МОТИВИ по
НОХД №1190/2016. на СГС,
НК, 12 състав
Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу В.И.С. за това, че
на 16.04.2015 г., около 21:30 часа в гр. С., жк. „М.Д.”,
от строителен обект, находящ се в тревните площи под бензиностанции „ОМВ” и
„Еко”, на „Околовръстен път”, между бул. „*********” и бул. „*********”, в
съучастие с В.И.С. - извършител, К.М.М. - извършител и К.К.М. - извършител, е
отнел чужди движими вещи: 50 броя кофражни платна, всяко на стойност 40,95 /
четиридесет лева и деветдесет и пет ст. /, всички на обща стойност 2047.50/ две
хиляди, четиридесет и седем лева и петдесет стотинки / лева, 1 брой генератор
за ток марка „Kipor”, модел “KG 200”, на стойност 165,00
/ сто шестдесет и пет / лева, 1 брой бензинова водна помпа марка „Honda”, модел „GX 120” с датчик „Koshin”, на стойност 360,00
/ триста и шестдесет / лева, 1 брой акумулатор „Varta” 170 Ah, на стойност 221,00 / двеста двадесет и един
/ лева, 1 брой тринога за нивелир, на стойност 102,60 / сто и два и шестдесет ст. / лева, 1 брой
телескопична лата, на стойност 75,60 / седемдесет и пет и шестдесет ст. / лева, 1 брой кашон
с пирони 10 см. на стойност 25,20 / двадесет и пет и двадесет ст./ лева, 2 броя чукове
всеки на стойност 2,50 / два и петдесет ст. / лева, на обща стойност 5.00/ пет / лева, 1
брой тесла, на стойност 3,00 / три / лева, 1 брой зарядно устройство за
акумулатори, на стойност 9,00 / девет / лева, 1 брой прожектор “GD Light”, на стойност 14,00
/ четиринадесет / лева, 1 брой удължител 20 метра, на стойност 15,00 /
петнадесет / лева - собственост на фирма „Х.с.” ООД и 1 брой газова печка „Bosh”, на стойност 110/ сто и десет / лева, 1
брой газова бутилка 29 кг., на стойност 34,80 / тридесет и четири и осемдесет /
лева, 1 брой СИМ карта на стойност 6,00 / шест / лева и парична сума със
стойност 15,00 / петнадесет / лева - собственост на Н.Й.Д., всички на обща
стойност 3208,70 / три хиляди, двеста и осем и седемдесет ст./ лева от
владението на Н.Й.Д., като употребили за това сила и заплаха –нанесъл удари с
ръце по Д. и го заплашил с думите: стой във фургона и мълчи, че ще те пребием,
като през това време М.С., М. и М. натоварили описаните вещи на камионче, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, след като В. Станеав е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: Дело № 2634 / 2010 г., НОХД, с
присъда на Софийски градски съд, в сила от 03.04.2012 г., за престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложено наказание от пет години
„Лишаване от свобода”- престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“.
Обвинението,
повдигнато и внесено в съда със същия обвинителен акт срещу М.И.С. е за това, че на 16.04.2015 г., около
21:30 часа в гр. С., жк. „М.Д.”, от строителен обект, находящ се в тревните
площи под бензиностанции „ОМВ” и „Еко”, на „Околовръстен път”, между бул. „*********”
и бул. „*********”, в съучастие с В.И.С. - извършител, К.М.М. - извършител и К.К.М.
