Определение по дело №1538/2018 на Районен съд - Разград

                                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 4929

                                                                    04.12.2019 г., гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    четвърти декември                               две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1538/2019 г.

 

 

            Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД срещу      А.А.А., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 729,95 лв. главница по договор за паричен заем, 110,56 лв. договорна лихва, сумата 571,29 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 26,81   лв. обезщетение за забава за периода 02.12.2017 г. – 29.12.2017 г. и законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.  Иска и присъждане на направеното в настоящото и в заповедното производство разноски.  Сочи, че на 01.02.2017 г. между „Изи Асет Мениджмът“АД и ответника е сключен договор за паричен заем №2740712,  че при сключването на договора ответникът е получил Стандартен европейски формуляр, че въз основа на договора ответникът е получил  сумата 800 лв. и се е задължил да върне 933,90 лв. ведно с договорената лихва на10 месечни вноски по 93,39 лв., че е платил 157 лв., че върху този размер е начислена договорна лихва от 110,56лв., че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да представи надлежно обезпечение, че за неизпълнение на това задължение е начислена уговорената неустойка в размер на 571,29 лв., че ответникът е изпаднал и забава и му е  разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, ел. съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на 45 лв., като е начислено и обезщетение за забава от датата на последната уговорена вноска по договора – 02.012.2017 г., че вземането е прехвърлено на ищеца с приложение от 01.10.2017 г. към рамков договор от 30.01.2017 г., както и че за задълженията е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Към исковата молба са приложени  договор за паричен заем, предложение за сключване на договор,  тарифа, рамков договор за прехвърляне на вземания, потвърждение за цесия, уведомление.

            Препис от исковата молба и доказателствата са връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител оспорва исковете.  Счита, че исковата молба е предявена от нелегитимно лице, тъй като договорът за цесия не е валиден. Като основания за невалидност сочи непосочването на цената на прехвърлянето, както и поради това, че не е извършено уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Освен това особеният представител иска да й бъде увеличено възнаграждението, тъй като осъществявала представителство по две обединени дела, както и за това, че ищецът искал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

            Предявените обективно съединени искове са допустими, тъй като за същите суми има издадена заповед за изпълнение.

            Възраженията на особеният представител на ищеца се отнасят до основателността, а не за допустимостта на иска, тъй като ищецът твърди наличие на цесия, а въпрос на основателност е дали ще успее да докаже сключването на такъв договор.

            Представените писмени доказателства от ищеца са допустими /предвидени от закона за установяване на тези обстоятелства/, относими /установяват правнорелевантни факти/ и необходими /за тези факти не са представени други доказателства/ и не са оспорени от ответника в законоустановения срок, поради което следва да бъдат приети.

            По отношение на искането за увеличаване на възнаграждението на особения представител, същото е определено въз основа на материалния интерес, съобразявайки разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, както и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и особеният представител е поел защитата при тези условия. Претенциите на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение нямат отношение към размера на възнаграждението на особения представител, още повече че трайна практика на РС Разград е юрисконсултско възнаграждение да се присъжда в минималния размер, предвиден в наредба за заплащане на правната помощ. В случая защитата е само по едно дело, а заповедното производство е само предпоставка за допустимост на исковото.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

             

НАСРОЧВА съдебно заседание за 15.01.2020 г. от 16,00 часа. Да се призоват страните като им се връчи и препис от определението. На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.

ПРИЛАГА гр.д. №10/2018 г. на РРС.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

           

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

            Чл.146 ал.1 т.1 от ГПК

            Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права и задължения: договор за  паричен заем, сключен между длъжника и „Изи Асет мениджмънт“АД за сумата 800 лв., уговорена договорна лихва, уговорено задължение за представяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение, неизпълнение на задължението, начисляване на неустойка, изплащане на част от сумата, изпадане на длъжника в забава, начисляване на обезщетение за забава в размер на мораторната лихва, направени разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, неизпълнение на задълженията на ответника по договора, прехвърляне /цесия/ на вземането от  „Изи Асет мениджмънт“АД на ищеца, уведомяване на длъжника за цесията, издаване на заповед за изпълнение, връчване на същата при условията на чл.47 от ГПК.

            Правна квалификация:чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. със Закона за потребителския кредит.

             Всички обстоятелства се нуждаят от доказване.

            Ищецът следва да докаже договора за  паричен заем, сключен между длъжника и „Изи Асет мениджмънт“АД за сумата 800 лв., уговорена договорна лихва, уговорено задължение за представяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение, неизпълнение на задължението, начисляване на неустойка, изплащане на част от сумата, изпадане на длъжника в забава, начисляване на обезщетение за забава в размер на мораторната лихва, направени разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, неизпълнение на задълженията на ответника по договора, прехвърляне /цесия/ на вземането от  „Изи Асет мениджмънт“АД на ищеца, уведомяване на длъжника за цесията, издаване на заповед за изпълнение, връчване на същата при условията на чл.47 от ГПК.

            Ответникът следва да докаже изпълнението на договора.

            Не са представени доказателства за направени разходи от ищеца за събиране на вземането, за уведомяването на ответника и за изпълнението на задълженията.

Тъй като задълженията, предмет на делото, произтичат от потребителски договор, съдът следва служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договора, освен когато длъжникът изрично заяви, че не желае съдът да се произнася по този въпрос.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: