/29.03.2024 г.) и
Удостоверение от СО-район „Слатина“ от 15.02.2011 г. се установява, че процесния имот-
апартамент №21, находящ се в гр.София, район„Слатина, ж.к.„Гео Милев“, ул.“Разлъка“
№12, бл.6, вх.2 е собственост по наследствено правоприемство на ответниците през
процесния период.
Предвид изложеното, ответниците са потребители по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с
„.........“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за
сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението
2
в отклонение от предвиденото в Общите условия на „.........“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза общият размер на
задължението за абонатен № 34705 е в размер на 2028.36 лева, от които 1592.36 лева,
представляваща главница и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и 436 лева,
представляваща мораторна лихва, считана от първия ден след срока на забавата за плащане
на задължението до 21.03.2022 г.
В тази връзка предявения иск срещу К. И. П. следва да бъде уважен за сумата от
796.18 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.04.2022 г., до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 830.97 лева
следва да бъде отхвърлен, както и предявения иск срещу В. И. С. следва да бъде уважен за
сумата от 796.18 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
14.04.2022 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
830.97 лева следва да бъде отхвърлен.
Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са
изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите
условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat
pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според
вещото лице размерът на мораторната лихва е 436 лева, считано от първия ден след срока на
забавата за плащане на задължението до 21.03.2022 г. В тази връзка предявения иск срещу
В.Ц.Т. следва да бъде уважен за цялостния размер от 161.85 лева, представляваща мораторна
лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г.,
както и предявения иск срещу В. И. С. следва да бъде уважен за цялостния размер от 161.84
лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 21.03.2022 г.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва
от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения срещу В.Ц.Т. иск за
сумата от 17.36 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В тази
връзка предявения срещу В. И. С. иск за сумата от 17.37 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Щом неоснователни са исковете за главниците, то неоснователни се явяват и исковете
3
срещу В.Ц.Т. за сумата от 3.97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата(от
17.36 лева) за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 21.03.2022 г. и срещу В.
И. С. за сумата от 3.96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата(от
17.37лева) за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 21.03.2022 г. и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК следва да му бъде заплатена сумата
от 863.58 лева(или по 431.79 лева на всеки ответник), представляваща разноски- за
държавна такса от 157.02 лева, възнаграждения за вещи лица от 628.06 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 78.50 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Обеля 1“бл.108, вх.А,
ет.5, ап.10, да заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 796.18 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 830.97 лева.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Обеля 1“бл.108, вх.А,
ет.5, ап.10, да заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 161.85 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 21.03.2022 г.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“Трудолюбие“№11, ап.5,
да заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23 Б, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 796.18 лева, представляваща главница за консумирана
топлинна енергия и за дялово разпределение периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 830.97
лева.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“Трудолюбие“№11, ап.5,
да заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23 Б, на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 161.84 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
21.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против К. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к.“Обеля 1“бл.108, вх.А, ет.5, ап.10, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, за сумата от 17.36 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против В. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул.“Трудолюбие“№11, ап.5, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, за сумата от 17.37 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против К. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к.“Обеля 1“бл.108, вх.А, ет.5, ап.10, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 3.97 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 21.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против В. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул.“Трудолюбие“№11, ап.5, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 3.96 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 21.03.2022 г.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Обеля 1“бл.108, вх.А,
ет.5, ап.10, да заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата от 431.79 лева,
представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“Трудолюбие“№11, ап.5, да
заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата от 431.79 лева,
представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на страната на ищеца на трето лице
помагач – „..........“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Братя Бъкстон“ №85.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5