- извършител, е отнел чужди движими вещи: 50 броя кофражни платна, всяко на
стойност 40,95 / четиридесет лева и деветдесет и пет ст. /, всички на обща
стойност 2047.50/ две хиляди, четиридесет и седем лева и петдесет стотинки /
лева, 1 брой генератор за ток марка „Kipor”, модел “KG 200”, на стойност 165,00 / сто шестдесет и пет / лева, 1 брой
бензинова водна помпа марка „Honda”, модел „GX 120” с датчик „Koshin”, на стойност 360,00 / триста и шестдесет / лева, 1 брой акумулатор „Varta” 170 Ah, на стойност 221,00 /
двеста двадесет и един/ лева, 1 брой тринога за нивелир, на стойност 102,60 /
сто и два и шестдесет ст. / лева, 1 брой телескопична лата, на стойност 75,60 / седемдесет и
пет и шестдесет ст. / лева, 1 брой кашон с пирони 10 см. на стойност 25,20 / двадесет
и пет и двадесет ст./ лева, 2 броя чукове всеки на стойност 2,50 / два и петдесет ст. / лева, на обща стойност
5.00/ пет / лева, 1 брой тесла, на стойност 3,00 / три / лева, 1 брой зарядно
устройство за акумулатори, на стойност 9,00 / девет / лева, 1 брой прожектор “GD Light”, на стойност 14,00
/ четиринадесет / лева, 1 брой удължител 20 метра, на стойност 15,00 /
петнадесет / лева - собственост на фирма „Х.с.” ООД и 1 брой газова печка „Bosh”, на стойност 110/ сто и десет / лева, 1
брой газова бутилка 29 кг., на стойност 34,80 / тридесет и четири и осемдесет /
лева, 1 брой СИМ карта на стойност 6,00 / шест / лева и парична сума със
стойност 15,00 / петнадесет / лева - собственост на Н.Й.Д., всички на обща
стойност 3208,70 / три хиляди, двеста и осем и седемдесет ст./ лева от
владението на Н.Й.Д., като употребил за това сила и заплаха –В.С. нанесъл удари
с ръце по Д. и го заплашил с думите: стой във фургона и мълчи, че ще те
пребием, като през това време М.С., К.М. и К.М. натоварили описаните вещи на
камионче, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив, след като М.С. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно:
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а
именно: Дело № 2634 / 2010 г., НОХД, с присъда на Софийски градски съд, в сила
от 03.04.2012 г., за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл.
198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му е
наложено наказание от пет години „Лишаване от свобода”- престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“.
Със същият обвинителен акт е внесено обвинение
срещу К.М.М. и за това, че на на 16.04.2015 г., около 21:30
часа в гр. С., жк. „М.Д.”, от строителен обект, находящ се в тревните площи под
бензиностанции „ОМВ” и „Еко”, на „Околовръстен път”, между бул. „*********” и
бул. „*********”, в съучастие с В.И.С. - извършител, М.И.С. - извършител и К.К.М.
- извършител, е отнел чужди движими вещи: 50 броя кофражни платна, всяко на
стойност 40,95 / четиридесет, деветдесет и петдесет ст./, всички на обща
стойност 2047,50 / две хиляди, четиридесет и седем и петдесет / лева, 1 брой
генератор за ток марка „Kipor”, модел “KG 200”, на стойност 165,00 / сто шестдесет и пет / лева, 1 брой
бензинова водна помпа марка „Honda”, модел „GX 120” с датчик „Koshin”, на стойност 360,00 / триста и шестдесет / лева, 1 брой акумулатор „Varta” 170 Ah, на стойност 221,00 /
двеста двадесет и един / лева, 1 брой тринога за нивелир, на стойност 102,60
/сто и два и шестдесет ст./ лева, 1 брой телескопична лата, на стойност 75,60 /
седемдесет и пет и шестдесет ст./ лева, 1 брой кашон с пирони 10 см. на
стойност 25,20 / двадесет и пет и двадесет ст./ лева, 2 броя чукове всеки на
стойност 2,50 / два и петдесет ст./ лева, на обща стойност 5,00 / пет / лева, 1
брой тесла, на стойност 3,00 / три / лева, 1 брой зарядно устройство за
акумулатори, на стойност 9,00 / девет / лева, 1 брой прожектор “GD Light”, на стойност 14,00
/ четиринадесет / лева, 1 брой удължител 20 метра, на стойност 15,00 /
петнадесет / лева - собственост на ф - ма „Х.с.” ООД и 1 брой газова печка „Bosh”, на стойност 110/ сто и десет / лева, 1 брой газова бутилка
29 кг., на стойност 34,80, / тридесет и четири и осемдесет / лева, 1 брой СИМ
карта на стойност 6,00 / шест / лева и парична сума със стойност 15,00 /
петнадесет / лева - собственост на Н.Й.Д., всички на обща стойност 3208.70/ три
хиляди двеста и осем и седемдесет ст./ лева от владението на Н.Й.Д., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха -
товарил описаните вещи на камионче, заедно с М.С. и К.М., докато В.С. нанесъл
удари на Д. с ръце и го заплашвал с думите: мълчи и не излизай от фургона, че
ще те пребием- престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
С този обвинителен акт е внесено обвинение и срещу К.К.М. за това, че на на 16.04.2015
г., около 21:30 часа в гр. С., жк. „М.Д.”, от строителен обект, находящ се в
тревните площи под бензиностанции „ОМВ” и „Еко”, на „Околовръстен път”, между
бул. „*********” и бул. „*********”, в съучастие с В.И.С. - извършител, М.И.С.
