№ 1385
гр. С., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20211110211802 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Ж. Г. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
014463 от 14.07.2021 г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична
дирекция на вътрешните работи /ОПП-СДВР/, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 750 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата твърди, че има противоречие между акта и НП относно цифровата правна
квалификация. Твърди че от описанието в НП следва, че е нарушен чл. 21, ал. 2 ЗДвП, но
квалификацията е по чл. 21, ал. 1 ЗдвП. Сочи, е в акта пък е посочено, че е нарушен чл. 21,
ал. 2, т. 6 ЗДвП, каквато норма няма. Поддържа, че с това е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Счита, че няма доказателства за извършеното нарушение, оспорва годността
на техническото средство. Моли НП да бъде отменено.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. В писмени
бележки развива доводи, че е нарушен чл. 34 ЗАНН. Сочи, че е изтекъл срокът на валидност
на техническото средство като одобрен тип средство за измерване. Твърди, че снимката на
техническото средство е с лошо качество и на практика такава няма. Твърди, че няма данни
дали уредът е бил правилно позициониран; че няма данни за обхвата на устройството. Моли
за отмяна на НП. Претендира разноски
Въззиваемата страна, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, не взема
1
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13.08.2020 г., в 19:54 ч. жалбоподателят управлявала л.а. „*******” с рег. № ******* в
гр. С., по Околовръстен път с посока на движение от бул. „*******” към бул. „*******” . В
района на пътен възел С. била заснет с мобилна система за видеоконтрол TFR1-М, № 505,
разположена в автомобил на ОПП-СДВР. Системата заснела и записала скоростта, дата и
час, както и регистрационния номер на автомобила. Била измерена скорост на движение 141
км./ч., която след приспадане на 3 % възможна грешка била изчислена на 137 км./ч.
Ограничението за скоростта на движение на МПС било 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26.
Бил изготвен снимков материал. На място жалбоподателят не била спряна. Св. П. - младши
автоконтрольор в ОПП-СДВР, призовал жалбоподателя, като собственик на автомобила,
която на 28.06.2021г. попълнила декларация, в която посочила, че на 13.08.2020 г., в 19:54 ч.
е управлявала автомобила. Св. П. приел, че жалбоподателят е извършила нарушение на чл.
21, ал. 2, т. 6 ЗДвП и съставил срещу нея акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 043003.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. П. и
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите
са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки, като те
дават възможност да се установи, че не е имало други движещи се успоредно с автомобилът
или изпреварващи МПС-та. Измерената скорост на същия е видна от снимковия материал, в
който са посочени и измерените стойности.
От удостоверение № 10.02.4835 от БИМ е видно, че мобилна система за видеоконтрол
„ТFR1-M” е одобрен тип средство за измерване с валидност до 24.02.2020 г. Независимо, че
срокът на валидност на типа на техническото средство за измерване е бил изтекъл към
процесната дата, същата е била годна да извърши измерването на скоростта, с оглед
разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно който когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Процесното техническо
2
средство е било в употреба - видно от протокол от проверка № 1-38-20/26.06.2020 г. същото
е било преминало последваща проверка с валидност една година.
Доказателствата /проект на организация на движението в участъка/ дават възможност да се
установи и, че ограничението на скоростта е било 80 км./ч. – въведено с пътен знак В-26.
От декларацията, попълнена от жалбоподателя в ОПП – СДВР е видно, че жалбоподателят е
управлявала автомобила в процесните ден и час.
Макар и с лошо качество, ксерокопието на снимката на техническото средство позволява да
се установи, че е била разположена в автомобил на ОПП-СДВР.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган - със заповед № 8121з–515 от 14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи началникът на сектор в ОПП-СДВР е оправомощен да
издава НП, а младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни факти. Посочени са и
измерена скорост и скорост след приспадане на 3 % възможна грешка. Действително, с НП е
посочено, че е нарушен чл. 21, ал. 1 ЗДвП, докато от описанието е видно, че се касае за чл.
21, ал. 2 от същия закон. Въпреки това, доколкото е НП е описано изрично, че
ограничението на скоростта е било въведено със знак В-26, съдът намира, че тази грешка не
внася неяснота относно това коя разпоредба се счита за нарушена и не е накърнено правото
на защита на жалбоподателя. В АУАН е вписана като нарушена разпоредба – чл. 21, ал. 2, т.
6 ЗДвП – наистина, чл. 21, ал. 2 от закона няма точки, поради което вписването на „т. 6” е
неправилно. Но и това не засяга възможността да се разбере за какво нарушение е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което съдът намира, че не е налице
нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените.
АУАН не е съставен след изтичане на три месеца от откриване на нарушителя. Нарушителят
е станал известен на контролните органи на 28.06.2021 г., когато жалбоподателят е
декларирала, че тоя е управлявала автомобила в процесните ден и час, а не в деня на
заснемането му с техническото средство, тъй като към онзи момент не е бил известен
водачът.
Това, че не е посочено в протокола разстоянието от знака, въвеждащ ограничението не е
съществено процесуално нарушение.
По същество:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., в
3
зависимост от вида МПС и от това дали същото се движи в населено, извън населено място
или по автомагистрала. МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална
маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не
превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч.
Алинея 2 предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Когато са нарушени правилата относно максимално допустимата скорост за населено място,
независимо дали тя следва от мястото на управляване на МПС или от съответен знак,
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, в случаите, когато тази скорост е
превишена с над 50 км/ч. предвижда наказания „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
От обективна страна е извършено нарушение на правилата за максимално допустимата
скорост на движение при управление на МПС по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като
жалбоподателят е управлявала процесния автомобил със скорост от 137 км./ч., при
ограничение на скоростта в населено място от 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26 -
превишена е максимално допустимата скорост с 57 км./ч.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателят при форма на вината пряк умисъл- съзнавала е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
целяла настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че се движи със скорост,
която надвишава предвиденото ограничение от 50 км./ч.
Не е налице и маловажност на деянието. Разпоредбата на чл. 28 ЗАН дава възможност на
наказващия орган при наличието на маловажен случай на административно нарушение да не
наложени наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложенино административно наказание, като с
тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС излезе със
становище че изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна
самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност и наказващият орган е длъжен да
приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в случаите, когато
това не е сторено от него, а са налице предпоставките за това, то налице е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът намира, че маловажност не е налице в случая предвид това, че не разкрива
отклонение от типичните случай на този вид нарушение.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвидените в момента чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наказания са наказания „глоба” в размер на
700 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева.
4
Размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е фиксиран и за съда не
съществува възможност за ревизирането му. По отношение на наказанието „глоба”,
размерът му правилно е определен, предвид това, че превишението на позволената скорост
на движение е 53 km/h.
С оглед изложеното, съдът намира НП за правилно и законосъобразно и, че следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-014463 от 14.07.2021 г., издадено от началник сектор в
Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – С. - град
в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5