№ 579
гр. Плевен, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Н.
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Н. Административно наказателно
дело № 20234430202151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59д от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23 - 1772-000985/15.09.2023г.,
издадено от *** сектор в ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен, с което на И.
Г. А., от с. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 1000, 00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На основание наредба № NIз 25399 /17.12.2012г. на
МВР на А. са ме отнети 12 контролни точки.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят И. Г. А., който чрез адвокат А. А. от АК- *** го обжалва и
моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно. Твърди се, че
наказателното постановление е издадено в разрез с разпоредбата на чл.57,
ал.1 т.5 от ЗАНН, което представлява съществено нарушение, водещо до
ограничаване възможността му да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен и да организира защитата си.
Твърди се, че е налице сериозно разминаване между фактическото и
юридическото обвинение, което е процесуално неиздържано и напълно
недопустимо. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление
1
като неправилно и незаконосъобразно и се претендират разноски.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з..
В съпроводително писмо, с което е изпратил административно
наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да
остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
1049332/29.08.2023 година е съставен от Г. Н. Р. на длъжност *** при
ОД МВР Плевен, РУ 01 Плевен против И. Г. А., ЕГН ********** от с.
***, затова, че на 29.08.2023г. в 08:19 в община Плевен, *** с посока на
движение към гр. Плевен като водач на собствения си лек автомобил „Сеат
Толедо “ с рег.№ *** извършва следното: Управлява горепосоченото МПС с
концентрация на алкохол, установено по надлежния ред, като при
направената качествена проба с номер 02523 на дата 29.08.2023г. в 08:17
часа с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARPМ -
0770, като уреда отчете 0,91 промила алкохол в издишания от водача обем
въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване с блА. номер
111433 и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на
пробата със серия А 0771777 за сигурност и валидност на пробата, с което
виновно е нарушил чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта без възражения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП на И. Г. А. са наложени административни наказания глоба в размер
на 1000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
2
От показанията на актосъставителя Г. Н. Р. се установява, че на
посочената в АУАН дата изпълнявал служебните си задължения съвместно
със колегата си Х. И.. В с. *** спрели за проверка лек автомобил „Сеат
Толедо“. Водачът на автомобила бил изпробван за употреба на алкохол, като
пробата била положителен резултат. Сочи, че на жалбоподателя бил издаден
талон за медицинско изследване
Показанията на св. *** се потвърждават и от показанията на
свидетеля Х. И. И., присъствал при установяване на нарушението при
съставянето на АУАН. Свидетелят И. дава показания, че на датата на
процесното събитие изпълнявал служебните си задължения с колегата си Г.
Р. в с. ***. Позиционирали се на улица „***“, където спрели за проверка лек
автомобил „Сеат Толедо“, който бил управляван от И. Г. А.. След
извършване на проверка с техническо средство „Дрегер“, уредът отчел
положителен резултат – 0, 91 промила алкохол в кръвта. Сочи, че издали на
жалбоподателя талон за медицински изследване и стикери, след което му
съставили АУАН.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото писмени доказателства: Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.на МВР;
Справка за нарушител /водач по отношение на И. Г. А.; АУАН серия
GA№1049392/29.08.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1772-000171/29.08.2023г.; Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №23-1772-000172/29.08.2023г..
Списък с тестови резултати от 29.08.2023г.; протокол УРИ№ 1772Р-
1847/13.09.2023г. за осъществяване контрол на законосъобразно използване
на техническите средства за контрол на употреба на алкохол от водачите на
МПС, както и от показанията на свидетелите Г. Н. Р. и Х. И. И., чиито
показания съдът кредитира като правдиви, обективни и съответни на
останалия по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Настоящото производство е от административнонаказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение, дали това деяние е
извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него
3
виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата
на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК
обвиняемия (в случая нарушителя) се счита за невиновен до доказване на
противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно
той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.).
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият
случай това означава, че административнонаказващият орган следва да
докаже, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно
нарушение, и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи,
дали деянието на жалбоподателя изобщо съставлява административно
нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
*** РУ в ОД МВР-Плевен. АУАН е съставен от оправомощено за това лице –
св. Г. Н. Р. *** при ОДМВР -Плевен, 01 РУ Плевен. Компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
НП, следва от представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
4
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Същото е квалифицирано правно като нарушаващо предписанието в
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, по силата на която: "На водача на
пътно превозно средство се забранява да управлява пътно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози;
От събраните по делото доказателства/свидетелски показания,
АУАН, талон за изследване, протокол за медицинско изследване, списък с
тестови резултати от 29.08.2023г.; протокол УРИ№ 1772Р-1847/13.09.2023г.
за осъществяване контрол на законосъобразно използване на техническите
средства за контрол на употреба на алкохол от водачите на МПС/, по
безспорен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 алкохол в кръвта. По този начин е
осъществил състав на административно нарушение по чл. 174,ал.1, т.2 от
ЗДвП, Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и
глоба 500 лв.;
2. над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 1 година и
глоба 1000, 00 лева.
При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение (включително по
отношение на правната му квалификация – цитираните в НП нарушена
законова разпоредба и санкционната такава, визираща състава на
административното нарушение, съответстват на извършеното от
жалбоподателя и описано в НП деяние) и авторството му (извършването му
от жалбоподателя) за доказани.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
5
констатира и съществени процесуални нарушения, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до
степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му.
Следва да се има предвид и че за да е налице съществено процесуално
нарушение и оттам отменително основание спрямо НП, то трябва да е
допуснат такъв пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху
адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което
включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение
бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези обстоятелства обаче в
случая са пределно ясно предявени на жалбоподателя, поради което
възражението му е неоснователно, а съществено процесуално нарушение не е
допуснато.
В случая е налице извършено нарушение, за което правилно е наложена
въпросната глоба и лишаване от право да се управлява МПС.
По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
трябва да бъде потвърдено
Предвид горното и на основания чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23 - 1772-
000985/15.09.2023г., издадено от *** сектор в ОД на МВР Плевен, РУ 01
Плевен, с което на И. Г. А., от с. ***, ЕГН *** са наложени административни
наказания на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП: глоба в размер на 1000, 00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание наредба № NIз 25399
/17.12.2012г. на МВР са му отнети 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6