- извършител и К.М.М. - извършител, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението и да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими
вещи: 50 броя кофражни платна, всяко на стойност 40,95 / четиридесет лева
деветдесет и пет ст./, всички на обща стойност/ две хиляди, четиридесет и седем
и петдесет ст./ лева, 1 брой генератор за ток марка „Kipor”, модел “KG 200”, на стойност 165,00 / сто шестдесет и
пет / лева, 1 брой бензинова водна помпа марка „Honda”, модел „GX 120” с датчик „Koshin”, на стойност 360,00 / триста и
шестдесет / лева, 1 брой акумулатор „Varta” 170 Ah, на стойност 221,00 / двеста двадесет и един / лева, 1 брой тринога
за нивелир, на стойност 102,60 /сто и два и шестдесет / лева, 1 брой телескопична
лата, на стойност 75,60 / седемдесет и пет и шестдесет / лева, 1 брой кашон с
пирони 10 см. на стойност 25,20 / двадесет и пет и двадесет ст. / лева, 2 броя
чукове всеки на стойност 2,50 / два и петдесет
/ лева, на обща стойност 5.00/ пет / лева, 1 брой тесла, на стойност
3,00 / три / лева, 1 брой зарядно устройство за акумулатори, на стойност 9,00 /
девет / лева, 1 брой прожектор “GD Light”, на стойност 14,00 / четиринадесет / лева, 1 брой удължител 20
метра, на стойност 15,00 / петнадесет / лева - собственост на ф - ма „Х.с.” ООД
и 1 брой газова печка „Bosh”, на стойност 110/ сто и десет / лева, 1 брой газова бутилка 29 кг., на стойност
34,80, / тридесет и четири и осемдесет / лева, 1 брой СИМ карта на стойност
6,00 / шест / лева и парична сума със стойност 15,00 / петнадесет / лева -
собственост на Н.Й.Д., всички на обща стойност 3208,70 / три хиляди, двеста и
осем и седемдесет / лева от владението на Н.Й.Д., с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила и заплаха - товарил описаните вещи на
камионче, заедно с М.С. и К.М., докато В.С. нанесъл удари на Д. с ръце и го
заплашвал с думите: мълчи и не излизай от фургона – престъпление по чл.198, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите
обвинения срещу четиримата подсъдими, счита, че те са доказани по безспорен
начин и пледира на подсъдимите В.С. и М.С. да бъде наложено наказание от по 9
годиин „лишаване от свода”, което да бъде редуцирано в съответствие с
разпоредбата на чл. 58а, за подсъдимия К.М., след редукция на предвиденото от
законодателя наказание по реда на чл.63, ал.1, т.3 НК и по чл. 58а НК, да бъде
наложено окончателно наказание от 1 година „лишаване от свода”, чието
изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 от НК и за подсъдимия К.М. да се
определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, което да бъде
редуцирано при условията на чл.58а НК, като изпълнението му да бъде отложено по
реда на чл. 66 от НК.
Защитата на подсъдимия Служебните защитници на
подсъдимите пледират да бъдат определени по реда на наказаниятсправедливи
наказания по реда на чл.373, ал.2 от НПК.
Защитата на подсъдимия В.С. пледира при определяне на
наказанието да се вземе предвид, че макар и осъждан многократно е изтърпял
наложените наказания и към момента няма други висящи производства, както и да
бъде отчетено обстоятелството, че подсъдимият има малко дете, за което трябва
да полага грижи.
Подсъдимият В.С. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и изказва
съжаление за извършеното.
Защитникът на подсъдимия К.М. пледира за определяне на
наказание около минимума изпълнението, на което да бъде отложено по реда на
чл.66 от НК.
Подсъдимият М. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и съжалява за
извършеното.
Защитникът на подсъдимия К.М. пледира за определяне на
минимално наказание, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК, като
излага твърдения за тежко здравословно със.ие на подзащитния си.
Подсъдимият М. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и също съжалява
за извършеното деяние.
Защитникът на подсъдимия М.И.С. счита, че предложеното от
прокурора наказание от 9 години „лишаване от свобода” е прекомерно, като
изтъква смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подзащитния си.
Подсъдимият М.С. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и също изказва
съжаление за постъпката си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.372, ал.4 от НПК и чл.14 и
чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.И.С. с ЕГН: ********** е
роден на *** г. в гр. Р., с адрес:г***, българин, българско гражданство, с
основно образование, неженен, осъждан, безработен.
Подсъдимият К.К.М. с ЕГН: ********** е
роден на ***г***, с адрес: гр. С., ул. „П.” №**,
българин, българско гражданство, с основно образование, неженен, осъждан.
Подсъдимият К.М.М. с ЕГН: ********** е
роден на *** г. в гр. К., с адрес:г***, българин, българско гражданство, с
основно образование, женен, осъждан, пенсионер.
Подсъдимият М.И.С. с ЕГН: ********** е
роден на *** г. в гр. Р., с адрес; с. *************, българин, българско
гражданство, без образование, неженен, осъждан, безработен
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите В. И.И., Т.П. С. и А.л.м., направени по реда на чл.371,
т.2 от НПК, които съгласно изискванията на чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от
всички събрани на досъдебното производство доказателства - показанията на
свидетелите А.г.г., Г. В.в., Н. С.т., Ф. Ц.д., Р.п.и., В.к.е., Л. Й.А.,
Н. М. В., Л.б.н., Д. Т.с.-Г., А.в.а., А.з. Й., Г.а. Н., Ц.д.н., М.а. З., В.д.п.,
П.я.и., Ю. П.Б., Ф.Й. Ф., Т.К. П., С. А.П., Н.д.т., Д. И.И., Д. Л.я., Г.а.я., Д.
И. Н., Д.е. Г., Т.Г. К., Ю. К. П., Х.д. Н. и М. Х. Г., въз основа на
изготвените на досъдебното производство заключения на техническа експертиза
(т.2, л.77-л.82), дактилоскопна експертиза (т.2, л.84-л.88), биологична
експертиза (т.2, л.91-л.95), биологична експертиза (т.2, л.99-л.105),
техническа експертиза (т.4, л.296-л.306), дактилоскопна експертиза (т.5,
л.396-л.399), дактилоскопна експертиза (т.5, л.441-л.445),
техническо-документна експертиза (т.5, л.446-л.453), балистична експертиза
(т.5, л.455-л.452), съдебномедицинска експертиза на ВД (т.5, л.457-л.462),
съдебномедицинска експертиза на ВД (т.5, л.464-л.469), биологична експертиза
(т.6, л.589-л.595), техническа експертиза (т.6, л.597-л.605), техническа
експертиза (т.6, л.606-л.611) и съдебна финансово-икономическа експертиза (т.6,
л.630-л.632), както и от писмените доказателства и доказателствени средства,
събрани на досъдебното производство, както следва:
том 1
- протокол за оглед на местопроизшествие - л.5-л.6
том 2
- протокол за оглед на местопроизшествие - л.20-л.21
- констативен протокол - л.**
- протокол за разпознаване - л.58
- протокол за разпознаване - л.60
- протокол за разпознаване - л.62
- фотоалбум към протокол за разпознаване - л.64-л.66
- фотоалбум към протокол за разпознаване - л.67-л.69
- фотоалбум към протокол за разпознаване - л.70-л.72
- протокол за доброволно предаване - л.74
- протокол за вземане на образци за сравнително
изследване - л.106
- протокол за вземане на образци за сравнително
изследване - л.107
- протокол за вземане на образци за сравнително
изследване - л.108
- определение СГС - л.109-л.113
- определение САС - л.114-л.115
- препис от определение на СРС - л.1**-л.124
- свидетелство за съдимост на подсъдимия И. - л.156-л.165
- свидетелство за съдимост на подсъдимия М. - л.166-л.168
- свидетелство за съдимост на подсъдимия С. - л.169-л.172
том 3
- протокол за оглед на местопроизшествие - л.178-л.179
- протокол за изземване на миризми - л.180
- протокол за оглед на каруца - л.181-л.182
- протокол за доброволно предаване - л.183
- протокол за доброволно предаване на видеозапис - л.186
- констативен протокол - л.191
- протокол за прехвърляне към разпространител - л.192
- свидетелство за съдимост на подсъдимия С. - л.211-л.212
- свидетелство за съдимост на подсъдимия М. - л.213-л.215
- свидетелство за съдимост на подсъдимия И. - л.216-л.226
том 4
- протокол за оглед - л.**5-л.**6
- определение СРС - л.**7
- протокол за претърсване и изземване на лек автомобил
БМВ с ДК №****** - л.**8-л.**9
- албум за претърсването - л.243-л.249
- фотоснимки за сравнително изследване- л.308-л.310
- протокол за вземане на образци за сравнително
изследване - л.311
- протокол за вземане на образци за сравнително
изследване - л.312
- протокол за вземане на образци за сравнително
изследване - л.313
- протокол за доброволно предаване - л.312
- протокол за доброволно предаване - л.313
- протокол за доброволно предаване - л.314
- определение СГС - л.317-л.321
- определение СРС - л.3**-л.326
- справка за собственост на лек автомобил - л.343
- справки за наказателни производства - л.346-л.347 и
л.348-л.350
- справка БДС със снимки и за криминалистични регистрации
- л.352-л.360
- свидетелство за съдимост на подсъдимия И. - л.365-л.375
- свидетелство за съдимост на подсъдимия С. - л.376-л.379
- свидетелство за съдимост на подсъдимия М. - л.380-л.382
том 5
- протокол за оглед на местопроизшествие - л.389-л.390
- препис от регистрационен талон - л.404
- протокол за претърсване и изземване - л.406-л.408
- протокол за претърсване и изземване - л.410-л.415
- касови бележки за бензин - л.421-л.425
- протокол за претърсване и изземване - л.426-л.426д
- протокол за претърсване и изземване - л.427-л.432
- протокол за доброволно предаване - л.350
- одобрения на протоколи от СРС - л.351-л.352,
л.353-л.354, л.355-л.56, л.358-л.359, л.360-л.361
- определение СРС - л.364-л.368
- определение СГС - л.369
- експертна справка - л.374-л.375
- справки БДС със снимки и за криминалистични регистрации
- л.383-л.389
- писмо служба КОС - л.473
- разписка - л.494
- свидетелство за съдимост на подсъдимия С. - л.521-л.5**
- справка БДС на подсъдимия С. - л.524
- свидетелство за съдимост на подсъдимия И. - л.525-л.543
(пак объркана номерация)
- справка БДС на подсъдимия И. - л.544
- свидетелство за съдимост на подсъдимия М. - л.545-л.547
- справка БДС на подсъдимия М. - л.548
том 6
- фотоалбум за оглед - л.612-л.615
- фотоалбум за следствен експеримент - л.616-л.620
- протокол за следствен експеримент - л.621-л.622
- протокол за оглед на местопроизшествие - л.6**-л.624
- протокол за изземване на миризми - л.625
- протокол за изземване на миризми - л.626
- протокол за доброволно предаване - л.627
- касова бележка за бензин - л.628
- протокол за вземане на образци за сравнително
изследване - л.633
- протокол за вземане на образци за сравнително изследване
- л.634
- протокол за вземане на образци за сравнително
изследване - л.635
- констативен протокол - л.636
- приемо-предавателен протокол за върнатия автомобил -
л.640
- констативен протокол - л.641
- справка КОС - л.651
- справка за МПС - л.654
- справка КОС - л.655
- протокол за предаване и приемане на ВД - л.658
- протокол за предаване и приемане на ВД - л.659
- справка за МПС - л.660
- справка за МПС - л.661-л.663
- документи за липсите в „Еко” - л.665-л.672
- констативен протокол - л.673
- експертна справка - л.675
- разписка за ВД - л.692
- определение САС - л.701-л.704
- определение СГС - л.706-л.709,
както и събраните по време на съдебното производство
писмени доказателства – удостоверение за раждане (л.28 от делото), справка за
съдимост с препис от бюлетините за съдимост на подсъдимия И. (л.32-л.54 от
делото), справка за съдимост на подсъдимия С. (л.55-л.57 от делото), справка за
съдимост с препис от бюлетините за съдимост на подсъдимия М. (л.60-л.62 от
делото), справка за съдимост на подсъдимия С. с препис от бюлетините за
съдимост (л.115-л.121 от делото), удостоверение от Агенция по вписванията
(л.149-л.150 от делото), удостоверение от Агенция по вписванията (л.202-л.204
от делото), справка (л.216 от делото) и препис от платежно нареждане (л.27 и
л.217 от делото).
В посочения доказателствен материал липсват каквито и да
било съществени противоречия, като направените от подсъдимите пълни
самопризнания се подкрепят напълно от свидетелските показания на
свидетелите-очевидци на престъпленията, както и от тези на св.Пожаревска,
присъствала при планирането и извършването на първите две деяния.
По тези причини съдът прие за установена по категоричен и
несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и счете, че
именно въз основа на нея следва да гради своите правни изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът счете, че
подсъдимите В. И.И. и Т.П. С. са осъществили от обективна и субективна страна
съставите на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК вр. чл.198, ал.1, пр.1 и
пр.2 от НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК
и на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК вр. чл.194, ал.1 от НК вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б"
от НК.
От обективна страна - на 10.10.2005г. около **.15 часа в
гр.С., на ул."Л.ц." в таксиметров автомобил марка "Хюндай",
модел "Елантра" с ДК №****** подсъдимите И. и С. в съучастие като съизвършители помежду
си и с неустановено по делото трето лице са отнели чужди движими вещи - сумата
от 54 лв. от владението на В. П.П. с намерение противозаконно да ги
присвоят, като за целта употребили сила и заплашване, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив и за двамата подсъдими.
По същото време и на същото място подсъдимите И. и С. в
съучастие като съизвършители помежду си и с неустановено по делото лице са
отнели чужди движими вещи - мобилен телефонен апарат марка
"Моторола", неустановен модел на стойност 50 лв. и СИМ-карта на
„Глобул” с такса за възстановяване 20 лв., кожено яке на стойност
64 лв. и авто-CD ресийвър COX S2250S на стойност 166.50 лв., всичко на обща стойност
300,50 лв. от владението на В. П.П. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието също е извършено при условията на
опасен рецидив.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по
чл.29, ал.1, б."а" и б.”б” от НК, като и за двамата подсъдими е в
рамките на петгодишния срок по чл.30 от НК след ефективното изтърпяване на
наказанията по описаните във фактическата част многобройни присъди, с които подсъдимите
са били осъждани на лишаване от свобода за срок, надвишаващ една година и то за
тежки умишлени престъпления от общ характер, като са налице и осъждания при
всеки от подсъдимите, за които не са налице основания по чл.25 от НК за
определяне на общо наказание и по този начин се обосновава и опасен рецидив по
буква “б” на ал.1 на чл.29 от НК за всеки един от двамата подсъдими.
От субективна страна - подсъдимите С. и И. са действали
при условията на пряк умисъл, като са знаели, че отнемат вещи, които са чужда
собственост, съзнавали са обстоятелството, че отнемането не е въз основа на
закона и за това отнемане използват сила (относно грабежа на парите) и че
отнемането на вещите е без съгласието на техния владелец (за кражбата на
движимите вещи), като са имали намерения да присвоят вещите и парите и да се
разпоредят с тях като със свои, което са и сторили. Подсъдимите С. и И. са
съзнавали общественоопасния характер на своите деяния, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици от тези деяния и са искали
настъпването на тези последици - да присвоят и да се разпоредят с предмета на
престъплението. Между двамата и третото неустановено по делото лице е било
налице предварителна общност на умисъла, което може да се изведе от начина на
извършване на деянията, наемането на таксито, насочването му по предварително
начертан маршрут, времето и мястото на извършване на деянието.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.199, ал.1 от НК вр. чл.198, ал.1
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години и по преценка на съда конфискация на до една втора от имуществото на виновния.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК вр. чл.194,
ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет
години и по преценка на съда конфискация на до една втора от имуществото на виновния.
С оглед изричната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК и за
двамата подсъдими наказанията за всяко едно от престъпленията следва да се
определят с прилагане на чл.55 от НК и определяне на наказание “лишаване от
свобода” под предвидения в закона минимум от пет години за престъплението по
чл.199, ал.1 от НК и от две години за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК.
А. За подсъдимия В. И.И.:
При определяне на размера на наказанието за този подсъдим
за престъплението по чл.199, ал.1 от НК съдът отчете обстоятелството, че става
дума за лице с трайна престъпна нагласа, видна от многобройните му осъждания
(извън тези, които обосновават опасния рецидив), поради което следва да се
определи наказание от три години лишаване от свобода, при съобразяване на целите
на наказанието, установени в чл.36 от НК, като съдът прие с оглед на
обстоятелствата в конкретния случай, че този размер в най-пълна степен ще
съответства на извършеното престъпление. В тази насока съдът отчете като
смекчаващо обстоятелство единствено изразеното от подсъдимия И. съжаление за
стореното, доколкото направените самопризнания са отчетени от законодателя чрез
задължителното прилагане на чл.55 от НК независимо от липсата (както е в
конкретния случай) на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Съдът като съобрази семейното и материалното
положение на подсъдимия И. и стойността на отнетото имущество, счете че следва
да се възползва от правото си на преценка, дадено от закона в чл.199, ал.1 от НК и в чл.55, ал.3 от НК и не наложи на подсъдимия по-лекото наказание,
предвидено кумулативно в санкционната част на наказателноправната норма -
конфискация на до една втора от имуществото на виновния.
По същите съображения съдът за престъплението по чл.196,
ал.1, т.1 от НК определи наказание лишаване от свобода за срок от една година,
като прецени и обстоятелството, че в случая минимумът на наказанието е от две
години лишаване от свобода. Съдът пак се възползва от възможността за преценка
и не наложи по-лекото наказание конфискация на до една втора от имуществото на
виновния.
За двете деяния са налице основанията на чл.**, ал.1 от
НК за определяне на общо наказание, доколкото са извършени в условията на
реална съвкупност помежду си и за никое от тях няма влязла в сила присъда. По
тази причина съдът наложи на подсъдимия И. най-тежкото измежду определените му
наказания - лишаване от свобода за срок от три години.
Не са налице основанията за отлагане на изпълнението на
наложеното наказание "лишаване от свобода" по реда на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият И. е бил осъждан многократно на наказания лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, по които осъждания той не е
реабилитиран и които осъждания е търпял ефективно.
На основание чл.47, ал.1, б.”б” ЗИН и тъй като
подсъдимият И. е рецидивист по смисъла на ЗИН, съдът определи първоначален
“строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода”.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете
предварителното задържане с мярка за неотклонение “задържане под стража” на
подсъдимия В. И.И. по делото от 27.10.2005г. до влизане в сила на настоящата
присъда.
Б. За подсъдимия Т.П. С.:
При определяне на размера на наказанието "лишаване
от свобода" за подсъдимия С. за престъплението по чл.199, ал.1 от НК съдът
отчете обстоятелството, че подсъдимият С. също е лице с трайна престъпна
нагласа с многобройни му осъждания (извън тези, които обосновават опасния
рецидив), поради което следва да се определи наказание от три години лишаване
от свобода, при съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК,
като съдът прие с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че този размер
в най-пълна степен ще съответства на извършеното престъпление. В тази насока
съдът отчете като смекчаващо обстоятелство и тук единствено изразеното от
подсъдимия С. съжаление за стореното, доколкото направените самопризнания са
отчетени от законодателя чрез задължителното прилагане на чл.55 от НК
независимо от липсата (както е в конкретния случай) на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съдът като
съобрази семейното и материалното положение на подсъдимия С. и стойността на
отнетото имущество, счете че следва да се възползва от правото си на преценка,
дадено от закона в чл.199, ал.1 от НК и в чл.55, ал.3 от НК и не наложи на
подсъдимия С. по-лекото наказание, предвидено кумулативно в санкционната част
на наказателноправната норма - конфискация на до една втора от имуществото на
виновния.
Абсолютно същите съображения мотивираха съда за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК да определи наказание лишаване от
свобода за срок от една година, като отчете и това, че в случая минимумът на
наказанието е от две години лишаване от свобода. Отново съдът се възползва от
възможността за преценка и не наложи по-лекото наказание конфискация на до една
втора от имуществото на виновния.
За двете деяния са налице основанията на чл.**, ал.1 от
НК за определяне на общо наказание, доколкото са извършени в условията на
реална съвкупност помежду си и за никое от тях няма влязла в сила присъда. По тази
причина съдът наложи на подсъдимия С. най-тежкото измежду определените му
наказания - лишаване от свобода за срок от три години.
Не са налице основанията за отлагане на изпълнението на
наложеното наказание "лишаване от свобода" по реда на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият С. е бил осъждан многократно на наказания лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, по които осъждания той не е
реабилитиран и които осъждания е търпял ефективно.
На основание чл.47, ал.1, б.”б” ЗИН и тъй като
подсъдимият С. е рецидивист по смисъла на ЗИН съдът определи първоначален
“строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода”.
По гражданските искове:
По делото от наследницата на пострадалия В. П.П. - С.в. П.-б.
са предявени граждански искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
С оглед признаването на двамата подсъдими за виновни за
извършена кражба на движими вещи от пострадалия П. на стойност 300,50 лв.
(в какъвто размер е и предявения граждански иск за имуществени вреди), съдът
счете, че са налице основанията на чл.45 и сл. от ЗЗД за осъждане на подсъдимите
И. и С. да заплатят солидарно тази сума на гражданската ищца П.-б., доколкото
действително са причинени имуществени вреди вследствие на престъпното
противоправно и виновно деяние и е налице причинна връзка между деянието на подсъдимите
и настъпилите имуществени вреди.
Не са налице основанията за уважаване на предявения от
гражданската ищца иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
доколкото по делото се установи, че причина за смъртта на пострадалия П. не е
деянието на подсъдимите И., С. и третото неустановено лице на 10.10.2005г., а
смъртта е настъпила доста време след това по съвсем други причини. По тези
съображения не е налице причинна връзка между деянието по настоящето дело и
настъпилите неимуществени вреди от смъртта на В. П.П. и гражданският иск за
обезщетение на претърпени от гражданската ищца П.-б. неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. се явява неоснователен.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.
И.И. да заплати по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на
388,20 лв. за неговите обвинения, държавна такса в размер на 10 лв.
върху уважения граждански иск и държавна такса в размер на 3 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.П.
С. да заплати по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на
288,20 лв. за неговите обвинения, държавна такса в размер на 10 лв.
върху уважения граждански иск и държавна такса в размер на 3 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По делото, с оглед липсата на адекватно законодателство,
не могат да се възложат на подсъдимия С. и на подсъдимия И. разноските за
служебната защита, осъществена в съдебното заседание, доколкото не е ясно какъв
хонорар ще бъде определен от Бюрото за правна помощ за всеки един от служебните
защитници. При наличие на непълнота и противоречия в уредбата на служебната
защита и нейното възнаграждение, съдът няма възможност произволно да възлага
разноските върху осъдените, независимо от разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК,
предвиждащ в този случай заплащане на това възнаграждение от подсъдимите.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: